Нора Робъртс
Защита в смъртта (8)

Седма глава

Като се прибра у дома, тя завари Рурк в кабинета му. Видя, че си е приготвил кафе, грабна чашата и я изпи до дъно, сякаш пиеше вода.

— Мъртъв педофил. Прерязал си е гърлото. Първо обаче е откачил и е съсипал шикозния си апартамент. Морис ще открие повишено вътречерепно налягане. Съобщението за абсолютната чистота беше изписано на монитора на компютъра му.

— Само един компютър ли е имало в жилището?

— Още не знам. Във всеки случай наредих да изпратят тук и трите машини, за които знаем, че са предизвикали обезумяване. Трябва да разбера как са били настроени така, че да предизвикат… взривяване на човешкия мозък.

— Според мен по-важно е да се разбере защо някой го е сторил.

— Стопроцентово прочистване — промърмори тя и седна до него. — Да отстраниш мръсотията и да постигнеш стопроцентова чистота… Светът се е отървал от един боклук… — промърмори, припомняйки си думите на Бакстър.

— Организация за борба с педофилите, чиито членове притежават забележителни технически познания — кимна Рурк. — Халоуей е загинал заради професията си. И двамата мъртъвци са се възползвали от деца.

— Вярно е. Извратени гадняри. Отрепки! Измет!

— Но ти си принудена да нагазиш в мръсотията, за да разгадаеш мистерията около смъртта им.

— Имаш право. Налага се да се добера до техните жертви и да ги разпитам. Най-вече момчетата, които имат солидни технически познания… или по-скоро техните родственици, специалисти по електроника. Може би ще открием някой, който е имал взаимоотношения и с Когбърн, и с Фицхю.

— Чадуик Фицхю ли? — Рурк намръщено се втренчи в празната си чаша, приближи се до автоготвача и възкликна: — Гадина такава!

— Много си дребнав! Обсипваш ме с хули само защото ти изпих кафето.

— Думата ми беше за Фицхю, скъпа. Мръсник с мръсник! Прави се на голяма работа, а тормози момченца. Отдавна трябваше да са го заклали.

— От изявлението ти съдя, че си го познавал.

— Достатъчно добре, за да изпитвам към него непреодолимо отвращение.

Ив си помисли, че за разлика от Бакстър, съпругът й говори спокойно, но въпреки привидното му безразличие, в мелодичния му глас се долавяха горчиви нотки.

— Издънка е на стара аристократична фамилия — продължи Рурк. — Все хора със синя кръв и купища пари, които са прекалено превзети, за да имат делови отношения със съмнителни типове като мен. Но въпреки това се надпреварваха да ме търсят като партньор — добави той и се обърна. Изражението му беше безучастно. Изглеждаше невъзмутим като воин, който се хвърля в бой. — Докато „невинните забавления“ на онзи мръсник станаха обществено достояние. Тогава прекъснах всякакви взаимоотношения с тях. Дори дребният крадец от Дъблин има морални задръжки.

— Едно е да откажеш да работиш съвместно с него. Свалям ти шапка за решението. Съвсем друго е обаче да го убиеш.

— Сам си е прерязал гърлото, нали? — Рурк отпи от кафето си. — Според мен щеше да е по-уместно първо да си беше отрязал топките. Но поетическата справедливост рядко възтържествува в реалния живот.

Кръвта на Ив се вледени. Побиха я тръпки, сякаш в стомаха й се беше загнездила буца лед.

— Каквито и да се били деянията му, никой няма право да бъде негов съдник или екзекутор.

Рурк спокойно срещна погледа й, очите му бяха спокойни и ясни.

— Лейтенант, понякога гледните ни точки са диаметрално противоположни. Е, пийни си кафе. Предлагам да вдигнем тост за кончината на мръсника Фицхю.

Той се приближи до шкафа с напитките и го отвори, а Ив се изправи и заяви:

— След като разбрах какво е мнението ти за този човек, смятам, че не можеш да ми помогнеш при разследването.

— Становището ми не те засяга. — Рурк избра бутилка превъзходно каберне. — Продължавам да твърдя, че Фицхю беше долна отрепка, но това не означава, че няма да ти окажа помощ. Само не искай от мен да съжалявам за смъртта му, аз пък няма да очаквам от теб да се радваш.

И преди се бе случвало да бъдат на различни мнения по даден въпрос, но този път стъпваха по тънък лед.

— Каквото и да е сторил, какъвто и да е бил, някой е отнел живота му. Убийството си е убийство, независимо дали линчуваш някого, обесвайки го на клон, или го разстрелваш с бластер. Законът определя кое деяние е престъпно, както и съответстващото наказание.

— Никога няма да постигнем съгласие по този въпрос, Ив. Но помисли — въпреки благородните слова, които току-що изрече, май в момента играеш ролята на мой съдник.

