Ъптон Синклер
Цар Въглен (107)

19

Хал се видя принуден да приеме решението на профсъюзните ръководители. Те имаха опит, можеха правилно да преценят обстановката. Миньорите трябва да се върнат на работа; Картрайт, Алек Стоун и Джеф Котън ще ги гонят, както и преди! На разбунтувалите се не им оставаше нищо друго, освен да се помъчат да поддържат тайна, организация в мината.

Джери Минети се сети за Джек Дейвид. Той беше тръгнал обратно тази сутрин, без да е говорил с профсъюзните ръководители. Той може да остане извън подозрение, да запази работата си и да помага в профсъюзната работа.

— Ами ти? — попита го Хал. — Ти май си изяде главата.

Джери не беше чувал тази фраза на английски, но разбра значението.

— И още как! Цялата!

— Не видяхте ли фантетата долу във фоайето? — попита Хартман.

— Още не мога да ги разпознавам.

— Трябва да се научите, ако смятате да се занимавате с нашата работа. Не е имало минута, откакто открихме нашето бюро, през която да няма поне половин дузина от тях на отсрещния тротоар. Всеки, който идва при нас, е следен по обратния път до мината и го уволняват още същия ден. Влизат нощем в канцеларията ми и крадат книжата ни, заплашвали са ни със смърт стотици пъти.

— Не разбирам как изобщо работите в тези условия!

— Те никога няма да ни попречат. Когато се намъкнали в канцеларията, смятали, че ще намерят списък на нашите организатори. Но този списък е в главата ми.

— А това не е шега работа — намеси се Мойлън. — Искате ли да знаете с колко организатори разполагаме? Деветдесет и седем. И досега не е хванат нито един!

Хал слушаше слисан. Ето една нова страна на профсъюзното движение. Този спокоен и непоколебим стар германец, когото човек би могъл да вземе за собственик на деликатесен магазин, този ирландски момък с игривите очи, на когото по би прилягало да придружава дамата си на някой бал — те бяха предводители на армия от сапьори, която подкопаваше основите на изградената от алчност крепост на Питър Хариган.

Хартман предложи на Джери да се опита да върши такава работа. Той сигурно ще бъде уволнен от Норт Вали, така че по-добре е да извести на семейството си да дойдат в Педро. По този начин може да остане в сянка и да заработи като организатор, иначе „хрътките“ на компанията ще го проследят до мината и там ще установят самоличността му. Ако Джери сега хване влака за Уестърн сити, ще загубят следите му, той може да отиде в друга мина и там да започне да организира италианците. Джери с готовност прие предложението — то отсрочваше злокобния ден, когато Роза и малките щяха да бъдат оставени на произвола на съдбата.

Още говореха, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се секретарят на Хартман от Шеридън, току-що разбрал подробности за отвлечената от мината комисия. Осемте мъже и Мери Бърк били откарани до станцията Хортън и там качени на влака с куп закани. Но те слезли от влака още на следващата спирка и заявили, че се връщат в Педро. Скоро щели да бъдат в хотела.

Хал искаше да присъствува на тази среща и слезе долу да каже на брат си. Естествено, последва нов спор. Едуард припомни на Хал, че пейзажът на Педро му действува със своята монотонност. В отговор Хал му предложи да го запознае с приятелите си. Те са хора, от които Едуард може да научи много неща, стига да иска. Може да присъствува на срещата с комисията — осем мъже и една жена, които бяха дръзнали да извършат геройство и бяха станали жертви на престъпление. И Едуард не бива да мисли, че са скучни хора. Между тях е например синеокият Тим Рафърти, мълчаливият, изпоцапан от сажди гном, който се беше отскубнал от черната пещера и разперил неподозираните златни крила на красноречието; и Мери Бърк, за която Едуард може да прочете в днешното следобедно издание на „Газет“, че е „Орлеанската дева на каменовъглените мини“ или нещо също така оригинално. Но настроението на Едуард не се подобри. Той вече виждаше портрета на брат си във вестника до портрета на тази ирландска Жана д’Арк.

Хал и Джери отидоха в една гостилница, докато. Едуард се запъти самотен към ресторанта в хотел „Америкън“. Но той не остана дълго време сам; скоро на неговата маса бе настанен един младеж с хитра физиономия, който подхвана разговор с него. Бил търговски пътник, неговият „ресор“ е железарията. А Едуард? Едуард отговори студено, че няма „ресор“, но младият човек не се смути — очевидно неговият „ресор“ беше притъпил чувствителността му. Може би Едуард се интересува от каменовъглените мини? Обикалял ли е каменовъглените райони? Той подпитваше толкова упорито и се връщаше все на тази тема, че най-сетне Едуард усети какво става — едно „фанте“ го беше удостоило с вниманието си! Странно, но този факт настрои Едуард срещу режима на Питър Хариган много повече, отколкото цялото красноречие на Хал за гнета на Норт Вали.