Сюзън Кайл
Богата наследница (19)

Глава деветнадесета

Аманда телефонира в къщата, когато пристигна в Насау. Тед й съобщи, че очаквали Джошуа вечерта. Той пристигна с моторницата да я вземе и тя се качи на нея успокоена. Нямаше да е оправдано да даде толкова пари, за да дойде тук и да открие, че Джош го няма.

— Шефът ми знае ли за идването ти? — попита я Тед, след като се бе преоблякла с панталони, бяла плетена блуза и еспадрили и бе слязла отново долу.

— Не посмях да му кажа — отговори тя. — Нямаше да бъде тук. Но трябва да говоря с него. Имаме голям проблем в офиса, а не мога да го обсъдя по телефона.

— Значи си дошла по работа? — Тед изглеждаше разочарован. — Разбирам.

— Да не си помислил, че съм хукнала насам в пристъп на необуздана страст? — засмя се тя. — Джош ще припадне!

Той се намръщи.

— Защо говориш така?

— Знам за Тери, Тед — каза Аманда с престорено безгрижно. — Тя не е ли тук, на острова?

— Разбира се, че не е. Защо да е тук? И какво знаеш?

— Че Джош отново има връзка с нея.

— Това е новост за мен. Тери и съпругът й са в Гърция. Бракът им е много щастлив. — Тед повдигна въпросително вежди на недоверчивото й изражение. — Тери е много привързана към дома си. Дори се носеше слух, че е изсипала цяла чиния задушени миди с лук върху някаква жена, която се е увъртала покрай мъжа й. — Той се засмя. — Освен всичко това, тя е бременна. Едва ли е най-подходящото време за жената да се впуска в авантюри.

— Брад каза…

— Ах. Брад.

Тези две думи означаваха много. Тя потърси очите на Тед и разбра точно какво й казваше.

— Радвам се, че дойде Аманда — добави той тихо. — Джош е толкова… различен, откакто си тръгна.

Той не каза нищо повече, но това бе достатъчно.

 

 

Аманда обикаляше неспокойно из къщата през целия ден, в очакване да се появи Джош. Разкритията на Тед я бяха окуражили. Чувстваше се като дете на Коледа, тръпнещо да получи разрешение да разопакова подаръците си. Когато най-после чу воя на реактивния самолет, бе почти тъмно, а тя цялата бе сноп нерви.

Джош нямаше представа, че се е появила в резиденцията му. Тя не знаеше в какво настроение ще бъде той. Беше изрекъл някои страховити заплахи за Брад, още преди да я види в ръцете му. Страхуваше се от сблъсъка между тях, макар да очакваше насладата да бъде с него отново. Ако просто можеха да си изяснят недоразуменията веднъж и завинаги, може би имаше някаква надежда за нея.

Джош влезе в къщата, като в движение издаваше разпорежданията си. Хвърли куфара си на пода и остави сакото си в хола. Едва на път към бара забеляза Аманда и замръзна на мястото си. Погледите им се срещнаха за миг, който му се стори цяла вечност.

Беше седнала в масивния му фотьойл с изглед към залива. Дългата й коса се спускаше свободно върху раменете й, както на него му харесваше, джинсите й прилепваха приятно към тялото й, както и плетената й бяла блуза, която подчертаваше красивия й овален бюст.

Изведнъж си припомни как я бе видял за последен път в прегръдките на брат си, и лицето му се стегна.

— Какво правиш тук? — попита леденостудено. — Не си спомням да съм те канил.

— Не бъди язвителен — отвърна шеговито тя, с такова спокойствие, което съвсем не отговаряше на вътрешното й напрежение.

Той си наля уиски и го изпи на един дъх.

— Имаме проблем — започна Аманда делово.

— Ние? — Той се обърна и сложи чашата си на масата. — Брад да не ти е направил вече бебе? — подхвърли с подигравателна усмивка.

Значи разговорът им щеше да бъде в този дух. Трябваше да го предвиди.

— Ако бе така, досега и двамата щяхме да сме в ефира на националната телевизия.

— Прости ми невежеството — отговори той припряно, въпреки че нещо в него се отпусна. — Останах с ясното впечатление, че двамата с Брад сте на път да изживеете любовна авантюра, когато се отбих в офиса му наскоро.

