Айрис Йохансен
Игра със смъртта (7)

Глава 7

— Моля? — Фей Шугъртън изгледа изненадано тримата посетители. — Джейн ли?

— В опасност е — заяви Ив, седнала на дивана между Джо и Марк. — Повярвайте ми.

— Защо? Само защото е на подходящата възраст, има червени коси и е била в четири други семейства, преди да попадне тук ли? Признахте, че случайно сте попаднали на името й.

— Тя отговаря на описанието — обади се Джо.

— Проверихте ли досиетата на деца от целия окръг, а не само от града?

— Дом ще се спре на дете от този квартал.

— Може да е така, но може и да не е. Нима в окръга няма други деца, които да отговарят на описанието? Не сте търсили задълбочено. — Фей кръстоса ръце пред гърдите си. — А дори не знаете дали този тип, който ви се обажда, не е някой болен или шегаджия с криво разбрано чувство за хумор.

— Знаеше за двете момчета в Таладега — подчерта Ив.

— Това не означава, че е по следите на Джейн.

— Готова ли сте да поемете подобен риск?

— Не, разбира се. — Изгледа Ив изпитателно. — Но и не възнамерявам да ви позволя да откъснете Джейн от мен, освен ако не съм напълно убедена, че е наложително. От двегодишна подхвърлят Джейн от дом в дом. Сега аз отговарям за нея. Няма да допусна да я вземат отново от временния й дом и да я изплашат до смърт.

— Не ние ще я изплашим.

— Представете ми доказателства. Разкажете ми как ще я защитавате и ще я пусна.

Ив си пое дълбоко въздух.

— Боя се, че доказателствата ще се появят прекалено късно.

— Не си давате сметка колко е уязвимо това дете. Необходимо ми е време, за да спечеля доверието й. — Обърна се към Марк Грънард. — А ако ме представите по телевизията или разкажете за нашия разговор, ще съдя компанията ви.

Той вдигна ръце.

— Аз съм само наблюдател. — След кратко мълчание добави: — Но на ваше място бих се вслушал. Никой, освен Дом не се опитва да превърне това дете в жертва. Ние се опитваме да я спасим, госпожо Шугъртън.

Фей се поколеба, но после поклати глава.

— Представете ми доказателства и ще я пусна при вас.

— Излагате детето на голям риск — натърти Ив. Фей я погледна остро.

— Не допускам, че няма да вземете мерки. Ще й осигурите пазач, предполагам.

— Може да се окаже недостатъчно. Тя трябва да бъде скрита.

— Не виждам вие да се криете.

— Такъв е моят избор. Но едно дете няма избор.

Фей направи гримаса.

— Не познавате Джейн.

— Тя е още дете, по дяволите.

— Дете, което е било малтретирано и пренебрегвано през по-голямата част от живота си. Тя още отсега няма особено високо мнение за възрастните, а вие ми обяснявате, че някой се готви да я убие за нищо.

— Какви доказателства желаете? — намеси се Джо.

— Прекалено лесно сте попаднали на Джейн. Така мисля аз. Искам хората от социални грижи да проверят всички досиета — и за града, и за окръга — и да се уверят, че единствено Джейн отговаря на описанието. И нека онзи агент от ФБР Спиро да дойде да приказва с мен. Вярвам на ФБР. — Погледна към Джо. — Не се засягайте, но децата ми са имали вземане-даване с местната полиция, а и не ми харесва, че цъфнахте с този от телевизията.

Ив погледна към Джо. След като Дом не желаеше да се намесва полицията, едва ли щеше да е особено доволен от появата на ФБР на сцената.

Той сви рамене.

— И на мен не ми допада, но ние вече открихме момиченцето. Не може да я нападне, без ние да разберем.

Ив се обърна отново към Фей.

— Тогава се разбрахме. Вие ще говорите с Робърт Спиро. Моля ви да се вслушате в думите му. Споделихме с Центъра за грижи за децата с какъв проблем се сблъскваме.

— Обещавам да го изслушам. Нищо повече. — Тя се изправи. — А сега, ако ме извините, чака ме домакинска работа, а после трябва да отида на пазар. — Погледна Ив. — Съжалявам, но искам да съм сигурна. Джейн не е лесен случай. Цялата тази история заплашва да разруши единствената възможност да се доближа до нея.

— За бога, помогнете ни!

