Реймънд Чандлър
Големият сън (16)

XV

Това не му хареса. Прехапа долната си устна, а крайчетата на веждите му рязко се отпуснаха надолу. Цялото му лице се изостри и придоби лукаво и коварно изражение.

Звънецът продължаваше своята песен. Това и на мен не ми хареса. Ако посетителите случайно се окажеха Еди Марс и неговите момчета, можех да се превърна в парче замразено месо само защото се намирах тук. Ако беше полицията, хубаво щях да се наредя, защото нямаше да им дам нищо друго освен усмивка и обещание. А ако бяха някои от приятелите на Броуди, дори да имаше такива, те можеха да се окажат по-опасни момчета от него.

И на блондинката това никак не се хареса. Тя се изправи, олюлявайки се, като размахваше ръка. Лицето й се бе състарило и погрозняло от напрежение.

Като ме наблюдаваше, Броуди дръпна едно малко чекмедже на писалището и извади пистолет с кокалена дръжка. Подаде го на русата. Тя се примъкна до него и го пое, треперейки.

— Седни там — каза Броуди. — Насочи го към него, ниско долу, не към вратата. Ако започне да се шегува, прави каквото намериш за добре. Още не са ни видели сметката, моето момиче.

— Ох, Джо — изскимтя блондинката.

Тя се приближи, седна до мен на кушетката н насочи пистолета към крака ми. Трескавият й поглед никак не ми хареса.

Звънецът на входната врата престана да бръмчи и веднага след това се чу припряно и нетърпеливо тропане. Броуди пъхна ръка в джоба си при пистолета, приближи се до вратата и я отвори с лявата си ръка. Кармен Стърнуд го избута обратно в стаята, допряла малък револвер до тънките му кафяви устни.

Броуди се отдръпна назад, устата му потръпваше, а на лицето му се бе изписала паника. Кармен затвори вратата след себе си, без да поглежда нито към мен, нито към Агнес. Тя дебнеше внимателно Броуди, а езикът й се подаваше малко между зъбите. Броуди извади и двете си ръце от джобовете и започна да прави умиротворителни жестове. Веждите му образуваха странно съчетание от криви линии и ъгли. Агнес отклони пистолета от мен и го насочи към Кармен. С мълниеносно движение сграбчих здраво китката й и натиснах предпазителя с палец. Вече бе свален. Продължих да го държа в това положение. Последва кратко мълчаливо боричкаме, на което нито Броуди, нито Кармен обърнаха някакво внимание. Отнех й пистолета. Агнес пое дълбоко въздух и цялото й тяло потрепери. Лицето на Кармен изглеждаше изпито и омърлушено, а дъхът й излизаше със свистене от устата. Гласът й прозвуча равно.

— Искам си снимките, Джо.

Броуди преглътна и се опита да се ухили.

— Разбира се, малката. Готово.

Той произнесе тези думи с тънък неизразителен гласец, който приличаше на предишния му глас, колкото мотопед прилича на десеттонен камион. Кармен каза:

— Ти застреля Артър Гайгър, Видях те. Дай си ми снимките.

Броуди позеленя.

— Хей, Кармен, почакай малко — извиках аз.

Русокосата Агнес внезапно се съживи и ме атакува стремително. Тя се наведе бързо и впи зъбите си в дясната ми ръка. Вдигнах още по-голям шум и я отърсих от себе си.

— Слушай, малката — каза Броуди. — Послушай ме за минутка?

Русата плю към мен и се хвърли върху крака ми, опитвайки се да го захапе. Аз я цапардосах леко по главата с пистолета и се опитах да стана. Тя се свлече надолу по краката ми и ги обви здраво с ръце. Строполих се на кушетката. Безумието на любовта или на страха, а може би и на двете, й даваше сила, или пък тя чисто и просто си беше яка.

