Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (27)

26

Д-р Кейт Мактиърнън спа. Събуди се. Спа още малко. Започваше да се чувства е по-бистра глава, нащрек и с по-сигурен контрол над самата себе си, ако не се броеше загубеният усет за време. Нямаше представа дали е сутрин, обед или нощ. Нито дори кой ден е.

Мъжът бе идвал в тайнствената стая, докато тя е спала. Мисълта й причини физическа болка. Една бележка бе подпряна на нощното шкафче, където не можеше да не я види.

Беше написана на ръка.

Скъпа доктор Кейт — започваше тя. Ръцете на Кейт се разтрепериха, когато прочете собственото си име. — Исках да прочетеш това, за да разбереш по-добре мен, а и правилата на къщата. Това е може би най-важното писмо, което си получавала, така че го прочети внимателно. И се отнеси към него сериозно, ако обичаш. Не, нито съм луд, нито съм изгубил контрол над себе си. Точно обратното. Използвай целия си висок интелект, за да вникнеш в мисълта, че съм относително нормален и знам точно какво искам. Повечето хора не знаят какво искат. А ти, Кейт? По-късно ще говорим за това. Знаеш ли какво искаш? Получаваш ли го? Защо не? Заради благото на обществото? Чие общество? Чий живот живеем ние в крайна сметка? Няма да се преструвам, че ти е приятно да бъдеш тук, така че никакви лицемерни поздравления с добре дошла. Никакви покрити с целофан кошнички с пресни плодове и шампанско. Както ще забележиш скоро или вече си забелязала, постарах се да направя престоя ти възможно най-удобен. Което ни отвежда до един важен момент, може би най-важният от този първи опит за общуване помежду ни. Твоят престой ще бъде временен. Ти ще напуснеш, ако — голямо ако — се вслушаш в това, което ти казвам… Така че слушай внимателно, Кейт. Изхвърли от главата си справедливия гняв и благопристойните чувства. Важно е да знаеш колко специално е отношението ми към теб. Ето защо ти си в пълна безопасност тук. Ето защо ще си отидеш в крайна сметка. Избрах те сред стотиците хиляди жени, които имам на разположение, ако мога така да се изразя. Знам, че ще си кажеш: „Ега ти късмета.“ Знам колко насмешлива и цинична можеш да бъдеш. Знам дори, че смехът те е спасявал, когато ти е било трудно. Познавам те по-добре от всеки друг, който някога те е познавал. Почти толкова добре, колкото познаваш самата себе си, Кейт. А сега лошите новини. И имай предвид, че тези следващи точки са толкова важни, колкото и всяка една от добрите новини, с които започнах по-горе. Това са правилата на дома и те трябва да бъдат спазвани стриктно:

1. Най-важното правило: никога не се опитвай да избягаш или ще бъдеш екзекутирана в рамките на няколко часа, колкото и мъчително да е това и за двама ни. Повярвай ми, вече има прецедент. Няма никакво, отлагане в изпълнението на смъртната присъда след опита за бягство.

2. Специално правило, Кейт, само за теб: никога не се опитвай да прилагаш уменията си по карате спрямо мен. (За малко да ти донеса твоето джи и снежнобялото ти кимоно за карате, но няма защо да те поощрявам в изкушението.)

3. Никога не се опитвай да викаш за помощ — аз ще разбера, ако го направиш, и ще бъдеш наказана с обезобразяване на лицето и гениталиите.

Не си прави труда да се опитваш да отгатнеш къде се намираш. Няма да се сетиш, само ще си причиниш излишно главоболие. Това е всичко засега. Дадох ти предостатъчно материал за размисъл. Тук си в безопасност. Обичам те повече, отколкото можеш да си представиш. Копнея да си поговорим.

Казанова.

„Ти си безнадеждно откачен“ — мислеше Кейт, докато измерваше стаята с крачки — три на четири метра. Нейният клаустрофобски затвор. Нейният ад на земята.

Имаше чувството, че тялото й плува, а около нея се лее някаква топла, лепкава течност. Зачуди се дали не е получила нараняване на главата по време на нападението.

Имаше само една мисъл: как да избяга. Започна да анализира ситуацията по всички възможни начини. Преобърна наопаки стандартните логически предпоставки на силогизма и ги разби на съставните им части. Имаше само една двойно заключена врата от дебело дърво. Нямаше друг изход навън освен през тази врата.

Не! Това бяха стандартните логически предпоставки. Трябваше да има и друг изход.

Припомни си една проблемна задача от курса по логика, който бе посещавала през последната година на следването си и който досега не й беше свършил никаква работа. Започваше с десет кибритени клечки, подредени като римски цифри в следното математическо уравнение:

XI+I=X

Задачата беше как да се оправи уравнението, без да се докосва нито една от клечките. Без да се добавят нови клечки. Без да се премахват клечки.

Проблемът беше нерешим за много от студентите, но тя го проумя относително бързо. Решението беше там, където никой не очакваше. Тя го постигна, като преобърна стандартните логически предпоставки. Просто завъртя листа с главата надолу.

X=I+IX

Но не може да преобърне затворническата килия с главата надолу. Или можеше? Кейт изследва всяка отделна дъска от паркета и всяка летва от ламперията. Дървесината миришеше като нова. Може би той беше строител, предприемач или архитект?

Няма изход.

Няма очевидно решение.

Тя нямаше да приеме този отговор.

Кейт се вторачи в бележката на нощното шкафче.

„Никога не се опитвай да избягаш или ще бъдеш екзекутирана в рамките на няколко часа.“