— Ще направя всичко по силите си. В момента е в средното училище „Крофорд“ на Тринадесета улица. — Фей прекоси стаята, застана до скрина и затършува из най-горното чекмедже. Извади и подаде снимка на Ив. — Това е училищната й снимка от миналата година. Свършва в три и се прибира пеша. Училището е само на четири преки. Дръжте я под око, но не искам да говорите с нея. — Стисна устни. — Ако я изплашите, ще ви скалпирам.

— Благодаря ви — отвърна Ив и пъхна снимката в чантата. — Но все пак допускате грешка.

Фей сви рамене.

— Всеки греши, но поне се старая да дам най-доброто от себе си. През последните шест години съм била временен настойник на дванадесет деца и не се стеснявам да кажа: престоят при мен им се е отразил добре. — Отиде до вратата и я отвори. — Довиждане. Представете ми доказателства и ще измислим нещо.

Вън на улицата Марк Грънард отбеляза:

— Костелив орех. Очевидно не се впечатли от славата ми и от чаровната ми личност.

— Хареса ми. — Ив свъси вежди. — Но същевременно ми иде да й счупя врата. Защо не се вслуша в доводите ни?

— Смята, че прави най-доброто за детето — намеси се Джо. — И не е готова да повярва на никого, преди първо да премисли нещата.

— Тогава какво ще правим сега? — попита Марк.

— Ти се прибери да поспиш — предложи Джо. — Не си лягал цяла нощ. От колата ще се обадим на Спиро и ще го помолим да поприказва с Фей Шугъртън. — Погледна към Ив. — А следобеда ще се завъртим около училището, за да се уверим, че детето се е прибрало благополучно.

Тя тръгна към колата.

— Добър план.

— В момента имам работа тук. Изключено е да отида точно сега — обясни Спиро.

— Едва ли е чак толкова важна — възрази Ив. — Нужен си ни.

— Доста важна е — отвърна той и млъкна за миг. — Открихме нов труп на брега срещу водопадите. Прекопават целия район, за да проверят дали няма още.

— Господи!

Труповете ставаха дванадесет. Колко още?

— Но ще се опитам да се откъсна довечера и да отскоча. Няма да стоя дълго обаче.

— Кога можеш да си тук? — попита Ив.

— Около девет и заедно ще отидем да видим старата дама — предложи той. — Става ли?

— Добре, след като не си в състояние да дойдеш по-рано.

Джо взе телефона от нея.

— Тази вечер няма да се връщаме в къщурката. Изпрати Чарли насам, в случай че се наложи да оставя Ив сама по някое време. — Заслуша се. — Не, не искаме Чарли да говори с Фей Шугъртън. Едва ли ще й въздейства повече от някое от приютените при нея деца. Нужен си ни ти, за да я впечатлиш. Или пък изпрати Спалдинг от ОДСУ. Е, след като се е върнал в Куантико, ще трябва да се появиш ти. Не ме интересува дали ти звучи като заповед. То е заповед.

Затвори.

— Не подходи особено дипломатично — отбеляза Ив. — Той се опитва да ни помогне.

— Целта му е да хване Дом.

— Работата му е да залавя убийци.

— Не съвсем. Той е специалист по криминални профили. От него се очаква да анализира и докладва, а не да участва в преследването. — Стисна устни. — Но той така силно иска да залови негодника, колкото и ние.

— Би трябвало да сме му благодарни за това.

— Аз съм благодарен. — Джо свъси вежди. — Понякога. Когато не поставя задачите на Бюрото пред защитата на…

— Млъкни, Джо. Той направи гримаса.

— Добре, добре. Спиро си върши работата. Но се чувствам някак напрегнат.

Не само той се чувстваше така. И нервите на Ив бяха изопнати.

Джо запали колата.

— Хайде. Ще те черпя един хамбургер и след това ще отидем до училището.

 

 

— Господи, бях забравил колко бързо се движат децата, когато ги пуснат от училище. — Джо се засмя. — Те са като стадо бизони, тръгнали на водопой. В това училище ли си учила?

— Не. Нямаше го, когато живеех тук. — Погледът й обхождаше тълпата деца. — Не виждам ни едно червенокосо момиче. Къде е тя?

— Имаш снимка. — Замълча. — Питах се защо не си я погледнала откакто я получи.

— Не се сетих.

— Сигурна ли си?

Тя му хвърли кос поглед.

— Сигурна съм, разбира се. Престани да придаваш значение на съвсем обикновени неща.

— У теб няма нищо обикновено. Време е да погледнеш снимката, Ив.

— И без това щях да го направя.

