Сюзън Кайл
Богата наследница (17)

Глава седемнадесета

Когато Мири отвори вратата на апартамента си, Нелсън Стюърт застана на прага и впери очи в нея. Тя бе с плътно прилепнала по тялото й, електриковосиня рокля с дълбоко деколте, буйната й къдрава коса падаше свободно върху раменете й. Осветлението бе съвсем дискретно, на масата бяха запалени свещи. Ако самият той бе планирал прелъстяването й, не би могъл да го измисли по-добре. Но като че ли двамата бяха разменили ролите си.

— Какво има, Нелсън? Нещо не е наред ли? — попита тя с невинна усмивка.

— Не. Всичко е добре. Ти също. Заповядай. — Той извади скрития зад гърба си букет от свежи цветя, красиво увит в зеленикава хартия.

— Благодаря!

Той се засмя и наведе главата си към нея.

— Само това ли ще ми кажеш? Не би ли могла да направиш нещо по-добро? — попита бавно той.

— Разбира се. Но ти си този, който не ми даваш — напомни му тя.

Нелсън въздъхна замислено.

— Тази седмица беше доста дълга, суха. Може би съм попрекалил малко с въздържанието.

Хитрата й тактика бе успяла! Беше намалила разстоянието помежду им. Тя се усмихна дяволито, като го целуна с нежност и топлина. Времето, което прекарваха заедно напоследък, бе истинска магия и за двамата. Колкото повече се опознаваха, толкова повече се сближаваха. Дори по-рано Мири да не бе влюбена в него, сега със сигурност беше. Той беше целият й свят.

— Много добре — прошепна Нелсън близо до нея. — Да не си вземала уроци?

— Имам един секси учител от Тексас — отвърна тя. — Много е добър.

— Не му казвай, но предполагам, че е начинаещ, като теб. — Той се засмя, като си помисли колко лесно му бе да споделя с нея най-съкровените си тайни. Тя като че ли вече бе част от него самия.

— Така ли мислиш? Надявам се, че си гладен. Приготвих специално бифтек.

— Подкупваш ли ме? — попита той, като затвори вратата след себе си.

— В известен смисъл, да — призна престорено скромно тя, като оглеждаше хубавата му бяла риза, вратовръзката, спортното сако и елегантните панталони. — Помислих си, че ако те нахраня с добра храна и отлично бяло вино, може би ще ми позволиш да правя любов с теб.

Той повдигна и двете си вежди.

— Защо, Мири, шокиран съм! Никога не съм предполагал, че ще се опиташ да ме прелъстиш.

— И си агент на ФБР?

Той се засмя с явно удоволствие.

— Бих искал да те видя как ме отнасяш до леглото. Ще бъде рекорд.

Тя направи гримаса, като огледа стройната му фигура.

— Ще се счита ли, ако те влача за краката?

— Може да избереш дивана. По-близо е.

— На бучки е. А и под възглавниците има какви ли не неща. Стари ножове и вилици, хартиени салфетки, кламери…

— Не бихме искали да нараним гърба ти — съгласи се той.

— Твоят гръб — отговори тя. — Щом аз ще те прелъстявам, ще трябва да съм отгоре.

Изведнъж осъзна какво бе казала и цялата пламна. Той също, преди и двамата да се засмеят. Мири вече не се плашеше от мисълта за секс. Нейният шеф тексасец бе толкова привлекателен, че наистина го желаеше. Вече мислеше за изнасилването само, когато бе със своя психотерапевт. Нелсън бе успял да я убеди да се подложи на терапия и сега бе доволна, че го бе послушала.

Беше им трудно да работят заедно. Двамата се изчервяваха и разцъфтяваха в усмивка, когато бяха близо един до друг и всички в офиса бяха разбрали за новите им взаимоотношения. Дори най-закоравелите агенти се подсмихваха зад гърба им.

— Мисля, че е по-добре да хапнем, преди да решим кой ще бъде прелъстеният — изрече той сухо.

— Добре. Но трябва да те предупредя, че няма да ме разубедиш, като се правиш на недостижим — заяви тя, като го поведе към масата. — Това само подсилва решителността ми.

— Ах, ти лошо момиче!

Тя се засмя. Очите й оглеждаха с обич широките му рамене, тъмните му гърди под бялата риза.

— Навсякъде ли си така окосмен? — попита, като поднесе лъжица с плодова салата към устата си, но съвсем не бързаше да я изяде.

С всяка измината минута той ставаше все по-малко предпазлив.

