Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (98)

97

ФБР и дърамската полиция решиха да доведат доктор Уик Сакс за разпит рано на следващата сутрин. Това беше кардинално решение за случая.

От Вирджиния беше долетял един водещ специалист по разпитите, за да проведе деликатния разговор. Той бе най-добрият във ФБР, казваше се Джеймс Хийкин. Почти цялата сутрин се занимаваше с разпита на Сакс.

Аз седях със Сампсън, Кайл Крейг и детективите Ник Ръскин и Дейви Сайкс. Наблюдавахме разпита през еднопосочното огледало в главната квартира на дърамската полиция. Чувствах се като прегладнял човек, залепил нос на витрината на скъп ресторант.

Специалистът по разпитите от ФБР беше добър, много търпелив и коварен като печен прокурор. Но и Уик Сакс не му се даваше. Той владееше до съвършенство езиковите игри, посрещаше изключително хладнокръвно словесния обстрел и беше дори самодоволен.

— Това копеле ще клекне — каза най-накрая Дейви Сайкс в тихата стая за наблюдение. Беше приятно да забележа, че на тях с Ръскин все пак им пука. В известен смисъл можех дори да им вляза в положението като местни детективи: през по-голямата част от това отчайващо разследване те бяха принудени да гледат отстрани.

— С какво разполагате срещу Сакс? Кажи ми, ако криете нещо — обърнах се към Ник Ръскин, докато чакахме пред кафе-машината.

— Доведохме го, защото шефът ни е задник — отвърна ми Ръскин. — Засега не разполагаме с нищо срещу Сакс.

Питах се дали мога да вярвам на Ръскин или на кой да е друг, свързан със случая.

След почти два часа напрегнато париране на взаимни удари Хийкин успя да докаже малко повече от това, че Сакс е колекционер на еротика и е осъществявал безразборни сексуални контакти с навити студентки и преподавателки в течение на последните единайсет години.

Колкото и да ми се искаше да счупя главата на Сакс, не можех да разбера защо са го довели тук точно в този момент. Защо сега?

— Открихме произхода на парите му — разкри Кайл част от отговорите на моите въпроси тази сутрин. — Сакс е собственик на бюро за компаньонки, което развива дейност извън Роли и Дърам. Фирмата се нарича „Късмет“. Пускат реклами за „бельо — висша мода“ в жълтите страници. Ако не друго, доктор Сакс ще си има сериозни проблеми с данъчната инспекция. Според Вашингтон сега е моментът да упражним натиск. Страхуват се, че той ще избяга в най-скоро време.

— Не съм съгласен с твоите хора във Вашингтон — казах на Кайл. Знаех, че някои агенти на ФБР наричат главната квартира на своето управление „Източен Дисниленд“. Разбирах ги. Те съзнаваха, че излагат на риск цялото разследване и отгоре на всичко ги командваха с дистанционно управление.

— Че кой е съгласен? — отговори Кайл и сви широките си кокалести рамене. Това беше неговият начин да признае, че вече не контролира положението. Случаят вече беше станал прекалено голям. — Между другото, как е Кейт Мактиърнън? — попита.

Вече бях разговарял три пъти по телефона с медицинския център на „Дюк“ тази сутрин. Бях им оставил един номер в полицейското управление на Дърам, за да ми се обадят, ако състоянието й се промени.

— Състоянието й е критично, но още се крепи — отговорих аз.

Получих възможност да разговарям с Уик Сакс точно преди единайсет часа тази сутрин. Това беше отстъпката, която Кайл ми направи.

Опитах се да изхвърля Кейт от главата си, преди да остана сам в стаята със Сакс. Въпреки това гневът трещеше и бучеше в тялото ми. Не бях сигурен дали мога да се контролирам. Не бях сигурен дори дали искам да се контролирам вече.

— Нека аз, Алекс. Нека аз да вляза при него — дръпна ме Сампсън за ръката, преди да вляза вътре. Отскубнах се от него и отидох да се срещна с доктор Уик Сакс.

— Аз ще се оправя с него.