Извади снимката от чантата. Ставаше въпрос за непознато малко момиче. То нямаше нищо общо с Бони. Почувства как я обгръща облекчение.

— Не е особено красива, нали?

Детето на снимката не се усмихваше; къси червени коси обрамчваха слабо триъгълно лице. Единственото привлекателно нещо бяха огромните очи с цвят на лешник, но от снимката дори и те гледаха някак навъсено.

— Очевидно не е желаела да я фотографират.

— Значи демонстрира характер. Навремето и аз не обичах да ме снимат.

Джо я погледна.

— Изглеждаш облекчена. Страхуваше се да не прилича на Бони.

— Излиза, че Дом няма точно око. Тя и Бони нямат нищо общо. Ха, ами ако лъже за всичко? Ако изобщо не е виждал Бони?

— Ако по онова време е бил тук, поне е виждал нейна снимка. Вестниците постоянно ги публикуваха.

Беше хубава, сладка и толкова силно обичаше живота — затова трогваше всеки, който я види, помисли си Ив. Не приличаше на Джейн Макгиър, която изглеждаше готова да нанесе удар.

— Приумицата на Дом, че ще се идентифицирам с нея, показва колко е луд. Няма от какво да се притесняваш, Джо.

— Радвам се. — Седна по-изправен зад волана. — Ето я. Току-що излезе от входа.

Джейн Макгиър бе дребна за десетте си години. Беше облечена в джинси, тениска и маратонки. Носеше зелена раница на гърба и крачеше право напред, без да поглежда встрани.

Никакво мотане; никакво спиране да говори с приятели, както правеше Бони. Бони имаше толкова много приятели…

Не постъпваше честно. Бони постоянно бе заобиколена от любов и доверие. Джейн Макгиър имаше основание да е нащрек. Но, Господи, колко се радваше, че детето изобщо, не прилича на Бони.

— Стигна до улицата, запали колата.

 

 

Скапанякът имаше друга кола — по-голяма, по-нова, сива, а не синя.

Или е друг скапаняк, помисли си Джейн. Светът е пълен с тях.

Затича се и хлътна зад ъгъла. Изчака.

Сивата кола зави бавно.

Напрегна се. Следяха ли я?

Мъж и жена. Може пък да не са скапаняци.

Но може и да са. По-добре да не рискува. Покатери се на оградата, скочи от другата страна, прекоси двора и прескочи оградата в отсрещния край.

Излезе през портата направо към алеята.

Хвърли поглед през рамо.

Нямаше никаква кола.

Продължи да тича.

Сърцето й биеше учестено.

Престани. Никога не оставяй скапаняците да те изплашат. Те целят точно това — да те изплашат, да те наранят. Не допускай да го постигнат.

Всичко щеше да бъде наред.

Още две преки и ще се прибере в къщата на Фей. Ще се опита да й разкаже за скапаняците. Фей прилича на учителите в училище: разбере ли опасността, прави всичко да помогне. Само когато не я разбираше, тя…

Джейн излезе от алеята на улицата. Къщата се виждаше пред нея. На половин пряка.

Хвърли поглед през рамо и сърцето й замря.

Сива кола. Точно завиваше зад ъгъла.

Не успя да се отскубне от тях.

Хукна с всички сили към къщата.

Фей ще я защити. Ще се обади на ченгетата и те веднага ще се появят.

Но дори и да не се появят, няма да е сама. Фей ще е там.

Изтича по стълбите, отвори вратата със замах и я затръшна след себе си.

В безопасност. Намираше се в безопасност.

Сигурно се е държала глупаво, когато се изплаши.

Защо пък да казва на Фей?

Не, не — това пак би било глупост. Ще й каже!

— Фей.

Никакъв отговор.

Къщата тънеше в тишина.

Фей вероятно е в кухнята. Винаги правеше, струваше, но си беше вкъщи, когато Джейн и момчетата се връщаха от училище.

Да, Фей вероятно е в кухнята. Джейн беше сигурна, че чу изскърцването на разхлабилата се дъска до мивката.

Но защо не й отговаря?

Тръгна бавно през всекидневната към кухнята.

— Фей?

 

 

— На Фей Шугъртън това определено няма да й допадне. — Джо паркира пред къщата. — Не искаше да говорим с хлапето.

— Не ме интересува. По дяволите! Ние го изплашихме. Няма да допусна да сънува кошмари заради това. — Ив отвори вратата на колата. — Много те бива в следенето, няма що. Предупредих те да не допуснеш да разбере, че я наблюдаваме.

