Сюзън Кайл
Богата наследница (14)

Глава четиринадесета

Словата й го утешиха и успокоиха сред болката и опиянението. Той се предостави отново на ласките й. Винаги му се бе струвало, че е проява на слабост да показва уязвимостта си пред жена. Но Аманда не беше просто някоя си жена.

Прокара пръст по бузата й.

— Никога не съм получавал нежност, споменавал ли съм ти? Не си спомням някога родителите ми да са ме прегърнали.

— Дори, когато си бил малък?

— Дори тогава — потвърди той и добави язвително: — Големите момчета не плачат. Аманда, не го ли знаеш? Те остават сами, когато са се ударили, стискат зъби, но не показват слабост. Поне така ме учеха.

Аманда плъзна ръце по топлия му гръб, наслаждавайки се на стегнатите му мускули.

— Понякога — прошепна тя, — е добре да свалиш гарда си и да пренебрегнеш всички правила.

Джош се засмя.

— Така ли?

Потърси очите й. Беше все още под въздействието на алкохола, но сега изпитваше единствено отпускане. И опасно губене на контрол.

— Ако и двамата пратим правилата по дяволите?

— Мисля, че предложих точно това — промълви тя.

Джош разтвори ципа на роклята й и я изхлузи от раменете й. После разкопча сутиена й, разголи гърдите й и започна да им се любува. Дори това не му бе достатъчно. Искаше повече. Свлече роклята й на пода. Голямата му ръка се плъзна към бикините й и трескаво ги свали. Аманда въздъхна блажено от нежното му, интимно докосване.

— Не възразяваш ли? — попита той усмихнат.

— Та аз се опитвам да те прелъстя от години! — отвърна шепнешком тя.

— Ти си истинско чудо — задъхано изрече Джош, напълно опиянен от подканващата й усмивка и очи.

Устните му докоснаха гърдите й и мощното му тяло се отпусна върху нея.

— Не се страхувай — промълви в ухото й. — Няма да те нараня, а не съм достатъчно пиян, за да те изнасиля.

— Като че ли ще ти се наложи да го правиш.

Аманда се размърда бавно и започна да омеква от ласките му. Той засия, забелязвайки каква наслада й достави, когато засмука леко гърдите й.

Тя потрепери. Краката й се разтвориха, за да го приютят. Джош се настани между тях и, когато се отпусна върху нея, Аманда почувства такава интимност, каквато не бяха достигали до сега.

Джош повдигна за миг глава, за да се убеди, че тя не се страхува, че го желае. После се притисна плътно към нея, за да усети възбудата на мъжествеността му. Дъхът й замря, а тялото й изтръпна от топлата вълна, която породи това движение. И Аманда се засмя — нежно, закачливо.

Той също се усмихна, доволен от липсата й на свян.

— Не мога да ти направя бебе — бавно изрече, — но мога да те накарам да стенеш от удоволствие. Искаш ли ме целия?

Джош й предлагаше рая. Искаше й се да го прегърне и да му се отдаде без остатъка. Но Джош бе доста пиян, а на сутринта може би щеше да я намрази заради това. Не й се щеше да обременява съзнанието му повече. Не беше почтено да се възползва от слабостта му.

— Желая те, страшно много, Джош — прошепна, но задържа ръката му, когато се плъзна между бедрата й. — Но не сега.

— Защо не?

— Защото не си трезвен — отвърна гальовно тя. — Искам, когато го направя за пръв път, това да бъде най-вълнуващият миг в живота ми. Искам да продължим цяла нощ и да ме изтощиш напълно. Сега ще бъдеш нетърпелив. Можеш да потънеш в забрава точно по средата, а къде ще бъда аз тогава? — допълни дяволито.

Джош остана изумен за миг, после думите й достигнаха до него и започна да се смее гръмогласно.

— О, боже!… — той се претърколи до нея върху широкия диван, сложил ръка под главата си.

— Това можеше да се очаква от теб, да убиеш желанието ми.

Аманда погледна неволно към пениса му и откри, че той вече бе загубил напълно боеспособността си.

— Изисква се доста концентрация да го задържиш — изрече суховато Джош и я изгледа така, че тя цялата пламна.

— Подигравай ми се — промълви Аманда. — Ще ми паднеш в ръцете някой ден.

Сложи си сутиена и започна да го закопчава, но той задържа ръката й.

— Не още. — Притисна я към дивана и огледа голото й тяло с блестящите си очи. — Съвършенство! — заяви категорично. — Просто съвършено. Не мога да си обясня, как съм се въздържал да не те докосвам.