Броуди посегна да сграби малкия револвер, който се намираше така близо до лицето му. Не успя. Пистолетът гръмна, издавайки не много силен тракащ звук. Куршумът разби стъклото на отворения френски прозорец. Броудл нададе ужасен стон, просна се на пода и с рязко движение дръпна краката на Кармен, като я извади от равновесие. Тя се строполи долу, а малкият револвер изхвърча и се плъзна на пода, докато спря в ъгъла. Броуди скочи на колене и посегна към джоба си.

Фраснах Агнес по главата не толкова деликатно, колкото преди, избутах я, за да освободя краката си и се изправих. Броуди ме стрелна с очи. Показах му пистолета. Той се отказа от опитите си да мушне ръка в джоба.

— За бога! — изхленчи той. — Не й позволявай да ме убие!

Избухнах в смях. Смеех се като побъркан, без да мога да се овладея. Русокосата Агнес седеше на пода с ръце, опрени на килима, с широко отворена уста, а върху дясното й око бе паднал кичур металноруса коса. Кармен пълзеше на четири крака и продължаваше да съска. Малкият й револвер проблясваше в ъгъла. Тя пълзеше неустрашимо към него.

Махнах към Броуди с моя дял от пищовите и казах:

— Стой си на мястото. Нищо няма да ти се случи.

Минах покрай пълзящото момиче и вдигнах пистолета. Тя погледна към мен и започна да се кикоти. Сложих пистолета й в джоба си и я потупах по гърба.

— Ставай, ангелче. Приличаш на китайски мопс.

Приближих се до Броуди, тикнах — пистолета в диафрагмата му и измъкнах неговия колт от страничния му джоб. Сега всички пистолети, които до този момент бяха извадени на показ, се намираха у мен. Натъпках ги по джобовете си и протегнах ръка към него.

— Давай.

Той кимна с все още уплашен поглед и облиза устни. Извади един дебел плик от вътрешния си джоб и ми го даде. В плика имаше проявен филм и пет лъскави снимки.

— Сигурен ли си, че това са всичките?

Той отново кимна. Сложих плика в моя вътрешен джоб и се обърнах. Агнес се бе върнала на кушетката и си оправяше косата. Очите й разкъсваха Кармен и от тях се процеждаше зелена омраза. Кармеи също се бе изправила на нозе и се приближаваше към мен с протегната ръка, продължавайки да се кикоти и да съска. В ъгълчетата на устата й се бе събрала малко пяна. Малките й бели зъби проблясваха между устните.

— Мога ли да си ги получа сега? — попита ме тя със свенлива усмивка.

— Аз ще ти ги пазя. Върви си в къщи.

— В къщи?

Отидох до вратата и погледнах навън. Прохладният нощен ветрец духаше кротко по коридора. По вратите не висяха развълнувани съседи. Един малък пистолет бе гръмнал и бе счупил едно прозоречно стъкло, но на шумове от тоя род отдавна вече никой не обръщаше внимание. Задържах вратата отворена и кимнах на Кармен. Тя дойде при мен, като се усмихваше неуверено.

— Отивай си у дома и ме чакай там — казах й аз успокоително.

Тя вдигна палец. Сетне кимна и се шмугна покрай мен в коридора. Докосна бузата ми с пръсти на минаване.

— Ще се погрижиш за Кармен, нали? — каза тя.

— Готово.

— Сладур.

— Това, което виждаш, е нищо — казах аз. — На дясното си бедро имам татуирана танцьорка от остров Бали.

Очите й станаха кръгли.

— Лошо момче — каза тя и ми се закани с пръст.

Сетне прошепна:

— Ще ми върнеш ли пистолета?

— Не сега. По-късно. Аз ще ти го донеса.

Тя внезапно ме сграбчи за врата и ме целуна в устата.

— Харесваш ми — каза тя. — Кармен много те харесва.

Хукна по коридора, весела като птичка, махна ми с ръка, втурна се надолу по стълбите и се скри от погледа ми.

Влязох обратно в апартамента на Броуди.