— Много е бдителна. — Джо излезе от колата. — Сякаш ни очакваше.

Ив го погледна.

— Знае, че я следят? Това ли искаш да кажеш?

— Ей сега ще имаме възможност да я попитаме. — Джо изкачи стъпалата и звънна на входната врата. — Ако успеем да убедим Фей Шугъртън да ни пусне вътре.

— Тя няма друг избор. Държи на момиченцето. Пък и ние не се готвим да разкажем на Джейн за… Защо не отваря?

Джо отново звънна.

— Спомена, че ще ходи на пазар. Ами ако не се е върнала още, а детето е прекалено изплашено, за да отвори?

— Разполагала е с часове, за да се прибере. — Ив хвана дръжката. — Заключено е.

— Може детето да е заключило. — Замисли се за миг. — А може и да не е то. — Натисна с рамо вратата и тя поддаде. — Незаконният начин е по-добър от… По дяволите!

Стовари се на пода, когато бейзболната бухалка го удари през коленете.

Джейн се извърна към Ив и я халоса по ребрата. Остра болка премина през тялото на Ив. Едва успя да се отмести, когато момичето отново замахна с бухалката.

— Скапаняк. — По лицето на детето се стичаха сълзи. — Гаден скапаняк. — Отново замахна с бухалката. — Ще те убия, мръсен…

Джо скочи и просна Джейн на земята.

— Не я наранявай — едва успя да произнесе Ив.

— Да не я наранявам ли? Може да се наложи да ми правят операция на капачките. — Притисна още по-здраво съпротивляващото се дете към пода. — И се опита да ти размаже главата.

— Уплашена я. Нахълтахме в къщата. Помислила си е, че…

Кръв. Малкото момиче беше покрито с кръв; бузите, устните, ръцете…

— О, Господи, Джо, тя е ранена. Той я е наранил.

Коленичи до момиченцето и отметна кичур коса от бузата му.

Зъбите на Джейн се впиха в ръката й.

Джо я насили да отвори уста и измъкна ръката на Ив.

Стисна челюстта на Джейн с ръце и я изгледа в очите.

— Няма да ти сторим зло, по дяволите. Искаме да ти помогнем. Къде е госпожа Шугъртън?

Джейн го изгледа свирепо.

— От полицията съм. Детектив Куин. — Бръкна в джоба и й показа значката си. Повтори: — Тук сме, за да ти помогнем.

Детето се поотпусна малко.

— Къде си ранена? — попита Ив.

Джейн продължаваше да гледа Джо свирепо.

— Пусни ме.

— Пусни я, Джо.

— А ако правим грешка?

Все пак се изправи и грабна бухалката. Джейн бавно се надигна и седна.

— Смотано ченге. Защо не се появи по-рано? — По страните й отново се стичаха сълзи. — Никога не сте тук, когато има нужда от вас. Скапано ченге. Скапано…

— Сега съм тук. Къде си ранена?

— Нищо ми няма. Тя е наранена.

Ив застина.

— Госпожа Шугъртън ли?

— Фей — промълви Джейн и погледна към кухнята. — Фей…

— Господи.

Ив скочи и изтича до кухнята.

 

 

Кръв.

И още кръв. Върху масата.

Върху преобърнатия кухненски стол. На покрития с теракота под, върху който Фей Шугъртън лежеше с изцъклени очи и прерязано гърло.

— Не мърдай. — Джо стоеше до нея. — Може да има улики. Не бива да ги унищожаваме.

— Тя е мъртва — промълви Ив безизразно.

— Да. — Обърна я и я бутна към всекидневната. — Иди и се погрижи за детето, докато организирам нещата. Разбери дали е видяла някого.

Тя нямаше сили да откъсне поглед от вторачените мъртви очи.

— Върви.

Тя кимна и бавно се отдалечи от кухнята.

Джейн седеше сгушена до стената, притиснала колене към гърдите.

— Дом — прошепна. — Направил го е Дом.

— Мъртва е, нали?

— Да. — Ив приклекна до нея. — Видя ли някого?

— Опитах се да й помогна. Тя кървеше. Опитах се да спра кървенето, но… не успях. Не можех да го спра. Учителката ни каза, че ако някога се случи злополука, винаги първо трябва да се опитаме да спрем кървенето. Аз не успях. Не можах да го спра.

Ив искаше да протегне ръце и да прегърне Джейн, но почти виждаше стената, която детето бе издигнало около себе си.

— Вината не е твоя. Положително вече е била мъртва.

