Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (65)

64

Празни приказки за убиване на времето, общи разговори по време на следенето — това бе позната територия за мен. Двамата със Сампсън си имахме наш си израз в тази връзка: те извършват престъплението, ние им отбиваме наказанието.

— Колко може да изкарва като преуспяващ лекар в Бевърли Хилс? Кажи една примерна цифра, Кейт — попитах моята партньорка. Все още наблюдавахме частния паркинг на лекарите от „Седърс-Синай“. Не ни оставаше нищо друго освен да хвърляме по някой поглед към елегантното ново беемве и да чакаме, да бъбрим като стари приятели на верандата в моя вашингтонски дом.

— Вероятно взема по сто и петдесет до двеста за визитация. Може да му се събират пет-шестстотин хиляди на година. Освен това взема и хонорари за операциите. Това е при положение, че има някаква съвест и определя разумни хонорари за услугите си, а ние знаем, че е лишен от всякаква съвест.

Поклатих недоверчиво глава, потривайки брадичката си с длан.

— Ще трябва да се върна към частната практика. Децата имат нужда от нови обувки.

Кейт се усмихна.

— Те ти липсват, нали, Алекс? Често говориш за тях. Деймън и Джани.

Аз също се усмихнах.

— Е, да, така е. Те са моите малки приятели.

Кейт отново се засмя. Обичах да я карам да се смее. Мислех си за горчиво-сладките истории, които ми бе разказала за сестрите си и особено за своята близначка Кристин. Смехът е добро лекарство.

Черното беемве просто си стоеше там, обляно в яркия си и скъп блясък под калифорнийското слънце. „Полицейското наблюдение изцежда — помислих си аз — независимо къде се провежда. Дори в слънчевия Лос Анджелис.“

Кайл Крейг ми беше дал голяма свобода. Много повече, отколкото имах на юг. Беше дал свобода и на Кейт. Старото правило — услуга за услуга. Кайл искаше аз да разпитам Джентълмена, когато го заловим, и очакваше да му докладвам за всичко. Подозирах, че се надява сам да спипа Казанова.

— Наистина ли мислиш, че е възможно да се състезават? — попита Кейт след малко.

— От психологическа гледна точка имам известни основания — казах аз. — Може би всеки от тях изпитва необходимост да води с една точка пред другия. Може би дневниците на Джентълмена са неговият начин да каже: „Ето, виждаш ли, аз съм по-добър от теб. Аз съм по-известен.“ Но още не съм сигурен. Все пак споделянето на техните подвизи може да има за цел по-скоро обществената сензация, отколкото интимно съперничество. И двамата обичат светлините на рампата.

Кейт се взря в очите ми.

— Алекс, не ти ли става дяволски гадно, като се опитваш да си представиш всичко това?

Аз се усмихнах.

— Нали затова искам да ги заловя. Така гадостта ще си отиде завинаги.

Двамата с нея чакахме пред болницата, докато Рудолф най-накрая се появи отново. Беше почти два часът следобед. Потегли направо към офиса си в Северен Бедфорд, на запад от прочутата улица със скъпи магазини Родео Драйв. Рудолф приемаше пациентите си там. Най-вече пациентки. Доктор Рудолф беше пластичен хирург. Като такъв можеше да твори и да оформя. Жените зависеха от него. И всички негови пациентки сами го избираха.

Проследихме го до дома му към седем часа. Пет-шестстотин хиляди годишно, мислех си аз. Това беше повече, отколкото аз можех да изкарам за десет години. Това ли бяха парите, от които той имаше нужда, за да бъде Джентълмен? И Казанова ли беше богат? И той ли беше лекар? Това ли им позволяваше да извършват своите съвършени престъпления?

Такива въпроси се рояха в главата ми.

Напипах едно картонче в джоба на панталоните си. Бях почнал да съставям списък с най-важното, което ми беше известно за Казанова и Джентълмена. Непрекъснато добавях или изключвах чертите, които ми се струваха определящи за психологическия им профил. Носех картончето със себе си през цялото време.

