Сюзън Кайл
Богата наследница (12)

Глава дванадесета

Мири беше истинска нервна развалина до събота. Двамата с Нелсън Стюърт бяха постигнали някакъв компромис в офиса. Тя го притесняваше по-малко и носеше дрехи с един нюанс по-консервативни от обикновено. Той също не бе толкова хаплив.

Най-странното беше, че започна да я гледа продължително, замечтано. За такива погледи бе чела само в любовните романи, но никога не бе виждала в действителност. Нелсън обаче имаше и един друг поглед, който съвсем не бе дружелюбен.

В офиса им постъпи нов агент, Дани Танър. Той си падаше по хубавите жени и моментално хареса Мири. За съжаление обаче, Дани й напомняше за едно от момчетата, които я бяха наранили така лошо. Тя замръзваше винаги, когато той се приближаваше.

В петък след обедната почивка през остъкления прозорец на своя офис, Нелсън го забеляза да флиртува с нея.

Стана, излезе във външния офис и се втренчи в Дани. Това бе всичко, което направи. Просто го погледна с тези навъсени черни очи.

Той заекна нещо и изчезна.

— Не го насърчавай през работно време — изрече повелително Нелсън.

— Не съм — отговори Мири отбранително.

— Само дето не си е преместил възглавницата на бюрото ти, толкова много се навърта тук.

Тя го изгледа свирепо.

— Опитвам се да си гледам работата.

— Не мога да си представя какви мислиш, че са ти задълженията ти.

— Виж какво!…

Когато погледите им се преплетоха, Мири започна да се разтапя вътрешно и тялото й се стегна.

— Все още ли възнамеряваш да ми приготвиш бифтек утре вечер? — попита Нелсън неочаквано.

— Да. — Гласът й прозвуча много по-нежно, отколкото би желала, а неволната й усмивка бе многообещаваща.

— В шест?

Мири кимна.

Той присви устни.

— Без арсеник в соса?

Мири сложи ръка на сърцето си.

— Заклевам се.

— Аз също.

Не можеше да повярва, че той го бе казал. Говореше леко провлечено и очевидно имаше прикрито чувство за хумор. Мири се засмя. В очите му заблестяха пламъчета и Нелсън се върна в офиса си.

„Господин Стюърт — мислеше си тя, — все още не всичко е загубено за теб!“

 

 

Мири доста размишлява с какво да се облече, докато приготвяше вечерята за госта си в събота. Накрая реши да си сложи бледожълта копринена блуза и пола от изкуствена коприна с много приятен десен. Косата й бе спусната свободно на раменете. Избра си обувки с ниски токчета. Надяваше се да не изглежда прекалено официално. Ако Нелсън се появеше с дънки, щеше да се почувства ужасно. После се засмя. Не можеше да си представи достопочтения и строг господин Стюърт с дънки. Беше по-лесно да го възприеме с хубавите костюми, които носеше на работа, с какъвто беше и онази вечер в кафето. Но не и с джинси.

Когато отвори вратата и той застана пред нея, о небеса! Стюърт беше със светлосини дънки, ръчно изработени кафяви кожени ботуши, с дънкова риза и яке. На главата си бе сложил широкопола шапка.

Мири остана поразена и не успя да го прикрие.

— Не съм ли достатъчно официален? — провлечено попита Нелсън, а тъмните му очи бавно оглеждаха стройната й фигура. — Ти изглеждаш доста елегантна с този тоалет.

— Благодаря. А ти си като каубой.

— Роден съм в едно ранчо близо до Виктория. Чичо ми го наследи, когато дядо ми и баба ми починаха — обясни й, без да спомене нищо за майка си, за трагичната й кончина или за своя горчив живот. — Той все още поддържа ранчото, а аз ходя при него през отпуските си и му помагам.

Мири го наблюдаваше как умело свали шапката си и я метна към дивана.

— Мога ли да ти помогна нещо в кухнята?

— Благодаря за предложението — засмя се тя. — Но всичко вече е сервирано.

Слава богу, че гласът й прозвуча уверено, когато вътрешно цялата трепереше!

— Очаквала си, че ще се поява на минутата? Дочух ви как залагахте в задната стая на точността ми — допълни Нелсън.

Мири отново се засмя.

