Ъптон Синклер
Цар Въглен (100)

12

Хал гледаше мълчаливо пред себе си. Наистина ли в живота на всеки човек има нещо, което сковава ръката му и го прави безпомощен в борбата за социална справедливост?

Когато заговори отново, гласът му беше съвсем тих:

— Едуард, мисля си за едно ирландско момче, което работи в тези мини. То също има баща, който при експлозията беше в мината; стар човек с жена и още седем деца. Добър човек, момчето също е добро. Нека ти разкажа какво им направи Питър Хариган.

— Добре, каквото и да е, съгласен съм, можеш да им помогнеш, няма защо да гладуват.

— Зная, но нали има още много други. Не мога да помогна на всички. А освен това — не разбираш ли, Едуард! — не ме интересува благотворителността, а справедливостта. Уверен съм, че това момче, Тим Рафърти, обича баща си не по-малко, отколкото аз моя, а тук има и други стари хора, чиито синове ги обичат.

— О, Хал, за бога! — избухна Едуард. В нетърпението си не можеше да намери други думи. — Нима искаш да оправиш всички злини на този свят? — Той скочи и хвана Хал за ръката. — Момко, трябва да се махаш оттук!

Хал мълчаливо стана. Той сякаш се колебаеше и брат му го задърпа към вратата.

— Автомобилът ни чака. Можем да хванем влака след час…

Хал разбра, че трябва да прояви твърдост.

— Не, Едуард — отсече той, — още не мога да дойда.

— Слушай, трябва да дойдеш!

— Не мога. Дадох дума на тези хора!

— Велики боже… Та какви са ти тези хора в сравнение със собствения ти баща?

— Не мога да ти обясня, Едуард. Говорих ти половин час, а не зная дали си чул дори думичка. Ще ти кажа само, че виждам тези хора в капан и за това съм допринесъл и аз с целия си досегашен живот. Не мога да ги оставя в този капан. Нещо повече — вярвам, че татко не би искал да ги оставя, ако можеше да ме разбере.

Другият направи последен опит да запази самообладание.

— Няма да те нарека сантиментален глупак. Разреши ми само един откровен въпрос: какво мислиш, че можеш да направиш за тях?

— Мога да им помогна да си извоюват човешко отношение към тях.

— Боже мой! — изстена Едуард, изкаран от търпение. — В мините на Питър Хариган! Та не разбираш ли, че той може да ги хване и да ги изхвърли с парцалите до един… целия град, ако трябва?

— Може би — рече Хал. — Но ако ги подкрепят работниците от другите мини, ако на тяхна страна застане профсъюзната централа.

— Ти сънуваш, Хал! Говориш като дете! Говорих с главния надзирател тук, той е описал обстановката на стария Питър по телеграфа и отговорът му вече пристигна. Той сигурно вече е предприел нещо.

— Предприел? — повтори Хал. Какво искаш да кажеш? — Впери поглед в брат си, обхванат внезапно от опасения.

— Естествено, канеха се да изхвърлят агитаторите.

— Какво? И то докато говоря тук с теб! — Хал тръгна към вратата. — Ти си знаел през цялото време и нарочно ме задържаше!

Понечи да излезе, но Едуард скочи и го хвана.

— А какво би могъл да направиш?

— Пусни ме! — извика ядосано Хал.

— Не ставай глупав, Хал! Мъча се да те предпазя от беда. Там може и да се бият вече.

Едуард се хвърли между Хал и вратата, двамата се сборичкаха. Но по-възрастният вече не беше някогашният атлет, обгорения от слънцето млад бог; докато той седеше пред бюрото в канцеларията си, Хал упражняваше тежък физически труд. Хал го блъсна встрани, изскочи през вратата и затича надолу по склона.