— Не съм сигурна — промърмори тя и почувства как топката в стомаха й натежава. — Но знам, че не ми се иска тази история да влияе на отношенията ни.

— Възможно е да постигнем споразумение — спокойно заяви Рурк, сякаш обсъждаха какъв цвят боя най-много ще подхожда на всекидневната. — Ще направя всичко възможно да ти помогна да разбереш кой или какво е причинило обезумяването на тези хора. Не искай повече от мен.

Докато го гледаше как отпива от виното, Ив си помисли, че разрешението не я задоволява.

— Смяташ ли, че е било редно да го убият? — попита.

— Мисля, че е редно да е мъртъв. Този отговор задоволява ли те, лейтенант?

Ив не знаеше какво да отговори, ала чувстваше как тънкият лед се пропуква.

— Отивам да подготвя материалите за съвещанието, което ще проведем утре сутринта — промърмори.

„Ясно — засега ще отложим обсъждането на тази тема“ — помисли си Рурк.

— Повикай на помощ Пийбоди — предложи. — Тъкмо ще се поразсее.

— Как е Макнаб?

— Сравнително добре, само дето е разочарован. Съмърсет настоя да му сервира лека храна вместо мечтаната пържола. Младокът се преструва, че не се страхува, но ми се струва, че няма да издържи дълго. Ръката и кракът му още са безчувствени.

— Още не са изминали двайсет и четири часа. Обикновено чувствителността се възвръща в разстояние на час-два, но… Ах, да му се не види!

— Ако се наложи, ще се свържем с най-големите специалисти по неврология. Знам една клиника в Швейцария, където правят чудеса.

Ив кимна, питайки се що за човек е съпругът й. Човек, който вярваше, че при определени обстоятелства отнемането на човешки живот е оправдано… или поне си заслужава да вдигнеш тост. От друга страна беше готов без колебание да отдели време и пари, за да помогне на приятел.

— Ще видя дали Пийбоди е в състояние да работи — промърмори и побърза да напусне опасната територия.

 

 

Наближаваше два след полунощ, когато изпрати помощничката си да си легне и реши да последва примера й. Вратата между двата кабинета беше затворена, но отдолу се процеждаше светлина, което означаваше, че Рурк още е там.

„Работи“ — помисли си тя. Най-вероятно се занимаваше със задача, предвидена за следващия ден, за да посвети цялото си време на полицейската работа.

Ив нерешително закрачи напред-назад. Съжаляваше, че няма човек, притежаващ способностите и възможностите на Рурк, към когото да се обърне за помощ, та двамата да избегнат противоречията, предизвикани от различието в мненията им. Да престанат да пристъпват плахо по тънкия лед.

Плахо ли? Как не! И двамата бяха прекалено нетърпеливи, за да гледат в краката си. Някой със сигурност щеше да пострада.

Но тя беше прекалено притисната от времето, за да се тревожи за взаимоотношенията им.

Почука и отвори вратата:

— Извинявай за безпокойството, но мисля да си лягам. Съвещанието е насрочено за девет часа.

— Ммм. — Рурк продължи да се взира в монитора. — Предлагам четири милиона и шестстотин хиляди долара, нито цент повече. Десет процента първоначална вноска при постигане на устна договореност, четирийсет при подписване на договора, остатъкът от сумата — след уреждането на формалностите по прехвърлянето на собствеността. — Той се обърна и се усмихна: — Идвам след малко, скъпа.

— Какво купуваш?

— О, нищо особено. Къщичка в Тоскана и винарна, която е позападнала поради неправилно управление.

— Струва ми се, че даваш прекалено голяма сума за някаква си къщичка и занемарена винарна.

— Не се безпокой, миличка. Ще ни останат пари да купим нови завеси за кухнята.

— Знаеш ли какво? Ще престана да се интересувам от работата ти, ако всеки път ми се подиграваш.

Той още по-широко се усмихна:

— Имаш право. Господи, колко съм несъобразителен! Желаеш ли да се запознаеш с разходите по преустройството на сградата? После заедно ще прегледаме доклада на специалиста по винопроизводство и счетоводните данни…

— Целуни ме отзад!

— След малко, скъпа. Почакай да приключа преговорите. Ако нещата вървят по план, може би ще ни остане някой и друг долар и за ново канапе в дневната.

— Ще си легна, преди да съм пукнала от смях от шегичките ти. И запомни — съвещанието започва точно в девет. — Обърна се да излезе, но в този момент видеотелефонът на бюрото й избръмча. Тя грозно изруга, но изтича в нейния кабинет и включи устройството: — Тук Далас. Какво искате?

— За мен винаги е удоволствие да видя приветливото ти лице, Далас. — Надин Фарст, прочутата репортерка от Канал 75, запърха с мигли.

— Нямам какво да ти кажа, Надин. Разкарай се!

