Ъптон Синклер
Цар Въглен (62)

33

Но стана тъй, че по-важни неща прекъснаха разискванията по списъка и начините да го известят на света отвън. Джек Дейвид пристигна с новини за нови беди в шахтата. Беше започнал монтажът на новия вентилатор, но това ставаше бавно, толкова бавно, че някои хора започнаха да мислят, че управата на мината изобщо не мисли да пуска вентилатора, а държи шахтата затворена, за да попречи на разпространението на пожара. Група такива бунтари си беше позволила да отиде при мистър Кармайкъл заместника на щатския минен инспектор, за да го накара да предприеме нещо. И водачът на тази група — австриецът Хусар, който беше и в групата за контрольора — бил арестуван и изпроводен на бърза ръка извън района на мината.

Джек Дейвид съобщи още, че познавал един дърводелец, който работел във вентилационната. Той му разправил, че изобщо не си дават труд да бързат. На същото мнение били и всички други във вентилационната. Шахтата е затворена и ще остане затворена, докато компанията не се увери, че пожарът е спрял.

— Но може би ако отворят шахтата, пожарът наистина ще се разпространи заинтересува се Хал. — Това няма ли да попречи на спасителните работи?

— Ни най-малко — възрази Големият Джек и обясни, че с пускането на вентилатора димът ще бъде изтеглен през вентилационната галерия и главните галерии ще бъдат чисти за известно време. — Но някъде въглищата могат да се подпалят, някои от подпорите също. Може някъде да се срутят и скални маси и в някои от забоите да не може да се работи повече.

— Но докога ще държат шахтата затворена? — попита Хал смаяно.

— Никой не може да каже това. В голяма шахта като тази пожарът може да тлее цяла седмица.

— Всички ще измрат! — извика Роза Минети и закърши ръце във внезапен пристъп на отчаяние.

Хал се обърна към Олсън:

— Възможно ли е наистина да сторят такова нещо?

— Вършено е… и то неведнъж — гласеше отговорът на организатора.

— Не си ли чул за Чери, в Илинойс? — попита го Дейвид. — Там направиха същото и загинаха над триста души. — И той се впусна да разправя ужасната история, известна на всички миньори. Затворили шахтата, а горе жените припадали, мъжете късали дрехите си от ярост, някои полудели. Държали шахтата затворена две седмици. Когато я отворили, вътре имало двайсет и един души още живи!

— Същото стана и в Дайъмъндвил, Уайоминг — добави Олсън. — Издигнали в шахтата стена, а когато после я съборили, зад нея имало купчина мъртъвци. Хората изпълзели до стената и изпочупили пръстите си в усилията си да се измъкнат навън.

— Боже мой! — извика Хал и скочи на крака. — И този човек, Кармайкъл, нима ще търпи това?

— Той ще ти каже, че се полагат всички усилия — рече Големият Джек. — А може и наистина да си мисли така. Но ще видиш — все нещо ще се случва и ще се влачат ден след ден, и няма да пуснат вентилатора, докато не спре пожара.

— Но това е убийство! — извика Хал.

— Това е бизнес — възрази спокойно Олсън. Хал започна да оглежда лицата на тези трудови хора. Всеки от тях имаше приятели долу, в този капан; всеки един от тях можеше утре сам да попадне в същия капан!

— И вие търпите това! — възкликна Хал сякаш на себе си.

— Не виждаш ли пазачите край шахтата! — отговори му Дейвид… — Не виждаш ли револверите, които стърчат от джобовете им.

— Докарали още пазачи тази сутрин — намеси се Джери Минети. — Роза, тя видяла тях слизат от коли.

— Те знаят какво правят — рече Роза. — Те само страх ги ние разберем. Казали мисис Замбони стои настрана или изхвърлят нея от мина. И старата мисис Йонич — неин мъж и трима сина вътре!

— Стават все по-груби — заяви мисис Дейвид. — Този големият негодник, Пийт, дето дойде от Педро — срамота е как се държи с жените!

— Зная го — намеси се Олсън. — Пийт Ханън. Беше в Шеридън, когато профсъюзът откри за пръв път седалището си там. Беше смазал устата на един от нашите хора, изкъртил му четири зъба. Разправят, че е лежал по затворите.

Цяла година в колежа Хал беше слушал лекции по политикономия, които бяха пълни с възхвала на това, което наричаха „частна собственост“. Частната собственост стимулира инициативата и икономиката, тя движела колелата на индустрията, тя отпускала големите суми за колежите; частната собственост била в хармония със свещените закони за търсенето и предлагането, тя била основата на прогреса и благоденствието, с които е ощастливена Америка. И ето че тук Хал ненадейно се озова лице в лице с реалната частна собственост; видя как вълчите й очи се вторачват в него, почувствува горещия й дъх в лицето си, видя блесналите зъби и острите нокти, от които капеше кръвта на мъже, жени и деца. Частна собственост на каменовъглените мини! Частна собственост на затворените изходи на шахтите, на липсващите спасителни изходи! Частна собственост на вентилатори, които не работят, на апарати за пръскане, които не пръскат. Частна собственост на тояги и револвери, на главорези и бивши затворници, които ги използуваха да разгонват с тях спасителите и да държат затворени в домовете им отчаяните вдовици и сираци! О, вие, светлейши, добре охранени жреци на ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ, които славословите КЪРВАВИЯ ДЕМОН в университетските зали!

Изведнъж Хал сякаш се вцепени. В него се беше пробудило нещо, чието съществуване никога не беше подозирал. Когато заговори, изражението на лицето му се измени, гласът му зазвуча плътно, като глас на силен мъж:

— Ще ги принудя да отворят тази шахта!

Те го изгледаха. Всички вече бяха на границата на истерията, но доловиха странния тон, с който той изрече тези думи.

— Как? — попита Олсън.

— Обществеността не знае нищо за това. Ако тази история се разчуе, ще се вдигне такъв вой, че няма да посмеят да продължат да държат шахтата затворена.

— Но какво ще направиш да се разчуе?

— Ще я съобщя на вестниците! Не е възможно да потулят подобно нещо — колкото и предубедени да са!

— Мислиш, че ще повярват на думите на един помощник-миньор? — попита мисис Дейвид.

— Ще намеря начин да ми повярват. Ще ги принудя да отворят тази шахта!