— Да — отговори Нелсън. — Би ли… изяла това, вместо да си играеш с него? — впери очи в устните й.

— Защо? — заинтересува се тя и бавно засмука едно зрънце грозде.

— Мири!… — простена той.

Тя преглътна и се усмихна с истинска наслада. Беше чакала дълго, да се почувства истинска жена отново. Невинността му я възбуждаше неимоверно. Цялата копнееше страстно за него.

Кошмарите й бяха напълно забравени, когато стана от стола си и се приближи до него. Нежните й сини очи се задържаха жадно върху лицето му.

Той я наблюдаваше как пристъпва, и сърцето му имаше опасност да изхвръкне.

— Това е прелъстяване — обвини я Нелсън.

— Забелязах, че не се съпротивляваш много силно — прошепна Мири.

После се наведе и доближи устни до неговите. В същото време се настани в скута му, като почувства стегнатите му бедра под себе си.

Ръцете му я обвиха през кръста, докато устните му отвръщаха на нежните й закачки.

— Винаги е било опасно. Затова се опитвах да те държа на разстояние от себе си. Но тази вечер всичко избухна в мен. Вече губя контрол.

— Знам.

Той едва дишаше. Откъсна устните си от нея и я погледна.

— Мири, не искам това — изрече грубо. — Не искам бързо, кратко въргаляне в сламата.

— Нито пък аз — усмихна се тя. — Как се сваля тази риза? Ах!

Мири разкопча копчетата му, докато той се опитваше да задържи пръстите й, но тя ловко оголи гърдите му и милващите й ръце го накараха отново да изстене.

— Никога не съм предполагала, че си толкова космат — изрече тя, като се усмихваше с наслада.

Пръстите й се заровиха в гъстите му косъмчета и тя ги подръпна чувствено.

— Харесва ми.

— Слушай, малкото ми глупаче, може да не съм толкова обигран, но със сигурност съм способен!

— Забелязах.

Мири разкопча горната част на роклята си. Под нея нямаше нищо. Голите й, набъбнали гърди се долепиха до неговите.

— Небеса! — простена той, като трепереше.

Тя се повдигна достатъчно, за да открие отново устата му, но вече не можеше да се владее. Двамата се сляха в дълга, страстна целувка. Той шептеше нещо с хриптящ глас, с тръпнещи устни. После стана, взе я на ръце и я понесе към спалнята.

— Предупредих те! — мълвеше той като започна трескаво да я разсъблича. — Мири, прости ми, но трябва!…

— Всичко е наред — отрони тя.

Бе цялата изложена пред него. Красивото й, деликатно тяло тръпнеше в очакване. Наблюдаваше, докато сваляше набързо дрехите си.

Тя се приближи и притисна голите си гърди към широкия му, хладен гръб.

— Не искам да те плаша — изрече той, като се обърна към нея.

Мири се настани удобно върху леглото с доверчиви очи, които се плъзнаха към възбуденото му мъжественост, задържаха се там за миг и отново погледите им се срещнаха.

— Не се страхувам от теб — каза тя. — Как бих могла? Обичам те, Нелсън. Никога не съм обичала друг толкова много.

Той впи очи в нея с истинско учудване и чудовищно желание. Цялото му тяло трепереше.

— Аз съм като момче — прошепна й. — Дори не знам какво да правя!

— Нито пък аз, в действителност — изрече тя с притихнал глас. — Преди не можех да избирам, но сега мога. — Ръцете й докоснаха широките му гърди. — Желая те. Както и да го направим ще бъде добре.

Той изстена. Главата му се отпусна върху нея. Спомни си, че бе чел някъде колко много жените обичат да бъдат целувани и докосвани по гърдите. Впи устни в твърдата й, стегната гръд. Дъхът на Мири замря. Той го направи отново. Беше настръхнал и топъл.

Не беше толкова трудно, колкото си го бе представял. По звуците, които издаваше, и реакциите й, откри какво й доставяше удоволствие най-много. От нея се разнасяше чудесен аромат. Имаше вкус на жена. Прокара езика си към корема й и дъхът му замря, когато тя започна да се извива под него и да го моли. Знаеше какво иска. Той също го искаше. Тялото му бе настръхнало от болезнен глад.

Настани се между краката й и целуна затворените й клепки, уханната й буза. Устните му се прилепиха към нейните, а едната му ръка я хвана под бедрото, като нежно я повдигна нагоре. Легна върху нея и започна бавно да прониква в утробата й.

