Сюзън Кайл
Богата наследница (7)

Глава седма

Джош се върна в Опал Кей успокоен, че брат му бе свършил много повече, отколкото се очакваше от него. Тревожеше се Брад да не си помисли, че го следи, но би могъл да изглади подобно недоразумение по-късно.

Това, което наистина притесняваше Джош, бе мълвата, дочул от бизнесмените в Монтего Бей. Един от съдружниците на Микапулис, играл наскоро комар, бе споменал, че е видял Брад в казиното на Марк Донър в Лас Вегас.

Познаваше брат си. Започнеше ли да залага веднъж, не се отказваше, а напоследък губеше огромни суми. Джош познаваше и Марк Донър твърде добре чрез един от бившите си изпълнителни директори. Донър винаги си вземаше дължимото и бе съвсем точен в методите си. Брад не бе споменавал, че дължи пари или че има неприятности. Но множество дребни странни реплики на по-малкия му брат затвърдиха неприятните съмнения на Джош.

Ако беше прав — ако Донър бе по петите на Брад — наистина бе учудващо, че не го бе помолил все още за помощ. Дали защото знаеше, че Джош ще му откаже? Ако го измъкнеше и този път, това щеше да означава да изпрати обратно Брад право в казиното. Щеше да му се наложи да каже „не“. Но заслужаваше ли си да рискува живота му?

Едва ли би могъл да стори нещо, преди Брад да му признае положението си, ако наистина имаше такова. „Толкова много усложнения напоследък“ — помисли си мрачно и дръпна продължително от пурата. Преди смъртта на Харисън Тод най-големите му грижи бяха да завладее нови периметри на Бахамските острови и да приключи сделката в Близкия изток. Сега му се струпаха и финансовите проблеми на Тод, и скръбта от загубата на съдружник и приятел. Присъствието на Аманда бе възбудило мисли и чувства, които Джош предпочиташе да държи дълбоко погребани, а и за Брад може би имаше опасност да загине заради комарджийски дълг.

Излезе да се разходи навън и се опияни от тропическия въздух. Навсякъде около него величествено бяха цъфнали жасмини и хибискуси. Обикновено той се радваше на ухаещата им красота, но днес бе твърде дълбоко потънал в собствените си грижи. Влезе отново вътре. Аманда още не бе слязла за вечеря и той си представи как си приготвя багажа, за да отпътува на следващия ден. Щеше да му липсва, но нямаше друг избор. Работата й щеше да й помогне да се излекува.

Факсът, току-що пристигнал от Уорд Джонсън, беше на писалището му. Той присви устни и го прегледа отново. Всичко изглеждаше наред. Но Аманда го бе предупредила, че в отчета може и да изглежда добре, но в действителност управлението на вестника съвсем не е ефикасно. Той й вярваше. Джонсън имаше основание да представи нещата в своя полза, а и някои графи в извадката бяха доста съмнителни.

На вратата се почука. Гостенката му застана на прага, облечена с джинси и жълта тениска, косата й бе сплетена и вързана. Изглеждаше млада, заела отбранителна позиция.

— Мина вече сервира вечерята, ако си готов.

— Влез и затвори вратата — изрече той неочаквано.

Чувстваше се неловко да остане сама с него, след откровението си тази сутрин. Но си помисли, че е глупаво да издаде страха си, и се подчини. Скръсти ръце зад гърба си и се подпря на вратата.

— Какво има?

Той седна отгоре на бюрото.

— Джонсън ми изпрати по факса последните данни за вестника. Всичко изглежда наред.

Тя се усмихна жлъчно.

— От разстояние бялата патица изглежда като чайка. Той не е повишавал цените на услугите ни от две години.

— Цифрите показват, че го е направил.

Аманда се размърда.

— Тогава тази промяна е съвсем скорошна.

— Да — кимна Джош. — Да предположим, от последните няколко часа. — Усмихна се под вторачения й поглед. — Предупредих те, че мога да чета извадки. Винаги познавам подправените цифри. Можеш да се опиташ да оправиш нещата, ако искаш. Ако той започне да се противопоставя и заплаши да те изхвърли, му напомни коя си. Има начини да се справиш с всекиго, Аманда, ако понапрегнеш ума си. Не е нужно да се конфронтираш пряко с него.

