Ъптон Синклер
Цар Въглен (73)

10

Хал продължи да разпитва Кийтинг за девойката, която беше като ябълков цвят.

— Може би ще отгатна коя е тя? Какъв цвят има косата й?

— Като на току-що свален от печката крем карамел — обясни Били, — но прелестно бухнала, със звезден прах по нея. Кафяви очи, бледорозови страни.

— И когато се усмихне, два реда зъби блясват като перли?

— За съжаление, тя не се усмихна.

— А кафявите й очи ви гледаха широко отворени?

— Да, наистина… но не мен, а витрината на аптеката.

— Не носеше ли мека бяла сламена шапка, украсена със зелени и бели цветя, тъмнозелен воал и кремави панделки?

— По дяволите, ти сигурно си я видял! — възкликна репортерът.

— Може би — рече Хал. — А може би ви описвам което и да е младо момиче от кориците на някое списание. — Той се усмихна, но като видя любопитството на другия, добави: — Сериозно, струва ми се, че познавам вашата дама. Ако съобщите за вестника си, че в компанията на Хариган се намира мис Джеси Артър, няма да сте далеч от истината.

— Не мога да рискувам дори и с проницателни догадки. За дъщерята на Робърт Артър ли говориш?

— За пряката наследница на банковата къща „Артър Санс“. Случайно я зная.

— Откъде?

— Работех в един колониал; тя понякога идваше там.

— Къде?

— „Петерсън & Ко“ в Уестърн сити.

— Аха! И ти й продаваше бонбони?

— Сушени фурми.

— И сърчицето ти тупаше така, че не можеш да преброиш рестото?

— Няколко пъти съм й връщал повече.

— И си се чудил дали е толкова добра, колкото и красива. Един ден си тръпнел в надежда, на другия ден те е обхващало разочарование и цинизъм, докато накрая си се предал на отчаянието и си избягал да работиш в мината!

Двамата се разсмяха, а след тях и Маккелър и Едстрьом. Но Кийтинг скоро си върна сериозността.

— Трябва да поработя над това! Трябва да измъкна нещо от тази компания за катастрофата. Помислете си само какъв материал става!

— А как ще го направите?

— Не зная. Зная само, че трябва да опитам. Ще кисна около влака, може би ще успея да заговоря някой от прислужниците.

— Интервю с прислужника на царя на въглищата! — ухили се Хал. — Какви чувства вълнуват човек, когато оправя леглото на мултимилионера!

— И какви чувства изпитва друг, когато продава сушени фурми на дъщерята на банкер! — върна му го Били.

Но изведнъж дойде ред на Хал да стане сериозен.

— Слушайте, мистър Кийтинг — рече той, — защо не оставите на мен да интервюирам младия Хариган?

— Ти?

— Да! Аз съм най-подходящият човек… един от неговите миньори! Аз помагам при трупането на неговите пари, нали? И аз съм този, който ще му разкажа за Норт Вали. — Хал видя, че репортерът го зазяпа развълнувано и продължи: — Вече бях при окръжния прокурор, при, мировия съдия, при окръжния съдия, при кмета и при началника на полицията. Защо пък да не ида и при собственика?

— Дявол да го вземе! — извика Били. — Дързост не ти липсва!

— И аз мисля, така — отговори спокойно Хал.

Другият рипна от стола в луд възторг.

— Тръгваме ли?

— Готов съм — рече Хал.

— Сериозно?

— Естествено.

— В тези дрехи?

— Разбира се. Аз съм един от неговите миньори.

— Няма да стане — възрази репортерът. — Ако не си добре облечен, няма да можеш да припариш до него.

— Сигурен ли сте? В тези дрехи мога да мина и за железопътен монтьор. Ако има повреда в някой от вагоните… да кажем, тръбите?

— Но дали ще измамиш кондуктора или прислужника?

— Може би ще успея. Да се опитаме. Кийтинг помисли малко, сетне каза:

— Всъщност, няма значение дали ще успееш или не — материал ще се получи дори от самия опит. „Един от робите на сина на въглищния цар се обръща към него! Коравото сърце на плутокрацията отхвърля зова на работника!“

— Да — рече Хал, — но аз наистина смятам да се добера до него. Смятате ли, че вече се е върнал във влака?

— Тръгваха натам, когато се разделих с тях.

— А къде е влакът?

— Разбрах, че бил на двеста-триста метра източно от гарата.

Маккелър и Едстрьом следяха с увлечение този интересен разговор.

— Та това е точно зад моя дом — рече първият.

— Композицията е къса — добави Кийтинг, — четири салон-вагона и един товарен. Лесна е за разпознаване.

Старият шотландец изрази едно опасение:

— Трудното ще е да се измъкне оттук. Струва ми се, че те нямат намерение да те изтърват нощес.

— Бога ми, така е! — възкликна Кийтинг. — Твърде много бъбрим, да минем към действия. Мислиш ли, че наблюдават задната врата?

— През целия ден — потвърди Маккелър.

— Вижте — намеси се Хал, — имам една идея. Досега не са пречили на вашите движения, нали, мистър Кийтинг?

— Да.

— На вас също, мистър Маккелър?

— Да, засега.

— Да кажем, че ми заемете вашите патерици? Кийтинг възкликна радостно:

— Ето това ни трябва!

— Ще взема вашето палто и шапка — добави Хал. — Наблюдавал съм движенията ви и смятам, че мога да ги имитирам. А виж, мистър Кийтинг не могат да го сбъркат.

— Били шишкото! — разсмя се репортерът. — Хайде, на работа!

— През същото време аз пък ще изляза от предната врата — предложи Едстрьом. Старческият му глас трепереше от вълнение. — Може би това ще отвлече донякъде вниманието им.