Сюзън Кайл
Богата наследница (15)

Глава петнадесета

Аманда не си направи труда, да попита къде е заминал Джош, когато бе готова да си тръгне. Знаеше, че Тед нямаше да й каже. Беше инструктиран да я отведе с моторницата до Насау, за да вземе самолета. Джош бе отлетял с хеликоптера.

Трябваше да му даде време. Когато си изяснеше чувствата сам за себе си, може би щеше да се върне при нея. Нямаше да постигне нищо, ако го насилваше. Тя също си имаше грижи, да спаси семейния си бизнес.

Едва се бе прибрала вкъщи, когато Мири с лъчезарно, развълнувано лице се появи, без да почука на външната врата, стар навик от ученическите години.

— Бях забравила, че не си в страната докато не позвъних в офиса ти, за да те поканя на обяд! Как е Джош?

— Беше болен — отговори Аманда, без да пояснява с подробности. — Вече е много по-добре. Какво се е случило с теб?

— Познай? — засмя се подкупнически Мири. — Най-големият тежкар, господин Стюърт, се оказа, че съвсем не е такъв. Поканих го да излезем и оттогава сме почти неразделни.

— Ти си му разказала за себе си.

Мири се намуси леко.

— Ами, да. Започнахме доста бурно, но после всичко си дойде на мястото. Обичам го! Още повече, мисля, че той изпитва нещо подобно към мен. Ходихме на родео онзи ден, после на концерт в парка… Той не иска да ме целува вече, но изглежда му е хубаво да сме заедно.

— Защо не иска да те целуне?

— Защото е твърде импулсивен, пък е и старомоден — засмя се Мири. — Смята, че неженените не трябва да правят любов. Не е ли безценен.

Аманда повдигна вежди и също се усмихна.

— Нещата напредват ли?

— Всъщност не съм сигурна. Трудно е да се разговаря с него напоследък. Замислен е, мълчалив, напрегнат…

— Обзалагам се, че е раздразнителен и ти отговаря грубо, без причина.

— Да, така е.

— Влюбен е — заключи Аманда. — Би трябвало да четеш повече любовни романи и щеше да знаеш тези неща — добави тя, за да я подразни.

— Сигурно си права. Значи, това било! — възкликна Мири сияеща. Аз едва сега започвам да научавам нещо за любовта. Знаеш ли, той е доста депресиран.

Но не добави, че сексапилният господин Стюърт бе девствен. Това си бе нейна тайна.

— Тогава защо не му направиш предложение? Дори можеш да му купиш и пръстен.

Мири плесна с ръце на тази дръзка идея.

— Свещи, мека светлина, лека музика, всичко подредено? Страхотно е! Ще го направя!

— Аз само се шегувах!

— Да, но не е ли фантастично? — Мири цялата пламтеше. — Нямам търпение!

— Мири…

— Няма да успееш да ме разубедиш, затова престани — каза тя дяволито и едва сега забеляза колко е уморена приятелката й. — Хей, не изглеждаш много добре.

— Последните два дни бяха доста тежки…

Аманда отклони поглед. Не можеше да сподели с Мири какво се бе случило. Отказът на Джош бе оказал своето въздействие върху нея, макар и да не вярваше, че той й казва сбогом завинаги. Беше й останала единствено надеждата.

— Мога ли да ти помогна? — попита Мири.

— Какво? О, не, благодаря. Добре съм.

— Съвсем не изглеждаш така — отбеляза замислено тя.

— Джош не иска да имаме връзка и няма да се ожени за мен — призна най-после Аманда.

— И ти се отказваш толкова лесно? — не я оставяше Мири.

— Трябва му време. Или ще се върне при мен, или ще си намери друга, която не иска да се обвързва и да има деца.

Мири се изненада от думите на приятелката си, но не полюбопитства повече. Аманда бе като нея, потайна. Особено, когато я болеше. Съвсем тактично тя смени темата.

— Какво ще кажеш да обядваме заедно?

— Ти няма да си с господин Стюърт?

Мири се засмя щастливо.

— Ами да, но ти можеш да дойдеш с нас.

— Благодаря, не. Трябва да разбера, дали все още съм на работа във вестника.

— Като че ли господин Джонсън би могъл да уволни един от работодателите си.

