Ъптон Синклер
Цар Въглен (48)

19

Хал прецени обстановката за не повече от минута.

— Мистър Котън — каза той накрая, — моята граматика е по-добра. А пък и почеркът ми е малко по-обработен.

Тънка усмивка мина по суровите устни на шерифа.

— Зная — възрази той. — Не пропуснах да сравня почерците.

— Тайната ви служба е добра.

— Преди да сме свършили с теб, момко, ще разбереш, че и нашите юрисконсулти не са по-лоши.

— Хм, те наистина трябва да са добри, защото не виждам как ще отминете факта, че аз съм контрольор, избран законно, и че се ползувам с подкрепата на група миньори.

— Ако разчиташ само на това — възрази Котън, — по-добре да го забравиш. Зад тебе няма вече никаква група.

— О, вече се отървахте от тях!

— Отървахме се от водачите им.

— От кои по-точно?

— Ами да вземем този стар пръч, Сикориа.

— Експедирахте го?

— Да.

— Видях началото на тази работа. Къде го изпратихте?

— Това вече — разсмя се шерифът — е работа на вашата тайна служба!

— Кого още?

— Йон Едстрьом слезе в града да погребе жена си. Не за първи път този стар изпит проповедник ни е мътил водата, но сега му е за последен път. Ще го намериш в Педро, сигурно в приюта.

— Не — отговори Хал бързо и в гласа му прозвуча леко оживление. — Няма защо да ходи веднага в приюта. Виждате ли, току-що му изпратих двайсет и пет долара.

Шерифът се намръщи.

— Така ли! — И след кратка пауза провлече: — Значи все пак парите са били у теб. Помислих си, че ги е пипнал този противен грък!

— Не. Вашият негодник беше честен. Но и аз постъпих честно. Знаех, че години наред са мамили Едстрьом в теглото, затова той единствен има право на тези пари.

Хал естествено лъжеше, парите все още бяха в колибата на Едстрьом. Но той беше решил да ги изпрати на стария миньор, а междувременно искаше да заблуди Котън.

— Ловко скроено, момко! — рече шерифът. — Но скоро ще се каеш за това. Това само засилва решението да те пратя там, откъдето няма да можеш да ни пречиш.

— Искате да кажете в пандиза? Естествено вие знаете, че това означава да бъда изправен пред съдебни заседатели. Нима и тях ще накарате да играят по свирката ви?

— Разправят ми, че си се интересувал от политиката в нашия окръг. Не си ли проучил и нашата съдебна система?

— Не, още не съм стигнал до нея.

Шерифът отново започна да пуска търкалца от дим.

— Има около триста души в списъка на нашите съдебни заседатели и ние познаваме всичките. В съдебната зала ще разбереш, че старши съдебен заседател е Джейк Предович, а като съдебни заседатели ще видиш трима чиновници от компанията, двама от кръчмарите на Алф Реймънд, един фермер, чийто имот е ипотекиран в банката на компанията, и петима мексиканци, които си нямат представа какво става, но са готови да забият нож в гърба ти за чаши уиски. Прокурорът е политик, който в речите си е на страната на миньорите, а с действията си е на наша страна, а съдията Дентън от окръжния съд е съдружник в кантората на Валмън, нашия главен юрист. Ясно ли ти е всичко това?

— Да — каза Хал. — Слушах за „Империята на Реймънд“. Интересува ме нейният механизъм. А вие сте доста искрен!

— Искам да разбереш срещу кого си се изправил. Не ние започнахме тази борба, но сме готови да я приключим без неприятности. От теб не искаме нищо друго, освен да ни се отплатиш за вредите, които ни причини.

— Под „отплата“ разбирате да се самоочерня — да кажа на работниците, че съм предател?

— Точно така.

— Ще взема да седна, докато обмислям въпроса — рече Хал. — Той седна на един стол, опъна крака напред и без да бърза, се настани удобно.

— Нарът горе е ужасно твърд — обясни той и се усмихна подигравателно на шерифа.