— Но може и да не е била. Може би щях да й помогна, ако бях по-умна. Не обръщах внимание много-много какво ни говори учителката. Не мислех, че… Не знаех…

Ив не издържаше. Предпазливо протегна ръка и докосна детето по рамото.

Джейн рязко се дръпна.

— Коя си? — попита тя свирепо. — И ти ли си ченге? Защо не дойдохте тук по-рано? Защо допуснахте това да се случи?

— Не съм от полицията, но трябва да знам какво е станало. Видя ли… — По дяволите. Детето въобще не беше във форма да отговаря на въпроси. — Какво ще кажеш да отидем на верандата и да изчакаме полицията?

Отначало й се стори, че момиченцето няма да се съгласи, но Джейн се изправи и тръгна да излиза от къщата. Седна на най-горното стъпало на верандата.

Ив се настани до нея.

— Казвам се Ив Дънкан. Детективът вътре е Джо Куин.

Момиченцето гледаше право напред.

— Твоето име е Джейн Макгиър, нали?

Детето не отговори.

— Щом не искаш да говориш, добре. Сигурно много си държала на госпожа Шугъртън.

— Хич не ми пукаше за нея. Просто живеех в къщата й.

— Не вярвам да отговаря на истината, но сега няма да приказваме на тази тема. Въобще няма да разговаряме. Просто ми се стори, че ще се почувстваш по-добре, ако не сме непознати.

— Говоренето не означава нищо. За мен ти продължаваш да си непозната.

И детето щеше да се погрижи нещата да си останат такива, помисли си Ив. Сълзите бяха пресъхнали, но гърбът й бе изопнат и напрегнат, а стената на недоверието — непреодолимо висока. Кой би я винил? Всяко друго дете щеше да е в истерия. Което, естествено, е по-здравословна реакция от самовглъбяването.

— И на мен не ми се говори особено. Просто ще поседим тук и ще изчакаме. Става ли?

Джейн не я погледна, но промълви:

— Да.

Детето все още е покрито с кръв, даде си сметка Ив внезапно. Добре е да предприеме нещо.

Но не сега. И двете не са във форма да направят каквото и да било; само ще седят тук и ще чакат. Облегна глава на парапета. Не успяваше да прогони спомена за вторачените в нея мъртви очи. Фей Шугъртън бе добра жена и даваше най-доброто от себе си. Не заслужаваше…

— Излъгах. — Джейн продължаваше да гледа право напред. — Струва ми се, че… я харесвах.

— И аз също.

Джейн отново се умълча.

 

 

Барбара Исли спря до бордюра почти заедно с първата полицейска кола.

Полицаите нахълтаха в къщата, но Барбара Исли се спря пред Джейн. Заговори на детето с неочаквано нежно изражение.

— Помниш ли ме, Джейн? Аз съм госпожа Исли.

Джейн я погледна безизразно.

— Помня те.

— Не можеш да останеш повече тук.

— Знам.

— Дойдох да те отведа. Къде са Чанг и Раул?

— В училището. Имат тренировка по баскетбол.

— Ще изпратя някой за тях. — Протегна ръка. — Ела с мен. Ще те измием, а после ще поговорим.

— Не искам да говоря.

Джейн се изправи и тръгна към колата.

— Къде ще я отведете? — попита Ив.

— В Приюта за изоставени деца.

— Колко е безопасно там?

— Има пазачи и ще е заобиколена от други деца.

— По-добре ни разрешете да я вземем…

— Глупости. — Барбара Исли се извърна рязко към нея. Тонът й сега бе толкова суров, колкото бе нежен преди малко. — Аз нося отговорност за нея и никой от вас няма да я докосне. Въобще не биваше да се забърквам в тази каша. Журналистите и политиците ще ме подгонят безмилостно.

— Трябва да я пазим много добре. Не госпожа Шугъртън беше мишената. Най-вероятно просто се е изпречила на пътя му.

— А вие не успяхте да й помогнете, нали? — Очите на Барбара Исли я пронизваха. — Фей Шугъртън беше почтена жена, изключителна жена, която помогна на дузина деца. Не биваше да умира. Тя и сега щеше да е жива, ако не ви бях дала…

— Но Джейн можеше да е мъртва.

— Трябваше да стоя настрана, така и възнамерявам да постъпя оттук нататък. Не ми се мяркайте пред очите и не се приближавайте до Джейн Макгиър.

Извърна се и тръгна към колата.

Ив я наблюдаваше безпомощно как потегля. Джейн седеше с изправен гръб на седалката, но изглеждаше ужасно мъничка и крехка.

