Ъптон Синклер
Цар Въглен (109)

21

Хал следеше с особена тревога един от членовете на комисията — Мери Бърк. Досега тя не беше казала нито дума; докато другите спореха и протестираха, тя стоеше мълчаливо, стиснала устни и преплела ръце. Хал знаеше, че този провал сигурно я е ядосал много. Тя беше се вдигнала, борила се, надявала се — и всичко това за нищо, както тя винаги твърдеше. Той видя как големите й, потъмнели от умора очи се втренчиха в младия пламенен профсъюзен ръководител. Хал знаеше, че в душата й се водеше борба. Дали ще се оттегли окончателно сега? Това беше проверка за нейния характер, както и за характерите на всички останали.

— Ако само сме достатъчно силни и смели — говореше Джим Мойлън, — можем да използуваме пораженията, за да просветим и сплотим нашите хора. Ако сега накараме хората в Норт Вали да разберат какво правим, те няма да се върнат на работа като победени, няма да се гневят на профсъюза, а просто ще се върнат и ще изчакват. Та не е ли това начин да бием господарите, да запазим работата си и профсъюза, докато се организираме във всички мини, когато ще можем да стачкуваме и да победим?

Настъпи пауза, след което Мери взе думата:

— Как да кажем това на хората? — Гласът й звучеше равно, но въпреки това сърцето на Хал трепна. Дали Мери все още хранеше надежди или не, тя възнамеряваше да остане в редиците на мравките!

Йохан Хартман обясни своя план. Той ще нареди да напечатат окръжни на няколко езика с призив към хората да се върнат на работа и тези документи ще бъдат разпространени тайно в мината. Но Джери бързо отхвърли това предложение. Работниците няма да повярват на окръжните, ще помислят, че са напечатани от господарите. Та нима надзирателите не скроиха още по-мръсен номер, като съчиниха онова писмо от Джо Смит, за да объркат движението за контрольор? Единственото сигурно нещо е някой — от комисията да се върне в мината и да поговори лично с хората.

— И това трябва стане бързо! — предупреди Джери. — Да им се каже идат на работа още сутринта, иначе уволнят ги. И то най-добрите, които трябва запазим.

Другите членове на комисията се съгласиха с Джери. Славянинът Русик, който „загряваше“ бавно и говореше не по-бързо, проточи:

— Хора бъдат страшно ядосани да загубят своя работа и да няма стачка.

Гърчето Цамакис добави бързо и нервно:

— Казали стачка! Сега кажем — няма стачка!

Какво можеха да направят? Първото затруднение беше как да излязат от хотела, който беше наблюдаван от „фантетата“. Хартман предложи да излязат всички заедно и да се разпръснат, детективите няма да могат да проследят всички. Онези, които успеят да се отскубнат, могат да се доберат до Норт Вали в някои от празните вагони, които отиваха към мината.

Но Мойлън смяташе, че компанията е предвидила това, а Русик, който в миналото е бил скитник, добави:

— Те сигурно претърсят вагони и опердашат нас яко, когато хванат.

По всичко личеше, че това е опасна задача. Мери се обади пак:

— Може би някоя жена ще свърши по-добра работа.

— Те набият и жена — рече Минети.

— Зная, но една жена би могла да ги изиграе по-лесно. Някои вдовици дойдоха в Педро за погребенията, те носят черни воали, които скриват лицата им. Мога да се преоблека като една от тях и да ида в мината.

Мъжете се спогледаха. Виж, това беше идея! По лицето на Тим Рафърти, който след кавгата си с Мойлън стоеше навъсен, се разля широка усмивка.

— Срещнах на улицата мисис Замбони — рече той. — Тя носеше достатъчно черни воали, да се крием всички под тях.

Хал се обади за пръв път, откакто Тим Рафърти го накара да млъкне.

— Знае ли някой къде можем да намерим мисис Замбони?

— Тя при една моя позната, мисис Свайка — отвърна Русик.

— Добре — рече Хал. — Има още нещо, което не знаете. След като ви изхвърлиха от мината, аз пак говорих на хората и ги накарах да се закълнат, че ще продължат стачката. Така че сега трябва да се върна и да си взема думите назад. Ако става въпрос за воали и други такива номера, един мъж може да бъде преоблечен не по-лошо от жена.

Всички го зяпнаха.

— Ще те пребият, ако те пипнат! — рече Уокъп.

— Не — каза Хал, — не ми се вярва. Във всички случаи трябва да сторя това, защото — и той хвърли поглед към Тим Рафърти — аз съм единственият, който няма да пострада от провала на стачката. Последва мълчание.

— Съжалявам, че казах това! — извика импулсивно Тим.

— Всичко е наред, момко — отговори Хал. — Казаното от теб е вярно и бих искал да направя нещо, за да облекча съвестта си. — Хал стана и се засмя: — От мен ще излезе чудо вдовица! Ще ида горе и ще си побъбря на чаша чай с моя приятел Джеф Котън.