Сюзън Кайл
Богата наследница (4)

Глава четвърта

Брад не замина за Насау, но още същата вечер Джош помоли брат си да отлети за Монтего Бей вместо него.

— Добре — съгласи се с удоволствие Брад. — Но трябва да се върна в Сан Антонио преди края на седмицата. Имам перспективен клиент, от космическия бизнес.

Аманда забеляза пламъчетата в очите му, които Джош пропусна. Може би го познаваше по-добре, но причината да се върне в Тексас не й прозвуча съвсем убедително.

— Прави каквото искаш, стига да си гледаш работата — отговори Джош. — Трябва да призная, че направи учудващ пробив в нови области тази година.

— Достатъчно за увеличение?

— Все още ми дължиш заплатата си за шест месеца — напомни му Джош. — Освен това изплащаш огромен заем.

Тъмните очи на Брад просветнаха, този път гневно.

— Продължавай. Натяквай ми го. Добре де, загубих. Но понякога печеля. А когато го правя, печеля много.

— Никой не печели в казино — каза хладно Джош. — Това е наркотик. Ти си пристрастен, но не искаш да си го признаеш.

Брад отметна салфетката си и се изправи.

— Ще взема самолета до Мо Бей сутринта. Щом свърша там, се прибирам в къщи. — Страхуваше се, че брат му отново ще спори с него.

Джош обаче не го направи. За него разговорът бе приключен. Брад кимна към Аманда с малко пресилена любезност и излезе от стаята.

— Пришпорваш го здраво — обърна се тя към Джош.

— Опитай от кюфтенцата — предложи той, сякаш не бе чул думите й. — Вкусни са.

— Той ти е брат.

— Точно затова искам да се събуди, преди да е пропилял наследството си и да съсипе живота си.

— Не можеш да го вкараш насила в правия път, Джош — настоя тя. — Не е стол, за да бъде изпратен за претапициране.

Мъжът срещу нея повдигна вежди.

— Не искаш да започваме отново тази вечер, нали? — изрече строго, с леко заплашителен тон.

Тя едва ли щеше да промени решението му. Както обикновено, то вече бе непоклатимо като скала. Аманда повдигна вилицата към устата си. Беше прав. Кюфтенцата бяха превъзходни.

 

 

Когато странно мълчаливият Брад отлетя за Ямайка, Джош заведе Аманда с моторницата на един необитаем остров, близо до Опал Кей.

— Нали ти самата каза, че имам нужда от добра почивка — напомни й, когато тя остана смаяна от избора му. — Хариет ни е приготвила превъзходен обяд за пикник и бутилка вино.

Тя се усмихна. Перспективата да прекара цял ден с Джош беше прекрасна. Истинско блаженство.

Джош спусна котвата и те слязоха. Сега в Сан Антонио беше есен, но тук беше вечно лято. Пясъкът на брега беше ситен и бял като фино преработена захар. Морето блестеше с всички светлосиньо-зеленикави нюанси, които съществуваха. На небето не се забелязваше нито едно облаче. Докато газеше из водата към брега, Аманда си мислеше, че времето беше точно като за излет.

Погледна към Джош, като се опитваше възхищението й от дългите му мускулести крака в късите бермуди да не бъде твърде очебийно. Беше облякъл синя трикотажна риза, която подчертаваше широкия му гръден кош и рамене. Той сръчно разтовари багажа им, докато Аманда го наблюдаваше. Обичаше ръцете му. Бяха големи и силни, с безупречно поддържани нокти.

Беше вързала косата си на конска опашка, за да й е по-удобно, и докато крачеше редом с него към примамливата сянка на палмите, се чувстваше много по-млада и жизнена отвсякога.

— Това импулсивно решение ли беше? — попита с любопитство.

Джош разстла бялата ленена покривка на земята и сложи голямата плетена кошница върху нея. Предостави на Аманда да извади чиниите и сребърните прибори, докато той отваряше кутиите с храна.

— Да. Понякога действам и така — изгледа я закачливо над бурканчето със студена салата от риба тон. — Ако направиш само едно погрешно движение, ще те заровя в пясъка до красивата ти шия и ще те оставя така.

Тя се засмя, защото той изглеждаше толкова комично заплашителен.

— Ще го направиш ли, наистина?

— Вероятно не.

Погледите им се срещнаха.

— Само те дразнех, нали знаеш — каза нежно тя. — Не мисля, че си… е, добре, аз наистина съм старомодна за някои неща.

— Знам. — Той взе една чиния и й подаде отворена консервна кутия с лъжица за сипване. — Заповядай. Хапни нещо. Живееш само на нерви напоследък.

— Все още ме боли малко — призна тихо Аманда. — Татко не се грижеше твърде много за мен, но беше всичко, което имах.

— Не е вярно. Все още имаш Брад, и Мири, и мен.