— Поне това съм научила от теб — съгласи се тя усмихната.

— И още нещо — продължи той с присвити заплашително очи. — Брат ми да ти е споменавал, че пак е затънал в дългове в едно казино в Лас Вегас?

Аманда се намръщи.

— Не. Истина ли е?

— Така мисля. Все още не ме е помолил за нищо. Но ако ти каже нещо, бих искал да го знам. Убеден съм, че му е нужен урок, но не бих го хвърлил на вълците. Каквито и слабости да има, все пак той ми е брат.

— Знам. Сигурна съм, че и той също го знае.

— Комарът е болест — каза уморено Джош. — Ако му помогна сега, той ще се върне право там. Бих искал да знам правилното решение.

— Брад понякога ти завижда. Той е чудесен, има чар, но все пак не е като теб.

— Бяхме възпитани съвсем различно. — Очите му потърсиха пурата. — Никога не съм получавал обич. Майка ми беше като пеперуда, прехвръкваща от цвят на цвят, а и баща ми не бе по-добър от нея. Мен ме затвориха във военното училище, а Брад го оставиха на грижите на цял куп гувернантки.

— А пък той прелъсти повечето от тях, когато поотрасна — добави сухо тя.

Мъжът не се усмихна. Погледът му остана мрачен.

— Тогава го изпратиха в гимназията. Така поне можеше да изкушава момичета на своята възраст. Ти как си му се изплъзнала досега?

— Аз съм извън играта — каза тя. — Брад така ми обясни веднъж. Аз съм единствената, с която може да разговаря за другите си жени — добави през смях.

Той пъхна ръка в джоба си и същевременно изпусна кълбо дим от пурата. Климатичната инсталация в стаята имаше голяма и скъпа филтрираща система, която мигновено поглъщаше натрапчивия мирис. Джош се отдаваше на навика си, но в същото време внимаваше много да не подлага останалите на вредното влияние да бъдат пасивни пушачи.

— Защо пушиш? — попита рязко Аманда.

— Не знам — сви рамене той. — Може би да ме предпазва от преяждане.

— Ти никога няма да напълнееш. Прекалено си зает.

— Ще се износя отвътре — мисля, че така ми каза веднъж.

Бледозелените й очи обходиха лицето му.

— Надявам се, че няма да се погубиш от работа. Нямаш никой покрай себе си, който би седял до теб, ако се разболееш или припаднеш. Брад идва тук много рядко. Тед е любезен, но го е страх от теб.

— Би ли стояла при мен? — попита той предизвикателно. — Да мокриш трескавото ми чело, да ме храниш с лъжичка?

Лицето й стана непроницаемо.

— Не са ли затова приятелите? — отговори с въпрос, после се обърна и сложи ръка на дръжката.

— И аз бих го направил за теб — каза той лаконично. — Бих направил всичко за теб, Аманда.

Очите й почти се затвориха.

— Всичко, освен да ме допуснеш близо до себе си — прошепна беззвучно.

С тежка въздишка той се обърна към бюрото си и стисна ръце, докато пръстите му побеляха. Не се помръдна, докато не чу вратата да се отваря и затваря. Шумът отекна в ушите му със своята безвъзвратност.

 

 

Въпреки начина, по който се разделиха, Аманда бе весела и приказлива по време на доста късната вечеря, приготвена от Хариет. Брад се появи по средата на десерта, самодоволен и изтощен.

Джош забеляза веднага изражението му, но не каза нито дума. Брад имаше право на свой собствен личен живот. Прекалено дълго бе покровителствал малкото си братче. Беше време да се оттегли да го остави да се оправя сам.

— Не искаш ли малко десерт? — предложи му Аманда.

— Не, благодаря. Вечерях в Ямайка, преди да се върна вкъщи. Срещнах Тери — добави той, без да мисли как Аманда ще реагира на новината, че Джош не й бе споменал аз това. — Каза, че си се появил там, само за да се ръкуваш с някои хора. Е, как съм се справил, шефе?