— Почакай, почакай! Моля те, не прекъсвай! Първо, наистина съм съкрушена, задето днес не си забелязала отсъствието ми. Бях извън града и се върнах преди двайсет минути.

— О, ясно. Обаждаш ми се в два сутринта само да ме уведомиш, че си се прибрала по живо, по здраво.

— Второ — невъзмутимо продължи репортерката, — като преглеждах пощата и съобщенията, получени по време на отсъствието ми, се натъкнах на това. — Тя показа някакъв диск. — Съдържанието е сензационно, освен това смятам, че представлява интерес за теб.

— Ако някой ти е изпратил порнофилм, обади се на Отдела за борба с порока.

— Посланието е от група, наречена „Борци за прочистване“.

— Не докосвай компютъра си! — извика Ив. — Веднага го изключи. Не преглеждай повторно този диск. След малко ще бъда при теб!

— Слушай…

Но Ив прекъсна връзката и хукна към вратата.

— Аз ще шофирам. — Рурк изтича надолу по стъпалата и се изравни с нея. — Не, не възразявай. Ще сканирам компютъра й. Може би ще открием отговора на загадката.

— Нямах намерение да възразявам, а да те помоля да вземеш най-бързата си кола.

Само след осем минути се озоваха пред апартамента на репортерката. Когато Надин отвори вратата, Ив нареди:

— Дай диска на Рурк. Аз ще те придружа до най-близката болница.

— Почакай, престани да ме дърпаш! — Тя отблъсна ръката на Ив, която се беше вкопчила в рамото й. — Онези ме предупредиха, че дискът не е заразен. Желанието им е обществеността да научи какви са целите им.

Ив отстъпи назад и се помъчи да заличи от съзнанието си ужасяващата картина, която си бе представила — как Надин умира в нечовешки мъки.

— Какво искат? Да излъчите техния запис ли?

— Дискът съдържа само тяхното послание, което искат да направят обществено достояние. Като репортер не мога да пренебрегна подобна златна възможност. Канал 75 отново ще предизвика сензация с новината. — Надин въздъхна и разтърка рамото си на мястото, в което се бяха впили пръстите на приятелката й. — Признателна съм ти, че се безпокоиш за здравето ми, но да знаеш, че ми направи страхотна синина.

— От синини не се умира. Най-хубавото е, че още си жива. Дай ми диска!

Надин вдигна съвършено очертаната си вежда. По изражението й личеше, че няма намерение да отстъпи. Беше по-ниска от Ив, закръглена и със сигурност не притежаваше нейната сила. Ала надушеше ли сензационна новина, се превръщаше в тигрица.

— Няма! — заяви непоколебимо.

— Известно ли ти е, че възпрепятстваш полицейско разследване?

— А на теб известно ли ти е, че само си върша работата? Може би си чувала за свободата на пресата, Далас. Дискът беше изпратен на мен.

— Ще получа разрешително за изземване и ще те тикна зад решетките, задето отказваш да предадеш веществено доказателство и ми пречиш да изпълня дълга си.

Дребничката репортерка се изправи на пръсти, за да застане лице в лице с Ив:

— Не преча на никого и ти много добре го знаеш. Не бях длъжна да ти се обадя. Можех да направя сензационен репортаж, а ти да останеш с пръст в уста. Затова не ме заплашвай, сестро!

— Госпожи, успокойте топката. — Поемайки риска, от който се страхуват всички представители на силния пол, Рурк застана между двете жени, ръмжащи като разгневени тигрици. — Дълбоко си поемете въздух. Мисля, че и двете имате право. Може би ще се поуспокоите, след като разберем какво съдържа дискът.

— Няма гаранция, че не е носител на вирус! — настоя на своето Ив. — Имам право да го конфискувам, за да го поставя под карантина.

— Глупости! — Надин отметна буйната си руса коса. — Тези хора нямат интерес да ми навредят, защото искат услуга от мен. А именно — да привлека върху тях вниманието на обществеността. Ако прочетете текста, ще разберете за какво говоря. Далас, те едва сега започват!

— Добре, да видим какво гласи посланието им. Но ако всички получим кръвоизливи от ушите и носа, шегата си е за наша сметка.

Следвайки Надин, прекосиха дневната и влязоха в обширно работно помещение, обзаведено с модерни мебели в пастелни цветове. Репортерката седна зад бюрото си и нареди:

— Пусни диска.

— Казах ли ти незабавно да изключиш компютъра?

— Престани да се заяждаш с мен, а чети текста на монитора.

„Драга госпожице Фарст,

Ние, членовете на групата «Борци за прочистване», решихме да се обърнем към вас, защото вярваме, че сте загрижена за благото на обществото. Уверяваме ви, че се възхищаваме от неуморната ви работа и не ви желаем злото. Настоящият диск е чист. Даваме ви честната си дума, че няма да ви навредим.

