Ъптон Синклер
Цар Въглен (91)

3

Тълпата пое по улицата с викове и ругатни. Някой захвана Марсилезата, другите я подеха и думите се извисиха неистово:

„На оръжие! На оръжие, храбреци!

Напред, напред, вси дружно!

Победа или смърт!“.

В тълпата маршируваха потиснати от много нации, пееха на десетина различни езици, но песента беше една и съща. Чуваха се отчетливо няколко такта, а сетне мелодията потъваше в необузданите крясъци. „Напред, напред, вси дружно!“ Някои изтичаха в различни посоки да разнесат новината и скоро на това място се струпа цялото население на селището. Мъжете размахваха каскети, жените дигаха ръце и пищяха, сетне се сковаваха от страх, досетили се, че не биха могли да хранят децата с революционни песни.

Дигнаха Тим Рафърти на раменете на няколко души и го накараха отново, да говори. Той още говореше, когато майка му дотича и нейните викове се извисиха над общата врява:

— Тим! Тим! Слизай оттам! Какво става с теб? — Тя кършеше ръце в смъртен страх и като видя Хал, се втурна към него. — Разкарай го оттук, Джо! Той се е смахнал, ти казвам! Ще ни изхвърлят от селището, нищичко няма да ни дадат… и какво ще стане тогава с нас? Света Богородичке, какво му стана на това момче? — Тя отново извика към Тим, но той не й обърна никакво внимание, ако изобщо я чу. Тим маршируваше към Версай!

Някой извика, че трябва да отидат в болницата, за да пазят ранените от „проклетите адвокати“. Това беше нещо определено, тълпата тръгна нататък и Хал пое след нея с изоставащите — жените, децата и по-боязливите мъже. Той забеляза някои от служещите и чиновниците на компанията, скоро след това видя отново и Джеф Котън и го чу как нарежда на хората си да идат в канцеларията и да вземат револвери.

Големият Джек Дейвид пристигна с Джери Минети и Хал поизостана да се посъветва с тях. Джери гореше от въодушевление. Най-сетне беше дошъл бунтът, за който копнееше от години! Но защо още не държаха речи, не контролираха и не организираха хората?

Джек Дейвид прояви неувереност. Трябва да обмислят дали това спонтанно избухване би могло да се превърне в нещо трайно. Джери отговори, че от тях зависи в какво ще се превърне, ако застанат начело, ще могат да ръководят хората и да ги сплотят. Та нали това искаше и Олсън? Не, възрази здравенякът от Уелс, Олсън се мъчеше да организира хората тайно, като подготовка за бунт във всички мини. Това е нещо съвсем различно от това явно раздвижване, ограничено само в една мина. Може ли подобно движение да разчита на някакъв успех? Ако не, ще бъде глупаво да предприемат нещо, защото с това просто ще си подсигурят уволнението.

Джери се обърна към Хал. Какво смята той? Ето че и Хал трябваше да даде мнението си. Трудно му е да отсъди, призна той. Не знаеше почти нищо по профсъюзните въпроси. Нали за това беше дошъл в Норт Вали — да научи нещо за тях! Трудно е да посъветваш хората да приемат и занапред да се отнасят така с тях, но от друга страна ясно беше, че един несполучлив бунт ще обезсърчи всички и ще затрудни още повече организирането на работниците.

Това им каза Хал. Но него го вълнуваха и други мисли, които не можеше да сподели с тях. Не можеше да каже на тези хора: „Да, аз съм ваш приятел, но съм приятел и на вашите врагове и в този критичен момент не мога да реша за себе си на чия страна трябва да застана. Моето възпитание ме свързва с онези, които са господари на вашия живот, освен това в никакъв случай не искам да огорчавам девойката, за която ще се оженя!“. Не, не би могъл да им каже тези неща. Самата мисъл за тях го караше да се чувствува предател и едва се насилваше да гледа тези хора в очите. Джери знаеше, че той е свързан по някакъв начин с Хариганови, възможно е да е разказал това и на другите приятели на Хал в мината, да са обсъждали и мислили по този въпрос. Ами ако го смятат за шпионин?

Хал почувствува облекчение, когато Джек Дейвид защити твърдо мнението си. Само ще помогнат на врага, ако се оставят да бъдат въвлечени преждевременно в тази работа. Трябва да потърсят съвет от Том Олсън.

Хал се заинтересува къде е Олсън и Дейвид обясни, че същия ден, когато изхвърлили Хал от мината, Олсън си уредил надниците и заминал за Шеридън, за да докладва за обстановката пред местния профсъюзен център. Сигурно няма да се върне, защото вече беше основал малка група в Норт Вали, беше посял семената на бунта.

Поумуваха известно време как да поискат съвет от Олсън. Изключено беше да телефонират от Норт Вали — щяха да подслушват всяка дума, но след няколко минути имаше вечерен влак за Педро и Големият Джек каза, че някой трябва да замине. Шеридън се намираше само на петнайсет-двайсет мили от Педро, пък и в Педро могат да намерят някой профсъюзен служител, който да ги посъветва какво да правят. Можеха да водят и междуградски разговор и да убедят някои от профсъюзните ръководители в Уестърн сити да вземе нощния влак и да пристигне в Педро на другата сутрин.

Хал, който все още се надяваше да се измъкне, пробута тази задача на Джек Дейвид. Изпразниха джобовете си, за да му осигурят достатъчно пари за път, и Джек хукна, да не изпусне влака. Междувременно Джери и Хал решиха да кротуват и да посъветват и другите членове на групата да правят същото.