Ъптон Синклер
Цар Въглен (30)

1

Хал се впусна в новото си поприще, което носеше много повече вълнения от работата на коняря или на помощника на миньора и бе съпроводено с по-големи опасности от срутването на скалите или къчовете на катъра. Леността, която идва от преумората, още не беше се развила до болестно състояние у Хал; помагаше му младостта с типичната й жажда за нови и нови преживявания. Вълнуваше го това да бъде конспиратор, да носи със себе си тайни не по-малко тъмни и загадъчни от галериите на мината, в която работеше.

Но Джери Минети, който пръв научи от Хал за целта на посещението на Том Олсън в Норт Вали, познаваше по-добре този вид вълнения. Обичайното безгрижно изражение изчезна бързо от лицето му, а в очите му заискри страх.

— Зная си, че някой ден дойде — възкликна той — беда за мен и за Роза.

— Какво искаш да кажеш?

— Изпаднем в беда, сигурно изпаднем. Говоря на Роза: казваш ти социалистка — каква полза, това? Не помага никого. Какъв смисъл гласува тук, те не броят гласове на социалисти, освен на шега! Казвам, трябва да има профсъюз. Трябва да стачкуваме! Но Роза казва, чакай малко. Спести малко пари, нека деца пораснат. Тогава ние помогнем, няма значение, ако ние няма жилище.

— Та ние няма да правим профсъюз сега — възрази му Хал. — Имам съвсем друг план засега.

Но Джери не преставаше да се тревожи.

— Не може повече чака! — заяви той. — Хора няма издържат! Казвам, то дойде някой ден изведнаж — като експлозия в мина! Някой започне борба, всички бият се. — И Джери погледна Роза, чиито черни очи следяха боязливо лицето му.

— Изпаднем в беда — рече той и Хал видя как двамата погледнаха към стаята, в която спяха малкият Джери и бебето.

Хал не каза нищо. Той започваше да разбира какво означава бунтът за тези хора. Следеше с любопитство и съчувствие вътрешната борба у тях; борба стара като човешката дума — между гласа на егоизма, удобството и благоразумието и зова на дълга, на идеала. Не фанфари възвестяваха началото на тази борба, а само един все още плах глас в душата.

След време Джери попита какво са замислили Хал и Олсън. Хал обясни, че иска да изпробва как компанията гледа на закона за контрольорите. Хал смяташе, че планът е превъзходен. Какво ще каже Джери?

Джери се усмихна тъжно.

— Да, хубав план за млад човек — никакво семейство!

— Добре — рече Хал, — аз ще взема тази работа. Аз ще бъда контрольор.

— Трябва да има комисия — каза Джери. — Комисия отива да говори с шефа.

— Добре, но и в тази комисия ще изберем само млади хора, хора без семейства. Някои от момчетата, които живеят в кокошарниците в колибарската махала. На тях ще им е все едно какво ще стане с тях.

Но Джери не споделяше оптимизма на Хал.

— Няма достатъчно разум, тези момчета. Иска разум да се държат. — Той обясни, че комисията трябва да се подкрепя от цяла група хора, че тази група трябва да бъде организирана, да устройва тайни събрания — всъщност такава група ще бъде нещо като профсъюз; като такава ще я третират и надзирателите и техните шпиони. А в мините подобна организация не бе разрешена. Имало няколко сърби, които искали да станат членове на някакво братство там в родината им, но дори и това им било забранено. Ако някой иска да застрахова живота или здравето си, компанията ще се погрижи за това и ще прибере и печалбите. Какво да говорим, никой не можеше да купи дори пощенски запис, за да преведе пари в родината си; пощенският чиновник, който същевременно беше и служител в лавката на компанията, продаваше някакви платежни бележки, издадени от лавката.

Ето че Хал се сблъскваше с онези трудности, за които Олсън го беше предупредил. Първата от тях беше страхът на Джери. Но Хал знаеше с положителност, че Джери не е страхливец; ако някой презираше Джери, този някой сигурно никога не е бил в положението на Джери.

— Сега не искам нищо друго от вас, освен съвет — каза Хал. — Назовете ми някои от момчетата, които заслужават доверие, и аз ще потърся тяхната помощ, без някой да ви заподозре.

— Ти мой наемател — отбеляза лаконично Джери.

Хал отново изпадна в затруднение.

— Искаш да кажеш, че и това ще ти навлече беда?

— Разбира се! Те знаят, ние говорим. Те знаят, аз говоря социализъм. Уволняват ме като нищо!

— А какво ще кажеш за братовчед ти, надзирателя в шахта №1?

— Той никаква помощ. Може и него уволнят. Кажат, проклет глупак — дал жилище на контрольор!

— Добре. Тогава ще си изляза оттук, преди още да е станало късно. Можете да кажете, че съм размирник и че сами сте ме изгонили.

Опечалени, съпрузите Минети мълчаха и се гледаха. Не им се щеше да загубят наемателя, който беше такъв добър другар, пък плащаше и добри пари. Хал беше не по-малко тъжен, защото харесваше Джери и неговата младолика жена, обикна малкия Джери и дори черноокото бебе, което вдигаше страшен шум и прекъсваше разговорите им.

— Не! — отсече Джери. — Няма бягам! Участвувам и аз!

— Чудесно — рече Хал. — Ще участвуваш, но не сега. Оставаш в мината и помагаш на Олсън, ако ме уволнят. Не бива изведнъж да загубим най-добрите си хора.

Поспориха още малко, приеха предложението на Хал и той видя как малката Роза се отпусна на стола с въздишка на облекчение. Времето за мъченичество беше отсрочено, тя можеше да се порадва още няколко седмици на тристайната си колиба, на мебелите и на хубавите дантелени пердета.