Единствената ни цел е постигане на справедливо, неопетнено правосъдие. Правосъдие, чието раздаване понякога се възпрепятства от закона, принуден да загърби жертвата и да служи на престъпника. Често ръцете на полицейските служители, на съдилищата, дори на нашето правителство са завързани с хлъзгавото въже на заплетените закони, предназначени да защитават онези, които нападат невинните.

Нашата група е създадена, за да защитава невинните; всеки неин член е положил клетва в името на тази благородна цел.

Вероятно някои ще ни обвинят в използване на непозволени средства, други ще ни нарекат убийци, но по време на война всички средства са разрешени, а смъртта на хора е неизбежна.

Сигурни сме обаче, че мнозинството ще одобри методите ни и ще обяви осъществяването на идеята ни за победа на всички, потиснати от системата, която вече не служи на общественото благо.

Когато това съобщение попадне в ръцете ви, първата екзекуция вече ще е изпълнена. Луис К. Когбърн беше зараза за обществото, човек, който покваряваше нашите деца, принуждаваше ги да се пристрастяват към дрогата. Дебнеше около спортните площадки, в училищните дворове, в парковете, примамвайки с наркотици тези млади и невинни същества.

Беше обвинен, изправен пред съда и намерен за виновен.

Присъдата бе приведена в изпълнение.

По отношение на Луис К. Когбърн бе осъществено стопроцентово прочистване.

Той беше заразен чрез технология, която сме открили и разработили. Тъй както душата му бе поразена, поразихме мозъка му, предизвиквайки смъртта му.

Няма опасност от зараза за вас, за невинните, за човечеството. Не сме терористи, а пазители, които са дали клетва с цената на всичко да служат на ближните си.

И други бяха обвинени, изправени пред съда и осъдени. Неуморно ще се борим срещу онези, които се обогатяват и търсят удоволствия, причинявайки физически и душевни страдания на събратята си, докато в Ню Йорк бъде осъществено стопроцентово прочистване.

Обръщаме се към вас с молба да запознаете обществеността с нашето послание, да разкажете на хората за нашите цели и да ги уверите, че се стремим да защитаваме онези, на които законът е безсилен да помогне.

Надяваме се да бъдете нашата връзка с медиите.

Борци за прочистване“

— Какво нахалство! — промълви Ив. — Дори не споменават Ралф Устър, чийто череп беше счупен, нито Сузан Коен, която едва не загина. Нито думичка не се казва нито за мъртвия полицай, нито за онзи, който може би ще остане парализиран до края на живота си. Непрекъснато подчертават колко чисти са идеалите им да служат на обществото. Какво смяташ да направиш?

— Да си гледам работата — отвърна репортерката.

— Нима ще направиш обществено достояние тази гадост?

— Разбира се. Сензационна новина е, а моята работа е да отразявам новините.

— Разбира се, особено когато има голяма вероятност те да спомогнат за повишаването на рейтинга ти.

— Ще се престоря, че не съм го чула — заяви Надин след няколко секунди. — Само защото твой колега е мъртъв, а друг, когото смятам и за мой приятел, е в тежко състояние. Рейтингът ми наистина ще се повиши, но знаеш ли защо си тук и четеш това послание, преди да го излъча в ефир? Защото те уважавам, защото мисля, че сме приятелки и защото вярвам в непогрешимостта на правосъдието. Ако не изпитваш уважение към мен и към работата ми, значи съм сгрешила в преценката си.

Ив се обърна и така гневно ритна канапето, че Надин потръпна.

— Ти си единствената репортерка, която съм в състояние да издържа повече от десет минути.

— Трогната съм от дъното на душата си.

— Но не намесвай приятелството ни. Предпочитам да разговаряме като жени, предани на професиите си. Ти си способна и играеш честно.

— Благодаря. Същото се отнася и за теб.

— Не си въобразявай обаче, че ще затанцувам от радост, след като зная за намерението ти да запознаеш обществеността с тази… лицемерна тирада. Прекрасни пазители, няма що. Невъзможно е да разкрасиш с ореол убийството.

— Ммм, чудесна метафора. Разрешаваш ли да те цитирам?

Очите на Ив гневно проблеснаха:

— Разговорът ни е поверителен!

— Разбира се, всичко, което си казахме, е неофициално — спокойно кимна Надин. — Но няма начин да избегнеш медиите. Ще взема интервю от теб, от Уитни и Тибъл, от Фийни и Макнаб. Настоявам да разговарям с родствениците, познатите и колегите на Халоуей. Искам изявление от кмета.

— А случайно да искаш да ти поднеса всичко това на тепсия, Надин?

Репортерката сви юмруци и ги сложи на кръста си:

— Само не ме учи как да си върша работата! Ако искаш да представя нещата в желаната от теб светлина, трябва да интервюирам всички ключови играчи.

