Ъптон Синклер
Цар Въглен (93)

5

Речта на Мери беше внезапно прекъсната. Група работници беше отишла в долния край на улицата и там настъпи някакво безредие. Глъчката ставаше все по-висока и все повече хора започнаха да се стичат в тази посока. Мери се обърна да види какво става и изведнъж цялата тълпа около нея се втурна към това място.

Безредицата беше пред болницата. Пред сградата имаше някаква тераса със стълбище, където стояха Картрайт и Алек Стоун, заобиколени от група служители на компанията. Хал разпозна между тях Предович, началника на пощата Джонсън и Сай Адамс. Пред стълбището беше застанал Тим Рафърти, а зад него група решителни мъже. Тим викаше:

— Искаме онези адвокати да излязат!

Главният надзирател благоволи лично да преговаря с Тим:

— Вътре няма никакви адвокати, Рафърти.

— Не ви вярваме! — отвърна Тим и тълпата го подкрепи: — Не вярваме! Искаме да видим сами!

— Не може да влезете в тази сграда — заяви Картрайт.

— Искам да видя баща си! — извика Тим. — Имам право да видя баща си, нали?

— Можеш да го видиш сутринта. Можеш дори да го вземеш в къщи, ако искаш. Нямаме желание да го задържаме. Но той сега спи, а не може да смущавате и другите.

— Вие нали не се поколебахте да ги смутите с проклетите си адвокати! — тълпата откликна с бурно одобрение, което почти заглуши опроверженията на Картрайт.

— Казвам ви, че вътре няма никакви адвокати.

— Това е лъжа! — извика Уокъп. — Бяха вътре целия ден и вие знаете това. Ще ги изхвърлим навън.

— Давай, Тим! — кресна Анди гърчето, като си пробиваше път напред.

— Давай! — закрещяха останалите и насърченият по този начин Рафърти се заизкачва по стълбището.

— Искам да видя баща си! — И когато Картрайт го хвана за рамото, той кресна: — Пуснете ме, казвам ви!

Главният надзирател очевидно правеше всичко възможно да избегне употребата на сила; докато сам държеше момъка, той нареждаше на своите хора да отстъпят. Но Тим беше вбесен, той се втурна напред и Картрайт — било нарочно или пък в желанието си да се предпази сам от удар — го блъсна надолу по стълбите. Тълпата изрева неистово и се люшна напред, а някои от хората на терасата извадиха револвери.

Обстановката беше повече от ясна. Още миг и миньорите щяха да се втурнат по стълбите и да последва стрелба. А станеше ли това, кой можеше да предвиди края? Може би раздразнената тълпа нямаше да спре, докато не подпали всички сгради на компанията, а не беше изключено да избие и всички служители на компанията.

Хал беше решил да остане в сянка, но разбра, че подобна постъпка в такъв момент би била проява на малодушие, почти престъпление. Той скочи и надвика ревящата тълпа:

— Спрете хора! Спрете!

Вероятно никой друг в Норт Вали не би успял да се наложи в такъв момент. Но Хал беше спечелил доверието на хората, правото да бъде изслушан. Та нали лежа в затвора заради тях, нима не го видяха сами зад решетките?

— Джо Смит! — Този вик отекна над множеството.

Хал си пробиваше път напред, разблъскваше хората, молеше и изискваше спокойствие от тях.

— Тим Рафърти! Почакай! — И Тим, който позна гласа му, се подчини.

Като се измъкна от тълпата, Хал се качи на терасата и Картрайт не се опита да му попречи.

— Момчета! — извика той. — Почакайте така! Вие не искате такова нещо! Не търсите насилие! — Млъкна за миг; разбираше, че подобни отрицания няма да спрат хората, трябваше да им се каже какво всъщност искат. Сам преди малко беше чул онези думи, които щяха да ги увлекат, Хал повтори тези думи колкото му глас държи:

— Това, което искате, е профсъюз! Стачка!

Последва гръмогласен вик на одобрение от тълпата. Да, ето какво искаха! Стачка! И искаха Джо Смит да я организира и да я ръководи! Той веднъж вече беше техен водач и заради това бе изхвърлен от мината. Не им беше съвсем ясно как се е върнал пак, но ето че той е тук, техният любимец. Ура за него! Ще вървят с него до ада и обратно!

А пък и какви нерви има този момък! Застанал пред болницата и под носа на господарите им, държи профсъюзни речи, а те не смеят дори да го докоснат! Осъзнала това, тълпата побесня от възторг. Онези, които разбираха английски, одобряваха шумно неговите думи, останалите, които не разбираха, подражаваха с виковете си на другите.

Не, разбира се, те не искат насилие! Насилието няма да им помогне! От помощ ще им бъде да се обединят и да останат един здрав съюз на свободни хора. Ще създадат профсъюзен комитет, който ще действува от името на всички и ще заяви, че никой няма да се върне на работа, докато не възтържествува справедливостта. Свършено е вече с уволнението на онези, които търсят правата си; свършено е с черните списъци и с изгонването от окръга на онези, които си позволяват да искат онова, което им се полага по закон!