Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (123)

122

Беше мой ред да се погрижа за закуската и в името на демокрацията аз реших да отдам предпочитание на любимите на Кейт кифли вместо на моя покрит с печална слава омлет с кашкавал и лук. Реших да направя един крос до малката скъпарска хлебарница в Нагс Хед и обратно. Понякога кросовете ми помагат да подредя мислите си.

Тичах на зигзаг през леко поклащащата се, израсла до кръста трева по дюните, която преминаваше в павирани пътища в заблатените части и в града. Беше един прекрасен ден от късното лято.

Тичането постепенно ме успокои. Агентът, който ме охраняваше, лежеше на земята, така че едва го забелязах.

Един рус мъж с морскосиньо яке и панталони в защитна окраска лежеше проснат сред високата трева непосредствено до пътеката. Сякаш вратът му беше счупен. Не беше умрял отдавна. Тялото му беше още топло, когато се опитах да напипам пулса му.

Мъртвият беше агент на ФБР. Той беше професионалист и не беше лесно да бъде изваден от строя. Беше оставен тук да охранява мен и Кейт, да ни помогне да заложим капан на Казанова. Планът беше на Кайл Крейг, но ние с Кейт го одобрихме.

— О, не — изръмжах аз. Извадих пистолета си и се втурнах обратно към къщата. Кейт беше в голяма опасност. Това се отнасяше и за двама ни.

Опитах да се съсредоточа и да мисля като Казанова, да си представя какво би направил той сега и най-вече какви възможности се разкриват през него. Очевидно защитеният периметър около къщата беше пробит.

Кой, по дяволите, беше той? С кого ми предстоеше да се бия?

Не очаквах втори труп, затова почти се препънах в него. Той беше скрит в тревата на дюните. И този агент беше облечен в морскосиньо яке. Лежеше по гръб и рижата му коса беше гладко сресана. Нямаше следи от бой, безжизнените му кафяви очи втренчено гледаха нагоре към кръжащите чайки и мазно-жълтото слънце. Още един мъртъв агент на ФБР.

Сега вече ме обхвана паника и аз полетях обратно през полегналата от силния бриз трева. Къщата беше тиха и спокойна, точно както я бях оставил.

Бях почти сигурен, че Казанова е вече тук. Той беше излязъл на лов за нас. Беше време да му платим сметките. Той трябваше да се справи с това, без да губи нито миг. Или може би просто търсеше възмездие за Рудолф.

Вдигнах моя „Глок“ и предпазливо влязох през покритата с мрежа срещу комари входна врата. В хола нищо не помръдваше. Единственият звук идваше от бръмченето на стария хладилник в кухнята, който цвърчеше като ято комари.

— Кейт! — извиках аз. — Той е тук! Кейт! Той е тук! Казанова е тук!

Втурнах се през хола към първата спалня на долния етаж и блъснах вратата.

Кейт не беше там, където я бях оставил преди няколко минути.

Бързо заех приведена стойка и отново излязох в коридора. Изведнъж вратата на килера се отвори. Една ръка се протегна и ме сграбчи.

Рязко се извих надясно.

Беше Кейт. Лицето й изразяваше решителност и неподправена ненавист. Не видях страх в очите й. Тя сложи пръст върху устните си.

— Шт — прошепна. — Добре съм, Алекс.

— И аз. Засега.

Отправихме се под строй към кухнята, където се намираше домашният ни телефон. Трябваше веднага да се свържа с полицията в Кейп Хатерас. Те щяха да съобщят на Кайл и ФБР.

В тесния коридор беше тъмно и аз видях металното проблясване едва когато беше вече твърде късно. Някакво продълговато жило се заби в лявата част на гърдите ми и в същия миг ме прониза непоносима болка.

Беше смъртоносен изстрел. Отлично изпълнен. Той ме порази с електрически пистолет по последна дума на техниката.

Мощният електрически шок разтърси цялото ми тяло. Сърцето ми забарабани. Усетих миризмата на собствената си изгоряла плът.

Не знам как го направих, но се хвърлих към него. Това е проблемът с електрическите пистолети, дори с такъв скъп „Тензор“ от осемдесет хиляди волта. Те невинаги могат да повалят силни мъже. Особено откачили мъже с чувство за върховна цел.

Не ми беше останала много сила. Не и достатъчно за Казанова. Гъвкавият и мощен убиец отстъпи встрани и ми нанесе жесток саблен удар във врата. Удари ме още веднъж и ме повали на колене.

Този път той не носеше маска.

Вдигнах очи към него. Беше си пуснал лека брада като Харисън Форд в началото на „Беглеца“. Кестенявата му коса беше сресана назад — по-дълга и по-непокорна отпреди. Беше си позволил малко запуснат вид. Дали не беше в траур заради най-добрия си приятел?