— Воля? — предположи тя, като тръпнеше от удоволствие под възторжения му поглед.

— Нещо подобно. — Джош се наведе и впи устни в стегнатия й корем. — Харесва ли ти? Мога да плъзна устата си малко по-надолу и да те подлудя.

— Сигурна съм, че можеш — отвърна тя.

Той отново легна по гръб, като я наблюдаваше как става и облича дрехите си, смачкани на топка.

— Жалко за роклята ти — изрече замислено. — Купи си нещо, което не се мачка толкова лесно.

Аманда се засмя.

Джош се протегна с въздишка.

— Предполагам, че наистина съм твърде пиян, за да те оценя правилно.

— Знам.

— Познаваш ме по-добре от всички останали — съгласи се той и се надигна от дивана. — Имам нужда от един душ. Може да поизтрезнея.

Съблече ризата си и я сложи върху един стол, за да я вземе Хариет. Икономката му го бе разглезила.

Аманда се загледа жадно в широките му гърди. Беше толкова хубав, че й се завиваше свят. Копнееше да достигне до върховна интимност с него.

— Харесваш ми без риза — каза тя. — Винаги съм искала да те докосна така, но никога не си ми позволявал…

Сърцето му щеше да изскочи, но Джош хвана ръката й и нежно я отдръпна.

— Някой ден и това може да стане. Но сега, както и двамата се съгласихме, съм пиян — напомни й, като се усмихна, за да смекчи обидата от поредния му отказ. — Ако ме желаеш, ще почакаш, докато отново мога да разсъждавам трезво.

Светлите й очи потърсиха неговите.

— Ти никога няма да го направиш, когато си абсолютно трезвен. Винаги ме отблъскваш тогава.

— За твое добро. — Той я сграбчи за рамената и я изгледа мрачно. — Желая те до полуда. Но това, което можеш да получиш от мен сега, е само една авантюра, и ако не бях пил толкова много никога нямаше да направя това, което сторих преди няколко минути. То не е за теб. Брак без деца ще се превърне в затвор след време. Ти винаги си искала деца, Аманда. Аз не мога да ти ги дам.

По гърба й полазиха студени тръпки.

— Значи ще ме предпазваш от самата мен. Колко благородно.

Пръстите му се свиха гневно.

— Аз съм стерилен.

— Вече ми го каза.

— Казвам ти го отново. И недей да ми излизаш с тези стари номера, че си жена, отдадена на кариерата си, защото няма да ти повярвам. Ти се нуждаеш от… истински мъж.

Прищя й се да го удари по главата. Очите й пламтяха гневно.

— Ти си истински мъж! — процеди яростно.

— Ако искаш да кажеш, че мога да правя секс, да — отвърна той вяло, като се усмихна със студена решителност. — Това ли искаш, Аманда, секс с мен? Тогава легни и разтвори краката си. Това мога да ти дам!

Призля й от жестокостта му. Това, което изпитваше към него, не беше само обикновено физическо привличане. И Джош го знаеше много добре. Може би заради това я измъчваше, искаше да й спести бъдеще без деца.

Джош се наруга мислено, заради липсата си на такт. Просто искаше да я накара да проумее, че вече не бе перспективна партия за женитба. Аманда заслужаваше пълноценен живот, а той не можеше да й го предложи. Аманда можеше да има деца дори с Брад. Прониза го остра болка и почти се свлече на пода, като си представи Аманда и Брад заедно в леглото.

— Трябва да се преоблека — изрече кратко тя. — Както каза, роклята ми е измачкана.

— Добре. Действай.

Беше сигурна, че я обича. Разбра го по очите му. Любовта му прозираше, дори в решителността му да я пощади от безплоден брак. Би могла да му прости и циничната забележка. Разбираше твърде добре защо я бе казал. Причината бе, че прекалено много я обичаше.

След като се преоблече, Аманда отиде в кухнята и помоли Хариет да му приготви супа и силно кафе.

Джош се бе изкъпал. Изглеждаше бледен и изтощен, но ухаеше на чисто и приятно.

Тя го накара да седне и застана до него. Беше се преоблякла в джинси и тениска, а косата й бе разпиляна свободно върху раменете, беше красива. Джош тъкмо й се любуваше, когато тя сложи пред него чинията със супа.

— Не обичам супа — противопостави се сърдито той.

— Но ще я изядеш, скъпи, нали?

Бузите му пламнаха и Джош отвори уста.

— Грижим се, а? — подразни я той.

— Да — съгласи се Аманда.