— Какво бих могла да направя, щом някои от твоите агенти са толкова глупави, че залагат срещу чувството ти за точност? Не бих могла да се откажа от парите!

— Добре е, че дойдох навреме — каза той, като я последва към елегантната малка маса с бялата ленена покривка, прясно откъснати цветя, изискано подредени прибори и привлекателно сервирана храна. — Студеният бифтек е най-ужасното нещо.

— Знам. Заповядай, седни.

Нелсън настани първо нея, както изискваше етикецията, от което Мири се почувства наистина като жена. За първи път оставаше с мъж насаме. Бе изплашена и нервна, затова бе по-оживена от обикновено, мъчейки се да прикрие чувствата си.

Но Нелсън прозря поведението й и се изненада. Смая се, по-точно. Този път не играеше. Наистина се притесняваше в негово присъствие. Погледна към чинията си, преди тя да успее да забележи удоволствието и тържествуването в очите му. Явно Мири също го желаеше. Предстоеше му чудесна сладка нощ. До сутринта щеше да има основание, да я изхвърли от агенцията си, а с малко късмет — и от живота си. Най-после бе открил най-ефикасния начин, да я накара да напусне. И по ирония на съдбата, самата тя му бе подхвърлила идеята.

Мири не се докосна до храната, въпреки че това бе един от нейните най-вкусни специалитети. Гостът й обаче не страдаше от липса на апетит. Привърши с основното ястие, хапна доста зеленчуци, а накрая и огромно парче ябълков пай.

После се облегна назад в стола си, като отпиваше от второто си кафе.

— Ти ли опече пая?

— О, да — отговори Мири. — Убиването на ябълките беше най-трудното нещо. Те така викаха…

Той се засмя.

— Ти си много добра готвачка.

— Като че ли си изненадан.

Нелсън сви рамене.

— Някак не можех да си представя, че си такава домакиня.

Най-после го бе казал открито. Мири се отдръпна от масата и стана.

— Имаш някои много странни представи за мен. Точно за това исках да поговорим, когато отидохме в кафето — започна тя.

Нелсън също се изправи. Беше много по-висок от нея и тя потръпна нервно от погледа му.

— Не ме покани тук, за да говорим, Мири, и двамата го знаем — рече й присмехулно.

Дългата му ръка изведнъж се плъзна през талията й и я притисна плътно към него.

— Нека да пропуснем размишленията, нали?

Тя отвори уста, за да го попита какво точно иска да каже с това, но плътните му устни се прилепиха към нейните. Не очакваше целувката. Беше напълно неподготвена за яростната му атака, както и за арогантното му предположение.

Вбесена от самонадеяността му, Мири се оттласна от мощните му гърди, като се опита да откъсне и устните си от неговите, но той не я пускаше. Изсмя се тихичко и силните му ръце я стегнаха още по-здраво, почти болезнено. Много скоро Мири проумя, че Нелсън нямаше намерение да спре, още повече, че тялото му бе готово да достигне върховна интимност с нея.

Едва тогава тя осъзна грешката си. Като се съпротивляваше, още повече го възбуждаше. Колкото по-упорито се опитваше да се отскубне, той толкова по-здраво я държеше. Изглежда му доставяше удоволствие да упражнява властта си над нея.

Би могла да отвърне на ласките му, ако Нелсън бе внимателен. Наистина го харесваше. Но прибързаното му действие не остави никакво място за взаимност. В поведението му нямаше нищо ласкаво, то бе настойчиво, грубо, сластно.

Изведнъж настана тъмна нощ в безлюдна улица и група пияни младежи се бяха надвесили над плячката си. Връхлетяха я ужасни спомени. Усети ръката му върху бедрото си, да я притиска към възбудената си мъжественост и извика от страх.

Нелсън едва ли я чу, отдал се напълно на желанието, разгоряло се в него за първи път през живота му. Главата му се завъртя от великолепните й форми, от сладкия вкус на разтворените й устни. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за съблазнителното й тяло под неговото в леглото.

Вдигна я, без да откъсва устата си от нейната, и я понесе, докато откри спретнатата й спалня. Постави я върху леглото и се настани до нея, като продължаваше да я целува. Мири бе притихнала, бе престанала да се съпротивлява. Той повдигна глава само за миг, за да я погледне. Това, което видя, бе неописуем ужас.