— Ив! — Рурк сложи ръка на рамото на съпругата си. — Надин има право. Да, много правилно е преценила ситуацията. Повечето зрители ще бъдат съпричастни с членовете на тази група. Ще споделят възгледите им за Когбърн и за Фицхю…

— За кой Фицхю говорите? — наостри уши Надин. — За Чадуик Фицхю ли става въпрос? Мъртъв ли е?

— Млъкни! — сопна се Ив. — Пречиш ми да се съсредоточа.

— Позволи ми да довърша мисълта си — обади се Рурк. — Когато разберат с какво са се занимавали Когбърн и Фицхю, хората ще си кажат, че са си заслужили смъртта. И двамата са били паразити, които са злоупотребявали с доверието на нашите деца.

— И ти си на същото мнение — изтърси Ив и веднага съжали за думите си.

Изражението на Рурк остана невъзмутимо, той наклони глава:

— Дълбоко грешиш, ако си въобразяваш, че ще възнегодувам срещу убийството на гадина като Фицхю. Но за разлика от нашите съграждани, днес видях какво се случи с един млад полицай и с Иан, какво можеше да се случи с Фийни. Случилото се изцяло променя същността на това надуто и егоистично изявление, което определено служи на нечии цели. Но хората, които го чуят, ще обявят за герои тези „борци“.

— Геройствата не се извършват от разстояние! — сопна се Ив.

— Господи, колко хубаво говориш, когато не си пред камерата! — процеди Надин. — Идва ми да се разрева.

— Покажи ги в истинската им светлина — обърна се към нея Рурк. — Нека всички видят мъката на родителите на Халоуей, чийто син е бил убит, макар да е бил невинен. Който е загинал при изпълнение на служебния си дълг заради прищевките на една шепа хора. Нека видят Макнаб — млад и амбициозен полицейски служител, който е тежко ранен. Трябва да използваш предаването си не по-малко умело от онези престъпници, които се представят за идеалисти.

— Трябва да ги намеря! — възкликна Ив. — Да ги открия и да ги обезвредя, не да давам интервюта.

— Лейтенант! — Рурк сложи ръка на рамото й. — Трябва да бъдеш и ченге, и медийна звезда.

— Дай ми диска, Надин — промърмори тя.

Репортерката се подчини:

— Това е оригиналният диск. Вече направих копие, което възнамерявам да използвам. — Тя се усмихна, когато Ив изтръгна от ръката й диска. — Ще бъде истинско удоволствие да работя заедно с теб.

— Набий си в главата, че ще говоря пред камерата едва след като съгласувам с Уитни изявлението си.

— Разбира се, обади му се. А ние ще пийнем кафе.

— Ще ти помогна да го приготвиш — заяви Рурк и я последва в кухнята.

Ив едва овладя гнева си, макар да знаеше, че Надин има право. Битката щеше да се води и чрез телевизията. Приближи се до видеотелефона и се свърза с Уитни.

 

 

— Защо се бави? — промърмори Надин, докато си наливаше втора чаша кафе.

— А ти защо бързаш? — попита Рурк. — Подобна сензационна новина не се съобщава посред нощ. — Тъй като репортерката пушеше една след друга от билковите си цигари, той също си позволи да запали, но неговата цигара беше приготвена с истински тютюн. — Не е ли по-добре да почакаш до шест часа, когато броят на зрителите се увеличава? С един куршум три заека — ще повишиш рейтинга си, ще изпревариш конкурентите си и ще провалиш първите им новини за деня.

— Бива те за телевизионен журналист.

— Нима? По-скоро имам известен опит в манипулирането.

— Ще дам на съпругата ти още десет минути, после ще се обадя на шефовете. Трябва да си запазя време, да подготвя материала, да потърся мнението на специалист по електроника… — Тя замислено присви хубавите си очи: — Съгласен ли си да…

— За нищо на света. Иначе ще прекрача границата, която Ив мислено е очертала по отношение на участието ми в тази история. Но ще ти препоръчам неколцина души, ако нямаш предвид конкретен човек.

— Мислех да се обърна към Мия Дъбър.

— Отличен избор. Прекрасна специалистка е, при това е способна да предаде с прости думи техническите термини.

— Работи за теб, нали?

— Само като консултант на хонорар.

Надин вече не я сдържаше на едно място. Скочи на крака и започна да се разхожда:

— Ако се забави още малко, няма да разполагам с достатъчно време. Нашата работа не се състои само в това да застанеш пред камерата. Трябва да направя съответните проучвания, да напиша материала си, да уговоря интервютата. Тази новина ще затъмни всички останали. Хората ще се питат коя ще бъде следващата жертва. И ще стоят пред телевизорите, докато научат отговора.

— А жена ми ще се съсипе от работа, за да остави този въпрос без отговор. За да няма следваща жертва.