— Нямаше как иначе да постъпи.

Обърна глава и видя Джо, застанал на прага.

— Надявах се да успеем да я отведем, преди някой социален работник да се появи.

Той поклати глава.

— Аз звъннах на Исли.

Очите й се разшириха.

— Какво?

— Социалните работници от приюта за деца винаги трябва да бъдат уведомявани в подобни случаи. Те предпазват децата от разпитите на журналистите и полицията. Исли ще помогне на Джейн да преодолее напрежението.

— Ние можехме да я пазим.

— Но тя щеше ли да ни позволи? За нея сме непознати. В приюта ще е заобиколена от други деца и персонала. Там ще бъде в безопасност. Ние, разбира се, ще продължим да я държим под око.

Ив все още изпитваше известно безпокойство.

— Ще ми се да не беше…

— Тя може да се окаже свидетел в процес за убийство, Ив. Разговаря ли с теб?

Ив поклати глава.

— Тогава се налага да я видя по-късно довечера.

— Не можеш ли да я оставиш… — Разбира се, че не можеше да я остави на мира. Възможно е детето да е видяло нещо. — Барбара Исли едва ли ще ти позволи да говориш с нея. Не е доволна от нас.

— Понякога значката помага. — Подаде й ръка да се изправи. — Хайде. Ще те откарам вкъщи. От отдела по съдебна медицина ще пристигнат всеки момент. Ще се наложи да се върна, но не се налага ти да си тук.

— Ще те изчакам.

— Нищо подобно. Може да се задържа тук часове. А и журналистите ще пристигнат веднага след екипа. — Побутна я към стъпалата. — Обадих се на Чарли. В момента е във фоайето на жилищния блок и ще се навърта около теб, докато се върна. — Задържа вратата на колата за Ив. — Веднага щом влезеш в апартамента, звънни на Спиро и Марк и им разкажи какво се случи.

Тя кимна и промълви:

— Ще се опитам дори да се обадя на Барбара Исли; дано я уговоря отново да се видим.

— Дай й време да си отдъхне, Ив. Да се размине напрежението.

Тя поклати глава. Не успяваше да забрави изражението на Джейн Макгиър, седнала вдървено и с изправен гръб, сякаш ако свали гарда, ще рухне.

Дом можеше да я накара да рухне и да я накълца на парчета. Колко близо се бе озовала Джейн до убиеца в кухнята?

Ив усети как я обзема паника при тази мисъл. Задуши я. Непосредствената опасност за Джейн бе отстранена в момента.

Не, въобще не беше така.

— Ще се обадя на Барбара Исли веднага щом пристигна в апартамента.

 

 

— Не — отвърна Барбара Исли ледено. — Не ме карайте да повтарям, госпожо Дънкан. Джейн остава под нашите грижи. Само да се приближите до нея и ще наредя да ви хвърлят в затвора.

— Не разбирате. Дом е убил Фей Шугъртън посред бял ден. Успял е да проникне в дома й и е прерязал гърлото й в собствената й кухня. Кой ще му попречи да постъпи по същия начин с Джейн в приюта?

— Фактът, че всекидневно имаме работа с родители, които малтретират децата си, и с дрогирани майки, които искат децата си обратно. Знаем какво правим. Местонахождението на приюта е поверително. Но дори да разбере къде се намира, пак няма да успее да мине покрай пазачите.

— Никога не сте имали работа с…

— Довиждане, госпожо Дънкан.

— Почакайте. Как е тя?

— Не е добре. Но ще се оправи. Утре сутринта ще я изпратя на терапевт.

След тези думи затвори.

Ив си спомняше терапевтите. Седяха срещу нея и я обсипваха с въпроси, стараейки се да прикрият раздразнението си, когато не успяваха да проникнат до дълбините на душата й. Джейн щеше да ги сдъвче и изплюе точно. Както постъпваше Ив като дете.

— На камък ли удари?

Тя се обърна към Чарли, седнал в другия край на стаята.

— Да. Ще опитам отново утре сутрин.

— Много си настойчива.

— Настойчивостта е единственото оръжие, с което разполагам срещу Исли. Понякога дава резултат. — Господи, молеше се този път да даде резултат. — Чу ли се нещо от агента, когото Спиро изпрати във Финикс?