Очите й бяха широко разтворени и се взираха невиждащо. Цялата трепереше, но не от страст или желание. Лицето й бе побеляло и луничките й се открояваха още по-силно. Наранената й уста трепереше, а по бузите й се стичаха горещи сълзи.

Нелсън се намръщи. Сърцето му биеше ускорено, а тялото му вече потръпваше от възбуда. Изведнъж отрезня, като забеляза състоянието й. Понадигна се малко, като се опитваше да се овладее.

Точно тази пролука й трябваше. Мири се измъкна от леглото с истерична бързина. Падна на пода и болезнено се удари.

Нелсън тръгна към нея. Тя се притисна към стената, с кръстосани ръце пред гърдите. Несъзнателно, Мири започна да ридае от страх, а гласът й бе така сипкав, че звуците, които излизаха от гърлото й, едва се чуваха. Заотстъпва встрани, докато стигна до ъгъла, близо до гардероба, и се сгуши там, треперейки.

— Не! — извика умоляващо. — Не, Господи! Моля те, не отново. Не отново!… Няма да ти позволя! — Малките й юмручета се свиха отбранително. — Няма!

Нелсън застина и се вгледа в нея, като бавно започна да проумява. През всичките години в агенцията той бе виждал толкова много случаи на изнасилване, че веднага разтълкува поведението й. Широко отворените й сини очи бяха изпълнени със страх. Имаше такъв ужас в начина, по който се бе свила, като набито с камшик дете, което очаква следващия удар.

Нещо в него се пречупи, щом прозря колко уязвима бе Мири. Всичко болезнено дойде на мястото си и започна да мрази сам себе си, осъзнавайки какво й бе сторил. Беше разбрал напълно погрешно положението. Тя можеше да се облича и да се държи лекомислено, но всичко това бе просто маска. А неговият съвсем ограничен опит с жените го бе подвел.

Отстъпи крачка назад, като все още дишаше тежко. Отметна разрошената си коса и приклекна, сложил ръце върху коляното си. След минута, когато Мири разбра, че той няма да се приближи повече, част от страха й изчезна.

— Всичко е наред, Мири — каза й нежно с тона, с който обикновено се обръщайте към уплашени деца. — Няма да ти направя нищо. Няма да се доближавам до теб. Сега си в безопасност.

Тя потрепери конвулсивно, потънала в минали спомени.

— Те… така ме нараниха! — прошепна. — Те ме нараниха толкова лошо!

Лицето му се изопна. Беше очевидно, че той е причината в паметта й да изплуват отдавна забравени спомени. Почувства се виновен. Всичките му непотвърдени предположения за нея се превърнаха в безпомощен гняв срещу човека, отговорен за нейното страдание.

Но Мири бе казала „те“!

В него запламтя ярост, но се овладя. Трябваше, заради нея.

— Разкажи ми — подкани я ласкаво. — Мири, разкажи ми. Какво се е случило?

Очите й се затвориха и тя започна да плаче, като се олюляваше напред-назад, докато сълзите й се стичаха по бузите.

— Понякога излизах с приятелки, когато бях в пубертета и живеех вкъщи. Една вечер вървях сама по тъмна алея. Пет момчета, мои съученици, пушеха цигари и си подаваха от ръка на ръка бутилка уиски. Видяха ме и тръгнаха към мен, като издаваха звуци, с които мъжете обикновено подвикват на проститутките.

Мири мъчително преглътна.

— Побягнах. Бягах много бързо, но те ме хванаха. Смееха се и твърдяха, че сигурно съм го искала, иначе какво друго бих правила сама през нощта навън? И ме изнасилиха. Всичките.

Дъхът му секна. Нелсън я приласка в обятията си, преди тя да се уплаши, преди да успее да протестира. Отнесе я обратно във всекидневната и седна в един фотьойл, като я люлееше до гърдите си. В началото Мири се вцепени, но след минута започна да се отпуска в ръцете му.

— Точно така. Сега си в безопасност с мен. Вече съм с теб. Нищо няма да те нарани, никога отново — нежно й заговори. — Заклевам се в Господ, нищо!

Зарови лице в гъстите й къдрици, като я люлееше нежно в обятията си.

— Сега си добре, Мири. Няма да позволя нищо да ти се случи.

