Ъптон Синклер
Цар Въглен (79)

16

Хал така и не разбра какво е говорил Пърси на Картрайт същата нощ. Знаеше само, че когато пристигнаха в мината, Пърси нареди да повикат главния надзирател при него. Половин час по-късно младият Хариган усмихнат обясни на Хал, че последният се е лъгал през цялото време: администрацията на мината правела всичко възможно да монтират час по-скоро вентилатора и веднага след това да отворят шахтата. Работата вече привършвала, вентилаторът щял да заработи след час-два и до сутринта спасителите ще могат вече да влязат в шахтата. Пърси разправи всичко това толкова чистосърдечно, че Хал за момент се усъмни дали Пърси наистина е повярвал на тези приказки. Самият Хал, този път в качеството си на обикновен посетител в мината, трябваше да се преструва, че е повярвал, и така да мине за глупак в очите на служителите от компанията.

Пърси покани Хал и Били Кийтинг да пренощуват във влака, но Хал отказа. Обясни, че е доста изпоцапан, а освен това иска да стане още на разсъмване, та да се спусне в шахтата с първите групи. Пърси му обясни, че главният надзирател възразил категорично по този въпрос — в шахтата щели да слязат само опитни хора, които си знаят работата и могат сами да се пазят. В случая нямало защо да се излага на риск животът на непрофесионалисти.

С риск да се покаже неучтив Хал заяви, че все пак „ще се навърта“ там и ще гледа как отварят шахтата. Освен това в много от потъналите в скръб миньорски домове са се насъбрали жени, изтощени от безсъние; би било добре да им се съобщи радостната новина.

Хал и Кийтинг поеха. Най-напред се отбиха в Рафъртови. Щом ги видя, мисис Рафърти скочи, втренчи поглед в тях и започна гръмогласно да призовава светата дева; тя разсъбуди цялата челяд и малките ревнаха изплашени. Когато се увери, че двамата говорят сериозно, жената хукна да разнесе новината; скоро улиците се изпълниха със забързани хора и край шахтата отново се струпа тълпа.

Оттам двамата отидоха в дома на Джери Минети. От лоялност към Пърси Хал просто преповтори неговите думи, че Картрайт от самото начало възнамерявал да отвори шахтата. Забавно беше да се види ефектът от тези думи на Хал — начинът, по който Джери изгледа Хал! Но време за приказки нямаше, Джери навлече дрехите и тримата забързаха към шахтата.

И наистина група работници вече разковаваха дъските и сваляха брезента. Откакто беше в Норт Вали, Хал никога не беше виждал хората да работят с такова усърдие. Скоро огромният вентилатор се размърда, забуча и накрая засвири на пълни обороти. Огромната тълпа наоколо забоботи и запя в унисон с него.

Трябваше да минат няколко часа, преди да може да се предприеме нещо друго. Хал изведнъж усети, че е капнал от умора. Той и Били се върнаха в дома на Минети, застлаха на пода едно одеяло и се проснаха с въздишки на облекчение. Били скоро захърка, но Хал беше толкова възбуден от всичко преживяно дотогава, че не можа изобщо да заспи.

В главата му нахлу рояк от мисли за външния свят — неговият свят, който умишлено бе пропъдил от мислите си за няколко месеца. Как неочаквано беше принуден отново да си припомни този свят! Това, което той предприе това лято, изглеждаше толкова просто в началото: ще заживее под чуждо име в друга класа, ще опознае нейния начин на живот и мислите, които вълнуват тези хора, а сетне ще се върне в своя свят и ще разказва за удивителните преживявания! Никога не беше допускал възможността, че собственият му свят, светът на Хал Уорнър, ще го открие като Джо Смит, помощник-копача в мината. Чувствуваше се като крадец, който е започнал работата си в тъмна стая и изведнъж тази стая бива обляна в ярка светлина.

Беше се впуснал в това приключение, подготвен да се сблъска с неща, които ще го шокират; знаеше предварително, че някъде ще се наложи да влезе в борба със „системата“. Но никога не беше очаквал да се озове в центъра на класовата борба, оглавил атаката срещу барикадите на своите. Знаеше също, че това не е краят, борбата няма да свърши само с превземането на една барикада! Лежейки сега тук в тъмнината, Хал започна да разбира в какво се е забъркал. Дойде му наум и друго сравнение: видя се като мъж, който е започнал лек флирт на улицата, а на другата сутрин осъмва оженен.

Не че Хал изпитваше някакви угризения за държането си спрямо Пърси. Хал нямаше друг избор. Но той познаваше хората от Норт Вали от десет седмици, а с компанията от влака на Пърси беше живял десетина години. Последните запълниха съзнанието му и Хал почувствува в мрака как те обсаждат крепостта на неговия ум с мислите си за него — независимо от това дали те се изразяваха в подчертана враждебност или в безучастно удивление.

Хал откри тази душевна борба с мислите си за Джеси Артър. Появи му се лицето й — умоляващо, копнеещо. То беше едно от онези съвършени лица, които неотразимо покоряват мъжете. Хал се вгледа отново в кафявите й очи, меки, сияещи, нежни; в устните й, които потрепваха при най-малкото вълнение; в нежната като ябълков цвят кожа, в обсипаната със звезден прах коса! Хал гледаше с цинизъм на собствениците на мини и на пазачите, но досега не му беше хрумвало, че и душата на Джеси може да не е така обаятелна както нейната красота. Беше влюбен в нея, беше и твърде млад, твърде неопитен в любовта, за да разбере, че зад моминската прелест — толкова неподправена и привлекателна — може да се крие неволна, унаследена и инстинктивна жестокост, жестокостта на привилегированите, неумолимостта на светските предразсъдъци. Едва на средна възраст и след много страдания мъжът започва да разбира, че женската прелест — онова изключително, чудодейно съвършенство на очи, зъби, коси, гладката кожа и нежните черти — е продукт на труда и грижите на много поколения и че животът е жестока борба.

Джеси изневери на Хал в критичния за него момент. Но сега, когато преживяваше отново сцената, Хал отсъди, че я е подложил на нечестно изпитание. Той я познаваше и обичаше от детинство и досега не помнеше да е казала или направила нещо, което да не е добро и нежно. Но тя съчувствуваше на онези, които познаваше, си каза Хал; а какви възможности е имала да опознае работниците? Трябва да й предостави такава възможност, трябва просто дори да я застави да разшири мирогледа си! Този процес може да е болезнен за нея, може да помрачи нежните очертания на лицето й, но в крайна сметка ще й бъде от полза.

И така Хал поведе в тъмнината дълъг разговор с любимата, си. Разведе я из каменовъгления район, обясни й разни неща, запозна я с различни хора. Стори същото и с други свои приятели от влака и ги представи на приятелите си от Норт Вали. Хал беше уверен, че някои от тях ще открият общи качества помежду си и сигурно ще се погаждат добре. Например Боб Крестън, който обичаше да пее и да танцува, сигурно ще се заинтересува от Блинки, оперетния ентусиаст в мината. Мисис Къртис, която обичаше котки, положително ще се сприятели със старата мисис Нейгъл, съседката на Минети, която имаше пет котки! Дори Виви Кас, която ненавиждаше мъжете, които се хранят с ножове, сигурно ще побеснее, като види как се хранят пансионерите на Реминицки, но ще бъде очарована от „Италианеца“ — мулето, което дъвчеше тютюн и беше любимец на Хал. Хал с нетърпение чакаше да се зазори, за да започне тези опити за социална хармония.