Ъптон Синклер
Цар Въглен (112)

24

Хал свали траурните дрехи на вдовицата, а с това сякаш и веселото настроение, в което беше изпаднал заради хората. Настъпи внезапна реакция и той почувствува безкрайна умора. Вече десет дни живееше в състояние на възбуда, без да има почти никакво време за сън. Облегна се на седалката във вагона, бледен и изтощен. Болеше го глава. Разбра, че равносметката от пребиваването му в Норт Вали е нула. У него нямаше и помен от онова приключенско настроение, в което тръгна на „летния курс по практическа социология“. Беше учил уроците си, опита се да ги разкаже и го „спукаха“. Усмихна се горчиво, когато си спомни за онази лекомислена песничка, с която се беше катерил по същия този каньон:

„Върти я с лекота таз весела душа

Върви, върви индустрията, и все върви, върви,

За пълната паница, за своята лула

Върти я той безспирно, върти, върти, върти…“.

Влакът пристигна в Педро, Хал взе такси на гарата и отиде в хотела.

Първият човек, когото срещна във фоайето, беше Едуард. При вида на неговото благородно лице, на което отвращението и скуката придаваха почти човешки вид, част от главоболието на Хал премина. Животът беше суров и жесток, но ето че отегченият и очакващ го Едуард се оказа забавно утешение.

Едуард го запита къде по дяволите е бил и Хал отговори:

— Посетих вдовиците и сираците.

— О! А аз седя в тази дупка и ще пукна от горещина!

— Ти беше там горе, Едуард! Чу какво казах на тези бедни души. Нима наистина мислиш, че ще отпътувам с теб и ще ги забравя?

Едуард не обърна внимание на думите му.

— Ти наистина си луд! — констатира той. — Ще те убият, въпреки всичките ми усилия!

Но Хал само се изсмя.

— Няма го майстора! Трябваше да видиш изящните маниери на шерифа!