Ръцете му й подействаха успокояващо. Тя усети как мускулите й се отпускат и започна да диша нормално. Силната му мъжка длан я милваше по рамото, утешаваше я.

Очите й се отвориха и Мири се загледа към прозореца. Опря бузата си до широките му гърди и усети учестения пулс на сърцето му.

— Господи! — въздъхна той. — Какво направих?

Тонът му й бе непознат. Беше внимателен и пълен с нежност.

— Поканих те да излезем онзи ден — каза тя печално, — защото исках да ти кажа, че мнението ти за мен е напълно погрешно. Знам какво си мислиш, но аз не съм лека жена. А може би наистина съм такава, защото онези момчета смятаха, че аз искам това, което ми направиха… — Гласът й отново пресекна.

— Защо не ми каза? — простена Нелсън.

Тя повдигна глава и го изгледа с насълзени очи.

— Никога не съм го казвала на никого. С изключение на Аманда. Майка ми почина, а баща ми пиеше. Не се интересуваше къде ходя. Бях пусната на воля по улиците и бях глупава. Ходихме на кино с приятелки и тръгнах по прекия път към къщи, съвсем сама. — Мири потрепери безпомощно и отново затвори очи. — Отидох при Аманда, след като се случи това. Накара ме да остана при нея, извика лекар… Мисля, че щях да се самоубия, но тя не ми позволи.

— Да се самоубиеш! Мили боже, вината не е била твоя!

— Не, беше. Нямах капка мозък в главата си. Доверявах се на всички. Никога не съм помисляла, не съм предполагала, че някой би могъл да направи това с мен.

— Арестуваха ли ги?

— Аз не… не можах… да отида в полицията — промълви Мири, стиснала ризата му. — Бяха ме предупредили, заплашиха ме да не продумвам нищо. Водачът им бе син на местен политик. Каза, че всички щели да се закълнат, че аз сама съм им предложила. Тяхната дума щеше да бъде срещу моята и всички щели да си помислят, че се опитвам да измъкна пари от тях. Не беше тайна, че съм бедна.

— Мамка им! — изпсува Нелсън.

— По-късно — продължи тя, — водачът им загина при катастрофа. Никога повече не видях и другите. — Ноктите й се забиха неволно в гърдите му. — Аз… имаше… аз забременях.

Ръката му замръзна върху гърба й в очакване.

— Баща ми ме накара… да направя аборт. — Мири си пое бавно дъх, сподавяйки болката си, скръбта, вината си. — Опитах се да избягам, но той ме повлече към клиниката. Господи, никой не ти казва, как ще се чувстваш после!

Тя избухна отново в сълзи, като плачеше така, сякаш сърцето й щеше да се разцепи на две. Нелсън я притисна до себе си, прилепи бузата си до нейната и затвори очи, изпълнен със състрадание.

— Съжалявам — каза й нежно и отново започна да я люлее като малко момиченце. — Наистина много съжалявам!

— Болката ми не може да премине — прошепна Мири. — Никога не спира…

— Може би за някои жени — започна той тихо, — абортът е най-добрият изход след изнасилване. Но всичко зависи от отношението на жената към това. Би трябвало баща ти да те е познавал по-добре. Решението е трябвало да бъде твое. Абортът е съвсем лично решение. То трябва да се предостави на майката на детето. И само на нея.

— Твърде се размекнах — пророни Мири, като изтри сълзите си. — Не съм плакала от години. Мисля, че не плаках толкова много, когато това се случи.

Тя го погледна със замъглени очи.

— Беше прав, нали? Аз съм развратница.

Нелсън си пое болезнено дъх. Дългите му пръсти ласкаво докоснаха лицето й.

— О, не, не си. Аз те желаех. — Гласът му прозвуча дрезгаво. — Единственият начин да не предприема нищо, беше да си повтарям, че си развратница. Може би се опитвах да те накарам да си подадеш оставката също. Не обичам, когато не мога да се контролирам.

— Ти си ме желал? — попита бавно тя. — Но ти ме мразиш!…

— Не.

Мири се опита да се усмихне.

— Наистина ли?

Тя понечи да се изправи, но Нелсън я задържа властно.

— Просто остани там, където си! Няма да ти направя нищо.

Мири се предаде.