И се усмихна, когато изяде супата до капчица. Беше странно да е нужна на човек, така независим, като Джош. Изтри устните му с ленената салфетка, а очите й неволно се задържаха върху тях.

— Какво има? — попита той.

— Чудех се — промълви Аманда.

— Чудела си се какво?

— Не бих ли могла да получа целувка.

Той се засмя.

— Предполагам, че бих могъл да се пожертвам, ако се нуждаеш толкова много.

Усмихна му се в отговор и се наведе към него. Беше нещо съвсем ново, да й позволи да го целуне, когато тя желаеше, да се опияни от допира до устните му. Но не й даде възможност да задълбочи целувката и се отдръпна от нея, много преди тя да й се бе наситила.

— Внимавай — предупреди я Джош, — не искам да бъда прелъстен.

— Ти просто ме убиваш — въздъхна тя. — Как ще успея някога да науча нещо, щом не желаеш да ми бъдеш учител?

— Аз ще реша кога — отвърна Джош и сведе очи. — И докато все още говорим за това, извинявай за грубите думи, които ти казах.

Не трябваше да го пита кои точно. Все още я болеше от тях.

— Пил си — поде нерешително.

— И изпитвах самосъжаление — добави той вяло. — Предполагам, че ще трябва да се задоволя с това за известно време. Тъкмо започвах да си мечтая да оставя цяла династия след себе си.

Стана и се отдалечи от нея, бръкнал дълбоко в джобовете на белия си панталон.

— През целия си живот съм работил, за да печеля пари, за да оставя наследство на потомците ми. За какво е било всичко, Аманда?

— Брад може да има деца…

Той се обърна яростно към нея.

— Не и от теб!

Аманда остана безмълвна.

— Само да те докосне ще му счупя врата.

— Сигурна съм, че Брад никога не си е помислял подобно нещо за мен — заекна тя, но после си припомни как я бе целунал в нощния клуб, и се изчерви.

Лицето на Джош бе почервеняло от гняв.

— Той ще направи всичко възможно, да намери пари, за да ги върне на Марк Донър, дори да се наложи да се ожени за приятелката си от детинство.

— Няма…

— Ще го направи — повтори той убедено. — Ако се бях досетил, че има някакъв шанс да те прелъсти, щях да го отвлека и да го отведа в Антарктика.

Бузите й станаха аленочервени.

— Нима ако е първият ми мъж, ще означава толкова много?

— Не — отвърна троснато Джош. — Но да се любиш с някого, ще означава твърде много за теб емоционално. А за Брад ще бъдеш просто поредното завоевание. Човек като него може да те съсипе.

Аманда широко отвори уста, за да си поеме дъх.

— Но аз не искам Брад, нима не го разбра? Не изпитвам нищо към него, когато ме прегръща, Джош. Абсолютно нищо. Не ме слушаш, нали — попита тя тъжно. — Не искаш ли да ми повярваш? Научил си, че си стерилен, и си решил, че за нас няма бъдеще, нали?

Беше твърде близо до истината, за да го успокои. Той си взе една пура от кутията на бюрото си и я запали.

— Мислех, че Дайна те бе записала за онзи семинар против пушенето.

— Да. Страхотно беше. Научих как да пуша пура, докато смуча хапче за отказване.

— Ти си безнадежден. — Аманда се засмя неволно.

— Ще се откажа, но не сега — добави той. — Това и алкохола, когато се съвзема.

— Изглеждаш малко по-добре. Тед се тревожеше за теб. — Тя се намръщи леко и погледна към затворената врата. — Къде е Тед?

— Дискретен е — изрече Джош. — Вероятно си мисли, че се любим страстно върху килима.

Лицето й отново пламна и тя се засмя.

— Там ли го правиш обикновено?

— Понякога. Но предпочитам на плажа под лунните лъчи — подхвърли той, като я наблюдаваше как ще реагира.

Челюстите й се стегнаха.

— Как е Тери? Не трябваше ли да дойде тук със съпруга си?

— Да. Брад спомена нещо подобно и го помниш? — попита Джош подигравателно.

— Вдигаш много шум около авантюрите му, но не си по-добър от него — не му остана длъжна Аманда. — Жените са просто стока за теб.

— Да, до сега е било така — съгласи се той, загледан в извиващия се нагоре дим от пурата му. — И вероятно в бъдеще ще е същото.

— Само защото си стерилен? — попита ядосано тя.

Чудеше се какво ли би направил, ако тя седнеше на пода и започнеше да скубе косите си и да вие от безсилен гняв.