— Ще ти дам увеличение към чека за следващия месец — каза Джош, като се подсмихваше. — Горд съм с теб.

Брад се опита да не изглежда прекалено доволен.

— Благодаря. Мисля, че все пак бих пил чаша кафе. Хариет!!!

 

 

След като се нахраниха, Джош бе извикан на телефона, което бе нещо съвсем нормално вечер. Брад и Аманда седнаха в плетените столове на верандата, за да послушат звуците на нощта. Шумът от прибоя достигаше приглушено дотук, но бе приятен и успокояващ.

— Разбрах, че си приключил успешно сделката — заговори първа тя.

— Да, основната, и още една допълнителна — каза Брад самодоволно. — Понякога е добре по-големият ми брат да казва, че се гордее с мен. Господ знае, че едва ли е имал възможност често да го прави. — Той я погледна. — Ако все още си решила да се прибираш утре вкъщи, ще дойда с теб. Не мога да оставя отдела си твърде дълго в ръцете на Фредерик Карлан, иначе може да ме измести! Амбициозен тип.

— Ти си незаменим. Всеки ще ти го каже.

Той се протегна и се прозя. Не бе спал много. Бе обещал да се обади на Барбара при следващото си идване и щеше да го направи. Беше приятно малко развлечение.

— Брад, може ли да те питам нещо?

— Разбира се. Какво?

— Да не би да имаш някакви неприятности?

Той се поколеба, но само за секунда.

— Да — отговори най-после. Сплете пръсти около коленете си и се наведе напред. — Но допълнителното възнаграждение, което Джош ми обеща, ще помогне. И все ще измисля нещо друго — добави тихо. — Но не мога да говоря за това.

— Ти и Джош с вашите тайни — замисли се тя тъжно. — Всеки си има някаква тайна.

— Дори и ти имаш, нали?

Имаше, но Джош вече я знаеше. Знаеше точно как се чувстваше. Но не искаше тя да го обича. Комплексът й за малоценност й подсказваше, че липсата й на красота, на чувственост, на талант го отблъскваше от нея. Може би обаянието на Тери също. Той не бе пожелал да се ожени за Тери, въпреки чувствата си към нея. Аманда не преставаше да се пита дали Джош нямаше някаква тъмна тайна, заради която се страхуваше да се отдаде напълно на някоя жена. Може би бе нещо свързано с детството му.

— Баща ви беше ли груб с вас?

— Бе много отчужден — отговори Брад. — Нито общителен, нито любещ. Джош дори получаваше много по-малко внимание от мен. Никой никога не е правил нищо за него, ако не му е плащал.

Тя потрепери при тази мисъл. Джош поне знаеше, че тя никога не се бе интересувала от парите му.

— Жените го обичат обаче — добави сухо Брад.

— Той е много красив — съгласи се Аманда.

— Тери и новият й съпруг ще дойдат тук на гости следващата седмица — каза разсеяно той. Беше ги поканил и Тери бе приела. Не бе казал все още на Джош, а пък и съвсем не подозираше какво се бе случило между Аманда и Джош, докато го нямаше.

— Надявам се брат ми да не се впусне в любовна тройка докато са тук и да провали сделка за милиони долари с този гръцки магнат, за когото Тери се е омъжила. Знам, че все още го боли, но гърците са с невероятно чувство за собственост и доста отмъстителни. Омъжена или не, Тери все още изглежда тъжна, когато говори за Джош.

Егото на Аманда се разбунтува. Разбира се, Джош не бе споменал нищо за Тери и съпруга й, нито за посещението им тук. Може би точно заради това нямаше нищо против връщането й в Сан Антонио. Вероятно причината, заради която я бе отблъснал, нямаше нищо общо с красотата й, а с Тери. Може би той все още обичаше Тери след толкова много време.

Нещата вече се връзваха. Аманда не можеше да си представи, че би позволила на някой друг да я докосва така като Джош. Ако той изпитваше същото към Тери, тогава поведението му й се струваше разбираемо.

Почувства се зле.

— Много си мълчалива.