Тя се вцепени и издаде гърлен звук. После потрепери. Дишането й замря. Той бързо вдигна главата си и погледна разширените й зеници. Почувства как ноктите й се забиват в рамото му и се уплаши, че си спомня това, което й е било направено преди.

— Страхуваш ли се? Мога да спра, дори сега, ако искаш — прошепна й задъхан.

Въпреки че тялото му копнееше за нея, той би понесъл тази болка, за да й е добре.

— Изборът е твой. Винаги ще бъде така.

— О, не… не искам да спираш, Нелсън — отрони Мири. — Ти не разбираш. Аз… — Бузите й пламнаха от свян и тя прехапа устни. — Това не е страх…

Не можеше да намери точните думи. Мълчаливо повдигна бедрата си и започна да се притиска към него ритмично. Дишането й стана неравномерно, тя стисна зъби.

— Това е…! — извика и потрепери цялата.

— Господи, боли ли те? — попита Нелсън разтревожен.

— Не! — Тя потърси устните му, докато тялото й се извиваше под неговото. — Нелсън… не знаеш ли… какво става с мен? — изстена.

Най-после тя му го прошепна, преодоляла смущението си. Мири се издигаше под него и трепереше, а той изглеждаше като че ли бе получил най-голямото съкровище на света.

— О, небеса! — възкликна изумен.

След своя фантастичен оргазъм Мири почти истерично започна да се смее.

— Никога не съм и сънувала…! — извика тя.

Нито пък Нелсън някога бе сънувал подобна наслада. Но сега не бе време да говори. Той продължи, за да достигне върха на своя екстаз, убедил се най-после, че каквото и да й правеше, то не бе болезнено. Проникваше все по-дълбоко, все по-мощно. Изведнъж тялото му се възнесе до слънцето, експлодира в хиляди сладостни лъчи и той изпита първото си истинско освобождаване през своя живот.

Когато се строполи върху нея, Мири все още се носеше из облаците. Тя потрепери за последен път и се прилепи към него, като целуваше раменете, шията му, брадичката.

— Мислех, че не знаеш какво да направиш — прошепна тя, когато двамата вече лежаха притихнали един до друг.

— Не знаех. Трябва да съм го направил инстинктивно.

Той се засмя, доволен от себе си и впери очи в нея с такава арогантна наслада, че тя го плесна.

— По дяволите, аз съм добър — промълви той, като се опита гласът му да не прозвучи твърде самохвално. — Помислих си, че ще те убия.

— За няколко секунди и аз си помислих това. — Тя се засмя и го целуна нежно. — Наистина, като че ли настъпваше смъртта, но бе сладка и упойваща и аз го желая отново, и отново, и отново.

— Аз също. — Той легна върху нея и се сля с тялото й с едно плавно движение, като се усмихна на изненадата й. — Струва ми се, ще открием, че съм един от малкото, които биха издържали цяла нощ — прошепна й. — Винаги съм си мислел, че може би е така, ако съм с подходящата жена.

Тя се усмихна през нарастващата си възбуда и задиша тежко, когато той започна тласъците си.

— Радвам се, че съм подходящата жена, Нелсън!

— Никакви кошмари? — промълви той до ухото й.

— Не. Никога… отново. Не, с теб.

— Добре.

— Сега трябва да се ожениш за мен — предложи му тя шепнешком, като се приповдигна към него.

Сърцето му щеше да се пръсне от щастие.

— Веднага щом настъпи денят! Купила ли си ми пръстен?

— Разбира се. — Мири се засмя, като се задъхваше от сладостната мисъл да му принадлежи. — Искаш ли да стана и да го потърся? — попита невинно тя.

— Не точно в този момент. — Той придърпа тялото й към своето и я наблюдаваше как стене и тръпне. — Радвам се, че ти харесва, защото и на мене ми харесва. — Целуна я горещо по устните. — Обичам това с теб. Обичам всяка… секунда с теб — изстена и загуби напълно контрол.

— Аз… също!

— О, Господи, Мири…!

Гласът му секна и когато стегнатата му тяло запулсира в буен ритъм, тя започна да вика. Насладата бе почти непоносима. Мири се възнасяше до облаците. Почувства, че се слива с вселената, че се превръща в едно цяло с палещото слънце, с небето и морето.

— Нелсън! — изкрещя неистово.

Никога не бе и подозирала, че би могла да изпита такова блаженство. Почти изгуби съзнание.

Цяла вечност по-късно разтревоженият Нелсън мокреше лицето й с влажна кърпа и треперещи ръце.

— О, Господи, помислих, че съм те убил — прошепна той, когато тя отвори големите си, влажни очи. — Наистина съм те убил!