— Не много. Полицейското управление му оказвало съдействие. Ще ми се Спиро да беше пратил мен. — Усмихна се. — Не че не се радвам на компанията ти. Но постъпих, във ФБР за по-предизвикателни задачи, а не да стоя на пост. Е, поне в случая обектът ме кара да кръстосвам Джорджия надлъж и нашир, за да го държа под око.

— Извинявай. Искаш ли кафе? Опасявам се, че в хладилника няма нищо за ядене.

— Зърнах тайландски ресторант на ъгъла; доставя храна по домовете. — Чарли извади мобилния си телефон. — Какво да поръчам?

Не беше гладна, но вероятно е редно да хапне нещо.

— Каквото и да е с фиде. И нещо, което да приберем в хладилника за Джо. Той постоянно е гладен.

— Добре.

Тя взе чантата си и тръгна към спалнята.

— Трябва да звънна на Спиро.

— Няма нужда. Вече свърших тази работа, след като Джо ми се обади. Разпсува се като хамалин и обяви, че тръгва насам.

Затвори вратата на спалнята и се облегна на нея. Трябваше да се обади на Марк, но се нуждаеше от малко време да се съвземе. Още й прилошаваше при спомена за Фей Шугъртън. Не винеше Барбара Исли, че е така сърдита.

Отиде до прозореца и се загледа в парка отсреща. Вече беше тъмно и уличните лампи хвърляха светлина върху короните на дърветата. Нощните сенки изглеждала зловещи.

Там долу ли си, Дом? Дебнеш ли, копеле?

Мобилният й телефон иззвъня.

Джо? Спиро?

Телефонът отново иззвъня. Извади го от чантата.

— Ало.

— Как вървят нещата с малката Джейни?

— Кучи син.

— Съжалявам, но нямах възможност да присъствам на срещата ви, времето ме притискаше. Дори не успях да видя детето отблизо.

— И вместо това уби Фей Шугъртън.

— Смиташ ме за човек, който допуска грешки. Няма никакво вместо. Засега не възнамерявам да убивам детето. Целта ми беше Фей Шугъртън.

— За бога, защо?

— Двете с Джейн няма как да се сближите, докато Шугъртън е наоколо. Затова трябваше да я премахна. Как ти хареса момиченцето?

— Не го харесвам. Опита се да ми строши главата с бейзболна бухалка.

— Това не би те спряло. Вероятно се възхищаваш от духа й. Изглежда сполучливо съм я подбрал.

— Изборът ти е напълно неподходящ. Тя няма нищо общо с Бони.

— Ще започнеш да държиш на нея.

— Такава възможност е изключена. Нищо няма да се получи. Пък и тя не е при мен.

— Знам. Ще трябва да се погрижим и за този проблем, нали? Въобще не го замислях така. Иди я вземи от приюта, Ив.

— Невъзможно е.

— Тя трябва да е с теб. Трябва да измислиш начин това да стане.

— Не ме ли слушаш? Ще ме хвърлят в затвора, ако се приближа до нея.

Последва моментна тишина.

— Не говоря ли достатъчно ясно? Или я измъкни от приюта, или аз отивам при нея. Давам ти двадесет и четири часа.

Ив се паникьоса.

— Но аз дори не знам къде се намира.

— Открий. Помисли. Разполагаш с връзки. Винаги има начин. Аз бих намерил начин.

— Приютът се охранява. Въобще няма да успееш и да припариш там. Ще те хванат.

— Ще стигна до нея. Достатъчен е само един миг на нехайство, един отегчен или небрежен служител.

— Въобще не ми пука за това дете. Никога не бих изпитала симпатии…

— Постепенно ще се появят и чувствата. Просто трябва да я опознаеш. От години се стремиш да защитаваш или да откриваш непознати деца. Сега ти давам истинско. Умът ти направо ще се замае от подобна перспектива.

— Ще се обадя на полицията веднага след като затворя.

— И така ще подпишеш смъртната присъда на Джейн. Знаеш, че ще я убия. Никога няма да престана да се опитам. Ако не успея да го свърша точно сега, ще изчакам, седмица, месец, година. Много е странно как с времето нещата стават по-лесни за мен. Хората забравят, престават да са нащрек… А ти няма да си достатъчно близо до нея, за да ме спреш. Двадесет и четири часа, Ив.

Затвори.

Луд е, помисли си Ив. Исли я увери, че никой не е в състояние се вмъкне в приюта. Но Ив се съмняваше.

Достатъчен е само един миг на нехайство, един отегчен или небрежен служител.

Нима през цялото време Ив не се опасяваше именно от това? Не настояваше ли пред Исли да вземе Джейн тъкмо по тази причина?