— Именно затова е достойна за уважение. А разследванията, които ръководи, винаги предизвикват сензация. Защо ли имам усещането, че вие двамата имате разногласия по този случай?

Рурк лениво изпусна дима през ноздрите си:

— Разногласия е силно казано. По-скоро става въпрос за различия във вижданията. Ив по-трудно приема възгледите ми, отколкото аз нейните. Скоро ще изгладим противоречията си.

— Благодаря, че ме подкрепи.

— Не го направих за теб. — Той кисело се усмихна. — А заради нея.

— Зная. Но все пак ти благодаря. — Тя се обърна, като чу, че Ив влиза. — Е, какво каза командирът?

— Ние с Уитни веднага ще ти дадем интервю. Кметът ще съчини изявление, което вероятно ще бъде прочетено от заместницата му. Въпросите, на които ще отговарят, трябва да бъдат одобрени предварително. Абсолютно съм против в момента да се свържем с родителите на Халоуей и да сложим пръст в раната им. Ако утре сутринта те са склонни да разговарят с теб, ще те уведомим. Същото се отнася и за Фийни. Днес едва не загина — добави тя, преди Надин да запротестира. — Няма да го събудя посред нощ заради някакво интервю. Ако лекарите разрешат, можеш да разпиташ Макнаб, който в момента е гост в нашия дом. Допълнително ще те информирам и по този въпрос. Началникът на полицията Тибъл ще ти предостави официално изявление, но ще прецени дали да даде интервю, след като се запознае с всички факти. Съветвам те да приемеш условията ни, Надин, защото няма да отстъпим нито на йота.

— Съгласна съм — въздъхна репортерката. — Пийни кафе и се приготви. Аз ще се обадя на шефовете, после отивам да се преоблека. Ще интервюирам двама ви с Уитни в студиото. Започваме точно след един час.

 

 

Ив някак си издържа въпросите на Надин, като се постара да прокара тезата, предварително съгласувана с Тибъл и Уитни. Опитната репортерка знаеше, че й хвърлят прах в очите, знаеше обаче и друго — че в случая думите не са важни. Сензация щеше да предизвика самата лейтенант Далас — мъртвешки бледа и изтощена, но съвършено спокойна.

За изненада на Ив кметът Стивън Пийчтри се появи тъкмо когато тя приключи интервюто. Беше красив мъж с изискани маниери, носеше сив костюм и синя риза, а вратовръзката му със съвършен възел, беше в тон с облеклото.

Макар да бе едва четирийсет и три годишен, създаваше впечатление за увереност и стабилност, характерни за по-възрастните хора. Чупливата му кестенява коса, подредена в стилна, но типично мъжка прическа, подчертаваше волевото му лице. Мнозина, особено представителките на нежния пол, смятаха, че кристалносините му очи имат хипнотично въздействие.

Появи се, съпроводен от цяла свита елегантно облечени помощници, които той напълно пренебрегваше, както човек не обръща внимание на собствената си сянка.

— Здравейте, командир. — Той кимна на Уитни. Намираше си съвсем близо до Ив и тя забеляза дълбоките сенки от недоспиване под необикновените му очи. — Реших, че е най-добре лично да се обърна към обществеността. Казаха ми, че сте разговаряли с Чанг относно официалната ни позиция.

— Точно така. Трябва да се придържаме към една и съща линия.

— Съгласен съм. До осем часа нашият служител за връзки с медиите ще предостави на всички, на които предстои да бъдат интервюирани, изявлението, отразяващо позицията ни. Лейтенант!

— Слушам, господин кмете.

— Не бива да допуснем нито миг забавяне при разрешаването на този проблем. Настоявам да ме държите в течение за всяко действие, което възнамерявате да предприемете. — Той погледна към студиото и добави: — Кризата е сериозна, но с общи усилия ще съумеем да контролираме положението. Ще съобщим на госпожица Фарст и на представителите на другите медии само онова, което според нас може да бъде „преглътнато“ от обществеността.

— За съжаление не сме единствените, които й подават информация — отбеляза Ив.

— Известно ми е — отвърна кметът; говореше все така авторитетно, но в гласа му се прокраднаха ледени нотки. — Каквото и да ни подхвърлят терористите, ние ще го запратим обратно в тяхната градина, образно казано. Чанг ще се справи с предизвикателството. Относно връзката с медиите ще работите съвместно с него и с Джена Франко — заместничката ми. — Погледна часовника си и свъси вежди. — Дръжте ме в течение! — нареди, сетне тръгна към гримьорната.

— Бива го за телевизионни изяви — заяви Уитни. — Хората ще видят на екраните си човек със силен характер, който, макар да е загрижен за съдбата на ближните си, владее положението. Тъкмо такова впечатление трябва да се създаде у населението на града, за да не избухне „казанът с отрова“ и съдържанието му да се разпръсне из цял Ню Йорк.

