Ъптон Синклер
Цар Въглен (29)

29

Олсън много искаше да спечели Хал на своя страна и продължи да го посвещава в тайните на своята дейност. Той търси хора, които вярват в профсъюзите и са готови да рискуват, като от своя страна се мъчат да привлекат други. Във всяко посетено от него място създава група и урежда някакъв начин за връзка с нея, като им изпраща да разпространяват пропагандна литература, след като е напуснал мястото. Така той създава ядката на бъдещата организация. След година-две ще има подобни ядки във всички мини и тогава те ще са готови да действуват открито и да свикват миньорите на събрания в градовете и в миньорските селища. Така ще запламти пламъкът на недоволството, работниците ще влизат масово в профсъюзното движение и компаниите няма да смогнат да ги уволняват, хората ще настояват за правата си и ще подкрепят исканията си със заплахата от стачка в целия район.

— Разбираш ли — добави Олсън, — ние имаме законното право да се организираме, макар че господарите са против. Няма защо да отстъпваме по тази причина.

— Разбирам — рече Хал. — Но струва ми се, че от тактически съображения би било по-добре тук, в Норт Вали, да повдигнем някой въпрос, който няма да предизвика много противоречия; например, ако съсредоточим усилията си да имаме контрольор.

Другият се усмихна:

— Пак ще трябва да имаме профсъюз, който да подкрепи нашето искане. Така че каква е разликата?

— Трябва да се държи сметка за предразсъдъците — упорствуваше Хал. — На някои не се харесва идеята за създаване на профсъюз, за тях това означава тирания и насилие…

Активистът се разсмя:

— Не си уверен, че и сам не мислиш това, нали? Добре, мога само да ти кажа, че няма да ти преча, ако искаш да се заловиш с тази работа за контрольора!

Ето това беше идея, истинска идея! Животът стана скучен за Хал, откакто заработи като помощник във високата пет стъпки галерия. Тази идея обещаваше по-добри времена!

Но желаеше ли да върши подобно нещо? Досега само наблюдаваше безучастно условията в този каменовъглен район. Беше се убедил, че тези условия са жестоки и беше повече от убеден, че тази жестокост е ненужна и преднамерена. Но сега, когато стана дума да се мине към действия, той се поколеба и в него се пробудиха старите предразсъдъци и страхове. Учеха го, че работниците са „размирни“ и „мързеливи“, че трябва да бъдат управлявани с твърда ръка; склонен ли беше той да отслаби тази твърда ръка, сам да се съюзи с онези, които „подклаждат работническите вълнения“?

Не, това няма да бъде същото, си каза Хал. Идеята на Олсън не беше още истинска профсъюзна дейност, която можеше да се окаже деморализираща сила, подтикваща работниците от едно искане към друго, докато накрая поискат да завладеят цялата индустрия. Това ще бъде просто позоваване на закона, проверка на честността и справедливото отношение, за които компанията претендираше наляво и надясно. Ако работниците бяха под закрилата на закона за контрольора, както твърдят господарите, ако липсата на контрольор се обясняваше само с това, че работниците не са поискали такъв, както се твърдеше пред външния свят, тогава не би се получило нищо лошо. Ако, от друга страна, надзирателите схванат като бунт срещу компанията това искане, което е не само законно, но и морално право, тогава Хал би разбрал по-добре „размирния дух“ на работниците! А ако надзирателите, както твърдяха старият Майк, Йохансон и останалите, целят да превърнат живота на някого в „истински ад“, докато го принудят да напусне, то и Хал е готов да поднесе на надзирателите някое и друго „приятно преживяване“.

— Виж, това би било приключение! — възкликна Хал.

Другият се разсмя:

— И още как!

— Мислиш, че ще ми се случи нещо като в „Пайн крийк“ — рече Хал. — Може и така да е, но трябва да разбера сам как стоят нещата. Виждаш ли, у дома имам брат, с когото водя въображаеми спорове, когато ме обземат революционни мисли. Ще ми се да мога да му кажа: „Не съм се повеждал по ничии теории, изпитах го на гърба си и ето какво се получи“.

— Добре — каза активистът, — да кажем, че е така. Но не забравяй, че докато търсиш социалния опит за себе си и за брат си, аз вече го имам. Аз зная какво става с работниците, когато искат контрольор, и не мога да си позволя да се жертвувам, само за да го доказвам отново.

— Не съм искал да се жертвуваш — разсмя се Хал. — Щом аз не искам да вляза в профсъюза, не мога да очаквам от теб да се присъединиш към нашето движение. Но ако мога да намеря няколко души, които биха рискували да поискат контрольор, това не би попречило на твоята дейност, нали?

— Разбира се, че не! — потвърди другият. — Напротив, това ще ми послужи като нагледен пример. Ето ви тук работници, които дори не знаят, че имат законното право да искат контрольор. Ето и други, които знаят, че ги мамят при тегленето, но не са сигурни, че ги мами самата компания. Ако надзирателите не разрешат на някого да проверява кантара, ако стигнат дори дотам да уволнят работниците за това им искане — то тогава ще имам достатъчно кандидати за моя местен профсъюз!

— Добре — отсече Хал. — Нямам намерение сам да набирам кандидати за твоя профсъюз, но ако компанията поиска да ти помогне в това, то си е нейна работа.

Двамата скрепиха това споразумение с ръкостискане.