Без маска. Искаше да видя кой е. Знаеше, че играта му е провалена.

Ето го най-сетне Казанова. Бях се доближил почти до истината с Дейви Сайкс. Бях сигурен, че трябва да е някой от полицията в Дърам. Чувствах, че е свързан с убийството на златната двойка. Но той беше покрил всички следи. Имаше алиби, което доказваше, че е невъзможно той да е убиецът.

Вторачих се в безизразното лице на детектив Ник Ръскин.

Ръскин беше Казанова. Ръскин беше Звярът.

— Мога да правя каквото си искам! Не забравяй това, Крос — каза той. Беше постигнал съвършенство в своето изкуство. Сливаше се с обкръжението толкова добре, беше си създал най-подходящата фасада като детектив. Местната звезда, местният герой. Човекът, върху когото най-трудно можеше да падне подозрение.

Ръскин пристъпи към Кейт, докато аз лежах безпомощен, омаломощен от жилото на „Тензора“.

— Ти ми липсваше, Кейти. Липсвах ли ти и аз? — леко се засмя той. Но в очите му имаше лудост. Той най-сетне беше прехвърлил границата на самоконтрола. Дали причината беше в смъртта на „близнака“? — Е, липсвах ли ти? — повтори той, докато се приближаваше към нея с мощния „Тензор“ в ръка.

Кейт не отговори. Вместо това тя се хвърли срещу него. Беше жадувала за този момент тъй дълго. Един експлозивен ритник в дясното рамо на Казанова изби оръжието от протегнатата ръка. Ритникът беше истинска прелест, блестящо изпълнение. „Удари го още веднъж и бягай оттук“ — исках да извикам на Кейт.

Но още не можех да говоря. Нищо не се получи. Най-накрая опитах да се подпра на едното си рамо.

Кейт летеше срещу него по същия начин, по който беше тренирала на плажа. Казанова беше едър и силен мъж, но силата на Кейт извираше от гняв, равностоен на неговия. Нека дойде да се хванем гуша за гуша, каза ми тя много отдавна.

Беше светкавично бърз, съвършен боец. Надминаваше дори собствените ми очаквания. Не видях следващия удар. Пречеше ми неговото тяло. Мярна ми се как главата на Ник Ръскин рязко се отметна на една страна и дългата му коса се разпиля във всички посоки. Краката му се разтрепериха. Тя го беше поразила.

Кейт се засили и отново го удари. Светкавично бърз удар се стовари в лявата част на лицето му. Искаше ми се да й изръкопляскам. Но юмрукът й не можа да го спре. Ръскин беше неуморим, но същото важеше и за нея.

Той се хвърли към нея и Кейт го зашемети отново. Лявата му буза цъфна. Това беше лошо стиковане между двамата, откъдето и да го погледнеш.

Тя му заби един юмрук в носа и той се огъна. Простена високо. Нямаше да се изправи отново. Кейт победи.

Сърцето ми биеше като камбана в гърдите. Видях как Ръскин посяга към кобура, пристегнат към глезена му. Казанова нямаше да загуби от една жена или от когото и да било друг.

Оръжието се оказа в ръката му като при сръчен фокуснически трик. Беше полуавтоматичен „Смит & Уесън“. Той променяше правилата на играта.

— Аааа! — изкрещя срещу него Кейт.

— Ей, задник — казах му аз с дрезгав шепот. И аз променях правилата на играта.

Казанова се обърна. Видя ме и насочи пистолета към мен. Аз държах моя „Глок“ с две ръце. Те трепереха, но все пак бях успял да приседна. Изпразних почти целия пълнител в него. Намушкай го с кол в сърцето като вампир. Точно това и направих.

Казанова тежко се строполи назад към стената. Тялото му потрепери. Краката му останаха неподвижни. На лицето му беше изписан шок. Той осъзна, че в крайна сметка не е свръхчовек.

Очите му се обърнаха нагоре и сякаш изчезнаха в черепа. Виждаше се само бялото. Краката му приритаха веднъж, после още веднъж и накрая спряха. Казанова умря почти моментално на пода на къщата.

Изправих се на гумените си крака. Забелязах, че лъщя от пот. Леденостудена пот. Адски гадно. Хвърлих се към Кейт и двамата останахме притиснати един към друг дълго време. Треперехме от страх, но и от победоносно чувство. Ние бяхме надделели.

— Толкова много го мразех — прошепна Кейт. — Никога преди не съм разбирала значението на тази дума.

Обадих се на полицията в Кейп Хатерас. След това позвъних на ФБР и на децата и Нана във Вашингтон. Най-сетне всичко свърши.