— Аз пък мисля, че за да бъде избегната кризата час по-скоро трябва да разберем що за групировка е „Борци за прочистване“ и да попречим на членовете й да осъществят плановете си.

— Това е твоята гледна точка, лейтенант. Но нашата работа не се състои само в преследване и залавяне на престъпниците. Заупокойната служба в памет на детектив Халоуей е утре в десет. Държа да присъстваш.

— Слушам, сър. Ще бъда там.

— Днешното съвещание е отложено за тринайсет часа. Опитай се да поспиш — добави той, преди да влезе в студиото. — Очаква ни тежък ден.

Ив едва се добра до спалнята си. Просна се по корем на леглото си и спа непробудно в продължение на близо четири часа.

Събуди я алармата на ръчния й часовник. Тя стана от леглото, без да включи осветлението, олюлявайки се, влезе в банята и остана под горещия душ цели двайсет минути.

Като се върна в спалнята, Рурк тъкмо ставаше.

— Събудих ли те? — попита го гузно. — Можеше да поспиш още половин час.

— Знаеш, че мога да мина и без сън. — Той критично я огледа и кимна. — А ти изглеждаш много по-добре, отколкото преди няколко часа. Поръчай нещо за закуска, докато взема душ.

— Смятах да хапна кифла, докато работя.

— Но вече размисли, нали? — обърна се Рурк, преди да влезе в банята. — Защото си се досетила, че тялото се нуждае от „подходящо гориво“, за да съхрани енергията си… и защото не ти се иска насила да те принудя да изпиеш протеинов шейк, което би означавало да започнеш деня с дупето нагоре. Какво ще кажеш да хапнем бъркани яйца?

Ив гневно се озъби, но гримасата й остана незабелязана, тъй като съпругът й вече беше под душа. Тя се опита да си внуши, че наистина трябва да се нахрани, защото изпитва глад.

Когато Рурк се свърза със Съмърсет по вътрешния видеотелефон и се поинтересува за състоянието на Макнаб, тя реши да приеме като оптимистична информацията, че пациентът е прекарал спокойна нощ.

А когато Макнаб влезе в кабинета й, седнал на електронно управлявана инвалидна количка, тя се помъчи да прогони отчаянието си.

— Хей! — уж бодро поздрави младежът. Усмивката му беше прекалено широка, лицето му прекалено ведро. — Веднага щом оздравея, ще си купя такава количка. Много е луксозна.

— Гледай да не се правиш на състезател, докато я управляваш по коридорите.

— Жалко, че закъсняхте с предупреждението, лейтенант — ухили се той.

— Ще почакаме Фийни и едва тогава ще започнем съвещанието — предупреди Ив.

— Гледахме утринните новини по Канал 75, лейтенант — намеси се Пийбоди. Беше бледа като платно, а когато извърна очи към началничката си, в погледа й се четеше отчаяние.

— Ужасно ми се пие кафе. — Ив направи знак на съпруга си да занимава Макнаб, сетне посочи с палец към кухнята. Като се озоваха на безопасно разстояние, гневно се обърна към помощничката си: — Стегни се! Прояви артистичните си способности. Макнаб не е глупав, лесно не можеш да го заблудиш.

— Зная. Вече съм добре. Само че като го видя на тази количка, краката ми се подкосяват. Засега няма промяна в състоянието му. Според лекарите възвръщането на чувствителността е съпроводена с усещането за хиляди иглички като при изтръпнал крайник. Било нещо като сигнал, че нервите отново функционират. Но нищо подобно не се случва.

— Времето за възстановяване е различно. Веднъж бях улучена от пълен заряд, но само след минути парализата премина. Друг път обаче лазерният лъч почти не докосна ръката ми, а тя беше изтръпнала в продължение на цяло денонощие.

— Той е изплашен до смърт. Прикрива се, но доста неумело.

— Щом Макнаб е в състояние да се прикрива, значи и ти можеш да го сториш. Ако наистина искаш да арестуваме хората, заради които той, макар и временно, е принуден да се придвижва с инвалидна количка, трябва да се стегнеш и да се съсредоточиш.

— Зная. — Пийбоди въздъхна и изпъна рамене. — Ще се справя.

— Добре. Да поднесем кафето.

Тя тръгна обратно към кабинета, но спря като ударена от гръм, като зърна Фийни на вратата. Ирландецът се взираше в гърба на Макнаб, а лицето му беше изкривено от скръб, отчаяние и гняв.

Хрумна й тихичко да му подсвирне, за да я погледне, а тя да му внуши да заличи съжалението, изписано на лицето му.

Но преди да издаде и звук, Фийни сякаш натисна някакъв скрит бутон, изражението му се промени.

