Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (62)

61

— Е, момчета, започва се. Излиза от „Нативити“ с русото момиче. Сега са на Мелроуз Авеню.

Използвахме бинокли, за да наблюдаваме невероятната среща през декоративната витрина на „Нативити“. Освен това ФБР имаше микрофони за дистанционно подслушване, насочени както към доктор Уил Рудолф, така и към русата жена в модния магазин.

Акцията беше само на ФБР. Не бяха съобщили дори на полицията в Лос Анджелис. Нито дума. Типична тактика на Федералното бюро, само че този път аз бях на тяхна страна благодарение на Кайл Крейг. От ФБР бяха пожелали да разговарят с Кейт в Лос Анджелис. Кайл уреди и аз да замина, след като настоятелно му припомних за сделката, която бяхме сключили, както и за възможността това да се окаже най-важният пробив в разследването.

Тъкмо минаваше пет и половина — шумен, хаотичен час пик в един вълшебен, слънчев калифорнийски ден. Температура около двайсет и пет градуса. Пулс, покачващ се поне до хиляда удара в минута в нашата кола.

Най-сетне се приближавахме до едно от чудовищата, или поне така се надявахме. Доктор Уил Рудолф ми приличаше на съвременен вампир. Той прекара следобеда в безцелно шляене из модните магазини: „Екрю“, „Гро“, „Марк Фокс“. Дори момичетата, които се мотаеха пред заведението за бургери в стила на 50-те години „Джони Рокет“, бяха потенциална мишена за него. Днес той определено бе тръгнал на лов. Оглеждаше се за момичета. Но дали наистина беше Джентълмена?

Аз работех в екип с двама старши агенти на ФБР. Бяхме паркирали анонимния на вид минифургон в една пряка на Мелроуз. Радиостанцията ни беше прикачена към микрофоните за дистанционно подслушване по последна дума на техниката, които се намираха в две от петте други коли, следящи човека, смятан за Джентълмена. Беше време шоуто да започва.

— Да, май че и аз намерих, каквото търсех — чухме да казва русата жена. Тя ми напомняше за красивите студентки, които Казанова бе отвлякъл на юг. Възможно ли бе да става дума за едно и също чудовище? Убиец с периметър на действие от едното крайбрежие до другото? Може би раздвоена личност?

Експертите на ФБР тук на Западното крайбрежие смятаха, че са намерили отговора. По тяхно мнение един и същ мръсник бе извършил „съвършените“ престъпления и на двата бряга. Нямаше жертви, отвлечени или убити в един и същи ден. За жалост съществуваха най-малко десет теории за Джентълмена и Казанова, с които се бях запознал. Засега нито една от тях не бе успяла да ме убеди.

— Откога сте в Холивуд? — чухме русата жена да пита Рудолф. Гласът й звучеше омайващо секси. Тя очевидно флиртуваше с него.

— Достатъчно отдавна, за да ви срещна.

Засега той говореше меко и учтиво. С дясната си ръка леко я бе подхванал под левия лакът. Съвършеният джентълмен.

Той не приличаше на убиец, но приличаше на онзи Казанова, когото Кейт беше описала. Беше силен физически, очевидно привлекателен за жените и лекар. Очите му бяха сини — цвета, който Кейт беше видяла зад маската.

— Копелето изглежда така, сякаш може да има всяка жена, която си пожелае — обърна се един от агентите на ФБР към мен.

— Но не и да прави с нея всичко, каквото пожелае.

— Тук си прав.

Агентът, Джон Асаро, беше с мексикански произход. Започваше да оплешивява, та за компенсация си бе пуснал буйни мустаци. Сигурно беше към петдесетгодишен. Другият агент беше Реймънд Косгроув. И двамата бяха печени професионалисти с високи постове в Бюрото. Засега Кайл Крейг се грижеше добре за мен.

Не можех да откъсна очи от Рудолф и русата жена. Тя сочеше към един лъскав черен мерцедес, чийто жълтеникав покрив беше дръпнат назад. В дъното се виждаха още скъпи магазини. Още крещящи неонови надписи, триметрови каубойски ботуши, които служеха като рамка за дългата й руса коса.

— Това там е моята кола, спортният модел. Червенокосата дама на предната седалка е моето гадже. Наистина ли си въобразявахте, че можете да ме забършете просто така? — Русокосата жена щракна с пръсти и разноцветните гривни на ръката й звъннаха в лицето на Рудолф. — Разкарай се, доктор Охболи.

Джон Асаро изохка високо.

— Исусе Христе, тя го застреля! Тя му разказа играта. Не е ли страхотно! Това може да се случи само в този шибан град.

Реймънд Косгроув удари таблото с якия си юмрук.

— Копеле недно! Тя си отива. Върни се при него, миличка! Кажи му, че само си се пошегувала!

Бяхме го пипнали, или почти. Самата мисъл, че той ще се изплъзне, ми причини физическа болка. Трябваше да го уличим в нещо, иначе нямаше как да го арестуваме.

Русата жена прекоси Мелроуз и се мушна в лъскавия мерцедес. Нейната приятелка имаше къса червена коса и висящите й сребърни обици ловяха късните слънчеви лъчи. Жената се наведе и я целуна.

Докато ги наблюдаваше, доктор Уил Рудолф не изглеждаше ни най-малко развълнуван. Той стоеше на тротоара, пъхнал ръце в джобовете на бялото си сако и гледаше студено и спокойно. Неутрално. Като че ли нищо не се беше случило. Дали пред нас не беше маската на Джентълмена?

Двете любовници в откритата кола му махнаха, когато мерцедесът избръмча покрай него и той им се усмихна, сви рамене и студено поклати глава.

Микрофоните ни позволиха да го чуем как изсъска:

— Чао, момичета. Бих искал да ви накълцам и двете на парчета и да нахраня с вас чайките на плажа. И запомних номера на колата ви, гъски такива.