Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- hammster(2012)
- Корекция
- taliezin(2013)
- Допълнителна корекция
- moosehead(2013)
Издание:
Георги Караславов
Мравчо-Главчо
Съставител: Слав Г. Караславов
Редактор: Методи Бежански
Художник: Тоня Горанова
Художествен редактор: Мариана Белопитова
Технически редактор: Маргарита Воденичарова
Коректор: Мария Бозева
Библиотека „Дъга“
Български писатели за деца и юноши
Дадена за набор на 27.II.1979 година.
Подписана за печат на 21.IV.1979 година.
Излязла от печат на 13.V.1979 година.
Поръчка №107. Формат 60×84/16. Тираж 30 141 броя.
Печатни коли 10. Издателски коли 9,33.
Цена на книжното тяло 0,76 лв. Цена 1,20 лв.
Българска. Първо издание. ЛГ V.
Тематичен №13/9537272211/6054-13-79
Издателство „Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Дим. Благоев“, София, 1979 г.
История
- —Добавяне
Днес чашка в кръчмата на Пеня, утре чашка и свикна чичо Филчо ковачът да си попийва, да се почерпва, да се връща в къщи пийнал и намусен. Ковачницата от ден на ден запустяваше, поръчките намаляваха, хората го напущаха един по един. Имаше дни, когато чичо Филчо и не отваряше работилницата си…
Веднъж той пи много, разболя се и цели три дни лежа на легло.
— И днес нашият майстор няма да дойде — рече тъжно наковалнята.
— Че какво, като не дойде? — изпъшка презрително прашното духало. — Малко са те чукали досега, та нещо ти е омръзнало да седиш празна.
— Без мене наковалнята не струва пет пари — обади се тежкият чук, излегнат в един ъгъл.
— Че и без мене не струва — обади се и средният чук.
— То, ако се погледне справедливо, и без мене за нищо не струва — подметна и най-малкото чукче.
— А без мене и вие нищо не струвате — изсмя се гърлесто прашното духало.
— Че ти пък каква работа вършиш? — сопна му се големият чук. — Само знаеш да пухтиш и да се надуваш.
— Такава ми е работата — ако не се надуя, няма и огнището да се разпали.
— Бре! Бре! По-полека! — обади се и огнището. — Стига въглища да има, мога и без твоето глупаво пухтене да си горя. Без мене ковачницата не струва счупена пара.
— Прости инструменти сте вие — скръцна от своя ъгъл и бормашината. — Представете си, че мене ме няма, на какво ще заприлича тази работилница? На първобитна пещера.
Клещите, закачени на стената, не се стърпяха:
— Ами ако ни няма нас, кой ще вади нажежените късове от жаравата, а? — надуха се и те. — Без нас майсторът не може нито една секунда.
— Я мълчете вие там, жаби глупави! — изгледа ги злобно и презрително големият чук.
— Защо обиждаш така! — надигна се бормашината. — Ти си един невъзможен грубиян и простак… Личи си, че цигани са те работили.
— Ех, пък ти какво си, европейско плашило! — надигна се застрашително средният чук. — Едно време без тебе по-добре се работеше в ковачницата.
— Ти си нищожество! — сопна му се бормашината.
— Ще видиш какво съм, като те прасна и те направя на парчета! — закани се средният чук.
— Вие, чуковете, само с грубата си сила се разправяте — рече духалото. — Нямате капчица култура и възпитание.
— С тебе и аз мога да се разправя, мръсна опушена пунгийо! — извика с тънкото си гласче най-малкото чукче и като подскочи ловко, удари духалото отгоре по дъската.
— Олеле! На помощ! Счупи ми гърба — ревна духалото и се сгърчи.
— Как смееш да биеш? — кресна огнището и глътна дървената дръжка на малкото чукче.
Големият чук се вдигна и с все сила се стовари върху огнището. Но когато да се надигне сред разтрошените тухли и разпръснатите въглени, бормашината го блъсна и го пречупи през средата. Средният чук също се насочи към огнището, но най-големите клещи посегнаха и го спипаха. Средният чук обаче успя да се завърти и счупи върха на бормашината. Тя изрева отчаяно и се преви, безпомощна вече, в своя прашен ъгъл. От стените наскачаха и други инструменти, нахвърлиха се едни срещу други, блъскаха се, ругаеха се, чупеха се и пъшкаха. Една твърда, обгоряла по краищата метличка се беше развъртяла и чукаше де кого свари. Огнището беше разровено, духалото беше пробито на няколко места, ъглите на средния чук бяха олющени, дръжката му беше разцепена. Една голяма и дълга метла само тичаше из ъглите, обираше паяжините и дигаше облаци прах.
Най-сетне, изморени, задъхани, повредени, инструментите се натръшкаха безредно из ковачницата. Нямаше нито едно гвоздейче на мястото си, нито едно въгленче в капичнатата кофа.
Когато пооздравя от тежкото пиене и влезе в работилницата, чичо Филчо се хвана за главата.
— Това ми се пада — изпъшка той. — Забравих се с това пусто пиянство, оставих си работилницата и ето какво намирам сега. Но и така трябва да бъде — не се ли работи с едно нещо, то само се поврежда…