— Да. Да, така е. — Тя пое кутията и си напълни чинията.

Джош не си бе донесъл бански костюм, но това не я притесняваше особено. Доволна бе, че ще може да се попече на слънце. Беше решила да придобие равномерен тен, преди да се върне вкъщи.

Спътникът й бе свалил ризата си и лежеше на пясъка с голи гърди. Тя го поглеждаше скришом, привлечена от силата и мъжествената красота на тялото му. Беше загорял и мускулест, гърдите му бяха обрасли с гъсти руси косми, които стигаха до колана. А вероятно и по-надолу.

— Целият ли с такъв тен? — попита, без да се замисли.

Той не отвори очи. Усмихна се, а голямата му ръка се плъзна към копчетата на късите бермуди.

— Искаш ли да видиш?

Тя се засмя. Гласът й прозвуча звънливо и омайно сред тишината на острова, нарушавана единствено от шума на вълните и крясъците на чайките, кръжащи над брега.

— Не, благодаря.

Той се прозя.

— Двамата с Брад никога не се притесняваме да слагаме бански, когато островът е само на наше разположение. — Той я погледна. — Не се съмнявам, че имаш бели ивици по тялото си.

Без да го погледне, тя отговори:

— С моя късмет някой от съседите ми сигурно ще се скрие в храстите с видеокамера и неминуемо ще бъда в новините в шест часа за неприлично поведение.

— Навсякъде има хора, които биха ти развалили удоволствието — промърмори той. — Уморен съм. — Гласът му прозвуча леко изненадано.

— Никога не спиш като нормалните хора — каза тя. — Питам се как не си припаднал още.

— Аз съм неразрушим.

— Никой не е. Кога за последен път си бил на преглед?

— След две седмици според графика ми — успокои я той. — Бордът на директорите настоява да се правят профилактични прегледи веднъж годишно.

Не добави, че тази година бе събрал смелостта да си направи допълнителни, частни изследвания. Искаше да остане сам. Една част от него не искаше потвърждение на онова, което подозираше от няколко години, но другата част искаше да бъде сигурна.

— Браво на тях — каза Аманда. — Никой от нас не мечтае да се строполиш мъртъв някой ден.

— Сигурна ли си? Аз съм единственото препятствие между тебе и вестника.

— Ти и завещанието на баща ми — подчерта тя. Седна и погледна надолу към него с меките си зеленикави очи. — Не бих пожелала да ти се случи нещо. Никога. Нито заради пари, нито поради някаква друга причина.

Очите му изглеждаха много тъмни, когато се присвиха и се плъзнаха бавно надолу към дълбоко изрязаното деколте на банския й, после отново към овалното лице с одухотворено изражение. Откри, че му доставя удоволствие да я наблюдава. Освен това събуждаше любопитството му.

Нещо вътре в него се възпламени, разгоря се. Никога не му бе минавало през ум, че би могъл да я докосне, а сега я желаеше. Нуждаеше се от нея. Беше луд по нея. Не можеше да издържи толкова много, а изкушението, което тя несъзнателно представляваше, го правеше неспокоен, неработоспособен през последните дни, не му даваше покой. Въздъхна тежко и се предаде. „Само веднъж — каза си. — Нищо лошо няма да стане, само веднъж…“

Джош седна, много бавно. Ръката му се протегна към лицето й. Прекара нежно пръста си по извивката на долната й устна. Очите му се впериха в чувствения овал на устата.

— Това не е най-добрата идея, която съм имал, но все пак — целуни ме, Аманда — изрече задъхано, когато твърдите му устни бавно се сляха с нейните.

Цялото й тяло потръпна от неочакваното удоволствие. Беше първият път — съвсем първият, въпреки всичките й мечти през изминалите години. Тя простена и се уви около него като бръшлян, сладостно смутена от допира. Протегна ръце и го прегърна през врата. Целувката, която бе жадувала така силно, бе нейна сега, и тя ту се потапяше в нея, ту се извисяваше до небесата. Цялото й тяло гореше. Най-съкровените й места пулсираха и тръпнеха, дългите й елегантни крака потрепереха, когато той я привлече над себе си и задълбочи ласката.

Единствените мъже, с които някога се бе целувала, бяха състуденти в колежа. Един или двама имаха известен опит, но повечето бяха като нея — свенливи, плахи и неопитни. Никой не бе успял да я изкуши до такава степен, че да я отведе в леглото си.

С Джош се чувстваше съвсем различно. Може би дълготрайното им приятелство го правеше по-приемлив, или може би едва обузданата чувственост на устните му действаше така опустошително на сетивата й. Каквото и да бе обяснението, тя се упои като алкохолик в мига, когато е докоснал питието си.

