Ъптон Синклер
Цар Въглен (68)

5

Хал отиде в хотел „Америкън“, където имаше машинописка. Когато младата жена разбра какъв материал ще й бъде диктуван, пръстите й затрепераха. Но тя не отказа и Хал изложи всички обстоятелства около затварянето на шахта №1, издиктува молба с искането да бъдат издадени заповеди за ареста на Инъс Картрайт и Алек Стоун; в друг документ изложи как е бил избран за контрольор и как не са го допуснали до кантара; впрегна всичките си познания по юридическата фразеология и аргументира молбата за ареста на главния надзирател Инъс Картрайт и на чиновника на кантара Джейм Питърс. В друга клетвена декларация Хал описа как минният шериф Джеф Котън го е арестувал, малтретирал и държал затворен в продължение на тридесет и шест часа, без заповед за арест и без обвинение; също как Котън, Пийт Ханън и две други лица, чиито имена не знае, без законно основание и със заплаха от употребата на сила са го изгонили от град Норт Вали, поради което той настоява за ареста на Джеф Котън, Пийт Ханън и двамата непознати.

Преди Хал да свърши тази работа, в хотела пристигна Били Кийтинг с двайсет и петте долара, които Едстрьом бе изтеглил от пощата. Намериха нотариус и завериха всички документи. Сетне Хал даде копия от тях на Кийтинг, който побърза да хване пощенския влак. Били не желаеше да повери подобни документи на местната поща, защото Педро — както се изрази той — е „страхотен град“. — Когато излязоха пак на улицата, забелязаха, че „охраната“ им се е увеличила с още един плещест субект, който не полагаше никакви усилия да се прикрива.

Хал свърна на ъгъла и влезе в една кантора с табела „Дж. У. Андерсън, мирови съдия“.

Зад бюрото седеше Джим Андерсън, ветеринарният доктор. Очевидно беше дъвкал тютюн, преди да наметне съдийската си тога — следите още личаха по червеникавите му мустаци. Хал мислено отбеляза тези подробности, докато се мъчеше да прецени изгледите си за успех. Той подаде документа, в който се описваше как са се отнесли с него в Норт Вали и зачака, докато почитаемият съдия разчете документа с мъчителна бавност.

— Е, и какво искаш? — рече накрая съдията.

— Заповед за арестуването на Джеф Котън. Другият го изгледа изпитателно.

— Не, младежо. Оттук не можеш да получиш такава заповед.

— Защо?

— Защото Котън е шериф и е имал право да те арестува.

— Да ме задържи без заповед?

— А откъде знаеш, че не е имал заповед?

— Той си призна.

— Със или без заповед, неговата работа е да поддържа ред в мината.

— Искате да кажете, че той може да прави каквото си иска?

— Искам да кажа, че не ми е работа да се бъркам. Защо не си отишъл при Сай Адамс, горе в мината?

— Не ми дадоха възможност да го видя.

— Виж какво, не мога да ти помогна с нищо. Сам трябва да се оправяш. Що за дисциплина ще има по тези мини, ако всеки, комуто хрумне да се оплаква, се тътри тук и иска ареста на шерифа?

— Значи шерифът може да престъпва законите?

— Не съм казал такова нещо.

— Да допуснем, че е извършил убийство; тогава ще издадете ли заповед за ареста му?

— Разбира се, щом става дума за убийство.

— А ако знаете, че се кани да извърши убийство в мината, ще се опитате ли да му попречите?

— Естествено.

— Ето ви друга клетвена декларация — рече Хал и му подаде документа, в който се описваше затварянето на шахтата. Отново настъпи мълчание, докато съдията Андерсън прочете декларацията. И той пак поклати глава.

— Не, оттук не можеш да получиш такава заповед.

— Защо?

— Защото не е моя работа да управлявам мината. Не разбирам нищо от минните работи и ще стана за смях, ако взема да им обяснявам как да си гледат работата.

Хал поведе спор с него. Нима служителите в компанията могат да вършат всякакви насилия над работниците и да твърдят, че така си „гледат работата“? Тяхната власт в мината при подобни критични обстоятелства решава въпроса за живота или смъртта на сто и седем души. Нима законът е безсилен при подобна ситуация?

Но мистър Андерсън само клатеше глава — не било негова работа да се бърка. Нека Хал отиде в съда и поговори със съдията Дентън по този въпрос И Хал събра документите си и отново излезе на улицата. Там вече го чакаха трима бабаити, готови да го съпроводят по-нататък.