Ъптон Синклер
Цар Въглен (81)

18

Оглеждайки се, Хал забеляза и някои от гостите на младия Хариган. Виви Кас стоеше под един чадър с Бърт Аткинс. Недалеч от тях бяха Боб Крестън и Дики Еверсън. Двамата бяха облечени в импрегнирани мушами с качулки и разговаряха с Картрайт — високи младежи с безупречна външност, които редом с измъчените изпоцапани миньори изглеждаха като същества от някакъв друг свят.

Те също видяха Хал и отидоха при него.

— Откъде взе това хлапе? — попита Боб и на розовото му, гладко избръснато лице цъфна усмивка.

— Намерих го — рече Хал, подхвърли малкия Джери нагоре и го смъкна от рамото си.

— Здравей, момченце! — рече Боб.

— Здравейте и вие! — отговори малкият Джери като истински американец. Можеше да излезе на среща на всеки светски човек! — Баща ми слезе в онази клетка — рече той и загледа изотдолу високия непознат с живите си черни очи.

— Наистина ли? А защо не отидеш и ти?

— Баща ми ще ги извади. Той не се плаши от нищо, моят баща!

— Как се казва баща ти?

— Големият Джери.

— Аха! А ти какъв ще станеш, когато пораснеш?

— Ще стана бомбаджия.

— В тази мина?

— Как ли не!

— Защо?

Малкият Джери придоби тайнствен вид.

— Не ща да разправям всичко, което знам. Двамата младежи се разсмяха. Тук могат да понаучат нещичко!

— Може би ще се върнеш в родината си? — намеси се Дики Еверсън.

— Не, сър! — отсече малкият Джери. — Аз съм американец.

— Може някой ден да станеш президент.

— Точно това казва и баща ми — отговори хлапакът. — Президент на миньорски профсъюз.

Двамата пак се разсмяха, но Роза задърпа нервно детето за ръкава и му зашепна нещо. Разправят ли се такива неща на непознати хора, които са така тайнствени и имат вид на богаташи!

— Това е мисис Минети, майката на малкия Джери — рече Хал, за да я успокои.

— Приятно ни е, мисис Минети. — Младежите свалиха шапки с галантни поклони. Те я заоглеждаха, защото Роза беше доста хубавичка, а тя, пламнала от стеснение, измърмори нещо в отговор. Беше доста объркана — за пръв път през живота си получаваше поклони.

Пък и тези тук говореха с Джо Смит като със стар приятел и го наричаха с някакво странно име! Черните италиански очи загледаха Хал въпросително и той почувствува как се изчервява. Да те разкрият в Норт Вали беше също тъй неловко, както и в Уестърн сити.

Мъжете заговориха за спасителните работи и за това как вървят те според разказаното им от Картрайт. Пожарът възникнал в една от главните галерии, обхванал крепежа и бързо се разпространявал, подхранван от въздушната струя от вентилатора. Няма почти никакви изгледи да спасят някого в тази част на мината, но в изгорелите вече галерии спасителите ще се опитат да преодолеят горещината и дима. Те знаят, че вероятността от срутване в тези участъци на мината е голяма, но знаят също и тава, че и преди експлозията по тези места са работили хора.

— Трябва да призная; куражлии хора са! — отбеляза Дики.

Група жени и деца се насъбраха около тях да слушат. Мъчителната неизвестност и жаждата за новини бяха надвили вродената им стеснителност. Приличаха на жени по време на война, които се вслушват в далечния тътен на оръдията и чакат пристигането на ранените. Хал забеляза, че Боб и Дики от време на време хвърляха поглед към заобикалящите ги лица; започнаха да се влияят от общото настроение, а това беше част от замисъла на Хал.

— Другите ще дойдат ли? — попита той.

— Не зная — рече Боб. — Предполагам, че закусват. Време е и ние да вървим.

— Няма ли да дойдеш с нас? — предложи Дики.

— Не, благодаря — отговори Хал. — Ще остана с детето. — И той стисна ръката на малкия Джери. — Но кажете на другите да дойдат. Някои неща ще ги заинтересуват.

— Добре — отвърнаха двамата и тръгнаха.