— Мисля си за работата в понеделник — отрони тя. — Ще направя някои малки промени на старото място и ще видим какво ще стане. Брад, момчето ми, мисля, че ми е предопределено да стана Лейди Астор на печатницата.

— Дали са ти повече власт? Включи ме в списъка с поканените за първия си президентски прием. Нямам търпение.

— Президент Тод. Звучи прекрасно — съгласи се тя. — Но, ако се омъжа, дали съпругът ми не би ми пречил да нося вечерна рокля на приемите?

Той се засмя. Аманда винаги можеше да го развесели.

— Първо трябва да се омъжиш.

— Не и аз — отговори тя. — Дори за да получа контрол върху „Газет“.

— Точно така — каза Брад като че ли на себе си. — Ще получиш незабавно контрол, ако се омъжиш, нали?

— Само четиридесет и девет процента. Ще стана на двадесет и пет след две години. Ако оцелея толкова дълго.

Той присви очи и се загледа по-внимателно в Аманда — момичето, което бе познавал цял живот. Не се и съмняваше, че тя все някак щеше да успее и един ден щеше да ръководи вестника и печатницата с много по-голяма печалба. Който и да се оженеше за нея, щеше да спечели не само предана съпруга, но и немалко състояние.

 

 

Аманда отиваше да си легне, когато отново срещна Джош. Двамата с Брад се бяха затворили доста дълго в кабинета му, а после Брад бе отишъл в хола, за да гледа някакъв филм по сателитната телевизия.

Тя спря до стълбището, очите й го гледаха обвиняващо. Защо не й бе казал? Брад нямаше представа за събитията тук.

— Не сметнах, че те засяга — отговори той надменно. — Самият аз разбрах преди няколко минути, а освен това Тери не е твоя работа. — Изчака високомерната му забележка да проникне до съзнанието й. Когато забеляза зелените й очи да се присвиват гневно, се обърна.

— Реактивният самолет на корпорацията утре ще бъде на твое разположение. Можеш да заминеш, когато пожелаеш.

Това съвсем недвусмислено означаваше, че вратата пред нея се затваряше. Познаваше много добре тази поза на широките му рамена. Бе непреклонен. Тери отново се бе появила на хоризонта. Затова не я желаеше! Ако само можеше да не я боли толкова много.

— Мислех, че Тери е омъжена — процеди със стиснати зъби.

Той я изгледа с учтиво задоволство.

— Е, и? — попита с престорено безразличие към болката в гласа й. Ръцете му се свиха в юмруци в джобовете и той дори успя да се изсмее подигравателно. Отвращението й и презрението към морала му бяха очевидно изписани на лицето й, но Джош успя да не реагира, само челюстите му се стегнаха леко.

— Разбирам.

Той й обърна гръб, като си наложи да изглежда пренебрежителен.

— Трябва да се обадя по телефона. Ще се видим сутринта.

— Разбира се.

Тя едва виждаше стъпалата, по които се изкачваше. Смъртта на баща й я бе опустошила. Харисън не я бе обичал, нито я бе искал. Джош не я искаше. Дали някой някога щеше да я поиска? Винаги е била ненужна на този свят, но никога досега не я бе боляло толкова силно.

Джош го направи, каза й го в лицето. Накара я да си помисли, че Тери отново се е завърнала в живота му, и сега тя щеше да си замине, без да протестира. Гордостта й нямаше да й позволи да негодува. Но той не се чувстваше като победител.

Аманда щеше да се върне в Сан Антонио и той отново щеше да се стегне. Животът му щеше да се нормализира. Нейният също. Някой ден отново щяха да си възвърнат старото приятелство и нещата щяха да се наредят.

Влезе в кабинета си и затвори вратата.

 

 

На следващата сутрин Аманда облече бледосин копринен костюм. Коприната бе най-подходяща за тропическия климат. Държеше хладно. Но дори и в студено време бе топла и като че ли дишаше, като кожата. Само да не се мачкаше толкова лесно!

Среса грижливо косата си и оправи грима си, преди да вземе чантата си и да слезе долу.

— Готова съм — каза на Джош.

