Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (13)

12

В извънредно лошо състояние. Труп на жена в Ефланд. Коя жена?

Двамата със Сампсън последвахме Ръскин и Сайкс до колата им, тревнозелен сааб турбо. Ръскин седна зад кормилото. Спомних си думите на сержант Естерхаус от телевизионния полицейски сериал „Хил Стрийт блус“: „Нека сме нащрек.“

— Знаеш ли нещо за убитата жена? — попитах Ник Ръскин, докато се насочвахме към улица Уест Чапъл Хил. Той беше пуснал сирената и вече караше бързо. Шофираше с някаква смес от дързост и нахалство.

— Почти нищо — отговори Ръскин. — Точно в това ни е проблемът — на мен и на Дейви — в това разследване. Не можем да се доберем до сериозна информация за каквото и да било. Сигурно затова сме в толкова добро настроение днес. Забелязахте ли?

— Да, забелязахме — каза Сампсън. Не погледнах към него. Но можех да усетя парата, която се надигаше на задната седалка. Топлината, която излизаше от кожата му.

Дейви Сайкс хвърли поглед през рамо и се намръщи на Сампсън. Имах чувството, че няма да станат първи приятели.

Ръскин продължи да говори. Изглежда, обичаше светлините на рампата, ролята си в Голямото разследване.

— Целият случай е под контрола на ФБР. Службата за борба с наркотиците също се включи в играта. Няма да се учудя, ако и ЦРУ участва в „екипа за бързо реагиране“. Те действително изпратиха някакъв Рамбо от техния свръхмодерен отряд.

— Какво означава „целият случай“? — попитах Ръскин. В главата ми прозвучаха тревожни сигнали. Отново си помислих за Нейоми.

В извънредно лошо състояние.

Ръскин рязко се обърна и ме погледна. Очите му бяха пронизващо сини и в момента сякаш ме претегляха.

— Сам разбираш, че не сме длъжни да ви казваме каквото и да било. Дори нямаме заповед да ви водим с нас.

— Разбирам — отвърнах аз. — Оценявам помощта.

Дейви Сайкс отново се обърна и ни изгледа. Почувствах се сякаш ние със Сампсън сме от другия отбор, гледаме към скупчените тела на противниците, чакаме да задигнем топката и да се нахвърлим срещу тях.

— Отиваме на третото местопрестъпление — продължи Ръскин. — Не знам коя е жертвата. От само себе си се разбира, че се надявам да не е племенницата ти.

— За какво става дума в целия случай? Защо е тази тайнственост? — попита Сампсън. Той седна по-напред на седалката. — Тук всички сме ченгета. Кажете ни направо.

Дърамският детектив от отдел „Убийства“ се поколеба, преди да отговори.

— Няколко жени — нека кажем известен брой — са изчезнали в района, в който се намирате сега; той се състои от три области — Дърам, Чатъм и Ориндж. Досега в пресата са излезли съобщения за няколко безследно изчезнали лица и две убийства. Несвързани помежду си убийства.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че средствата за масова информация сътрудничат на разследването? — попитах аз.

Ръскин се усмихна с половин уста.

— Само в най-идиотските ти алкохолни съновидения. Те знаят само това, което ФБР реши да им каже. Всъщност на никого не е отказана информация, но и нищо излишно не е предложено.

— Спомена, че няколко млади жени са изчезнали — казах аз. — Колко точно? Разкажи ми за тях.

Ръскин цедеше думите през ъгълчето на устата си.

— Смятаме, че са изчезнали осем до десет жени. Всичките млади. Малко под и над двайсет години. Всички учат в колеж или университет. Намерени са обаче само два трупа. С този, който отиваме да видим, може да станат три. Всички трупове бяха открити през последните пет седмици. Феберейците смятат, че вероятно сме в центъра на нещо, което може да се окаже един от най-страшните купони с отвличане и убийства в цялата история на Юга.

— Колко от ФБР има в града? — попита Сампсън. — Едно отделение? Един батальон?

— Те са тук в пълен състав. Разполагат с „доказателство“, че районът на отвличанията излиза извън рамките на щата — Вирджиния, Южна Каролина, Джорджия, та чак до Флорида. Смятат, че нашият юнак е отвлякъл тазгодишната мис Флорида, избрана на конкурса „Ориндж Боул“. Наричат го „Звяра на Югоизтока“. Като че ли е невидим. Държи положението под контрол дори в този момент. Сам се нарича с името Казанова… и вярва, че е велик любовник.

— Оставял ли е някакви следи от любовния си талант на местопрестъпленията? — попитах Ръскин.

— Само на последното. Изглежда, изпълзява от черупката си. Иска да общува. Да влезе във връзка с нас. Съобщи ни, че е Казанова.

— Има ли черни жени сред жертвите му? — попитах Ръскин. Една от общите черти на серийните убийци е, че подбират жертвите си по расов признак. Само бели. Само черни! Само испаноговорещи. Много-много не ги смесват като правило.

— Още едно черно момиче е изчезнало. Студентка от Централния университет на Северна Каролина. Двата намерени трупа са на бели. Всички изчезнали жени са изключително привлекателни. Направихме специално табло със снимките на момичетата. Някой измисли име на случая: „Красавиците и Звяра“. Написахме го на таблото с големи букви. Точно над снимките. Това е другото название на случая.

— Отговаря ли Нейоми Крос на неговите критерии? — тихо попита Сампсън. — Какво е установил екипът за бързо реагиране до този момент?

Ник Ръскин не отговори веднага. Не можех да определя дали размишлява върху това, или просто се опитва да бъде тактичен.

— Има ли снимка на Нейоми върху таблото на ФБР? Таблото на Красавиците и Звяра? — попитах Ръскин.

— Да, има — обади се Дейви Сайкс най-накрая. — И нейната снимка е на голямото табло.