Той изглежда го разбра, защото се опита да компенсира липсата й на опитност. Аманда изтръпна, когато той леко всмука устните й в своите и плъзна езика си между тях, като ги хапеше нежно със зъби. Тя се отпусна безволно, а ръцете му властно обхванаха бедрата й и ги придърпаха, докато венериният й хълм плътно се прилепи към издутината на бермудите му.

В съзнанието й мигом изплува картината на ръцете му, вкопчени в бедрата на друга жена, извиваща се и стенеща под мощния напор на тялото му. Задъха се, мускулите й се стегнаха в невидим отпор и той изправи главата си с очевидно нежелание.

— Притеснява ли те, че съм възбуден? — попита дрезгаво.

— Да — призна тя смутена и скри лице в гърдите му.

Джош си пое дълбоко дъх. Сърцето му биеше лудо в гърдите, слабините му пулсираха, но в никакъв случай нямаше да я принуди да приеме нещо, което не желаеше.

Повдигна брадичката й и потърси очите й. Забеляза в тях примесени желание и страх. Също и обожанието, което бе твърде неопитна, за да прикрие. Беше влюбена в него. Подозираше го от години, но се преструваше, че нищо не забелязва. Не биваше да се случва.

Пое си дълбоко дъх и се отдръпна.

— Не — произнесе тихо. — Не мога да си позволя това, Аманда.

Изправи се, запали пура и се отправи към водата.

Когато се върна, Аманда бе прибрала всичко в кошницата. Опитваше се да се държи, като че ли нищо не се бе случило.

Джош се наведе да си вземе тениската. Знаеше, че тя жадно е вперила поглед в голото му тяло.

Все още възбуден, той се обърна и се облече. Нямаше да стане. Наистина нямаше. Съприкосновението с устните й като че ли го бе отнесло в блаженството на рая, но нямаше да започне нещо, което не би могъл да завърши.

— По-добре да вървим — предложи тихо. — Брад трябва да се върне скоро. Искам да разбера дали е подписал договора.

— Готова съм, когато кажеш.

Той взе кошницата и двамата тръгна мълчаливо един до друг към моторницата.

По време на обратния път неловкото им мълчание бе нарушено от внезапно силен пристъп на вятъра. Тя обаче не се изплаши. Нищо не можеше да я изплаши, когато Джош държеше нещата в свои ръце. Беше го виждала в какви ли не опасни положения, откакто се познаваха. Веднъж бяха попаднали сред вихрушка с неговия двумоторен самолет, който притежаваше преди реактивния. Умението и хладнокръвието му превърнаха това, което би могло да се окаже трагичен инцидент, в забавно приключение.

— За какво мислиш? — попита той, когато приближаваха вече Ню Провидънс. Гласът му прозвуча малко странно сред рева на мотора.

— За това колко добре се справяш с опасностите — отговори му честно. — Винаги оставаш невъзмутим и при най-рискованите положения.

— Имам богат опит от случаите, в които трябва да се изправя срещу борда на директорите ми — отговори Джош сухо. — Трябва да имаш здрави нерви, за да правиш пари.

— Нима не го знам — направи тя гримаса. — Не съм сигурна обаче дали ще остане нещо, което да наследя, когато навърша двадесет и пет години. Изглежда, че Уорд Джонсън ще загуби всичко — добави раздразнена. — Мислите му напоследък съвсем не са насочени към работата.

— Откажи се — посъветва я той. — Би трябвало да си разбрала досега, че никога не отстъпвам, когато мисля, че съм прав. — Пръстите му затанцуваха по контролните прибори, тъй като на хоризонта се появи Опал Кей. — Дръж се здраво.

Той натисна дросела напред, тъмните му очи шареха неспокойно, докато малката моторница се бореше с вятъра, за да се приближи до кея.

Най-сетне слязоха на пристана и Джош се усмихна закачливо, като видя изражението на лицето й.

— Мислех, че имаш доверие в мореплавателните ми способности.

— Да. Но наистина не ми се нрави да изпадам в трудни положения.

— Така ли?

В тъмните му очи искреше нежна чувствена заплаха, от която пулсът й се учести. Но той бързо се овладя, хвана ръката й и бързо я поведе към къщата.

 

 

Вечерята беше великолепна, но Аманда нямаше никакъв апетит. Фаталната комбинация от неустоимото сексуално привличане на Джош и неизбежното й скорошно завръщане в Тексас развали удоволствието от вечерта.

— Искаш ли нещо друго? — попита той загрижено.

— Не, благодаря. Храната е превъзходна — отговори тя, като остави вилицата си. — Наистина трябва да се връщам.

— Защо? — възрази Джош сприхаво. — Да не би да се страхуваш, че бизнесът ще пропадне за една седмица, ако не си там да го спасиш?

— Не ставай язвителен. А може и да е точно така, дори да не ми вярваш.

— Не се опитвай да изживееш живота си в стремително препускане — предупреди я той. — Имаш толкова много време занапред.