Той бе застанал на терасата, но се обърна към нея. Брад вече подреждаше куфарите им в моторницата. „Поне — повтаряше си Джош, — брат ми ще е с нея да повдига духа й.“ Но него кой щеше да го ободри? Сърцето му бе в нозете й, така тръпнеше за нея, но тя не го знаеше.

— Имаш ли достатъчно пари? — попита я студено.

Тя остана озадачена от ледените нотки в гласа му. Като че ли я мразеше.

— Да. Имам и кредитна карта. — Стисна силно чантата си. В момента не й бе останало нищо друго, за което да се хване. Усмихна му се принудено. — Благодаря отново…

— Не ми представляваше никакво затруднение — отвърна той лаконично. Погледна към вратата, защото Брад надникна вътре за миг.

— Самолетът е зареден и чака. Размърдай се, пиленце — подразни я той.

— Идвам веднага! — извика тя.

— Ще се видим вкъщи, Джош — добави Брад и изчезна.

Джош не му отговори. Беше се опитал да предразположи брат си към изповед предишната вечер, но Брад му даде да разбере, че няма за какво да разговарят. Джош имаше чувството, че всички го изоставят. Изборът обаче бе негов, ако всъщност имаше въобще право на избор.

Втренчи поглед в Аманда, така притихнала и отдалечена. Като че ли се сбогуваха завинаги. Чувстваше го, сигурно и тя изпитваше същото. Прозря болката в нежните й зелени очи, докато търсеха неговите с видима, болезнена нужда.

— Трябва ли да ме гледаш така? — попита той безизразно.

— Как, Джош? — попита тя, като разбра, че го бе развълнувала. Изпита мимолетно тържествуване заради това.

Той дишаше учестено. Устните му се присвиха.

— По дяволите, Аманда! — изрече задъхан.

Дори и силната му воля не устоя на тези очи. С едно отмерено движение я хвана за ръката, привлече я безцеремонно в кабинета си и затвори силно вратата, а тъмните му очи горяха от чувства, които не можеше да овладее. Тя се усмихна с истинска наслада и добрите му намерения се изпариха като дим.

Притисна я към махагоновата ламперия на масивната врата със силното си тяло и докато тя си мислеше, че костюмът й щеше да се измачка непоправимо, той се наведе и устните му се разтвориха върху нейните.

Вълната на задоволство бе мигновена, пламенна. Тя простена от силната му възбуда, бедрата й се олюляха леко, гърдите й се смачкаха под неговия напор.

— Да, желаеш ме — прошепна Аманда, увила ръце около врата му. — Признай, че е така!…

Той задълбочи целувката, докато тя застена, разтреперана, краката й се подкосиха. Прихвана горната част на бедрата й и я придърпа към себе си. Аманда усещаше силата и страстта на възбуденото му тяло, а когато хълбоците му импулсивно се задвижиха, сякаш я любеше, почти изгуби съзнание от неочакваното удоволствие. За миг я притесни мисълта, че бельото й ще се овлажни, но моментално я отхвърли като абсурдна. Желанието изригна в утробата й и я зашемети, ръцете й като от само себе си набраха полите на късата рокля и потърсиха ластика на бикините.

В този миг Джош повдигна глава и погледна в замаяните й очи. Проклинаше се за собствената си слабост. Не можеше да направи това! Нямаше право. Лицето му се стегна.

— Ще ми кажеш ли, че все още желаеш Тери? — попита тя с подутите си устни. — Какво можеш да имаш с нея, което не би могъл да имаш и с мен?

Тери. Името й му върна здравия разум. Той се отдръпна от Аманда и тя замръзна.

— Свобода — отговори тихо. — Тери не би очаквала да се омъжи за мен заради няколко страстни часа в леглото.

— Ще ти дам повече от това — каза тя хриптящо.

Очите му се присвиха.

— Пазариш ли се с мен, Аманда? — попита той. — Секс в замяна на брачна халка? Или може би — продължи подигравателно — срещу контрол над вестника?

Бузите й поруменяха от гняв.

— Това е низост, Джош!

Той прекара пръсти през русата си коса.

