Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (24)

23

Отново станах уличен детектив.

В понеделник прекарах по-голямата част от сутринта в разговори с хора, които познаваха Кейт Мактиърнън. Последната жертва на Казанова беше лекар стажант, отвлечена от апартамента й в покрайнините на Чапъл Хил.

Опитвах се да съставя психологически профил на Казанова, но не разполагах с достатъчно информация. ФБР не ми оказваше помощ. Ник Ръскин още не беше откликнал на моите позвънявания.

Един преподавател в медицинския колеж на Северна Каролина ми каза, че Кейт Мактиърнън била най-съзнателната студентка в двайсетгодишната му практика. Друг професор от колежа заяви, че нейният интелект и чувство за отговорност били наистина забележителни, но „ако в Кейт има нещо изключително, това е темпераментът й“.

Всички бяха единодушни по тази точка. Дори стажантите в болницата, които й бяха конкуренти, признаваха, че Кейт Мактиърнън е в различна от тях категория.

— Тя е най-лишената от нарцисизъм жена, която познавам — ми каза една от стажантките.

— Кейт се товари с работа като вол, но си дава сметка за това и може да се смее над себе си — каза друга.

— Тя е страхотен човек. Това, което се случи, разкъса сърцата на всички в болницата.

— Тя е мозък, и то дяволски добре изграден — тухла по тухла.

Обадих се на Питър Макграт, преподавател по история, и той прие да се срещнем, макар и без особено желание. Кейт Мактиърнън беше излизала с него четири месеца, но връзката им била рязко прекъсната. Професор Макграт беше висок, със спортна фигура, малко деспотичен.

— Мога да кажа, че жестоко се прецаках, като я загубих — призна той. — Наистина се прецаках. Но нямаше начин да я задържа. Тя може би е човекът с най-силна воля, когото познавам. Господи, не мога да повярвам, че това се е случило на Кейт!

Лицето му беше бледо и той очевидно бе разтърсен от нейното изчезване. Поне така изглеждаше.

Седнах да обядвам сам в един шумен бар в Чапъл Хил. Имаше тълпи от студенти и една шумна билярдна маса, но аз седнах сам с моите бири, с мазния сандвич с кюфте като гума и кашкавал и с още неоформените си мисли за Казанова. Дългият ден ме беше изцедил. Липсваха ми Сампсън, децата, къщата ми във Вашингтон. Уютен свят без чудовища. Но и Шуши липсваше. Както и още няколко млади жени.

Мислите ми продължиха да се реят назад към Кейт Мактиърнън и онова, което бях чул за нея днес.

Това е начинът, по който случаите се разрешават — или поне аз така съм ги разрешавал. Събират се данни. Данните се реят из мозъка, Най-накрая се правят връзки между тях.

Казанова избира не просто физически красиви жени, внезапно осъзнах аз в бара. Той избира най-изключителните жени, които може да намери. Избира само жените, които всеки иска, но сякаш никой никога няма да има.

Той ги колекционира някъде.

Защо именно изключителни жени, запитах се аз. Имаше само един възможен отговор. Защото е убеден, че самият той е изключителен.