Сюзън Кайл
Богата наследница (22)

Глава двадесет и втора

Дора запази самообладание с Уорд, докато той отдели внимание на журналистите, полицаите и лекарите. Но когато останаха най-после сами в колата му, тя падна духом.

— Случката ще се разнесе из целия град — прошепна. — Едгар ще я чуе в новините, преди да успее да я чуе от мен.

— Съжалявам — каза Уорд нещастно. — Дора, скъпа, толкова съжалявам.

— Ще ми отнеме синовете.

— Може би няма. — Той стисна ръката й. — Слушай, ами ако се разведеш и се омъжиш за мен. Тогава ще изискаме чрез съда дни за посещения. Няма да загубиш децата си, обещавам ти.

— Ти загуби твоите — каза тя тъжно. — И всичко заради мен.

— Всичко се натрупваше с години, Дора. Ти само ми помогна, нещата да се ускорят. Всичко ще бъде наред. Ако Лоусън ме уволни, ще си намеря друга работа. Винаги мога да стана отново репортер, ако се наложи. Повярвай ми. Чувствам се нов човек. Бих могъл да направя всичко, ако те имам. Какво ще кажеш? — изгледа я топло. — Ще рискуваш ли с мен?

Едва тогава Дора напълно осъзна всичко, от което се отказваше. Уорд бе добър с нея в леглото. Беше внимателен човек. Но тя бе пожертвала почтеността си, сигурното си бъдеще и децата си. Вече нямаше начин да си ги върне отново. Имаше Уорд. Но сега, след като го имаше, не й бе позволено да се върне назад. Съпругата му бе мъртва. Синът му вероятно щеше да отиде в затвора. И тя бе катализаторът. Трябваше да изживее целия си живот с неговите неуспехи и със съзнанието, че тя бе виновна за тях.

— Разбира се, че ще рискувам с теб, Уорд — отговори глухо. Опита се да му се усмихне. — Но сега е по-добре да ме откараш вкъщи. Дължа на Едгар и на момчетата обяснение, когато се приберат.

Той прие идеята й с неохота, но накрая се съгласи да я пусне сама.

 

 

Когато Дора отвори вратата, в къщата цареше необичайна тишина. Нямаше никой у тях. Една бележка бе забодена за безупречно бялата покривка на масата в трапезарията. Беше надписана за нея. Разтвори я.

„Дора, съжалявам, че не си могла да бъдеш честна с мен за твоята изневяра. Ще отведа момчетата при майка ми, където се надявам, пресата да не ги безпокои. Те са много разстроени. Мислех, че си щастлива с нас. Бих искал да ни беше казала нещо, преди да е твърде късно.

Едгар“

Дора се отпусна върху дивана и стисна хартията в ръката си. След минута започна да плаче. Когато най-после Уорд й се обади, тя бе събрала част от нещата си в една чанта и го помоли да дойде и да я отведе. Не можеше да направи нищо друго. Беше се отказала от всичко, което имаше. Уорд също. Може би нямаше да бъдат безумно щастливи заедно, но връщане назад нямаше. Бе искала Уорд и по ирония на съдбата го бе получила. Сега трябваше да се постарае да подреди най-добре това, което бе спасила от живота си. „Всичко ще бъде наред“ — каза си тя. И все пак, последният поглед, който хвърли към стария си дом, бе изпълнен с горчивина, когато потегли в колата на Уорд.

 

 

Ръката на Аманда бе само наранена, но лекарят й предписа лекарства за успокоение и й препоръча да си почине добре през нощта. Даде й и някакво приспивателно.

— Това няма да ти трябва — прошепна Джош, като сложи хапчетата в джоба си. Тъмните му очи я оглеждаха топло. — Имам по-добър начин да те приспя.

— Така ли? — попита тя с повишено любопитство.

— О, да. — Той я притегли по-близо към себе си, докато лимузината му си пробиваше път през вечерния трафик на Сан Антонио към къщата му. — Имаш ли новини от Брад?

— Вчера получих писмо. Твърди, че се справя добре. — Тя го погледна. — Мислел, че е бил влюбен в мен, но е решил, че е било повече въпрос на наранено самолюбие. Извинява се много за всички неприятности, които ми е причинил.

— Ще му простя, ако и ти го направиш.

— Трябва. Той не е лош човек, всъщност. Не би могъл да бъде. Той ти е единственият роднина.

— Това ми хареса!

Джош се облегна на седалката с дълбока въздишка и я притисна още по-близо до себе си.

— Господи, какъв ден. Когато дойдох да те потърся, нямах представа, на какво ще попадна. Наистина ли си добре?

— Наистина. Дълго ли стоя отвън?

— Достатъчно дълго, за да полудея — отговори той. — Беше ме е страх, че те е убил, когато чух изстрела. Не знам как продължих да дишам.

Аманда се усмихна и се сгуши върху широките му гърди.

— Мислех си, че няма да те видя повече. Как ли щях да го понеса.

Ръката му се сви конвулсивно. Той се взираше през матовото стъкло на колата, без да забелязва уличното движение.

— Почти направих трагична грешка, Аманда. До днес не бях проумял, че всички мои благородни саможертви не биха означавали нищо, ако беше умряла. Ако те бях загубил.

Сърцето й подскочи.

— Ти самият каза, че беше само секс — напомни му тя.

— Знаеше много добре — отговори той. — Знаеше, че лъжех хладнокръвно през цялото време.

— Ами, да — призна тя. — Но все едно, твърде много ме нарани.

