Ъптон Синклер
Цар Въглен (117)

29

Естествено Хал в края на краищата трябваше да се върне към практичната страна на въпроса. Той приседна до леглото и разказа тактично на старият човек, че брат му е дошъл да го види и му е оставил пари. Братът е богат и сега Едстрьом може да бъде пратен в болница, а ако предпочита, Мери може да остане наблизо и да се грижи за него. Те се обърнаха към хазяйката, която стоеше на вратата; оказа се, че в малкия й дом има трима наематели, но ако Мери е съгласна да спи с двете й деца, ще могат да се сместят. Въпреки протестите на Хал, Мери се съгласи; той разбра какво мислеше тя — ще приеме пари от него заради Едстрьом, но ще се ограничи с възможно най-малката сума.

Разбира се, Йон Едстрьом не знаеше нищо за събитията, след неговото нараняване. Хал накратко му разправи всичко, без да спомене промяната в съдбата на помощник-копача. Той описа ролята на Мери по време на стачката и за да развлече малко бедния старец, разказа му как тя му се е явила на снежнобял кон, с белоснежна, мека, бляскава одежда, като Орлеанската дева или като звезда в предизборно шествие.

— Ами да — рече Мери, — той все насочва разговора към старата ми рокля.

Хал я погледна: тя носеше старата си басмена синя рокля.

— Има нещо тайнствено в тази рокля — каза той. — Тя е като онези рокли в приказките, дето сами се кърпят, сами се перат и гладят. На човек му трябва само една такава дреха като тази!

— Как ли не, момко — отвърна тя. — В мините няма никакви феи, ако не броиш мен. Аз си я пера нощем, суша я над печката и я гладя на сутринта.

Тя каза това в най-добро настроение, но дори и старият миньор, който се свиваше от болки в леглото, можа да схване трагедията на девойката, която пред прага на любовта имаше само една вехта рокля. Той гледаше двамата млади, забеляза как се интересуват един от друг и, както всички стари хора, беше склонен да подпомогне малката идилия.

— А може скоро да й потрябват мирти — каза тихо той.

— О, я зарежи тази работа — разсмя се Мери, все още храбро.

— Разбира се — бързо се намеси Хал, — та тя самата си е цвете! Една роза в мината, за нея в поезията има спор. Едни твърдят, че не бива да се къса, други съветват да се откъсне, преди да е разцъфнала, защото времето лети!

— Бъркаш ме нещо — рече Мери. — Преди малко яздех на бял кон.

— А пък аз си спомням — рече старият Едстрьом, — че не много отдавна ти беше мравка, Мери.

Лицето й изведнъж стана сериозно. Едно беше да се шегуват с личната й трагедия, но съвсем друго — със стачката.

— Да, помня. Ти каза, че ще се върна в редиците. По-мъдър си от мен, мистър Едстрьом.

— Това е едно от нещата, които, носи старостта, Мери. — Той протегна към нея старата си обезформена ръка. — Ти продължаваш, нали? Нали си профсъюзен член, Мери?

— Да, така е! — отвърна бързо тя и сивите й очи заблестяха.

— Казват — продължи Едстрьом, — веднъж стачник, завинаги стачник. Намери начин да се самообразоваш, Мери. Когато дойде голямата стачка, ти ще бъдеш една от онези, на които миньорите ще разчитат. Зная, че мен тогава няма да ме има, младежта трябва да заеме мястото ми.

Хазяйката, която беше долу да нагледа децата, се върна и каза, че някакъв джентълмен долу се интересувал кога ще си тръгне брат му. Хал изведнъж се сети — през цялото време Едуард е крачел насам-натам, и то само в компанията на онзи „търговец на железария“!

Решението му да остане в Педро беше започнало да се разколебава; сега разбра, че то отслабна още повече, че животът е сложен и че различните задължения са в конфликт помежду си. Той още веднъж увери стария миньор, че е в състояние и ще се грижи за него и се сбогува.

Той излезе и Мери го съпроводи до стълбището. Той стисна голямата й груба ръка — сега поне никой не ги виждаше.

— Мери, искам да знаеш, че никой не може да ме накара да те забравя, че нищо не може да ме накара да забравя миньорите.

— О, Джо! — изплака тя. — Не им давай да те отчуждят от нас! Ти си ни толкова необходим!

— Засега се връщам у дома — отвърна той, — но можеш да бъдеш сигурна, че каквото и да се случи в живота ми, ще се боря за работниците. А когато дойде времето за голямата стачка — знаеш, че тя предстои в този каменовъглен район — ще бъда тук да дам своя принос.

— Разбира се, момко — рече тя и го погледна храбро в очите. — Довиждане, Джо Смит! — Погледът й остана твърд, но Хал долови как гласът й трепна и пак му се прииска да я прегърне. Всичко това беше много странно. Знаеше, че обича Джеси Артър. Спомни си въпроса, който Мери веднъж му беше задала: може ли едновременно да обича две момичета? Това не беше в съответствие с нравствените норми, които му бяха внушавани, но очевидно би могъл!