Ъптон Синклер
Цар Въглен (56)

27

Следобеда Хал срещна Мери Бърк на улицата. Доста преди това тя беше намерила баща си, който вече беше отишъл в пивницата на О’Калахън да отпразнува милостта на провидението спрямо него. Сега Мери беше разтревожена от по-сериозни въпроси. Шахта №2 беше в опасност! Експлозията в №1 е била толкова мощна, че е извадила от строя вентилаторната на №2, която се намираше почти на една миля от нея. Вентилаторът беше спрял, но когато някои бяха отишли при Алек Стоун да разреши на хората да излязат, Стоун беше отказал.

— Какво мислиш, че им казал? — извика Мери. — Какво? — „По дяволите работниците, спасете катърите!“

Хал почти беше забравил, че в селището има и друга шахта, в която работеха стотици мъже и момчета.

— Те дали знаят за експлозията? — попита той.

— Може и да са чули взрива, но няма да знаят какво е станало, а надзирателите няма да им кажат, преди да са извадили горе катърите.

Въпреки всичко, което беше видял в Норт Вали, Хал не можеше да повярва на нейните думи.

— Откъде знаеш това, Мери?

— Младият Ровета току-що ми каза. Бил там и го чул със собствените си уши.

Той втренчи поглед в нея.

— Да идем да видим — рече той и двамата закрачиха по главната улица на селището. Към тях се присъединиха и други — новината за тази нова беда вече беше се разпространила. Джеф Котън ги задмина в един автомобил и Мери възкликна:

— Казах ли ти! Видиш ли го, че се е запътил нанякъде, чакай да стане някаква мръсотия!

Стигнаха до надстройката на №2. Там се беше струпала голяма тълпа. Настроението беше метежно, жени и деца крещяха и ръкомахаха, заплашваха да влязат в канцеларията и да предупредят по телефона миньорите за опасността. Шерифът вече беше пристигнал и ги разблъскваше. Хал и Мери пристигнаха точно когато мисис Дейвид, чийто съпруг работеше в №2, размахваше юмруци пред лицето на Котън и му крещеше като дива котка. Той насочи револвера си срещу нея. Тук вече Хал не издържа и се хвърли напред, обзе го дива ярост.

Но Мери Бърк го спря, обхвана го с двете си ръце и го задържа насила.

— Не, не! — извика тя. — Назад, човече! Да не искаш да те убият?

Хал беше смаян от нейната сила. Смая го и последвалият изблик на нейните чувства: тя го наричаше смахнат глупак, каза му и още по-груби неща.

— Нямаш ли повече пипе от една жена? Да се хвърля така срещу дулото на револвера!

Кризата отмина бързо, защото мисис Дейвид отстъпи и шерифът скри оръжието. Но Мери продължаваше да гълчи Хал и се мъчеше да го отдалечи оттам.

— Хайде, тръгвай! Махай се оттук!

— Слушай, Мери, трябва да направим нещо!

— Нищо не можеш да направиш, разбираш ли! Имаш достатъчно ум да го разбереш. Няма да те оставя да се натикаш да те убият. Хайде, тръгвай!

И къде насила, къде с предумване тя сполучи да го отведе надолу по улицата.

Хал се мъчеше да си изясни обстановката. Наистина ли хората в №2 бяха в опасност? Възможно ли е надзирателите да рискуват така хладнокръвно? И то сега, когато пред очите им е още нещастието в другата шахта! Той не можеше да повярва, а пък и Мери, която вървеше до него, вече беше започнала да му обяснява, че всъщност няма истинска опасност за работниците, бяха я подплашили само жестоките думи на Алек Стоун.

— Не помниш ли, когато вентилационната галерия се беше повредила и ти сам беше помагал да изкарат катърите горе? Тогава не ти се стори нищо особено, сега е същото. Ще изкарат всички навреме!

Тя криеше истинските си чувства, за да запази него. Той се остави тя да го води, докато се мъчеше да измисли какво да прави. Мислеше си за хората в №2. Там бяха най-добрите му приятели: Джек Дейвид, Тим Рафърти, Ресмак, Андрокулос, Кловоски. Мислеше си как седят в подземния си затвор, дишат разваления въздух, повдига им се и припадат, та да могат да бъдат спасени катърите! От време на време спираше, а Мери го дърпаше напред и му повтаряше непрекъснато:

— Нищо не можеш да направиш! Нищо!

Сетне той пак се замисляше: какво наистина би могъл да направи? Само преди няколко часа беше скроил най-добрия си блъф на Джеф Котън и в отговор тикнаха под носа му дулото на револвера. Най-многото, което можеше да стори сега, е да привлече отново вниманието на Котън и да изхвръкне от мината.