— Продължавай. Кажи ми, че не си такава — предизвика я отново. — Кажи ми, че копнееш за сърцето ми, а не за властта и парите и престижа, които вървят заедно с него. Кажи ми, че няма да направиш нищо, за да получиш контрол над вестника на майка си.

Тя разпери ръце. За минута само бе помислила, че е победила. Но той отново бе мъжът, направен от желязо.

— За бога, да не си полудял? — успя да изрече само. — Знаеш, че не съм користолюбива!

— Жените са ми продавали телата си от години — каза Джош с обиден цинизъм. — Повечето от тях са получавали скъпи кожи и диаманти за услугите си. Но Тери — добави, лъжейки решително — ще се задоволи само с тялото ми, след като вече има милионите на Микапулис.

Очите й заискриха. Искаше й се да го удуши, но това едва ли щеше да й помогне.

— Пожелавам ти неземни наслади с нея — процеди през зъби.

— Вече съм ги имал — отбеляза той. — И ще ги имам отново. Двамата с нея нямаме общи интереси в бизнеса.

Трябваше й цялото й достойнство и самообладание да не удари красивото му лице, изкривено в присмехулна усмивка.

— А ние с теб имаме?

— Точно така. Сега сме съдружници, което ни поставя в съвсем различно положение, но след две години ти ще притежаваш четиридесет и девет процента от вестника. За щастие, дотогава Уорд Джонсън ще бъде мениджър.

— Вестникът не е на Уорд Джонсън, той е мой! Моето наследство от майка ми! — Веднага осъзна, че гневният й изблик ще се обърне срещу нея, и си наложи да се овладее. — Не знам какво ти е казал Джонсън, но той губи непрекъснато пари. Ще ти го докажа, ако ще и това да е последното нещо, което ще направя!

— Направи го — съгласи се той.

— Ще го направя. И отсега нататък, както каза, между нас ще бъде само бизнес. Никакви лични забележки, никакъв личен контакт. Ще измъкна този вестник под носа ти, ако не внимаваш.

Очите му я пронизаха, студени като лед.

— Не ме превръщай в свой враг, ако не ти се налага — изрече той неприкрито заплашително.

Побиха я студени тръпки при тази мисъл.

— Не бих и посмяла — отговори глухо. — В края на краищата, завися от теб — да запазиш наследството ми докато го получа, нали?

Той не каза нищо повече. Обърна й гръб.

— Довиждане, Аманда. — Едва позна гласа си, смесица от пристъп на ярост, отчаяние и страст.

Тя отвори вратата, ръката й трепереше върху дръжката.

— Аманда!

Тя почти подскочи от резкия му глас.

— Какво? — попита, без да го погледне.

Настъпи кратка пауза.

— Обади се от Сан Антонио. Искам да знам, че си пристигнала благополучно.

— Нима те интересува?

— Интересува ме! — Джош я изгледа продължително, а в очите и лицето му имаше нещо непознато. Но той се обърна, преди тя да успее да го разгадае.

Аманда погледна за последен път към гърба му и си тръгна.

— Довиждане, Джош.

Той не каза нито дума повече.

Едва ли някога бе извървявала по-дълго разстояние от това до моторницата. Бе поредното тежко разочарование.

Поне й оставаше утешението, че имаше работа, и надеждата, че ще успее да наследи малко пари. Много хора имаха доста по-малко от това.

Застави се да не мисли за Тери, която дори и сега се надяваше да влезе в леглото на Джош, въпреки че бе омъжена. Ако продължаваше да мисли за нея, щеше да се разплаче. Не можеше да го направи. Не можеше да се покаже слаба точно сега. Трябваше да бъде силна.

 

 

Джош изчака да чуе шума от двигателя, преди да отиде до завесите и да надникне през прозореца. Силната му ръка смачка меката материя, докато гледаше моторницата да се смалява в далечината. Обзе го непоносима мъка.

— Аманда! — прошепна той.

Гласът му едва ли би прозвучал по-малко болезнено, ако го бяха проболи с нож в гърдите. Тя си замина. Никога досега не бе изпитвал такава самота. Освен ако не установеше, че опасенията му са неоснователни, щеше да остане самотен до края на живота си.