Ъптон Синклер
Цар Въглен (40)

11

На събранието предишната вечер беше решено, че от пропагандна гледна точка е целесъобразно да се разпространи веднага новината за възникването на това движение за контрольор. Когато тримата излязоха от канцеларията, вън ги чакаше тълпа от хора, които искаха да знаят какво е станало. Последваха нетърпеливи въпроси и всред общата глъчка всеки, който дочуеше отговора, биваше заобиколен начаса от други, които на свой ред чакаха обяснения. Хал си проправи път към пансиона, и когато се навечеря, започна да обикаля района на мината, да обяснява целта на движението за контрольор и да изтъква, че с това те искат само своето законно право. Съпровождаха го неотлъчно старият Майк и Едстрьом, защото Том Олсън беше настоявал енергично Хал да не бъде оставен самичък нито за миг. Очевидно надзирателите бяха наредили същото — когато Хал излезе от Реминицки, Джейк Предович, който дотогава стоеше между другите, тръгна подире му и несъмнено следеше с кого говори Хал.

Тримата се посъветваха къде е най-добре да прекарат нощта. Старият Майк нервничеше, според него дейността на шпионина означаваше, че през нощта могат да очакват нападение. Той заразправя страхотни истории на тази тема. Та нима има по-лесен начин за компанията да уреди този въпрос? Ще скалъпят някаква история — външният свят ще повярва например, че са били убити по време на пиянска свада, а може би и заради някоя женска история. Последното особено обезпокои Хал, той се сети за семейството си. Не, не трябва да нощува в селото. Но не можеше и да слезе в града, защото, ако веднъж излезе от района на мината, може изобщо да не го пуснат обратно.

Хрумна му една идея: щом не може да слезе по каньона, защо пък да не тръгне нагоре по него? В горния край на селището нямаше никаква ограда, нищо, освен гъсталаци и скали. Липсваше дори път.

— Ами де ще спим? — втрещи се старият Майк.

— На открито — каза Хал.

— Плуха бйедна! И да пусна нощния въздух в старите ми кокали?

— Да не мислиш, че когато спиш в къщи, задържаш дневния въздух в кокалите си? — разсмя се Хал.

— А защо не, когато затворя прозорците добре и си завия кокалите?

— Е, ще трябва да рискуваш веднъж с нощния въздух — посъветва го Хал. — По-добре така, отколкото някой да го пусне в теб с нож.

— Ами онзи негодник Предович? И той ще се изкатери след нас!

— Да, но е сам и няма защо да се боим от него. А ако се върне да вика и други, после никога няма да ни намери в тъмнината.

Едстрьом, чиито познания по анатомия не бяха толкова примитивни като тези на Майк, подкрепи предложението на Хал. И така те взеха завивките си и се запрепъваха нагоре по каньона в смълчаната звездна нощ. До някое време чуваха зад себе си стъпките на шпионина, но накрая те заглъхнаха. Повървяха още малко и спряха на едно място, където сметнаха, че ще дочакат спокойно зазоряването. Хал беше прекарвал много нощи на открито като ловец, но да спи на открито като дивеч беше за него съвсем ново преживяване!

Призори станаха, изтърсиха росата от завивките и измиха очите си с росните капки. Хал беше млад и оцени великолепието на утрото, но бедният Майк Сикориа стенеше и се оплакваше от вдървените си стари стави. Той смяташе, че е съсипал завинаги здравето си, но придоби кураж, когато Едстрьом спомена за кафе, и тримата забързаха надолу за закуска у Реминицки.

Сега настъпи критичен момент, когато трябваше да оставят Хал сам. Едстрьом беше длъжен да слезе в града, за да се погрижи за погребението на жена си, а повече от ясно беше, че ако Майк Сикориа не отиде на работа, ще даде великолепен предлог на надзирателя да го уволни. Законът, който допускаше контрольор, беше пропуснал да се погрижи за телохранител на контрольора.

Хал беше оповестил програмата си в онзи изблик на предизвикателство в канцеларията на Картрайт. Щом работниците тръгнаха на работа, той отиде при кантара.

— Мистър Питърс — рече той на човека, който обслужваше кантара, — идвам да поема работата си като контрольор.

Чиновникът при кантара беше мъж с големи черни мустаци, които му придаваха известно сходство с Ницше. Той се вторачи в Хал абсолютно слисан.

— Що за дявол!

— Някои от работниците ме избраха за контрольор — обясни Хал делово. — Когато дойдат вагонетките, ще се погрижа за претеглянето им.

— Ти по-добре стой настрана от кантара, млади момко! — рече Питърс с не по-малко делови тон.

Злополучният контрольор излезе навън, седна на стъпалата и зачака. Край кантара винаги се въртяха хора и Хал смяташе, че тук за него е почти полкова безопасно, колкото и на което и да било друго място. Някои от работниците, които минаваха оттам по работа, се смееха и му намигаха, няколко му прошепнаха насърчителни думи. Хал прекара там цялата сутрин, като демонстрант пред двореца на мандарина в Китай. Досадно му беше, но Хал вярваше, че ще се окаже по-издръжлив от компанията.