— Ще притежавам само четиридесет и девет процента — изрече печално Аманда. — Джош държи контролния пакет. Освен това, се страхува, че бих могла да помогна на Брад да плати дълговете си на комар.

— Какви дългове?

Аманда й разказа набързо.

— Вече са го заплашили. Джош ме ревнува от Брад. Той не ме иска, но не иска и Брад да ме има, разбираш ли?

— Става все по-заплетено и по-заплетено — не се сдържа да отбележи Мири. — Ще помогнеш ли на Брад?

— Не мога, освен ако не се омъжа за него — отговори Аманда. — А аз няма да го направя. Горкият нещастник ще трябва да се спасява сам. Не знам обаче, дали Джош е прав, като кара брат си да стъпи сам на крака. Аз не мога да го измъкна, а Джош не иска.

— Горкият Брад.

— Да — кимна Аманда.

 

 

След няколко дни, изпълнени със самота, тя посети Брад в Сан Антонио през обедната си почивка. Беше доста гневна, че откакто се бе върнала, не й бе позвънил да попита за брат си.

Той я покани в офиса си и се усмихна хладно.

— Обадих се на Тед вчера — призна, раздразнен от нетърпението й. — Знаех, че Джош ще се оправи. Той е непоклатим.

— Колко мило, че си така привързан към единствения си роднина — отговори тя с ирония.

Брад вдигна безгрижно вежди, докато се настаняваше в тежкото кожено кресло зад бюрото си. Все още страдаше, че Аманда го пренебрегваше, заради Джош. По-големият му брат винаги бе имал право на най-хубавите неща. Държеше даже и Аманда в джоба си. Старото съперничество, което винаги бе съществувало между двамата братя, отново се бе разпалило с неудържима сила.

— Джош от години се грижи сам за себе си. Не обича хората да знаят за слабостите му. Нима не научи това, когато хукна към Опал Кей? — добави той горчиво.

— Ако искаш да узнаеш, дали не ме изхвърли от острова, след като изтрезня, разбира се, че го направи — отговори Аманда. — Знам, че не обича другите да го виждат, когато е в криза. Но по-добре така, отколкото да го намеря мъртъв.

— Той няма да се самоубие — каза Брад, но гласът му съвсем не прозвуча убедително.

— Двамата с Тед не бяхме толкова сигурни — противопостави се тя, без да спомене причината, защо Джош бе толкова пиян.

Знаеше, че и Тед не би го направил. Ако Джош поискаше, сам щеше да сподели с брат си.

— Липсвах ли ти? — попита Брад. — Все още ли умираш от несподелена любов?

— Знаеш много добре.

Той завъртя стола си към нея. Големите му очи бяха изпълнени с тъга и печал.

— Марк ще ме убие, заради дълговете ми, Джош ме подхвърли на чакалите, ти ме отблъскваш. — Брад поклати нещастно глава. — Мисля, че ще се хвърля от покрива.

— Можеш поне да се обадиш на Джош и да поговориш с него.

Той гневно се изправи.

— Джош взема всичко. Докопва се до всичко. Винаги е било така!

— Ако го прави, то е, защото работи неуморно — защити го Аманда. — Ти си добър в работата си, но не я вземаш сериозно, нито нея, нито живота. Скачаш от жена на жена, играеш си на любов, пропиляваш парите си така бързо, както и ги печелиш. После се вбесяваш, че Джош не искал да те спаси. Ти искаш всичко, Брад, но да ти се поднесе. В живота не става така.

— Изглежда знаеш много.

— Започвам да научавам, че единственият начин да постигнеш нещо, е да се бориш. Ако това нещо е важно за теб. — Тя се изправи елегантно. — Уморих се да се задоволявам с остатъци. Каквото искам, отсега нататък ще си го вземам.

— Няма да получиш Джош — изрече Брад язвително. — Той няма да се ожени за теб.

Аманда се насили да се усмихне.

— Знам.

— Той няма и да те обича! Ти си просто поредната бройка в дългия му списък на жените, с които е спал!

— Не съм спала с брат ти! — вбеси се тя. — Но за твоя информация, той не го желаеше, а не аз!

Брад я изгледа свирепо, вбесен от признанието й, че тя желаеше Джош, макар и странно успокоен, че не се бе любила с него.

— Той има Тери — каза грубо. — За какво ще те иска теб?

