Ъптон Синклер
Цар Въглен (75)

12

Снежнобелите покривки и кристалните чаши блестяха под електрическите крушки, чиято светлина беше омекотена с розови абажури. Около масите бяха насядали шестима млади мъже, също толкова млади момичета и две-три възрастни дами, всички във вечерен тоалет. Те бяха започнали вечерята, смееха се и бъбреха помежду си, когато изведнъж се появи този неочакван гостенин в мръсния миньорски комбинезон. Той не ги обезпокои с нахълтването си, но по петите му в столовата влезе запотен и разрошен дебелак, който хриптеше като стар локомотив, а след него и кондукторът на влака, който също беше възбуден. Естествено разговорът секна. Момичетата се извърнаха в столовете си, а няколко от младите мъже бързо скочиха от местата си.

Настъпи мълчание. Сетне един от младите мъже пристъпи напред.

— Какво значи това? — попита той с тон на човек, който има право да пита. Беше строен младеж с коректна външност, но иначе по нищо не се отличаваше от останалите.

Хал доближи до него.

— Здравей, Пърси! — рече той.

По лицето на другия се изписа удивление. Той гледаше Хал, но сякаш не вярваше на очите си. И изведнъж една от младите дами извика. Косата й беше с цвета на карамел, прелестно бухнала, със звезден прах по нея. Бузите й бяха бледорозови, а кафявите й очи се взираха в Хал широко отворени. Носеше вечерна рокля от мек тъмнозелен плат, а около голите й рамене бе наметнат прозрачен шал с бледокремав цвят.

Тя стана.

— Та това е Хал! — извика отново тя.

— Хал Уорнър! — повтори след нея младият Хариган. — Какво, по дяволите… — Прекъсна го някакъв шум отвън.

— Един момент — рече спокойно Хал. — Струва ми се, че идва още някой.

Някой блъсна вратата силно — толкова силно, че Били Кийтинг и кондукторът отхвръкнаха встрани. Появи се Джеф Котън.

Минният шериф беше задъхан, на лицето му личеше ясно цялото вълнение от преследването. В дясната си ръка държеше револвер. Той се огледа свирепо и зърна двете си жертви; сетне видя сина на въглищния цар и останалите смаяни хора. Котън се втрещи.

Вратата отново бе блъсната, Котън отлетя встрани и в салона се напъхаха още двама души с револвери в ръце. Първият беше Пийт Ханън. Той също се закова на място. „Специалистът по избиването на зъби“ сам се беше лишил някога от два зъба — това пролича ясно, когато боксьорската му челюст увисна надолу. Вероятно това беше първата му поява в общество и той имаше вид на хлапак, когото са хванали да краде сладко в килера.

Държането на Пърси Хариган стана недвусмислено арогантно.

— Какво значи това? — попита той. Отговорът дойде от Хал:

— Търся един престъпник, Пърси.

— Какво? — Откъм жените долетяха сподавени викове на уплаха.

— Да, един престъпник: човекът, който затвори шахтата.

— Затворил шахтата? — повтори Пърси. — Какво искаш да кажеш?

— Ще ти обясня. Първо да представя приятелите си. Хариган, моят приятел Кийтинг.

Били изведнъж усети, че шапката е на главата му. Той я свали, но оттам нататък светските му маниери му изневериха. Той продължаваше да зяпа и още не можеше да си поеме дъх.

— Били е репортер — продължи Хал. — Но не се тревожи, той е джентълмен и няма да злоупотреби с доверието ти. Нали, Били?

— Д-да — едва промълви Били.

— А този е Джеф Котън, минен шериф в Норт Вали. Предполагам, че ти е известно, Пърси, че мината в Норт Вали е собственост на компанията „Дженеръл фюъл“. Котън, това е мистър Хариган.

Котън също си спомни за шапката, както и за револвера, който се опита да скрие зад гърба си.

— Този тук — рече Хал — е мистър Пийт Ханън, специалист по избиване на зъби. Другият джентълмен, чието име не зная, вероятно е негов помощник. — Хал продължи да говори, спазвайки изискванията на светския етикет, като същевременно се мъчеше да състави план на действие. Твърде много зависеше от това каква тактика ще избере в този критичен момент. Трябваше ли да дръпне Пърси настрана и да му разкаже спокойно цялата история, като се осланя на чувствата му за справедливост и хуманност? Не, не по този начин трябва да се действува с Харигановите! Те си бяха пробили път до върха с насилие; ако човек иска да постигне нещо с тях, това може да стане само със сила! Ако искаше да постигне нещо с Пърси, трябваше да го хване на тясно тук, пред гостите му, да обясни обстановката и да използува тяхното настроение, за да го застави да направи необходимото.

Синът на въглищния цар отново заразпитва. Какво означава всичко това? И Хал се впусна да описва при какви условия живеят хората в шахтата.

— Те нямат друга храна или вода, освен това, което са взели за обяд в деня на катастрофата. А от експлозията минаха вече три дни и половина! Дишат замърсен въздух, имат главоболие, устните им са попукани, вероятно вече лежат по земята и копнеят за глътка чист въздух. Но те чакат — и само вярата, че другарите им горе на повърхността ще ги спасят, крепи живота им. Не смеят, да разрушат издигнатите от тях прегради, защото газовете ще ги уморят веднага. Но знаят, че спасителите ще дойдат и се вслушват да чуят ударите на кирките и на брадвите. Ето такава е обстановката долу.

Хал млъкна и зачака да открие някакъв признак на интерес у младия Хариган. Но такъв признак липсваше и той продължи:

— Представи си, Пърси. В тази шахта остана един старец — ирландец с жена и осем деца. И те чакат да научат нещо за него. Познавам и една жена, чийто мъж и тримата й синове също са долу. Три дни и половина вече жените и децата чакат около отвора на шахтата. Видях ги как седят, положили глави на коленете си, как проклинат със стиснати юмруци престъпника, който е виновен за това положение.

Настъпи пауза.

— Престъпникът? — запита младият Хариган. — Не те разбирам.

— Едва ли ще повярваш, но не се прави нищо за спасяването на тези хора. Престъпникът накара да заковат отвора на шахтата с дъски и брезент — затвори хората да измрат!

Шокирани, присъствуващите зашепнаха помежду си.

— Зная, че подобно нещо е трудно да се разбере. Работата е там, че в мината има пожар. Ако пуснат вентилатора, въглищата ще продължат да горят, но същевременно някои от галериите ще бъдат очистени от дима и газовете и поне някои от хората ще бъдат спасени. Така че става дума за избор между въглищата и човешкия живот. Престъпникът избра въглищата. Той смята да чака седмица, две седмици, докато пожарът загасне от липсата на кислород. Разбира се, дотогава всички ще бъдат мъртви.

Възцари се мълчание. То бе нарушено от младия Хариган.

— Кой е направил това?

— Той се казва Инъс Картрайт.

— Но какъв е той?

— Когато преди малко ти казах, че търся престъпник, аз малко те подведох, Пърси. Направих го, защото исках да събера мислите си. — Хал замълча. Когато заговори отново, тонът му беше по-рязък и изреченията плющяха като удари от камшик. — Престъпникът, който имам предвид, е главният надзирател на мината: служещ на компанията, облечен във власт от нея. В случая преследват не този, който затвори мината, а човека, който настоява да я отворят. Смятат го за престъпник, защото компанията „Дженеръл фюъл“ не признава нито законите на държавата, нито тези на човечността. Този човек беше принуден да потърси убежище тук, в този вагон, за да спаси живота си от главорезите и гангстерите, които са на служба в компанията!