Ъптон Синклер
Цар Въглен (74)

11

Разговорът се водеше горе, в стаята на Маккелър. Те станаха и тръгнаха към стълбите. В този момент, на предната врата се позвъни. Четиримата се спряха и се спогледаха.

— Ето ги! — прошепна Кийтинг.

Маккелър се отпусна в един стол и подаде патериците на Хал.

— Шапката и палтото са в предната стая — рече той бързо. — Опитай да ги вземеш! — Тонът му беше енергичен, но и неговият глас трепереше. Вече не беше млад и приключенията не го радваха.

Хал и Кийтинг се втурнаха надолу по стълбите, последвани от Едстрьом. Хал облече палтото, сложи шапката и с Кийтинг тръгнаха към задната врата, а в същото време Едстрьом отвори предната.

Задната врата водеше в един двор, а оттам през странична врата се излизаше на тясна уличка. Сърцето на Хал затупа учестено, когато заподскача с патериците. Трябваше да имитира бавните движения на Маккелър. Кийтинг, който крачеше редом с него, се разприказва и заобяснява спокойно на „мистър Маккелър“, че „Газет“ е вестник, който придава голямо значение на каузата на народа и е длъжен да излага винаги становището на народа по всички обществени въпроси. Разговаряйки, те минаха през вратата и излязоха на уличката.

Някаква фигура се отдели от сянката и тръгна към тях. Мъжът мина на три крачки от Хал, като се взираше внимателно в него. За щастие, тази вечер нямаше луна. Хал не виждаше лицето на непознатия и се надяваше, че и той не вижда неговото.

Междувременно Кийтинг продължи разговора:

— Виждате ли, мистър Маккелър, понякога е трудно да се открие истината в подобна обстановка. Когато влиятелните кръгове пълнят своите вестници с лъжи и преувеличения, и ние се изкушаваме да публикуваме лъжите и преувеличенията на противната страна. Но в крайна сметка виждаме, че е най-добре да се каже истината, мистър Маккелър — ние можем да я защитаваме и няма нужда да използуваме техните методи.

Хал не обръщаше никакво внимание на тази назидателна проповед. Гледаше пред себе си към мястото, където тясната уличка се вливаше в широката. Това беше улицата, която минаваше зад дома на Маккелър, и само една пряка ги делеше от железопътната линия.

Не смееше да се обърне назад, а напрягаше слуха си. Внезапно прокънтя вик: „Бягайте! Бягайте!“ Това беше гласът на Йон Едстрьом.

Хал светкавично хвърли патериците и хукна надолу по уличката, последван от Кийтинг. Чуха викове зад гърба си, сетне някакъв глас съвсем отблизо изкомандува: „Стой!“. Вече бяха в края на уличката и се канеха да свърнат по другата улица, когато проехтя изстрел, последван от звън на счупено стъкло от една къща на другата страна на улицата.

Пред тях имаше празно място. Те го прекосиха; промъкнаха се зад някакви бараки, свърнаха по друга улица и най-сетне излязоха на линията. Пред тях се изпречи дълга товарна композиция. Те се мушнаха между два вагона, прескочиха куплунгите и в очите им блеснаха фаровете на голям локомотив. Изтичаха пред него, и успоредно на линията подминаха тендера, фургона и един салон-вагон.

— Стигнахме! — изпъшка Кийтинг като ковашки мях.

Хал видя, че до края имаше само още три вагона. Забеляза също някакъв мъж в синя униформа на стъпалата на вагона пред тях. Втурна се към него.

— Вагонът гори! — изкрещя той.

— Какво? — извика другият. — Къде?

— Ето! — Хал прелетя край него и с един скок се озова във вагона.

Дълъг тесен коридор, явно част от кухнята на вагон-ресторанта; в далечния му край имаше двукрила врата, отваряща се в двете посоки. Хал се втурна към нея, без да обръща внимание на виковете на кондуктора. Хвърли палтото и шапката, блъсна вратата и се озова в ярко осветената столова… пред сина на въглищния цар.