Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
hammster(2012)
Корекция
taliezin(2013)
Допълнителна корекция
moosehead(2013)

Издание:

Георги Караславов

Мравчо-Главчо

 

Съставител: Слав Г. Караславов

Редактор: Методи Бежански

Художник: Тоня Горанова

Художествен редактор: Мариана Белопитова

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Мария Бозева

 

Библиотека „Дъга“

Български писатели за деца и юноши

 

Дадена за набор на 27.II.1979 година.

Подписана за печат на 21.IV.1979 година.

Излязла от печат на 13.V.1979 година.

Поръчка №107. Формат 60×84/16. Тираж 30 141 броя.

Печатни коли 10. Издателски коли 9,33.

Цена на книжното тяло 0,76 лв. Цена 1,20 лв.

Българска. Първо издание. ЛГ V.

Тематичен №13/9537272211/6054-13-79

 

Издателство „Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Дим. Благоев“, София, 1979 г.

История

  1. —Добавяне

Един вол, запретнат в колата, чакаше кротко на малката гара. До него пъшкаше черен, опушен локомотив.

— Ти, приятелю, каква работа вършиш тука? — попита малко пренебрежително волът.

— Движа всичките тези вагони, дето вие ги пълните с любеници — отвърна локомотивът.

— Че ти толкова ли си силен? — погледна го недоверчиво волът.

— Толкова.

— Чудно! — усмихнал се волът. — И досега нищо да не съм чул за тебе! Всички казват: силен като вол.

— Макар че казват така, аз съм по-силен от тебе.

Волът го изгледа крадешком. „Пък може и по-силен да е“ — рече си той. После изведнъж попита:

— Ами с какво се храниш?

— С въглища.

— С въглища? — ококори се волът. — Че как ги ядеш?

— С огън.

— Ти май взе да се шегуваш! — погледна го плахо волът. — Аз те питам най-сериозно.

— И аз най-сериозно ти отговарям — усмихна се локомотивът. — Искаш ли да ти пусна малко вряла вода?

— Ти съвсем за прост ме вземаш — обиди се волът.

В същото време от едно кранче потече вряла вода и изпръска краката на недоверчивия вол.

— Брей! — заподскача изплашен той. — Полека, ще ме попариш! — После рече любезно: — Ела на село да те види и другият добитък. Там никой няма да ми повярва, като им разкажа за теб.

— Не мога, аз се движа само по железопътна линия!

— А! — извика зарадван волът. — Значи, ако господарят ти поиска, не можеш да му откараш един чувал жито на Йорговата воденица в усоето?

— Не мога.

— Че каква работа тогава вършиш? — попита презрително волът и се изпъчи гордо.

Край