Тя се изправи и скръсти студените си ръце пред гърдите си.

— Не съм дошла да говорим за Брад.

— Джонсън се опитва да те прелъсти — предположи той.

— Ще престанеш ли? Никой не се опитва да ме прелъсти — отговори горчиво Аманда.

— Жалко. Завърти се тук ден-два и ще видя какво мога да направя за теб.

— Обичаш да мислиш най-лошото за мен, нали? — попита тя. — Дори след като знаеш какво изпитвам към теб. Достатъчно ти е веднъж да ме зърнеш в обятията на брат си, за да решиш, че двамата изживяваме бурна любовна авантюра! Повярвай ми, там бях против волята си.

Той отмести очи, но изглеждаше смутен. Прекара пръсти през гъстата си руса коса. Задържа я на тила си. Наля си още едно питие, но този път не го изпи. Тъмните му очи се взираха в уискито.

— Брад може да има деца — каза той.

— А ти не можеш.

Остротата на забележката й го жегна.

— Точно така — съгласи се той злорадстващо.

— Значи това било, ти съвсем благородно се жертваш, за да мога да спя с Брад и да имам деца.

Челюстите му се свиха. Той се отдръпна от бара, като бавно разхлаби вратовръзката си и откопча горното копче на ризата си, загледан към океана.

— Какво искаш?

— Да говоря с теб.

— Говори — подкани я той и отпи от уискито.

Аманда се поколеба, вперила очи в силния му, елегантен гръб.

— Не знам откъде да започна. Толкова много неща се случиха.

— Защо Брад не е с теб?

— В Атланта е.

Джош се обърна навъсено.

— Обясни ми това.

— Брад доброволно постъпи в клиника, за да се пребори с порока си да играе комар.

— Не ми е докладвано — каза Джош.

— От офиса ти са потвърдили заминаването му в клиниката. Ти искаше Брад да осъзнае, че има проблем и да помоли за помощ. Добре. Той направи и двете. Сега наистина ли мислиш да се отдръпнеш пак от него?

Той се поколеба.

— Не — изрече Джош след минута. — Той… добре ли е?

— Ако искаш да попиташ, дали е целият в синини, не. Срещна се лично с Марк Донър в Лас Вегас и са се споразумели да му се наложи запор върху заплатата, така че да изплати дълга си в най-кратък срок. — Тя погледна към свитите си ръце. — Мислех, че знаеш. Останах с това впечатление от разговора с Брад.

— За запора знам, но не и за клиниката! — Очите на Джош се присвиха. — Тед!

Тед влезе веднага, след като бе извикан, като изглеждаше доста гузен.

— Знаеше ли, че Брад заминава за рехабилитационна клиника в Атланта, и че на заплатата му е наложен запор?

Тед се засмя.

— Мисля, че Джейк трябваше да ти го съобщи, когато се върнеш в Сан Антонио.

Джош го изгледа яростно, но Тед не отстъпи и на сантиметър. Когато напусна стаята, Джош поклати глава.

— Дайна сигурно им е съучастничка — измърмори той.

— Имаш добри хора на работа — отбеляза Аманда с усмивка. — Този път Брад ще се възстанови. Ще се постарае.

— Надявам се.

— Има още една малка новина — каза тя, за да отклони вниманието му. — Мири се омъжва за Нелсън Стюърт в понеделник.

Веждите му се повдигна.

— Не вярвам.

— И аз не можех да повярвам, но откакто ги видях заедно, не ми бе толкова трудно да си го представя.

— След като години наред бяха в конфликт. — Джош се засмя едва забележимо. — Изненадващо.

— Но не съм дошла заради това. — Тя се приближи до прозореца. — Джош, почти съм сигурна, че Уорд Джонсън има любовна връзка с една омъжена жена, която работи при нас на половин ден. Съпругата му току-що направи опит да се самоубие заради това, а синът му е или алкохолик, или наркоман. Младежът телефонира днес и заплаши, че ще убие любовницата на Уорд. Ако не се направи нещо, това може да се окаже опасно за всички, свързани с Дора.

Той я изгледа навъсено.

— Можеш ли да докажеш нещо от всичко това?

