Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (28)

27

През следващия следобед посетих „Сара Дюк Гардънс“ — мястото, откъдето Нейоми е била отвлечена преди шест дена. Изпитвах необходимост да отида там, да посетя сцената, да се потопя в мисли за моята племенница, да потъна в мъката си насаме със себе си.

Това се оказаха петдесет декара гористи паркове, оформени с много вкус, които принадлежаха на университетския медицински център към „Дюк“. Пресичаха ги буквално километри алеи. Казанова не е могъл дори да се надява на по-добро място за отвличане. Изпипал е всяка подробност. Без грешка, поне досега. Как беше възможно?

Разговарях с членове на администрацията и с неколцина студенти, които са били тук в деня, когато Нейоми е изчезнала. Живописните паркове по правило стояха отворени от ранно утро до мрак. За последен път Нейоми е била видяна около четири часа. Казанова я беше отвлякъл посред бял ден. Не можех да разбера как го е направил. Същото се отнасяше и за полицията в Дърам, и за ФБР.

Разхождах се сред горите и парковете почти два часа. Бях завладян от мисълта, че Шуши е била отвлечена точно тук.

Особено красиво беше едно място, наречено „Терасите“. Посетителите можеха да проникнат там през пергола, обрасла с глицинии. Хубави дървени стъпала водеха надолу към езеро с рибки. Непосредствено зад него се издигаха нивата на алпинеум. Лалета, азалии, камелии, перуники и божури цъфтяха в цялото си великолепие.

Инстинктивно разбрах, че това е мястото, което Шуши е обичала.

Отпуснах се на колене до една феерия от яркочервени и жълти лалета. Бях облечен в сив костюм и бяла риза с отворена яка. Почвата беше мека и по панталоните ми останаха петна, но не ми пукаше. Най-накрая се разплаках заради Шуши.