Ъптон Синклер
Цар Въглен (65)

2

Кийтинг отново се зае с телефона и се закахъри за лошите междуградски връзки; като поръмжа за последното издание на вестника, той пак заразпитва Хал за преживелиците му. Скоро вече знаеше всичко за първите плахи опити на младежа да влезе във връзка с печата. Когато Хал свърши, Кийтинг се облегна на стола и се смя, докато започна да се тресе „като желе в чиния“, както се казва в една детска песничка.

— Греъм! — изхълца Кийтинг. — Чуваш ли, Маккелър, отишъл с тази история при Греъм!

Изглежда случката беше също така комична и за шотландеца. Двамата обясниха на Хал, че Греъм е политически репортер в „Йигъл“ — излизащия в Педро вестник, собственост на шерифа. Греъм минаваше за журналистически „негър“ на Алф Реймънд; не се гнусеше от никаква работа, колкото и мръсна да беше.

— Но той ми каза, че е кореспондент на „Уестърн прес асоушиейшън“! — запротестира Хал.

— И това е вярно — потвърди Били.

— Нима асоциацията наема шпиони за „Дженеръл фюъл“?

Репортерът обясни сухо:

— Ако познаваш тънкостите на играта, ще ти стане ясно, че асоциацията цени едно-единствено качество у кореспондента: да тачи частната собственост. Когато това качество стане негова плът и кръв, репортерът вече знае какво именно е новина и как да я обработва.

Кийтинг се обърна към шотландеца:

— Да имаш случайно пишеща машина тук, Маккелър?

— Имам една, но и тя е бракма, като мен.

— Ще ми свърши работа. Ще взема този младеж с мен в хотела, но струва ми се, че е по-добре той да се показва колкото се може по-малко на улицата.

— Прав си. Но ако ме питаш, качете машината на горния етаж. Така няма да имат възможност да стрелят през прозореца…

— Боже мой! — възкликна Хал. — Та това Америка ли е, или средновековна Италия?

— Това е империята на Реймънд — отговори Маккелър. — Те убиха приятеля ми Том Бъртън на прага на собствения му дом. Той се бореше срещу тях и беше събрал доказателства за фалшификации на изборите, които се канеше да представи в съда.

Кийтинг продължи да се коси с междуградските разговори, а старият шотландец се помъчи да убеди Хал в какво опасно положение се намира. Неотдавна активист на профсъюза на миньорите бил пребит посред бял ден на улицата и зарязан в безсъзнание на тротоара. Маккелър присъствувал на процеса, на който оправдали двамата побойници, извършители на престъплението. Председателят на журито бил кръчмар и един от хрантутниците на Реймънд, а съдебните заседатели били мексиканци, които изобщо не разбрали за какво става дума на процеса.

— Точно такова жури ми обеща и Джеф Котън — отбеляза Хал и направи невзрачен опит да се усмихне.

— Да — рече шотландецът. — И не си правете никакви илюзии. Рекат ли да ви премахнат, ще го сторят. Те държат целия апарат тук. Зная как стоят нещата, защото сам заемах такъв пост, докато разбраха, че не съм човек за тях.

Старият шотландец продължи да обяснява на Хал как бил избран за мирови съдия и как се помъчил да попречи на полицаите да изнудват с пари градските проститутки. Принудили го да подаде оставка, като направили живота му ад. Неотдавна се кандидатирал за окръжен съдия в листата на Прогресивната партия. Шотландецът разправи как е водил предизборната кампания в каменовъглените райони, как са конфискували и късали неговите агитационни материали, как са малтретирали привържениците му. И отново всичко съвпадаше с онова, което беше обяснено на Хал от шахтния майстор Алек Стоун. В някои от мините залите за събрания били собственост на компанията, на други, места — на кръчмарите, които разчитали на кредит от Алф Реймънд. А в малкото места, където било възможно да се наемат зали, компаниите стигали дотам, че устройвали в тези зали вечеринки с безплатна музика и бира, за да попречат на Маккелър да говори пред работниците.

През това време Били Кийтинг продължаваше да се ядосва и да ругае по телефона. Най-сетне му дадоха връзка и в стаята настъпи тишина.

— Ало, Прингъл, ти ли си? На телефона Кийтинг. Имам екстра материал за катастрофата в Норт Вали. Вързахте ли последното издание? Повикай ми Джим. Ало, Джим! Взе ли бележника? — И очевидно говорейки със стенографа, Били започна да диктува материала, изготвен по разказа на Хал. От време на време повтаряше някоя дума или я изговаряше буква по буква. На едно-две места Хал доуточни някои подробности. Така за четвърт час те свършиха и Кийтинг се обърна към Хал:

— Готово, синко. След малко повече от час твоят разказ ще се продава по улиците в Уестърн сити. Тук ще се разчуе веднага, щом вземат връзка по телефона. И послушай съвета ми: ако искаш да си запазиш кожата, гледай да си вън от града преди това.