Лицето й се изопна.

— Не ми трябва да го доказвам. Думата ми би трябвало да ти е достатъчна, въпреки всичко, което се случи между нас.

Широките му рамене се повдигнаха и отново се отпуснаха.

— Права си, естествено. Така е. Съжалявам.

— Разбира се, проблемът е в доказателството — призна тя. — Уорд каза, че ще отрече всичко, ако дойда при теб, Дора също. Изглежда си мисли, че е собственик на вестника.

— Той му е управител.

— Но моето семейство го е притежавало! — избухна тя. — Част от него все още е моя!

Веждите му се изправиха. Не можеше да вмести новата Аманда в старата представа, която имаше за нея. Усмихна се, като си даде равносметка какъв скок бе направила от мълчалива счетоводителка до независима бизнес дама.

— Аманда…

— Казвам ти, това няма да го търпя повече! Трябва да правя ценоразпис зад гърба му. Трябва да заговорнича с Тим, да повиши качеството на печатането, трябва да назнача човек, който може да набира правилно текст! Работих цели нощи и през почивните си дни, за да направим мостри и да можем да обикаляме от врата на врата, за да търсим нови клиенти. И през всичкото това време Джонсън заключва офиса привечер, за да може да люби Дора върху бюрото си!

Джош се засмя. Не можа да се въздържи. Тя не бе жената, която познаваше. Бизнесът я бе доизградил и оформил като личност.

— Какво е толкова смешно? — попита войнствено тя.

— Красива си — изрече замислено Джош. — Не съзнаваш ли, Аманда, колко много си се променила?

— Не съм…

— О, да, променила си се. Взела си в свои ръце един пропадащ бизнес и си го измъкнала от разруха за отрицателно време. Наистина ли мислиш, че не знам какво си направила? Получих последните извадки от документите ти — каза той, като я наблюдаваше съсредоточено.

Аманда се поколеба.

— Искаш да кажеш, че си знаел, че Уорд е променил цифрите?

Джош кимна.

— Той не е много добър при злоупотребите. Не че се е опитал да краде от мене. Просто не е искал да изглежда толкова неспособен ръководител.

— Той разсипва бизнеса ни.

— Сега вече го знам. Преди да отидеш там и да откриеш всички нередности, не бях толкова сигурен. Баща ти трябва да е бил сляп, глух и ням, да наеме такъв лош управител.

— Баща ми не се интересуваше, дали бизнесът ще пропадне — изрече тихо тя. — Мисля, че вече си го разбрал.

— Очевидно е. — Той остави чашата си с уиски и запали пура.

— Все още пушиш?

— Така изглежда.

Аманда се засмя.

— Никога няма да се промениш.

— Светът не е съвършен. Тъй като не можеш да задоволиш всички, най-разумно е да задоволиш себе си. В известни граници — добави той, а тъмните му очи изпиваха тялото й.

— Как е Тери? — вметна Аманда.

— Този поглед е доста коварен — отбеляза той, като я гледаше изпитателно. — Тед вероятно ти е казал, че е луда по съпруга си и е бременна.

— Излъга ме — отвърна тя.

Той кимна.

— Тогава това ми се струваше най-доброто.

— А сега?

Джош се засмя сухо и насочи вниманието си към един пътнически кораб на хоризонта.

— А Уорд? — смени темата Аманда. — Какво ще правим с него?

— Ще го изхвърлим — каза Джош.

— О, това не е честно — изрече тихо тя.

— Ти се стремиш към мястото му — напомни й той.

— Да, но не искам да го получа с коварство.

— Самата ти твърдиш, че вероятността да се разиграе някоя трагедия, нараства с всеки изминал ден.

— И наистина мисля така — съгласи се тя. — Но сигурно може да се направи нещо не така драстично. Все пак той трябва да издържа семейството си.

— И какво предлагаш.

— Ами… Уорд е добър журналист, както знаеш. С вестника се справя добре.

— Но не и с печатницата.

Тя се усмихна.

— Да. А печатницата помага за издръжката на вестника. Сигурна съм, че вече си научил, че ще се появи нов рекламен вестник, който ще ни конкурира. Ако затвориш печатницата и вестникът ще загине. Обещавам ти, че ще стане точно така.