Аманда вирна брадичка.

— Тери е омъжена и не е ходила на острова.

— Така ли ти каза? — попита той с дрезгав смях. — Аманда, как можеш да си толкова лековерна.

Беше сигурна, че я лъже. Трябваше да е така! Но Джош се бе срещнал с Тери в Ямайка и не й бе споменал. Беше го научила от Брад. Дали Джош нямаше и други тайни от нея?

— Защо се опитваш да ме настроиш против брат си? — рече с раздразнение.

— Не знаеш ли?

Той се приближи до нея. Наведе се и я целуна, като я стисна силно, когато тя направи опит да се отдръпне. С цялото си умение той търсеше взаимност, но тя просто бе притихнала в обятията му, без да реагира, или да протестира. Брад изстена и се опита да бъде нежен, вместо настойчив.

Аманда го харесваше, но не по този начин. Не искаше да наранява чувствата му повече отколкото вече го бе направила. За нея съществуваше само Джош. И все пак, тя непрекъснато си мислеше за Тери, за отказа на любимия й. Може би Брад не би бил такъв лош избор. Би могъл да излекува комарджийската си треска… пък и притежаваше доста привлекателни черти. Беше мил, щедър, никой не подценяваше способността му да отстоява позициите си.

Аманда се поколеба, докато тези мисли се въртяха из главата й. После сложи ръцете си върху раменете му и устните й омекнаха за миг.

Вратата се отвори тихо и мъжът, застанал на прага, който тъкмо щеше да каже нещо, затвори устата си при тази гледка. „Брад и Аманда!“ Душата го заболя. Със свъсено лице, без да бъде забелязан, той затвори вратата така тихо, както я бе отворил, обърна се на пети и профуча покрай стъписаната секретарка, без да отрони нито дума.

Брад дишаше тежко. Чувствата му бяха подложени на изпитание. Аманда внимателно се бе откъснала от него и се бе отдръпнала.

— Съжалявам, не — каза тя, като вдигна ръце, за да се защити, когато той отново пристъпи към нея.

Чувстваше се отвратително, че Брад искаше нещо, което тя не можеше да му даде.

Лицето й бе достатъчно изразително.

Брад почти я мразеше в този миг за слабостта, която предизвикваше в него. Но Аманда не бе изпитала нищо, когато я целуна. Абсолютно нищо!

— Аз дори изглеждам като него — каза троснато той. — Но не ти е достатъчно, нали?

— Обичам го, Брад — призна Аманда с повече нежност в гласа, отколкото искаше. — Винаги съм обичала Джош. Съжалявам.

Брад потръпна от болка и се обърна, като че ли не можеше да издържи да я гледа и секунда повече.

— Сега какво, Аманда?

Тя се бе вторачила в него, смаяна. Тази болезнена чувствителност бе невероятна за човек, свикнал да използва жените като играчки. В целувката си бе вложил истинска страст, а не похотливо желание. Но не можеше да отвърне на чувствата му.

— Толкова съжалявам — промълви безпомощно.

Цялото му тяло се вцепени.

— Да. Аз също — каза Брад.

Сложи ръце в джобовете си и се загледа в бюрото си. После притвори очи.

— Аманда, обичам те.

Тя не знаеше какво да му отвърне. Никога не се бе чувствала така безсилна и виновна, макар да не бе извършила нищо преднамерено да го нарани.

— Брад…

— Остави. Не можеш да се откажеш от чувствата си към Джош. И двамата сме в клопка.

Аманда едва-едва се усмихна в отговор.

— Предполагам… — После потърси погледа му. — Какво ще правиш?

— Накарах адвоката си да провери онези акции, за които ти споменах. Изглежда не са съвсем без стойност. Няма да ми донесат много пари, но ще са достатъчни, да върна дълга си на вноски. Ще отида до Лас Вегас, за да се споразумея за срока на изплащането с Донър — каза той, като присви рамене. — След това, предполагам, ще трябва да се науча да работя по-усърдно за препитанието си, защото съм останал без никакви средства, а Джош няма да ми позволи да взема заем. Когато се върна, ще потърся помощ. Той беше прав и за това. Ти какво мислиш?

— Гордея с теб.

Брад изглеждаше смутен.