— Да предположим, че съм безплодна — подметна, като се опита, гласът й да прозвучи безгрижно. — Чувала съм, че една на всеки седем жени е такава.

— Бих се обзаложил, че си способна да имаш деца, Аманда. Но това вече не е моя работа. — Той дръпна от пурата и се обърна към нея. — Мисля, че си чула слуховете за новия вестник, който ще се мести в Сан Рио.

— Да. Вярно ли е?

— Опитвам се да разбера. Как преценяваш, дали Джонсън ще се справи с положението?

— Ще се удави в мивката на банята — измърмори Аманда.

— Добре, ще видим. Имаш ли някакви идеи?

Тя имаше прекалено много, но нямаше да му ги каже. Не още.

— Аз съм само счетоводителка, не помниш ли?

— Вестникът ще ти принадлежи някой ден — е, поне част от него. Ако не се размекнеш и оставиш Брад да сложи ръка на него като се ожените.

— Не ми ли каза току-що, че никога няма да се ожениш за мен? Защо да не се омъжа за Брад?

Джош изскърца със зъби.

— Това е твое решение. Но ако го правиш само, за да го спасиш, ще намеря начин да блокирам парите ти.

— Той ти е брат! Тези комарджии не се шегуват. Не те ли интересува?

Разбира се, че се тревожеше, но поведението й го вбеси.

— Ти изглежда се грижиш еднакво и за двама ни — изрече той леденостудено.

— О, ти въобще не слушаш! Не искаш да чуеш нищо, което не желаеш!

Джош угаси пурата си.

— Мисля, че ще си взема душ. Може да отида до Насау сутринта. Трябва да разговарям с един от министрите за новия ми проект. Искаш ли да дойдеш с мен?

— На работа съм — напомни му Аманда. — Трябва да се върна в Сан Антонио.

— За какво? — попита той саркастично. — За да измъкнеш вестника от ръцете на Уорд Джонсън, или да прелъстяваш брат ми?

Излязла от равновесие, тя взе една кутия с кламери и я хвърли към него с всички сили. Джош се сниши и засмя.

Аманда взе от бюрото кутия с дискети, достатъчно тежка, за да го заболи, ако го улучеше. Но той реагира бързо. Преди да замахне отново, Джош вече бе до нея, а ръката му хвана китката й.

— Не трябва да хвърляш предмети — сгълча я той до ухото.

— Ти кучи…!

Джош я повали по гръб върху купчина папки и устните му се залепиха за нейните, преди да доизрече следващата дума. Тя се бореше, но само няколко секунди, докато той успя да притисне краката й. Почувства силата и топлината му и започна да трепери от възбуда.

Гърдите му бавно се приближиха към нейните, докато я целуваше. Джош се засмя, като разтвори устните й и проникна навътре с език.

Ръката му се бе вплела в косата на тила й и той я целуваше така страстно, както никога досега. Коляното му разтвори краката й и Джош се вмъкна между тях бавно, настойчиво.

Тя се задъхваше в устата му, прилепила се към широките му рамене, докато се опитваше да си поеме трескаво въздух, за да остане жива.

Ръката му смъкна ципа на джинсите й и пролази под бикините й. Докосна я така, както никой друг не я бе докосвал, като задържа инстинктивното й отдръпване, а устните му я целуваха страстно, докато тя простена.

Заля я блажена наслада и Аманда впи нокти в раменете му, потръпвайки ритмично. Езикът му обхождаше устните й, възбуждаше я. И когато си мислеше, че не би могла да издържи и секунда повече напрежението, той проникна в устата й, а ръката му вършеше нещо невероятно и ужасно пагубно за самоконтрола й.

Тя отново изстена и избухна на хиляди горещи частици, изпълнена със задоволство. Цялото й тяло пулсираше, пламтеше. Не можеше да го преживее…

— Джош! — изкрещя.

Ноктите й се забиваха все по-дълбоко в плътта му с нарастването на насладата й.

— Хубаво е, нали? — прошепна той, целувайки влажното й лице, а дланта му успокояваше тръпнещия й корем. — Цялата облята в топлина. Сега вече ми принадлежиш. Цялата, Аманда! Ти си моята жена.

Пръстите му проникнаха в утробата й нежно. Джош вдигна глава и видя шокираните й, разширени ириси.

— Спокойно — ласкаво й мълвеше.

Навлезе по-навътре и Аманда издаде хрипливи звуци.

— Джош!…

— Шшшт. Искам това. Нуждая се от него. Няма да ти причиня болка.