— Добре. Но не ме карай да мисля, че не мога да стана, когато поискам. Това ме плаши.

— Забелязах. — Лицето му стана по-сурово. — Не знаех какво правя там. — Нелсън посочи с глава към спалнята. — Просто загубих самоконтрол. Съжалявам.

— Предполагам, че не си бил с жена известно време — прошепна тя, като несъзнателно се опитваше да го извини, докато изтриваше влажните си очи.

Нелсън почувства, че може да й разкрие някои свои тайни. Мири бе наранена, но щеше да го разбере. Може би беше единствената жена на света, която щеше да го направи.

— Мири, аз никога не съм бил с жена — изрече с ледена гордост.

Метличиносините й очи потърсиха неговите. Нелсън бе така настръхнал, готов да се отбранява, като че ли очакваше тя да му се изсмее в лицето.

— По твое желание? — попита Мири със затаен дъх.

— Не съвсем. Когато бях по-млад, бях много срамежлив. После закоравях. Трябваше, за да оцелея. Учех упорито и работех упорито. Агенцията обсеби целия ми живот. Виждах какво става с мъжете, когато се пристрастяваха към жените. Аз не исках подобен наркотик. Докато… — Нелсън се поколеба. — Докато една нимфоманка не започна да ме преследва настойчиво, за да ме прибави към колекцията си от любовници. Накратко казано, аз не исках да го направя. Тя ми наговори някои неща, които никога не бих могъл да забравя. Най-после ме изгони от стаята си с подигравателен смях…

Лицето му стана сурово. Тъмните му очи бяха изпълнени с болка.

— Никога повече не събрах смелост да опитам отново. Колкото повече години минаваха, толкова по-трудно ми ставаше да си помисля за интимност с жена. Боях се да не открие колко съм наивен и да ми се присмее. Гордостта ми не би го понесла. След това работата стана моя живот.

Мири наблюдаваше притихнала и сериозна. Протегна колебливо ръка към него и погали буйната му черна коса. После се усмихна извинително.

— Никога не ми е било приятно да докосна мъж след това, което ми се случи — призна тя. — Никога не можах да се отпусна някой да ме прегръща или да ме целува, без да си спомня… — Очите й станаха ледени и ръката й се отдръпна от лицето му. — Не можех да говоря за това. Мъжете в службата ми се подиграваха. Наричаха ме „ледената девственица“. Не можех да понасям постоянния им присмех, затова си промених гардероба и външния вид. Когато го направих, повечето от тях не издържаха на предизвикателството, което представлявах за самолюбието им. Нали разбираш, супержена в леглото. Може би се страхуваха, че няма да ми допаднат и после ще клюкарствам по техен адрес. Каквато обаче и да бе причината, вече се държаха мило с мен и ме оставиха на мира. Това поне бе по-добре отколкото да ми се присмиват. Предполагам, че просто се опитвах да се скрия — довърши тъжно тя.

— Може би и двамата сме го правили. — Нелсън въздъхна, поглеждайки крехкото й тяло, сгушено в ръцете му. — Съжалявам за това, което ти причиних. Никога повече няма да се случи.

— Знам. А ти не трябва да се тревожиш, че ще издам това, което сподели — добави Мири, като извъртя очи към него. — Аз съм много дискретен човек.

— Учуден съм, че толкова лошо преценявам характера на хората — изрече той сухо. — Предполагам, че е от липса на опит. Един от командированите при нас агенти ми каза, че ти си най-невинното малко същество, което някога бил виждал. Бих искал да се бях вслушал в думите му. Тази нощ ще сънуваш кошмари заради мен.

Мири му се усмихна мило.

— Имам кошмари от години. Всяка нощ. Нищо няма да ги промени.

Той се намръщи.

— Опитвала ли си някаква терапия?

— Не, и нямам намерение. Няма да позволя на някой непознат да се разхожда из мислите ми и да ми взима по сто долара на час, за да слуша хленченията ми.

— Терапията ще ти помогне — настоя Нелсън.

— Не.

Той се усмихна и поклати глава.

— Обзалагам се, че си била доста своенравно дете.

— Не, не съм — отговори тя, като се изненада колко й бе лесно да разговаря с него. — Баща ми имаше доста хубава пръчка.

— И те е бил?

