Ъптон Синклер
Цар Въглен (35)

6

Първата работа на Хал бе да потърси Том Олсън и да му разкаже тази случка. И двамата се посмяха добре.

— Вече съм и протеже на шефа! — ликуваше Хал. Но Олсън изведнъж стана сериозен.

— Внимавай в това, което вършиш за този тип.

— Защо?

— Може по-късно да го използува срещу теб. Едно от средствата на тези господа срещу някой, който им мъти водата, е да докажат, че той е взел пари от тях, или че е поискал пари.

— Но той няма да има никакви доказателства.

— Точно това искам да ти кажа — не му предоставяй никакви доказателства. Ако Стоун вземе да разправя, че си въртел политика по негови указания, някой от хората може да си спомни, че наистина си го разпитвал за политика. Така че пази се от белязани пари.

Хал се разсмя:

— Напоследък парите не се свъртат за дълго в джоба ми. Но какво да му кажа, ако ми поиска сведения?

— Най-добре така да си наредиш работата, Джо, че да няма време да те разпитва за сведения.

— Добре — рече Хал. — Както и да е, но смятам да се позабавлявам по възможност най-пълно капо протеже на шефа!

Рано сутринта, когато отиде на работа, Хал пристъпи към „изкълчване на китката си“. Заразхожда се насам-натам с изкривено от болка лице и обезпокои стария Майк; когато най-сетне реши, че не може да остане повече, Майк го съпроводи на половината път до асансьора, като му даваше съвети да слага топли и студени компреси на ръката си. Хал остави стария словак да се оправя сам и излезе горе да се наслаждава на чудната слънчева светлина и на още по-чудната светлина от благоволението на шефа.

Отиде най-напред в стаята си, забинтова китката си с парче от стара риза, а отгоре я стегна с чиста носна кърпа. Това вече му даваше право да се разкарва из мината и да предизвиква съчувствие у всички срещнати. Сетне излезе.

По пътя за платформата за теглене на шахта №1 той срещна дребен, жилав, подвижен мъж с неспокойни черни очи и мършаво будно лице. Беше облечен в обикновен миньорски комбинезон, но въпреки това никой не би го взел за обикновен работник. Всичко в него говореше за власт.

— Добро утро, мистър Картрайт — рече Хал.

— Добро утро — отговори главният надзирател. Сетне хвърли поглед към превръзката на Хал. — Пострадал си?

— Да, сър. Леко изкълчване, но си помислих, че е по-добре да поотпочина.

— Ходи ли на лекар?

— Не, сър. Смятам, че не е чак толкова сериозно.

— По-добре иди. Човек никога не може да бъде сигурен с тези навяхвалия.

— Добре, сър — каза Хал. Сетне, докато надзирателят се канеше да отмине, той добави: — Мислите ли, мистър Картрайт, че Макдъгъл има някакъв шанс да бъде избран?

— Не зная — отговори изненадано другият. — Сигурно не. Ти няма да гласуваш за него, нали?

— О, не! Аз съм републиканец — по рождение. Просто си мислех дали сте чули да говорят за нето.

— Хм, точно аз едва ли ще чуя такова нещо. Интересуваш ли се от политика?

— Да, сър… в известен смисъл. Впрочем това обяснява навяхването на ръката ми.

— Как така? Да не си се бил?

— Не, сър. Виждате ли, мистър Стоун искаше да поопипам настроенията в мината и смяташе, че е по-добре да навехна ръката си и да не работя, известие време.

„Главният“ се втренчи в Хал и не можа да сдържи смеха си. Сетне се огледа наоколо.

— Трябва да внимаваш, като говориш такива неща — рече той.

— Смятах, че спокойно мога да се доверя на главния надзирател — отбеляза Хал сдържано.

Другият го измери с острия си поглед. И Хал, обхванат от духа на политическата демокрация, си позволи да отвърне със същия поглед.

— Буден младеж си — рече накрая Картрайт. — Ориентирай се тук, постарай се да бъдеш от полза и аз ще се погрижа да не бъдеш забравен.

— Добре, сър… Благодаря ви.

— Сега по тези избори може да станеш и изборен агент. Това носи по три долара на ден.

— Много добре, сър. — И Хал отново се усмихна. — Чух, че вие сте кметът на Норт Вали.

— Така е.

— А мировият съдия бил служител във вашия магазин. Добре, мистър Картрайт, ако ви дотрябва председател на здравната комисия или кучкар, на ваше разположение съм — веднага щом се оправи китката ми.

И Хал продължи пътя си. Подобно „майтапене“ от страна на един помощник-миньор звучеше, разбира се, невероятно нахално. Главният надзирател остана да гледа след него, начумерен и недоумяващ.