Ъптон Синклер
Цар Въглен (23)

23

През тези мъчителни дни Хал не посети „Червената Мери“, но една вечер тя сама дойде в дома на Минети да попита за болното им бебе и донесе в една купичка „малко крем карамел“, както поясни тя. По начало Хал гледаше с недоверие на мъжете, особено бизнесмените, но когато ставаше въпрос за жени, не бе никак проницателен. Хал не видя нищо особено в това, че една ирландска девойка с достатъчно грижи в собствения си дом, ще седне да се грижи за бебето на някаква си италианка. Не му хрумна и това, че в района на мината имаше и много други болни ирландски бебета, на които Мери също би могла да занесе „малко крем карамел“. А когато видя изненадата на Роза, която дотогава не познаваше Мери, той я изтълкува като трогателната благодарност на бедните.

Наистина има разни видове жени, който владеят различни хитрости, и няма мъж, който би могъл да научи всички тези хитрости. Хал имаше наблюдения върху продавачките, които се труфеха с ненужни украшения, мятаха коси погледи и се кискаха, за да привлекат вниманието на мъжа. Познати му бяха и младите светски дами, които постигаха същата цел с по-изтънчени и пленителни средства. Но към кой тип спадаше жената, която държеше в скута си малкото италианче, шепнеше му нежни ирландски думи и го хранеше с крем? Хал не бе чувал за такъв женски тип, но си помисли, че „Червената Мери“ представляваше мила картина — келтска мадона със сицилиански младенец в ръцете си.

Той забеляза, че тя носеше същата избеляла синя басмена рокля с кръпката на рамото. Макар и мъж, знаеше, че роклята има особено значение в живота на жената. Изкушаваше се да мисли, че тази синя басмена рокля е може би единствената рокля на Мери, но тъй като всеки път я виждаше добре изгладена и изпрана, заключи, че тя има поне още една рокля. Както и да е, Мери беше тук, свежа и чиста, и към новия си бляскав костюм тя не бе забравила да добави отдавна обещаните „изящни обноски“: смях и шеги точно в стила на някоя красавица от света на охолството, която се пудри и гизди за предстоящия бал.

На предишните си срещи с този интересен младеж тя се държеше навъсено и се оплакваше, вероятно с това го е подплашила, може би сега би могла да го спечели отново с женствеността си и с доброто си настроение.

Тя го задяна за раните по главата му и за болките в гърба и му каза, че изглежда с десет години по-стар — нещо, на което Хал беше напълно готов да повярва. Пошегува се и с това, че Хал работи под началството на словак — негова загуба на престиж, така да се каже! Тази шега можеше да мине в дома на Минети, особено пред малкия Джери, който обичаше шегите. Хлапето разказа на Мери как Джо Смит е трябвало да плати петнайсет долара за новата си работа, без да се броят чашите уиски в пивницата. Разказа й също как Майк Сикориа нарекъл Джо „млад катър“. Малкият Джери се оплака от развоя на събитията, защото по-рано Джо го научил на много хубави и интересни игри, а сега бил уморен и не искал да играе с него. По-рано той му пеел толкова много весели песни с такива едни чудесни думи. Имало една песен за „маймунското дърво“! Виждала ли е Мери някога такова дърво? Малкият Джери неуморно се мъчеше да си представи как ли би изглеждало това дърво.

Хлапакът стоеше и наблюдаваше сериозно, докато Мери хранеше бебето с крем, а когато тя поднесе две-три лъжици и на него, той отвори широко уста и сетне облиза устните си. Ей, биваше си го този крем!

Когато бе изгълтана и последната лъжица, Джери зазяпа любопитно, лъскавата като корона коса на Мери.

— Слушай — рече той, — косата ти винаги ли е — била такава?

Хал и Мери избухнаха в смях, а Роза му изшътка да мълчи, тя никога не беше сигурна какво може да изтърси този хлапак.

— Разбира се — рече Мери. — Ти си помисли, че съм я боядисала?

— Не зная — рече Джери. — Изглежда ми толкоз хубава и нова. — И той се обърна към Хал. — Нали?

— Разбира се — потвърди Хал и добави: — Карай нататък, кажи й още нещо. Момичетата обичат комплименти.

— Комплименти? — повтори малкият Джери. — Какво е това?

— Ами ако например й кажеш, че косата й е като изгрев-слънце, че очите й са като здрача или че самата тя е като дива роза на планинския склон.

— О-о? — проточи хлапакът с известно колебание. — Както и да е, тя прави хубав крем!