Мири кимна, загледана в копчетата на ризата му.

— Не обичам много хората.

— Нито пък аз. Ти си по-добра актриса, отколкото предполагах, знаеш ли? Кипиш като шампанско. Кръвта започва да бушува във вените ми всеки път, когато влезеш в стаята. Винаги си усмихната, весела, като че ли си най-щастливият човек на света.

— Част от това е вярно — отговори тя. — Имам Аманда, с която мога да споделям всичко, имам хубава работа, пък и обичам да съм сама.

— Дали това ще ти бъде достатъчно до края на живота?

— Не знам, дали бих могла да бъда в интимни отношения с мъж. Това ще бъде огромно психическо натоварване за всеки, с когото бих се опитала да живея. Съзнавам комплексите си, затова се ограничавам.

— Но аз ти харесвам, нали? — подпита Нелсън замислено.

— След като сме толкова откровени един с друг, отговорът ми е „да“.

— Но не и след тази вечер.

Веждите й се сбърчиха.

— Защо не?

— Нараних те. Изплаших те. Почти те изнасилих. Затова.

— Сега вече знам защо го направи. Не се страхувам от теб.

— Чу ли какво ти казах? — повтори Нелсън. — Не се шегувах. Никога не съм правил истински любов с жена през целия си живот.

— Да, чух те. — Мири му се усмихна свенливо. — Аз се чувствам подобно на теб. — Усмивката й се стопи. — Болеше ужасно — дрезгаво прошепна тя. — Те не ме докоснаха никъде другаде, освен на… — Мири извърна лице настрани. — После дни наред си мислех, че ще умра.

— Истинско чудо е, че не са те убили.

— Опитаха се — продължи тя. — Един от тях усука колана си около врата ми, но се чу сирена на линейка. Предполагам, че са помислили, че е полицейска кола. Оставиха ме да лежа там и избягаха.

Погледът му стана още по-суров.

— Не е трябвало да ги оставяш ненаказани — каза той студено.

— Сега го осъзнавам. Непрекъснато си мисля, че биха могли да го направят отново с някое друго бедно момиче. Но тогава бях много малка и много уплашена.

Нелсън отметна назад разрошената й коса. Най-после се усмихна.

— Ти си много хубава — изрече замислено. — Ще продължиш ли да работиш за мен?

— Мисля, че да.

Той кимна и пусна косата й.

— По-добре да си тръгвам. Как се чувстваш?

— Живяла съм със своя ужас толкова дълго. Ще се справя.

Нелсън се изправи, като внимателно я пусна на пода. Очите му изучаваха бледото й лице.

— Не искам да те изоставям, Мири — каза той. — Ако ти дам домашния си телефон, ще ми позвъниш ли? Понякога един глас в тъмнината е като ръка, която да докоснеш.

— Ще направиш това за мен?

— Разбира се.

— За всеки, който се нуждае — предположи Мири.

Нелсън не й отговори веднага.

— Аз не съм благотворително дружество. Никой друг няма номера ми, освен чичо ми. Не е вписан в указателя.

Очите й се задържаха дълго върху неговите.

— Тогава, да, ще го използвам. Но само, ако ми се наложи.

Той го написа на лист хартия. Сложи химикалката си обратно в джоба и си взе шапката.

— Вечерята беше великолепна. Благодаря.

Мири го изпрати до вратата, скръстила ръце върху гърдите си, като че ли се предпазваше.

— Винаги си добре дошъл. Обичам да правя и плодова пита също.

— Мисля, че никога не съм опитвал подобно нещо.

— Правя я в събота вечер. Гледам филмите на ужаса по телевизията и стоя до късно. Филми с вампири и върколаци, нали знаеш — поясни тя. — Не обичам кръв.

— Нито пък аз. Преживял съм войната във Виетнам. Не искам никога повече да виждам накълцано човешко месо.

— На колко си години? — попита тя.

— Тридесет и седем. — Нелсън я докосна бавно по косата. — Твърде съм стар за теб, с други думи.

— Аз съм почти на двадесет и четири. — Мири разглеждаше пръстите на краката си. — Не, не си.

— Не изглеждаш на толкова — изненада се той.

— Нито пък ти.

Нелсън отвори вратата и се взря навън, все още с шапка в ръка.