Обзелият я страх стегна гърлото й. Той ще го направи. Господи, в състояние е да намери начин да убие Джейн, ако Ив не измисли как да я измъкне от приюта. Разполагаше само с двадесет и четири часа. Джо. Да се обади на Джо.

Почти набра номера му и връзката прекъсна. Какво прави? Наистина ли възнамерява да го помоли да рискува работата си, като й помогне да отвлече дете изпод носа на властите?

Но тя имаше нужда от него.

Какво от това? Трябваше да престане да се държи като себична кучка и сама да свърши необходимото.

Как? Та тя дори не знае къде е Джейн.

Разполагаш с връзки. Винаги има начин. Аз бих намерил начин.

Започна да набира телефонен номер.

Марк Грънард отговори след второто позвъняване. В гласа му се усещаше недоволство.

— Благодаря, че веднага ми съобщи за Фей Шугъртън. Пристигнах в къщата й заедно с половината журналисти от града.

— Щях да ти се обадя, но се случиха разни работи.

— Не се уговорихме така.

— Няма да се повтори.

— Съвършено права си. Аз се оттеглям. Ти и Джо…

— Имам нужда от помощта ти. Дом отново се обади.

Тишина.

— И?

— Служителите от социални грижи прибраха детето в свой приют. Той иска момичето да е при мен. Даде ми двадесет и четири часа, за да я измъкна.

— И какво ще стане, ако не го направиш?

— Ти как мислиш? Тя ще бъде мъртва, по дяволите.

— Трудно ще стигне до нея в…

— Ще успее. Не мога да рискувам.

— Джо какво казва?

— Нищо. Няма да му съобщя. Той е вън от играта.

Марк леко подсвирна.

— Не би му харесало.

— Той и без това направи достатъчно. Няма да позволя да го разпънат на кръст, защото ми е помогнал.

— Но щом звъниш на мен, явно нямаш нищо против да жертваш моята скромна персона.

— Ти би загубил по-малко, но можеш да спечелиш повече.

— Каква точно помощ искаш от мен?

— Да разбера къде се намира. Имаш ли представа?

— Да речем.

— Какво значи да речем!

— Местонахождението на приюта се пази едва ли не повече от държавна тайна.

— Но ти все пак знаеш къде се намира.

— Да. Веднъж, по време на нашумял съдебен процес, проследих Исли, когато откарваше дете там.

Значи и Дом е могъл да проследи Исли.

— Това е голяма стара къща на Делани стрийт. Не е изключено обаче да са преместили приюта. Говоря ти за преди две години.

— Ще опитаме там. Исли спомена за пазачи.

— Има пазач, който обикаля терена наоколо. Искаш да му отвлека вниманието.

— Точно така.

— А после? След като я измъкнеш, къде ще я отведеш?

— Не знам. Ще намеря място. Ще ми помогнеш ли?

— Поставяш ме на топа на устата.

— Ще се реванширам.

— Положително ще го направиш, бъди сигурна. — Тонът му се изостри. — Защото ще бъда до теб през цялото време.

— Няма да мога… — Пое си дълбоко въздух. — Добре, е се разберем някак. Ела да ме вземеш. Ще те чакам от фугата страна на улицата, при парка. — Но не преди полунощ.

— Марк, сега е едва пет и половина. Искам да я измъкна оттам.

— Добре. В единадесет. Ако искаш да отидеш порно, тръгни сама. Рискът да попаднем на пазача е достатъчно голям. Искам поне всички други в къщата да са заспали, преди да се приближим.

Пет и половина. Как щеше да изчака толкова време? Тя вече се чувстваше пред нервен срив. Добре. Трябва да се успокои. Дом й отпусна двадесет и четири часа.

— Съгласна съм. Ще хапна и ще кажа на Чарли, че ще лягам. През кухненската врата се стига до перално помещение, а оттам — в коридора. Ще се измъкна оттам и ще те чакам пред парка в единадесет.

— Точно така.

Тя затвори. Успя. Но Марк Грънард бе по-неотстъпчив, отколкото очакваше. Не го винеше. Молеше го за страхотна услуга и малцина биха се съгласили, без да искат нещо в замяна. С изключение на Джо.

Няма да мисли за Джо. Не е възможно да го вземе със себе си.

— Хайде, идвай — провикна се Чарли пред вратата на спалнята. — Храната пристигна.

Стегна се. Ще се наложи да издържи вечерята, а после трябва да се измъкне, преди Джо да се е прибрал.