— Схващам накъде се целиш. Да ги направим две отделни звена с двама отделни управители.

— Точно така.

И тя му разказа какво друго бе направила, като обясни най-подробно всяка промяна.

Джош я слушаше и се усмихваше на предприемчивостта й.

— Ти си чудесна, Аманда — отбеляза той. — И аз съм съгласен, че ако печатницата се ръководи умело, може да стане рентабилна. Няма да настоявам повече да я закриваме. Както и да е — добави той — това не разрешава проблема с персонала.

— Не ми е приятно да го предложа, но бихме могли да уволним Дора. Проблемът поне няма да ни засяга пряко.

Той кимна.

— Ти ще ръководиш печатницата, защото не можеш да контролираш и двата бизнеса, докато не навършиш двадесет и пет години. Уорд ще остане управител на вестника и ще видим как ще тръгнат нещата.

Джош забеляза разочарованието й.

— Имаш добър нюх за бизнес, но си сама, Аманда. Дори евентуално да ти прехвърля два процента и да ти дам контролния пакет — а не съм казал, че ще го направя — все пак ще ти трябва управител за вестника. Нямаш представа от журналистика. За да се ръководи правилно един вестник, ти е необходим професионалист.

— Предполагам, че си прав.

— Обзалагам се, че те боли да го признаеш.

— Не съвсем — тя му се усмихна. — Ти си добър бизнесмен.

— И ти ще станеш — отговори той. — Харисън те е подценявал.

— Благодаря.

Джош се протегна.

— Изморен съм. Обиколих десет страни за десет дни.

— Безумец!

Той се засмя на физиономията й.

— Никой не се опитва да ме предпази от самия мен, когато те няма.

— Всички се страхуват от теб — замислено изрече тя.

— А ти не се страхуваш.

— Не по такъв начин, който има значение. — Очите й изгледаха нежно слабото му, красиво лице.

Той срещна изпитателния й поглед и усети как тялото му започна да копнее за нея. Беше толкова сладка. Независима, огнена, съблазнителна. Но тя беше самостоятелен човек, със свои собствени права, бизнес дама с класа и стил. Искаше я, желаеше я, копнееше за нея, тя също го искаше. Нима щеше да е толкова лошо, ако прекрачат границата една-единствена нощ? Тази примамлива мисъл започна да го измъчва. Не. Не можеше да го направи. Трябваше да се махне от къщата…

Ръцете му се свиха в джобовете. Костваше му неимоверно много усилия да ги задържи там, а да не я привлече в обятията си.

— Ще вечерям навън — каза с престорено спокойствие. — Но ще те изпратя сутринта.

— Добре — изрече дрезгаво Аманда, но все пак успя да се усмихне.

Обърна се и излезе.

Вечеря сама, като се питаше защо бе пристигнала в Опал Кей така импулсивно. Оказа се напразно. Беше постигнала съвсем незначителна промяна за управлението на бизнеса й. Беше изяснила недоразумението за отношенията й с Брад, но това нямаше значение. Джош не би се предал. Знаеше колко е упорит. Трябваше да свикне с тази мисъл. Той просто щеше да пренебрегне чувствата между тях. Беше й дал да го разбере, без да каже нито една дума.

Когато си легна, в стаята бе необичайно горещо, изглежда климатичната инсталация не работеше. Отвори прозореца, заслушана в шума на вълните и океанския бриз. Това я успокои, но само малко.

Почувства се неудобно от допира на тънката нощница върху пламналата й кожа. „Отново в къщата на Джош.“ В главата й нахлуха спомени какво бе изживяла онази нощ в кабинета. Кръвта във вените й се възпламени.

Съблече нощницата си и се зави само с лек чаршаф. Впери очи в тавана, и започна да се унася.

Усещането, че чаршафът се повдига от горещото й тяло, я извади от неспокойната дрямка. Отвори очи и под лунните лъчи, които огряваха стаята й тя видя Джош надвесен над нея.

Той държеше чаршафа, очите му блестяха, вперени в голото й тяло. Самият той бе гол, напрегнат и страхотно възбуден.

Въздухът не й достигна. Гърдите й започнаха да настръхват, като я издадоха, че не само е будна, но и осъзнава какво става.