— Винаги съм се чудил какъв е вкусът на плодовата пита — изрече бавно.

Сърцето й подскочи.

— Можеш да заповядаш следващата събота и да разбереш.

Той не се обърна, само стисна по-силно шапката си.

— Бих искал, ако не съм те уплашил.

— Ти не си същият човек, който дойде тази вечер — напомни му Мири. — Сега вече не се страхувам от теб. Знаеш какво е да бъдеш наранен.

Нелсън си пое дълбоко дъх.

— Да.

Тя се усмихна.

— Ще се видим в понеделник на работа, тогава.

Нелсън кимна.

— Първото нещо, което ще направим.

Тялото й настръхна, когато я погледна. Реакцията й бе странна, но й хареса. Бузите й пламнаха.

— Лека нощ.

— Лека нощ.

Нелсън си тръгна неохотно. Мири го наблюдаваше, докато стигна до колата си и влезе вътре. Остана загледана след него, когато я подкара и се изгуби зад завоя. После затвори вратата и я заключи. Вечерта бе започнала катастрофално, но завърши изненадващо добре. Отиде да почисти кухнята и откри, че си тананика.

 

 

До края на уикенда не се случи нищо интересно, но когато отиде на работа в понеделник, установи, че отношението на Нелсън към нея се бе променило драстично. Беше внимателен и учтив, усмихваше й се. Присъствието му я стопляше, както слънцето цветята и работата й страдаше съвсем малко от това.

От друга страна, Дани Танър й създаваше истински неприятности. Той я преследваше като дива сърна й започна да флиртува нагло с нея. Колкото повече се съпротивляваше, толкова по-настойчив ставаше той.

Трябваше да се сложи край на това. Един ден по обяд бе останала сама в офиса с него и Дани направи доста грубо изявление какво би искал да стори с нея.

За негово нещастие обаче, Нелсън Стюърт влезе през отворената врата и го чу.

— Какво каза? — попита той, вбесен при мисълта, че Мири трябваше да понася подобен език на работното си място.

— Просто си говорихме? — изрече Дани.

Той бе доста самонадеян, току-що завършил колеж, но без големи способности.

Нелсън едва се въздържа да не направи две крачки напред и да го изхвърли през стъклената преграда. Танър не беше агент, беше чиновник, две стъпала по-високо от Мири.

— Искаш ли да подадеш оплакване срещу него за сексуално малтретиране? — попита я Нелсън.

— Мили боже, това беше само шега — засмя се нервно Дани.

— Да, искам — отговори Мири. — До гуша ми дойде от обидния език на господин Танър. Толкова много пъти съм го молила да престане, но той не иска да ме чуе.

— Ела в офиса ми, моля. Господин Танър, вие ще останете без заплата, докато бъдете изслушан официално — изрече Нелсън с такава заплашителна поза, че младият човек отстъпи назад. — Считано от този момент.

— Това беше приятелски разговор! Тя е жена, аз съм мъж…

— Тя е служителка в тази агенция, господин Танър — прекъсна го Нелсън гневно. — Нямате право да я подлагате на никакви действия, да се обръщате оскърбително към нея или каквото и да било друго, което би й попречило да изпълнява нормално служебните си задължения.

— Аз ще подам жалба опровержение — заплаши младият Дани. — Ще кажа, че тя ме е насърчавала.

Мири се разтрепери вътрешно. „Миналото — отново!“

— Ако го направите, не бъдете сигурен, че нямате някоя позорна тайна — рече Нелсън и му се усмихна.

Това бе пресметна заплаха, но подейства. Дани пребледня. Изгледа свирепо двамата и се върна на бюрото си.

Нелсън отведе Мири в офиса си, като затвори вратата след себе си и я погледна гордо.

— Този път не се огъна. Добро момиче.

— Ще изпълни ли заплахата си.

Той поклати отрицателно глава.

— Дори и да го направи, няма значение, аз ще застана зад теб.

Мири се засмя притеснено, като отметна косата си назад.

— Не можех да го накарам да спре. Откакто е на работа тук, ме влудява.

— Защо не дойде при мен?

— Не бях убедена, че ще ми повярваш преди? — призна тя. После му се усмихна. — Може да си говори, каквото иска. Прилича на гущер. Нито една разумна жена не би излязла с него.

