Ъптон Синклер
Цар Въглен (41)

12

Към обед при Хал дойде един мъж. Това беше Бъд Адамс, по-младият брат на мировия съдия и помощник на Джеф Котън. Якият червенолик Бъд се славеше с това, че борави чевръсто с юмруците си. Когато го видя, Хал предпазливо стана.

— Ей, ти — рече Бъд, — в пощата има телеграма за теб.

— За мен?

— Ти си Джо Смит, нали?

— Да.

— Е, така е адресирана телеграмата.

Хал помисли за миг: нямаше човек, който да телеграфира на лицето Джо Смит. Цялата работа беше само уловка да го разкарат оттам.

— Какво пише в телеграмата? — попита той.

— Отде да зная?

— Откъде е подадена?

— Знам ли?

— Добре тогава — рече спокойно Хал, — бихте могли да ми я донесете.

Другият ококори очи, това не беше бунт, а си е чиста революция!

— Какво, по дяволите, си мислиш — да не съм ти раздавач на телеграми! — се развика Бъд.

— Компанията не доставя ли телеграмите на адресантите? — попита учтиво Хал.

Бъд стоеше пред него и с мъка сдържаше естествените си пориви, а Хал го наблюдаваше внимателно. Но очевидно онези, които го бяха изпратили, му бяха дали изрични инструкции, защото той преглътна гнева си, обърна гръб и се отдалечи.

Хал остана на поста си. Беше си взел нещо за обед и се готвеше да се храни сам — разбираше на каква опасност би се изложил онзи, който реши да прояви съчувствие към него. Затова много се учуди, когато при него дойде и приседна шведът Йохансон, един добродушен гигант. По-късно към тях се присъединиха един мексикански работник и един гръцки миньор. Революцията се разпростираше!

Хал беше сигурен, че компанията няма да остави нещата да продължат така дълго. И наистина рано следобед кантарджията излезе и му махна с ръка.

— Хей, ти, ела тук! — И Хал влезе.

Помещението с кантара се виждаше добре отвън. Но вътре, имаше врата, която водеше към друго закрито помещение.

— Оттук — упъти го мъжът. Но Хал спря.

— Мястото на контрольора е тук, мистър Питърс.

— Но аз искам да поговорим.

— Мога да ви изслушам и тук, сър.

От това място работниците виждаха Хал и той знаеше, че това е единствената му закрила.

Кантарджията влезе във вътрешното помещение. Минутка по-късно Хал видя какво му крояха — вратата се отвори и при него влезе Алек Стоун.

Той спря за миг и изгледа политическото си протеже. Сетне доближи до Хал.

— Момко, престараваш се — рече тихо той. — Нямах намерение да отиваш толкова далеч.

— Това наистина не съвпада с вашите намерения, мистър Стоун — отговори Хал.

Шахтният надзирател пристъпи още по-близо.

— На какво се надяваш, момко? Какво очакваш да спечелиш от цялата тази работа?

— Опитност — отвърна Хал и продължи да го гледа твърдо.

— Хитрееш, синко. Но по-добре престани и помисли срещу кого си се опълчил. Няма да успееш с тази работа, знаеш ли, проумей го — просто няма да успееш! По-добре ела вътре да поговорим.

Хал мълчеше.

— Не знаеш ли как ще свърши това, Смит? Такива огънчета припламват, но ние ги гасим. Знаем как да се оправяме с това, имаме необходимия механизъм. До седмица-две всичко ще бъде забравено, а ти къде ще си тогава? Не разбираш ли?

И докато Хал продължаваше да мълчи, другият сниши гласа си до шепот.

— Разбирам положението ти. Просто ми кимни и всичко ще бъде наред. Кажи на работниците, че си следил кантара и че той мери правилно. Те ще бъдат доволни, а ти и аз ще се спогодим по-късно.

— Мистър Стоун — рече Хал с изключително сериозен тон, — правилно ли съм разбрал, че ми предлагате подкуп?

Изведнъж Стоун загуби самообладание. Той пъхна огромния си юмрук току под носа на Хал и изпсува мръсно. Но Хал не отдръпна носа си от опасната зона и кафявите му очи стрелнаха гневно надзирателя иззад юмрука.

— Мистър Стоун, няма да е зле да разберете обстановката. Аз гледам абсолютно сериозно на тази работа и не бих ви посъветвал да прибягвате към насилие.

Още миг-два другият продължи да гледа свирепо Хал, но, изглежда, и той, като Бъд Адамс, беше получил съответни нареждания. Той се обърна рязко и влезе в канцеларията.

Хал постоя известно време, докато се овладее, сетне спокойно се упъти към кантара. За пръв път се сблъскваше със затруднение — не разбираше нищо от този вид кантари за въглища.

Но не му дадоха и време да разбере. Кантарджията се върна.

— Пръждосвай се оттук, негоднико! — рече той.

— Но нали вие ме поканихте вътре — рече Хал кротко.

— А сега те каня навън!

И демонстрантът се върна на поста си пред мандаринския дворец.