Погледите им се срещнаха в напрегната, наелектризирана тишина. Тялото му видимо трепереше, обзето от желание за нея. Беше се борил с чувствата си цял ден. И загубил. Беше се предал, защото наистина я обичаше, макар и да не искаше да го признае.

— Нямам право да бъда тук — изрече той с хриптящ глас.

— Напротив, имаш — каза тя с нежен, изпълнен с обич шепот. — Ти си единственият мъж на света, който има това право и винаги ще го има. Обичам те толкова много, Джош. Повече от собствения си живот.

Той затвори очи и отново потрепери.

— Не е правилно. Никак не е правилно, Аманда. О, Господи, желая те толкова много! Не мога да спя, не мога да ям, не мога да работя. Копнея единствено за теб.

Тя разтвори ръце.

— Ела тук, скъпи… Всичко е наред.

Той изстена от болка, захвърли чаршафа и легна върху нея. Допирът с голото му тяло я накара да притаи дъх. Беше като електрически ток. Кожата му бе гореща, а тялото му — стегнато и мускулесто, напълно непознато за нея. Тя леко настръхна.

— Чувствам се добре до теб — прошепна той, като я притегли към себе си. — Цялата си като атлаз.

— Гърдите ти са много окосмени — изрече тя, изумена, че да го докосва по този начин за пръв път.

— Окосмени и шокиращи също, предполагам. Действителността е съвсем различна от всички онези романчета, които четеш, малката ми, нали? — попита той нежно и плъзна устните си надолу по шията й. — Страхувам се за теб, Аманда. Никога не съм желал друга жена така безумно, а ти си девствена. Ако загубя контрол, ще те заболи. Аз съм по-надарен от повечето мъже и ти ще бъдеш много тясна за мен.

Аманда се изчерви от думите му и скри лицето си в шията му, като се прилепи плътно към него.

— Джош, никога… никога не съм си представяла, че ще бъде така — задъхано изрече тя.

— Страхуваш ли се?

— Малко. Но не исках да кажа това. Толкова е интимно.

Той се засмя, въпреки огромното си напрежение. Виеше му се свят от допира до непорочната й плът.

— Ти все още не знаеш и половината от това.

Кракът й бавно, чувствено се плъзна до неговия и изведнъж тя почувства мъжествеността му съвсем близо до себе си. Дъхът й замря.

— О! — промълви той. — Точно това е.

Обхвана бедрата й и я докосна съвсем леко. Аманда извика от страх и удоволствие едновременно. Изведнъж проумя всичко — ролята на мъжа и на жената, доминирането на мъжкото тяло, отдаването на женското.

— Отпусни се — шептеше й той, докато ръцете му милваха бедрата и хълбоците й, за да я успокоят.

Беше топла, влажна и допирът до нея лудо го подтикваше да довърши обладаването й.

— Да, скъпа. Това е. Сега се приближи до мен. Не се страхувай, Аманда — мълвеше до устните й. — Тялото ти е като цвете под дъжда. Колкото и плътна да е пъпката, дъждовната капка може да се плъзне вътре и да я облее. Да — усмихна й се и я зацелува страстно.

Аманда започна да издава съвсем леки звуци, когато пръстите му се впиха здраво в бедрата й и я запритегляха нежно, равномерно към ханша му. Възбудената му мъжественост се приближаваше все по-близо и по-близо, докато Аманда цялата се вцепени.

— Не, не е възможно… не мога! — шепнеше ужасено тя.

— Знам.

Джош се спря за миг и започна да я целува с изключителна нежност. Ръцете му я милваха по гърба, надолу по бедрата с ритмични, поклащащи движения, които вършеха нещо невероятно със сетивата й.

Ноктите й се впиха в раменете му и Аманда започна да стене.

— Джош… какво… правиш?! — задъхваше се тя.

— Обладавам те — отвърна той. — Отнемам девствеността ти. Правя те моята жена. Нежно. Нежно. Нежно…

Той повтаряше думата като молитва. Изведнъж Аманда усети как тялото й започна да се отпуска и да се свива в такова блаженство, каквото никога до този момент не бе изживявала. После затрепери и се опита да се притисне още по-близо до него. Джош широко разтвори бедрата й и проникна в жадната й утроба.