— Нима? — Тя погледна ръката му върху бялата ленена покривка, приятно контрастираща на бронзовия тен и кафеникавите косъмчета с изрусели връхчета. — Най-вълнуващото нещо, което някога съм правила, беше да отида на професионален боксов мач, където главното зрелище беше публиката.

Джош се засмя.

— Вярно, тогава се наложи да те спасявам! Доколкото си спомням — продължи със зложелателно ликуване в гласа, — ти даде началото.

Аманда се размърда неспокойно.

— Ами, те наричаха любимия ми боксьор мухльо и насърчаваха онзи побойник, който размазваше лицето му!

— И ти му се притече на помощ.

— Все някой трябваше!

Той избухна в смях, очите му я гледаха снизходително.

— Ти си чудесна, знаеш ли? Не се контиш с часове, не искаш диаманти, кожи, дори не настояваш да ходиш на приеми всяка вечер. Просто си незаменима за компания.

— Незаменима само за теб, предполагам — каза тя, без да го погледне. — Впрочем, не отвеждаш ли обикновено поканените на вечеря жени в леглото си?

— Ако не те уважавах толкова много, бих те отнесъл там незабавно — отвърна Джош спокойно. Бавно допи чашата си и продължи: — Но имаме прекалено много общи спомени. Нямам какво да ти предложа — довърши мрачно. — Нищо.

Побиха я ледени тръпки от безутешния тон на последните му думи. Пустотата в очите му я озадачи, защото заедно с нея там прозираше и неподправен, страстен копнеж.

— Ти ме желаеш — каза внезапно той. — Но все още не си сигурна как точно ме искаш, нали, Аманда? Мечтаеш си за приказни преживявания, рози, шампанско, екзотични парфюми и само щастие след това.

— Не, не е така… — започна тя, неразбираща накъде клони разговора.

— Една връзка не е само цветя и романтика — продължи Джош тихо. — Тя е груба, чувствена, и хората могат да бъдат наранени. Мъжът се променя, когато е бил вече с желаната от него жена.

— Да. И повече не я иска — прекъсна го Аманда.

— Невинаги — каза той остро. — Понякога я иска през цялото време, без да обръща внимание на бизнеса, честта, морала, на нищо. Точно това се случи с мен и Тери. Бях станал невнимателен, защото се нуждаех от нея толкова много. Затова и ти ни видя онази нощ на плажа. Не мислех за нищо друго, освен за тялото й, бях омаян от него, не можех да издържа и една нощ, без да го притежавам. Тя изпитваше точно същия глад като мен. Подобно плътско привличане може да те заслепи, дори когато няма нищо общо с любовта.

— О!

— Подобна безразсъдност те лишава от самоконтрол — продължи настойчиво Джош. — Тя може да те накара да правиш любов в паркирана на улицата кола по време на пиковия трафик. Затова не се впускам вече в любовни авантюри. Предпочитам случайните срещи, които завършват почти веднага след като са започнали. — Той погледна към преплетените си върху масата пръсти. — Мразя пристрастяването. Пуша пури вместо цигари, защото е по-лесно да се откажеш от тях. Пия бренди вместо уиски, защото мога да го взема или да го оставя. Никога не вземам повече от едно питие на парти, защото не искам да рискувам да загубя контрола върху себе си.

Аманда знаеше тези неща, но също така знаеше, че той беше пристрастен към пушенето, независимо дали го признаваше пред себе си или не. Но мисълта, че не иска отново сериозна връзка, прониза сърцето й. Защото тя искаше.

Джош се изправи.

— Трябва да посрещна един човек на летището в Насау. Тед ще ме откара с моторницата.

— Добре.

Той спря, загледан втренчено в нея.

— С теб сме приятели от много години. Не искам да те загубя, само защото сме се докоснали и между нас са пламнали искрици, или защото ти искаш нещо в бизнеса, което аз не желая да ти дам.

— Ти винаги ще ми бъдеш приятел, Джош — каза тя с непроницаема усмивка. — Надявам се, че и аз ще остана такава за теб.

Джош се приближи до стола й и като се подпря с една ръка на масата, се наведе толкова близо до нея, че дъхът му опари устните й, когато заговори.

— Дължа ти много повече от това да разбия сърцето ти.

Аманда докосна страната му. Скулите му се обтегнаха, очите му запламтяха.

— Искаш ли ме? — попита тя с дрезгав шепот.

— Сърцето ми се къса за теб — отговори той с накъсан от страст глас. — И знаеш ли какво ще направя?

Устните й се разтвориха, за да си поеме дъх.

— Не. Какво?

— Абсолютно нищо. — Отдръпна се от нея, напрежението в тялото му направо бе физически осезаемо. — Това ще е единственото благородно нещо, което съм направил през живота си. Как ти се струва това?

Минута по-късно вече го нямаше.