— Не съм мъртва — прошепна тя замаяно и се надигна да го целуне. — Но се обзалагам, че си ми направил бебе.

Кърпата замръзна в ръката му и той засия.

— Така ли мислиш? — тихичко попита той.

Беше убедена, въпреки че нямаше представа защо.

— Нямаш нищо против? Би ли искал бебе толкова скоро?

— Бих искал да имам бебе с теб, независимо кога. — Той я притисна към себе си. — Обичам те, Мири, до гроб!

Тя затвори очи. Знаеше го, но й бе приятно да го чуе.

— И аз те обичам. Нелсън, гладна съм.

— Ние вече вечеряхме — каза той.

— Много отдавна.

Той погледна часовника си и веждите му се свиха.

— Господи! Наистина е било много отдавна!

— Не разбра ли колко дълго сме тук? Защо, господин Стюърт!

Той успя да си придаде възмутен вид.

— Бях прелъстен — обвини я той. — Прелъстен и компрометиран.

— Няма за какво да се оплакваш — напомни му тя. — Купила съм ти пръстен и съм ти направила предложение.

Мири потърка носа си в неговия.

— Не възнамеряваш ли да се прибереш вкъщи?

— Не. Тук съм у дома.

— Аз също. — Тя затвори очи и се усмихна отново до гърдите му.

За първи път тази нощ Мири сънува бебета, а не кошмари.

 

 

Уорд Джонсън тъкмо се прибра вкъщи, след като бе прекарал няколко часа с Дора в офиса. Беше хубаво да е с жена, която искаше просто него, а не това, което не можеше да й даде.

— Ето те най-после. Крайно време беше — посрещна го кисело Гладис, като се олюляваше несигурно.

Носеше прозрачен халат, но отдолу нямаше нищо, което би могло да заинтересува съпруга й.

— Работих — започна той.

— Сигурно — съгласи се тя, а воднистите й сини очи го гледаха злобно. — Работил си върху някоя жена. Коя е тя този път?

— Нямам други жени — излъга той вяло.

— Не ме е грижа, дали имаш. Винаги си губел, Уорд. Това си ти. Малък драскач без амбиции. Някой ден ще те изхвърлят на улицата.

— Лягай си — каза й той.

— Искаш ли да дойдеш с мен? — подразни го тя, като зае съблазнителна поза. — Дори да искаше, нямаше да те пусна, скъпи. Ти се едно нищо.

Би могъл да й каже, че Дора го намираше за възбуждащ и напълно способен да я задоволи, но това само щеше да влоши нещата. Животът му бе станал поносим, откакто се срещаше с Дора. Но в мига, когато пристъпваше собствената си врата, всичко отново се разпадаше. Повдигаше му се от брака му.

— Защо не потърсиш помощ? — попита той грубо. — Да отидеш при лекар. Да се присъединиш към групата „Анонимни алкохолици“…

— Аз нямам проблем — отвърна му тя и се усмихна. — Ти имаш проблем. Това съм аз. Защо не ме убиеш?

Той се обърна отвратен от нея.

— Къде е Скоти?

— Не знам. Излезе с някакви хора.

— Пак се е натъпкал с наркотици — каза яростно Уорд. — Не те ли интересува?

— Това прави живота с теб поносим, защо да не ги използва? — отвърна тя с присмехулен сарказъм. — Ако се вълнуваше, щеше да си стоиш вечер вкъщи. Не даваш и пукната пара за Скоти. Никога не си го искал!

— Никога не съм мислел, че е от мен — поправи я той. — Спала си с половин дузина мъже, след като се оженихме…

— За да прогоня твоя вкус от устата си! — не му остана длъжна тя. — Мразех те! И още те мразя!

— Тогава защо не си тръгнеш?

Тя отново се олюля и избухна в пиянски смях.

— Ти разсипа живота ми! Защо да правя нещо, което ще ти достави удоволствие? Харесва ми как живеем. Обичам да те гледам, да страдаш. А ти си прекалено почтен, за да ме изоставиш. Ще се почувстваш виновен, ако ме изгониш. Не, ти си в капан, скъпи. В капан, капан, капан.

Тя започна да се смее още по-силно. Той мина покрай нея и отиде в стаята за гости, където се бе преместил след раждането на Скоти преди шестнадесет години. Когато затвори вратата, тя продължаваше да се смее.

 

 

На следващата сутрин Уорд успя да игнорира присъствието на Аманда, за да си поговори с Дора.