Нелсън се засмя.

— Не казвай това при разследването.

— Това е самата истина.

Той потърси прекрасните й очи.

— Исках да го ударя. Представяш ли си.

— Заради мен?

Нелсън кимна.

— Изпитвам някаква необходимост, да те защитавам. — Очите му си присвиха. — Имаш ли нещо против?

По тялото й се разля топлина и Мири се усмихна.

— Не. Мисля, че не.

Той я изгледа и изведнъж се намръщи. Беше облечена със семпъл сив костюм, бледорозова блуза и черни обувки с високи токчета.

— Мили боже, какво се е случило с теб?

— Моля?

— Да не е починал някой?

— Нали ми каза…

Нелсън се приближи към нея и я хвана за раменете.

— Сложи това обратно в гардероба и не го обличай повече — нареди й властно. — Заслепи ме с цветове, подрънквай с гривните. Просто бъди ти. Никога повече няма да ти направя нито една забележка, докато съм жив.

Мири се изчерви от удоволствие.

— Господин Стюърт, размеквате се.

— Усещам го. — Той потърси странно очите й. — Знаеш ли, че имам и малко име.

— Нелсън — изрече Мири.

Той се вцепени. Бе така възбуждащо да чуе собственото си име от нейните уста.

Тя разпозна напрежението на лицето му.

— Странно — прошепна.

— Не знаеш и половината за мен — процеди Нелсън през зъби.

Тя започна да диша накъсано. Погледна устните му и си представи какви ли не неща.

— Можеш да ме целунеш — промълви. — Обещавам, че няма да кажа и дума за сексуално малтретиране.

— Дори ако те положа върху бюрото? — попита Нелсън. — Защото точно това може да се случи.

Тя направи една крачка към него, после втора. В нея се рушаха прегради, бариери. Приближи се плътно и почувства внезапната му възбуда, без да се страхува.

Нелсън я спря.

— Не — успя да промълви.

— Няма да кажа нищо и, ако не искаш — прошепна Мири и повдигна лицето си.

Открехна устни и притвори очи.

Нелсън простена. Устните му се долепиха до нейните със същото настървение, което тя си спомняше, само че този път сама го бе пожелала. Прегърна го през врата. Той издаваше еротични, възбуждащи звуци. Мири ухапа лекичко долната му устна и усети как устата му се отвори, а езикът му проникна в нейната.

Напрягаха се да се долепят по-близо един до друг. Гърдите й я заболяха от натиска на силното му тяло. Беше толкова сладко и главозамайващо. Тя се притискаше към него, опиянена от сладостта на целувката му.

Нелсън я пусна рязко и отстъпи назад, като успя да се облегне на бюрото си. Явно бе възбуден и нямаше начин да го прикрие.

Мири не го притесни с поглед. Но й бе приятно да знае, че не може да й устои.

— Тук не му е мястото — каза той.

Мири кимна в знак на съгласие.

Ръцете му стиснаха ръба на бюрото.

— Този път не искаш да избягаш?

Тя поклати много бавно глава.

— Откакто онова се случи, винаги съм отблъсквала мъжете. Не исках да открия какво означава истинска близост. Но ще ти позволя да ме научиш, ако искаш.

Нелсън си пое шумно дух.

— Аз съм старомоден човек.

— Точно така. Аз също си имам принципи.

— Плодова пита в събота вечер?

Тя се поколеба.

— Довечера, ако желаеш…

Не бе му останала воля.

— Довечера…

— Добре.

Мири побърза да излезе от офиса му, докато все още можеше.

 

 

Вечерта похапнаха плодова пита и гледаха борба по кабелната телевизия. По някое време тя пропълзя до скута му и започна да го гали, докато Нелсън не я целуна.

Нямаха много опит. Дълго и унесено изучаваха нежните, сладки начини, които съществуваха, устните на двама души да си говорят една на друга без думи.

Но когато Мири насочи ръката му към гърдите си, той се отдръпна и се изправи. И въпреки всичките й усилия, Нелсън не искаше да продължи с „уроците“.

— Моля те, нека да напредваме бавно — каза й, набъбнал от желание. — Нека да не разваляме това, което имаме, като избързваме.

Мири не можеше да спори. Затвори очи, като усещаше туптенето на сърцето му.

— Добре.