— Ако някога бе дал шанс на брат си, той сигурно също би бил така загрижен за теб — добави тя. — Ти го заплашваше и преследваше, но никога не си му подал ръка, не го помолил наистина за помощ.

— Не би трябвало. По дяволите, та той ми е брат!

— Но не и твой пазач. Човек обикновено не помага на хората да стъпят сами на крака, като им подава патерици.

Брад се облегна на бюрото си. Почувства се по-стар. Струваше му се, че е ограбен. Сам. Изоставен.

Успя да се усмихне.

— Изглеждаш съсипана.

— Копнея за брат ти, но той не ме допуска по-близо от пет метра до себе си. Не е ли това ирония?

— Винаги можеш да го прелъстиш — отговори той.

Аманда поклати глава.

— Поставил е капани около леглото си. Както и да е. Едва ли ще има достатъчно място за Тери и за мен.

Той се поколеба. Почти бе готов да й признае, че я е излъгал, че Тери бе безумно щастлива със своя съпруг, и дори е бременна. Но надеждата умира трудно и Брад не преставаше да мисли, че някой ден Аманда може би щеше да се обърне към него, в случай, че брат му продължаваше да я държи на разстояние.

— Ако някога се нуждаеш от рамо, на което да се облегнеш, ето го — каза той.

— Благодаря, Брад. Тревожа се за теб, нали знаеш?

— Знам.

Тя си взе чантата и тръгна към вратата. Когато се обърна, тя с изненада забеляза болезненото изражение на красивото му лице.

— Животът не е ли ужасен? — бавно попита.

— Така е.

— Не се хвърляй под някое такси.

— Не скачай от някой покрив.

Брад й се усмихна.

— Поне не днес — съгласи се той. — Имам да свърша някои неща.

Аманда кимна. Импулсивно го целуна по загорялата буза, като усети как той изтръпна от допира й.

— Ще се справиш — прошепна тя. — Вярвам в теб.

Брад се изчерви.

— Благодаря. Това означава много за мен.

Тя се усмихна и излезе, разминавайки се с администраторката, която влезе в кабинета му.

— Господин Лоусън! — изрече несигурно младото момиче.

Брад бе потънал в мисли. Обърна се и повдигна въпросително вежди.

— Да?

— Не исках да ви кажа пред госпожица Тод, но брат ви беше тук преди пет минути.

Той пребледня.

— Джош е бил тук?!

— Да, сър. Отвори вратата, погледна и я затвори. Замина си ядосан.

— Провери, дали е в офиса си — каза Брад бързо, като знаеше много добре какво бе видял Джош.

Администраторката позвъни, но Дайна, секретарката му, отговори, че бил заминал за летището. Беше изтеглил напред полета си до Европа.

— Разбирам — изрече Брад и влезе в офиса си замислен.

Джош се бе оттеглил, без да се бори. Оставяше му Аманда. Той се усмихна. Е, сега имаше възможност, която не бе за изпускане! Щеше да се погрижи първо за дълговете си, а после за завоюването на Аманда.

 

 

Джош беше в самолета на път за Ню Йорк, откъдето щеше да отлети за Париж. Не беше предвиждал да тръгне толкова рано, без да се сбогува с никого, но когато видя Брад да целува Аманда, не посмя да остане в сградата и минута повече. През целия си живот не бе изпитвал такава убийствена ярост.

Още по-лошото беше, че Аманда не се съпротивляваше. Стоеше покорно в обятията на Брад, без да протестира.

Прииска му се да събори вратата и да излее гнева си върху двамата. Но с това нямаше да постигне нищо. Щом Аманда желаеше Брад, какво би могъл да направи?

Брад я харесваше, би могъл да й даде деца. Призля му от тази мисъл.

Взираше се сляпо през прозореца, като знаеше, че едно дете би дало на Аманда такова задоволство, което той никога не би могъл да й предложи. Бе постъпил почтено, тръгна си, като даде свобода за действие на Брад. Ако Аманда желаеше брат му, тя имаше пълното право да го реши сама, без той да й налага своето мнение.

Припомни си какво бе изпитал, когато държеше топлото й тяло в ръцете си, да чува страстните звуци, които издаваше, да бъде първият, докоснал непорочната й плът. Щеше да му остане споменът за нейното съчувствие и нежност, докато бе жив. Ако опиташе, би могъл да живее само с това.