Тя го сграбчи за стегнатите задни полукълба и започна да вие от наслада. Изведнъж я обля топлина като в края на света.

Джош бе тежък. Кожата му бе хладна, влажна и Аманда така го притискаше, сякаш нямаше да го пусне никога да си отиде. И двамата трепереха.

Тя усещаше как сърцето му тупти в нейното. Усещаше как кръвта й течеше във вените му. Усещаше дъха му, усещаше началото и края на живота, защото двамата се бяха слели в едно цяло…

Джош изстена, когато се надигна от нея, въпреки опита й да се прилепи към врата му, и легна по гръб.

— По дяволите! — прошепна той.

Аманда въздъхна и плъзна ръката си по широките му гърди.

— Това е — промълви тя. — Можеш да ругаеш.

Пръстите му погалиха нежно кадифената й кожа.

— Опитах се да стоя далеч от теб — каза той. — Господ ми е свидетел. Тази вечер обаче мислех единствено за това, как ме погледна, като излизаше от стаята. Когато се прибрах, очите ти все още ме преследваха. Исках да те събудя, за да поговорим. — Джош се засмя сухо. — Е, наистина те събудих.

Тя го помилва, като се усмихна от удоволствието да го усеща до себе си.

— Беше чудесно събуждане — изрече тихичко тя.

— Заболя ли те?

— О, не. Мисля, че в началото ме бе страх — призна Аманда. — Не бях сигурна, че ще си паснем добре.

Той се засмя на начина, по който тя се изрази.

— Женското тяло е създадено така, че да приютява мъжкото, освен ако няма голямо несъответствие в размерите им.

— Четох веднъж за подобен случай — каза тя. — Двойката не е могла да се ожени.

— Това е изключителна рядкост — отговори той сънено. — Поне за нас не се отнася. Трябваше да си поговорим дълго, интимно, преди да те обезчестя.

Аманда го плесна лекичко по бузата.

— Това не бе обезчестяване.

— А какво беше?

— Ние правихме любов.

Той кимна в знак на съгласие.

— Да, наистина е така, Аманда.

Тя прокара пръстите си по извивката на устните му, като ги задържа там.

— Никога не си казал, че ме обичаш — прошепна.

— И ти мислиш, че един мъж, за да прави любов с една жена, задължително трябва да я обича?

— Не. Но в моя случай е така — отговори тя. — Никога не би ме докоснал въобще, ако не ме обичаше.

Той дишаше тежко, очите му бяха пълни с болка и копнеж.

— Ти си твърде проницателна. Не исках това да се случва.

— Не искам нищо, което не би могъл да ми дадеш, Джош — изрече тя със спокоен, равномерен глас сред тишината на нощта.

— Не сега, след насладата на първия ти любовен акт. Но по-късно…

— Моят пръв любовен акт. — Тя се притисна към него и го прегърна. — Беше толкова хубаво.

Ръцете му я обгърнаха. Очите му се притвориха, докато я люлееше, а в него отново се надигаше вълна на желание и обич.

— Няма да се оженя за теб.

— Знам.

— Аманда, за бога! — възкликна Джош, когато усети сълзите й върху гърдите си. — Аманда, чуй ме! За твое добро е. Скъпа…!

Но сълзите й не спираха. Той се наведе, за да ги пресуши с целувки.

— Не плачи — шептеше й трескаво. — Не плачи, не бих могъл да го понеса. Аманда…!

Устните му намериха нейните. Тялото му настръхна от желание. Докато той се бореше безпомощно да се овладее, тя се обърна и притисна тялото си към неговото. Двамата отново се отдадоха на своите чувства и потънаха блаженство, още по-сладостно от първото.

— Никоя друга не би могла да ти даде това — промълви Аманда, преди да потъне в дълбок сън. — А ти го отхвърляш, защото не можеш да ми направиш бебе.

Той я сгуши в обятията си, като проклинаше съдбата и мръсния номер, който му бе изиграла. Когато най-после заспа, Джош едва ли имаше по-правилно решение, отколкото преди това. Но тялото му, за пръв път от години насам, бе спокойно.