— Какво виждам? — Той влезе и намръщено изгледа Макнаб. — Май симулираш, само и само да ти подарят нова играчка!

— Количката е супер, нали?

— Гледай само да не ми премажеш крака, че ще ти се стъжни. Бакстър вече пътува насам. Някой ще ми налее ли чаша кафе?

— Разбира се — усмихна му се Ив.

До девет и половина съобщи на сътрудниците си най-важните факти; само за петнайсет минути запълни празнините, а в десет часа вече обясняваше своята теория:

— Поне един от водачите на тази група е бил засегнат от някакво престъпление — най-вероятно престъпление, извършено срещу дете. Възможно е това да се отнася и за други членове. Осъществяването на мащабен план като този едва ли е дело на един човек. Тези хора притежават изумителни познания в областта на електрониката, вероятно се консултират и с медицински лица. Предполагам, че по някакъв начин са свързани с полицията или със съдебната система. Или пък с двете. Организирани са добре, стремят се към определена цел, известно им е как медиите въздействат на общественото мнение.

— Групи като тази — обади се Бакстър — се състоят от единомислещи хора. Но винаги има по един-двама, които участват заради тръпката, само защото обичат да убиват или просто защото им хлопа дъската.

— Съгласна съм. Започнете с издирване на откачалки, които отговарят на другите критерии за членове на групата. Обзалагам се, че отново ще се свържат с Надин — продължи тя. — Искат да привлекат вниманието на обществеността и да спечелят одобрение.

— И ще го получат. — Фийни шумно отпи от кафето си. — Тъкмо такива послания възбуждат интереса на хората, кара ги да спорят по улиците, да проявяват общественото си съзнание.

— Не сме в състояние да спрем влака на медиите. Единственият изход е да го насочим по маршрута, който ни устройва. Надин държи да интервюира двама ви с Макнаб. Знам, че ти идва да закрещиш — добави тя, преди ирландецът да отвори уста. — Всичко, което ще изречеш, вече съм го казала и съм го помислила. Обаче шефовете са на мнение, че появата ви по телевизията ще ни бъде от помощ.

— Това е перверзно! — възкликна Фийни и така удари чашата си в масичката, че кафето едва не се разплиска. — Нима мислиш, че ще застана пред камерата и ще бърборя за онова, което стана вчера, за трагедията с онова момче?

— Изявлението ти ще накара хората да разберат истината за Халоуей — намеси се Рурк. — Ще ги накара да го видят в истинската му светлина — способен полицай, който старателно е вършил работата си. Който при изпълнение на служебния си дълг е бил убит от група хора, представящи се за защитници на законността и правото. Само ти можеш да изчистиш петното от името му.

— Аз държа да дам интервю — намеси се Макнаб. Беше привързан към количката — факт, който въпреки усилията си не можеше да забрави. Бяха го привързали, за да не се изхлузи като парцалена кукла, да падне на пода като безпомощно бебе.

Гневът от безсилието се съчетаваше със страха му, че до края на живота си ще остане прикован към инвалидната количка.

— Само така хората ще разберат, че Халоуей не е виновен за състоянието ми. Виновникът е онзи, който е вкарал вируса в компютъра. Не по вина на Халоуей сега съм парализиран, той не заслужава да му приписват деяние, което не е извършил. Да, искам да дам интервю!

— Е, както кажеш. — Фийни взе чашата си и отпи голяма глътка кафе, опитвайки да прогони буцата, заседнала в гърлото му. — Ще се подчиня на желанието ти.

— От Отдела за връзки с медиите са изготвили материали за официалното становище на полицията, към което следва да се придържаме. Преди да застанете пред камерата, трябва да ги прочетете. — Ив се приближи до бюрото и се престори, че търси документите, докато овладя сълзите си, предизвикани от изказването на Макнаб. — Разбира се, никой не ви диктува какво да говорите, нито ще ви цензурира, но е много важно служителите на нюйоркската полиция да покажат, че са единни. Надин може да проведе интервютата тук. — Тя се обърна и продължи: — А сега да се заемем с нашата работа. От първостепенна важност е да определим естеството на вируса в компютрите, но работата е невъзможна, докато нямаме защита срещу този вирус.

— Поработих по този въпрос — каза Рурк. — Дори си позволих да потърся съвета на специалист в тази област. — Той включи вътрешния видеотелефон: — Съмърсет, покани го.

— Първо трябваше да го съгласуваш с мен… — намръщи се Ив.

— За работа като тази се изискват специализирани познания. Сам не ще помогна на Фийни и Макнаб, а на мен ми е необходим нещо повече от сътрудник. Привлякох за сътрудник човек, който е истински гений по отношение на изобретенията. Мисля, че няма да се усъмните в лоялността му.

Ив погледна към вратата и зяпна от изумление.

— Рурк, откачил ли си? Тази работа не е за деца!