— Можеш ли да останеш довечера? — попита той.

Тя прехапа разтревожено долната си устна.

— Не знам. На Едгар не му харесва, че се прибирам по тъмно. О, той не подозира нищо — прошепна. — Но се безпокои, че нещо може да ми се случи.

— Наистина може да ти се случи — изрече той сухо и протегна ръка към пълничката й гръд, за да я помилва.

— Спри това! — Тя го плесна закачливо по ръката. — Ще остана, но трябва да взема момчетата след тренировката им по бейзбол в седем.

— Добре.

Аманда се върна на бюрото си, като погледна без никакъв интерес към пламналата Дора, и започна да преглежда новите поръчки за реклами. Беше вдигнала цените за реклама и за печатарските услуги, без да се посъветва с Уорд. Просто състави нови ценоразписи и помоли Лайза да ги набере и отпечата. Никой от старите им клиенти не се бе оплакал досега, а Уорд въобще не бе забелязал.

Тя се замисли, дали той забелязваше въобще нещо. Като че ли прекарваше по-голямата част от времето си, да наблюдава Дора и да остава на работа по-късно, въпреки че тогава той едва ли работеше. Неговото раздвоение бе улеснило въвеждането на множество дребни промени. Като действаше зад гърба му — единственият й възможен начин, макар и да мразеше това — тя бавно повишаваше ефективността на печатницата. Бе отбелязал, че съставянето на вестника сега, като че ли бе по-лесно, но тя не му каза за нито една от предприетите от нея промени. Само се усмихна лукаво и отговори, че не забелязва никаква разлика.

 

 

Аманда се срещна с Брад на кафе късно следобед. Той вече бе посетил Лас Вегас, за да се помири с Донър.

— Е, откачих се от куката — каза й той уморено, като й се усмихна със своята неустоима усмивка. — Донър се съгласи да му плащам по три хиляди и петстотин на месец, като приятелски жест към компанията „Лоусън“. Джейк, нашият счетоводител, ще удържа вноските направо от заплатата ми.

— Браво на теб! — възкликна Аманда. — Знаех, че ще намериш изход.

— Радвам се, че си била убедена, защото аз съвсем не се чувствах така. — Той се поколеба. — Аманда, напоследък много мислих за пристрастяването. Беше права. Няма да реша този проблем, като отказвам да призная, че го имам. Говорих с Джейк за клиника. Съобщи ми, че Джош е одобрил фонд за това, стига да поискам. Е, сега наистина искам.

Тя знаеше колко смелост бе нужна, за да признае, че има проблем, и да потърси помощ за него. Очите й заблестяха от удоволствие.

— Толкова се гордея с теб, че бих могла да се пръсна — каза му.

Лицето му почервеня от смущение.

— Е, поне беше на моя страна. Джош никога не е бил — добави той горчиво.

— Нима? Всичко, което искаше той, бе да признаеш, че се нуждаеш от помощ и да я получиш. Като те застави да стъпиш сам на краката си, той те направи по-силен, не разбираш ли? Никога повече няма да зависиш от друг отново. — Тя се намръщи. — Е, може би от електрическата компания за сметката.

Той се засмя. Отдавна не се бе чувствал така спокоен.

— Може би. Ще трябва да се помиря с Джош.

— Няма да те заболи.

Аманда нямаше никакви новини от по-големия му брат и той й липсваше ужасно.

— Предполагам, че Джош е добре?

От интонацията й бе очевидно, че дори не се опитваше да се свърже с него. Брад знаеше, че едва ли би могла да промени чувствата си, и че бе нещастна.

— Разбира се, че Джош е добре. Независим е до краен предел — отговори й той троснато. — Тед казва, че е в Европа на конференция.

Той я изгледа предпазливо. Ако Аманда можеше да се разсърди на Джош, може би щеше да успее да го забрави.

— Дочух, че Тери щяла да се развежда — хладнокръвно излъга той.

Аманда искаше да умре. Прилоша й при мисълта, че Тери може би и сега бе с Джош. Дали беше го придружила на пътуването му до Европа?

Тя повдигна брадичката си и дори успя да се усмихне.

— Така ли? Разкажи ми повече за клиниката, Брад.

Той заговори, като се мразеше, че я бе излъгал, но сам започваше да вярва, че й правеше услуга. След като се върнеше от клиниката и Аманда преодолееше чувствата си към Джош, нещата можеха да се променят. Тя искаше да има контрол над вестника. Той би могъл да й помогне. Всичко, което искаше сега на този свят, бе Аманда.