Джош я изгледа.

— Не можеш да очакваш чудо — продължи по-тихо той. — Събрах шестима специалисти. Всички са на едно мнение. Никога няма да съм в състояние да те даря с дете. — Той се поколеба. — Е, по естествен начин. — Докосна я по бузата. — Има малък шанс да забременееш инвитро, или както ги наричат, „бебета в епруветка“, ако си съгласна да опиташ по-късно.

— Единствено съм искала винаги теб — отговори чистосърдечно тя. — Грешиш, ако мислиш, че интересът ми към теб се ограничава само до плодовитостта ти.

Джош погледна встрани, леко разтревожен.

— Минавало ми е през ум един-два пъти, но жените искат бебета, нали?

Тя потърси очите му.

— Аз исках теб. Само теб, Джош. Доставяше ми удоволствие, да съм с теб, да разговарям с теб, да споделям лошите ти мигове. Мислим еднакво по толкова много въпроси. Всичко останало ще доведе до безброй спорове, с които ще трябва да се справяме по-късно.

Той се засмя доволно.

— Говориш като жена, решена да се отдаде напълно.

Аманда повдигна лицето си към неговото.

— О, да — произнесе тихо. — Години наред с теб. Както на теб ти харесва. Без никакви вериги…

— Не — прекъсна я той със сладострастна целувка. — Повече няма да те пусна, да се отделиш от мен. Не съм особен привърженик на дълготрайното сгодяване. Ако побързаме, можем да сме женени след три дни.

— Женени!

— Не се шокирай. Можеш да ме изплашиш и мен. Какво ще кажеш, да си направим малка сватба, в интимен кръг.

Главата й се завъртя. Може би изпитанието едва сега започваше да й се отразява и Аманда изрече опасенията си гласно.

— Не, скъпа — отговори Джош нежно. — Не е от изживяното. А от мен.

— Ами какво ще стане с онзи бурен сексуален живот, който ме заплаши, че ще заживееш? — попита тя със святкащи очи.

Джош се усмихна виновно.

— Това бе последният долен опит, да те спася от себе си. Откакто си замина, не мога да правя нищо друго, освен да тъжа за теб, дори вече не спя — изрече той след минута. — А днес наистина щях да те загубя. — Джош докосна косата й нежно, като я отметна от лицето й. — Аманда, обичаш ли ме достатъчно, за да опиташ щастието си с мен?

— Знаеш отговора на този въпрос, преди още да си го задал — отвърна тя.

Той потърси очите й бавно и кимна.

— Винаги съм го знаел. Затова си направих изследванията първо. Желаех те повече от всичко на света, с изключение на твоето щастие. То винаги е било на първо място.

— И после се опита да отнемеш единственото нещо, което бе моето щастие — ти.

Джош я притисна до себе си, като внимаваше да не докосне наранената й ръка.

— Ще те боготворя до мига, в който ме спуснат в гроба — изрече той дрезгаво. — И последната ми мисъл ще бъде за… теб!

Аманда усети как очите й се насълзяват от обичта и нежността в този плътен, тих глас близо до ухото й. Устните му не трябваше да търсят дълго нейните.

 

 

Тази нощ, притихнала, задоволена в обятията му, Аманда потъна в дълбок, спокоен сън. Бяха се любили бавно, нежно, страстно. После поговориха малко за вестника и за наемането на нов човек на мястото на Уорд Джонсън. Но бяха ненаситни един за друг и често прекъсваха шепота си, за да се приласкават отново и отново.

Докато тя спеше, Джош остана буден и я съзерцаваше с неприкрито задоволство в тъмните си очи. През целия си живот не се бе чувствал така щастлив. Най-съкровената му мечта лежеше до него. Аманда бе израснала от малкото, уплашено момиченце до зряла, независима жена. Би понесла всичко, което щеше да й поднесе животът, и той го знаеше. Изпита удовлетворение, като съзнаваше ролята си за нейното развитие. Ако нямаше никакви пречки и той се бе отдал на страстта си по нея по-рано, щеше да я осакати. А сега тя си имаше свой собствен живот и свое собствено мнение, независимо от неговите. Ако поради някакви причини й се наложеше да разчита на себе си в бъдеще, бе убеден, че щеше да се справи. Джош се усмихна блажено на невероятното си щастие. „Понякога — мислеше си той, — съдбата е благосклонна.“

 

 

Нововъведенията на Аманда в печатницата бяха направени, без никакви усложнения повече. Уорд Джонсън се ожени за Дора и, след като Скоти бе освободен от затвора, тя се грижеше много по майчински за него, отколкото някога Гладис. Дора получи право да се вижда с децата си и често всички излизаха заедно.

Един дългогодишен репортер бе назначен за управител на вестника. Аманда се зае с ръководството на печатницата, която се превърна в голям конкурент на много по-големи фирми в Сан Антонио. Години по-късно нейната печатница погълна още две други и стана най-голямата в града.

Джош и Аманда се ожениха в деня, когато „Газет“ отпечата статията за изключителното положение на заложниците в редакцията на вестника, завършило с арестуването на похитителя. Беше общо взето приятно написана история. Но статиите в сензационните вестници, които последваха, съвсем не бяха такива.

След като бе изпълнено условието в завещанието на Харисън Тод, Аманда да се омъжи, Джош прехвърли пълния контролен пакет на вестника и печатницата на Аманда. Той не смееше, да я попита кое от двете събития я е направило по-щастлива. Не трябваше и да го прави. Отговорът на Аманда личеше в очите й.