КАЗАНОВА	ДЖЕНТЪЛМЕНА
колекционер	раздава цветя — сексуален смисъл?
харем	изключително жесток и опасен
артистичен, организиран	отвлича красиви млади жени от всички типове
различни маски… за изразяване на настроения или личности?	подчертано организиран; липса на артистичност в убийствата
лекар?	лекар
твърди, че „обича“ жертвите	студен и безличен като касапин
вкус към насилие	жадува за признание и слава
знае за мен	вероятно богат — апартамент на покрива на небостъргач
Дали не се състезава с Гари Сонеджи?	завършил медицинския колеж на „Дюк“ през 1986 г.
Или с Джентълмена от Лос Анджелис?	израснал в Северна Каролина

Докато двамата с Кейт си клатехме краката пред небостъргача, в който живееше, аз продължих да размишлявам върху връзката между Рудолф и Казанова. Дойде ми на ум за едно психологическо състояние, което пасваше на техния случай. Нарича се близначно сдвояване и можеше да се окаже търсеният ключ. Близначното сдвояване направо можеше да обясни странната връзка между чудовищата. То се предизвиква от необходимостта да влезеш във връзка с някого и обикновено се среща при самотни хора. След като веднъж се „сдвоят“, близнаците се превръщат в „едно цяло“, стават зависими един от друг, а често пъти и маниакално привързани. Понякога развиват остра форма на съперничество.

Близначното сдвояване е нещо като пристрастяване към естественото общуване по двойки. Нещо като членство в таен клуб. Само двама души и никакви тайни пароли. В негативната си форма това е образуване на сплав от двама души в името на техните индивидуални потребности, които са ненормални и при единия, и при другия.

Изложих теорията си пред Кейт. Тя също беше близначка.

— Много често в тези близначни взаимоотношения едната фигура доминира — казах аз. — Така ли беше между теб и сестра ти?

— Като че ли аз доминирах над Кристин — отговори Кейт.

— Аз получавах добри оценки в училище. Бях нахална понякога. Тя дори ме наричаше „нахалитет“ в гимназията. Че и с по-лоши имена от това.

— Доминиращият близнак може да действа според поведенческия модел на мъжката роля — казах аз. Сега и двамата говорехме като лекари. — Но доминиращата фигура може и да не е по-умелият манипулатор от двамата.

— Както вероятно допускаш, аз съм чела това-онова по този въпрос — каза Кейт и се усмихна. — Близначното сдвояване създава изключително здрава структура, в рамките на която двойката може да действа по сложни начини. Нали така?

— Напълно сте права, доктор Мактиърнън. В случая с Казанова и Джентълмена всеки от тях може да разчита на личност, която му е едновременно закрилник и поддръжник. Може би точно това е причината, поради която постигат толкова добри резултати. Всеки разполага със своя собствена, неотменима и много ефективна система за емоционална подкрепа.

Имаше обаче още един въпрос, който отекваше високо в главата ми. Как са се запознали? Дали е било в „Дюк“? Дали и Казанова е следвал там? Имаше логика. Освен това ми напомняше за случая Лепълд-Луб^[1] в Чикаго. Две много умни момчета, особени момчета, които играят заедно забранени игри. Споделят сатанински мисли и мръсни тайни, защото са самотни и няма с кого другиго да си говорят… близначно сдвояване в неговата най-разрушителна форма.

Не беше ли това първата стъпка към разрешаването на загадката? Бяха ли Казанова и Джентълмена близначно сдвоени? Заедно ли работеха? За какво им беше тази гнусна игричка? И що за игра е това?

— Дай да потрошим баровските му прозорци с крика на колата — предложи Кейт. Тя се чувстваше по същия начин.

Искаше ни се да видим сметката на тези пораснали Лепълд и Луб.