Ъптон Синклер
Цар Въглен (77)

14

Последва мъчително мълчание. Погледът на Хал продължи да шари и спря на една дама с прошарени коси, облечена в черна официална рокля и с огърлица от перли на гърдите.

— Мисис Къртис! Зная, вие ще го посъветвате.

Дамата трепна. Що за безгранично нахалство? Тя видя терзанията на Джеси. Но Джеси беше негова годеница. А какви претенции можеше да има Хал към нея!

— Не мога да си позволя да диктувам условия на домакина процеди тя с леден тон.

— Мисис Къртис! Зная, вие ще го посъветвате, бездомни кучета и котки! — Думите бяха на езика му, но Хал навреме ги преглътна. Отново зашари с поглед. Кой друг би могъл да му помогне да стреснат един Хариган?

До мисис Къртис седеше Реджи Портър. В петлицата на смокинга му се мъдреше роза. Хал знаеше каква роля играе тук Реджи — един вид мъжка бавачка, помощник на домакина, поклонник на богатите, утешител на отегчените. Бедният Реджи живееше живота на другите, душата му винаги пърхаше с вълненията на другите, със сплетните, с подготовките на вечеринки и с възпоминанията за отминалите празненства. Душата му винаги се тикаше напред, пресмяташе, претегляше възможностите, коментираше злочестата липса на средства с такт и финес. Хал хвърли бегъл поглед върху това лице; острите черни мустачки бяха щръкнали от възбуда и само за миг Хал разбра с отвращение какво ще стане — в очакване на въпроса Реджи имаше готов отговор, който щеше да увеличи неговия светски влог в семейната банка на Хариганови.

Срещу него седеше Дженевийв Халси: висока, изправена, с физиката на статуя. Напомняше с вида си кръглооката Юнона и човек очакваше от нея величествени емоции; но когато я опознаеше, той откриваше, че тя има ленив ум и се интересува единствено от собствената си личност. Неин съсед по маса беше Боб Крестън — гладко избръснат, червенобуз, пращящ от здраве, с една дума „симпатяга“, който гори от благородното желание да печели купи за своя спортен клуб и да трупа точки за отбора на щатската милиция по спортна стрелба. Веселякът Боб можеше и да се застъпи, поради доброто си сърце, но той беше влюбен в една от братовчедките на Пърси, Бети Гънисън. Тя седеше срещу него и Хал видя как блестят черните й очички, как е стиснала юмручета и прехапала устни до болка. Хал я разбираше — тя беше от рода Хариган и даваше своя дял в общите усилия, чиято цел беше да направят от децата на амбулантния търговец истински водачи на съвременната младеж.

До нея седеше Виви Кас. Тя винаги въртеше разговора около коне, кучета и други неподходящи за момичета работи. Хал беше засягал социални теми в нейно присъствие и веднъж чу нейните възгледи, побрани в едно сбито изречение: „Ако видя човек да се храни с нож, смятам го за мой личен враг!“.

Зад раменете на Виви надничаше лицето на светлоок мъж с жълти мустаци — Бърт Аткинс, циничен и отегчен от светския живот човек. За вестниците той беше именно „светски човек“, а братът на Хал го беше нарекъл „дресиран котарак“. До него беше Дики Еверсън; подобно на Хал и той беше любимец на дамите, но нищо повече. Останалите бяха: Били Харис, син на друг каменовъглен магнат, сестра му Дейзи и Бланш Валмън, чийто баща беше пръв съветник на стария Питър, а брат й беше адвокат и издател на вестник „Стар“ в Педро.

Погледът на Хал продължи да блуждае от лице на лице, а умът му — от личност на личност. Струваше му се, че разгъва някакъв древен ръкопис, панорама на един полузабравен от него свят. Нямаше време за размисъл, но у него остана едно изумително и неочаквано впечатление: някога беше живял в същия този свят и го беше смятал за нещо естествено; беше познавал тези хора, беше се движил между тях и тогава му изглеждаха приятни и любезни, общо взето добри хора. А сега — каква промяна! Те вече не изглеждаха любезни! Дали промяната беше в тях? Или сам Хал беше станал циничен и ги виждаше в тази нова страшна светлина: студени и безучастни като звездите към гибелта на човешки същества, които бяха само на няколко мили от тях!

Погледът на Хал отново спря на лицето на Пърси и той видя, че синът на царя на въглищата е побледнял от гняв.

— Уверявам те, Хал, безсмислено е да продължаваш това. Нямам никакво намерение да позволя да ме принуждават.

Неочаквано Пърси отправи поглед към минния шериф.

— Котън, какво мислиш по този въпрос? Правилно ли преценява обстановката мистър Уорнър?

— Ти знаеш какво може да каже този човек, Пърси! — намеси се Хал.

— Не зная — гласеше отговорът. — Искам да разбера. Е, Котън?

— Той се заблуждава, мистър Хариган. — Тонът на шерифа беше рязък и предизвикателен.

— В какъв смисъл?

— Компанията прави всичко още от самото начало, да отвори шахтата.

— О! — гласът на Пърси прозвуча победоносно. — Коя е причината за забавянето?

— Вентилаторът беше разрушен, наложи се да поискаме нов. Не е лесно да се монтира отново вентилаторът, това не става за час.

Пърси се обърна към Хал:

— Виждаш ли! Ако не друго, има две мнения по въпроса.

— Естествено! — извика Бети Гънисън и черните й очички засвяткаха към Хал. Тя би добавила още нещо, но Хал я прекъсна и пристъпи към домакина.

— Пърси — рече той тихо, — ела, моля те, встрани. Искам да ти кажа нещо насаме.

В гласа на Хал прозвуча лека закана. Той хвърли поглед към другия край на вагона, където стояха само двама келнери негри. Те бързо се оттеглиха, когато младежите тръгнаха към тях. И Хал, останал насаме със сина на въглищния цар, се зае да довърши тази борба.