Аманда не разбра какво точно й говореше, докато пръстите му не продължиха движението си напред. Тя се изтръпна, за миг я заболя. Погледна тъмните му, напрегнати очи и едва сега осъзна, какво правеше той с нея.

— Джош!

Удоволствието я завладя отново. Чувстваше се безплътна и безволна. Изви се в дъга, неспособна да предотврати пълното си отдаване. Извика дрезгаво, достигайки върховно освобождаване. Почувства отново болка, но нищо вече нямаше значение, защото се бе възнесла до небесата!…

Джош й шептеше нежни слова и я люлееше, докато я носеше към банята. Тя не си спомняше кога я бе вдигнал. Беше се притиснала до него, бе прилепила лице към шията му и трепереше.

— Скъпа, не беше лошо, нали?

— Ти… ти… — опита се да проговори Аманда.

— Тихо — той я целуна бързо по затворените клепки.

Устните му пареха като огън.

— Ти ми позволи — промълви хриптящо. — Господи, знаеше какво ти правя, и ми позволи!

Ноктите й се впиха в него и тя потри бузата си у гърдите му.

— Боли…

— Вече няма. Когато бъдеш моя отново, никога повече няма да те боли.

Джош бе страхотно възбуден. Наложи си да се овладее и, когато я сложи внимателно в банята, все още бе бледен, но вече поуспокоен.

Пусна водата да тече във ваната и бавно я разсъблече. Тя го наблюдаваше, като котка — очите й бяха широко отворени, нежни, стъписани. Аманда вече бе напълно гола и той докосна благоговейно бледото петънце върху вътрешната част на бедрото й, целуна челото й.

— Съжалявам, че ти причиних болка — прошепна й.

Повдигна я леко и я сложи в ароматизираната вода.

— Това ще ти помогне.

Тя се сви, защото водата я защипа, но след минута като че ли я успокои. Остана да лежи така, като го остави да я изкъпе.

Очите му поглъщаха жадно красивите й гърди.

— Значи това било — промълви Аманда, докато той я изтриваше с голяма хавлиена кърпа.

— Да, скъпа — каза тихо Джош. — Това е.

Тя докосна лицето му.

— Желая те — прошепна.

— Знам.

Пръстите му замръзнаха върху устните й.

— Ти не искаш?

Той поклати глава.

— Все още не.

— Но ти…

— Аз взех пръв най-сладкото нещо от теб. Без да ограбя целомъдрието ти. Ти не си ме опознала напълно интимно. Този дар все още е твой, за да го поднесеш на някой щастливец.

— Не искам никой друг, освен теб. Никога няма да имам друг.

— Сега така си мислиш. — Той се усмихна цинично. — Това няма да продължи дълго. Все още живееш с илюзии. Аз вече изгубих моите.

— Бих искала да узная всичко докрай с теб. Знаеш, че няма да забременея. Защо…?

— Казах ти вече. Първият път принадлежи на съпруга ти. А аз никога няма да бъда твой съпруг. — Джош я загърна с хавлията. — Ще ти донеса куфара. Сигурно ще поискаш да се преоблечеш.

Аманда го наблюдаваше как излиза от стаята с изпълнени с обич и болка очи. Той я желаеше. Вече го знаеше. Но нямаше да й даде повече от това. Нямаше да се ожени за нея, защото чувстваше, че не би могъл да й предложи пълноценен семеен живот. Това означаваше, че нямаше да спи с нея. Намираше го за непочтено.

Усмихна невесело. Той като че ли не разбираше, че любовта можеше да прави всякакви саможертви. Тя искаше Джош. Само Джош!

Но Джош бе непоколебим. Знаеше, че ако се опита да се промъкне до леглото му през нощта, той щеше да я изхвърли оттам, както и от живота си — завинаги. Беше казал „все още не“. Това би могло да означава много. А той наистина я обичаше дълбоко. Дори да бе сляпа, пак щеше да го забележи. Все още имаше надежда.

Джош очевидно изпитваше удоволствие да бъде с нея. Трябваше просто да намери начин да го убеди, че когато ставаше въпрос за истинска любов, нищо друго нямаше значение.

Аманда се приближи до прозореца и се загледа навън, като се опита да повдигне духа си, и да мисли за промените, които възнамеряваше да направи в „Газет“, за тайния си проект да спаси печатницата. Но й беше много трудно да се съсредоточи.

Няколко минути по-късно Джош донесе куфара й и я погледна за миг с изпълнени с болка очи. Тя се усмихна и тръгна към него, но Джош излезе и затвори вратата, без да каже нито дума.

Не го видя отново. Когато стана на следващата сутрин, той вече бе напуснал острова.