Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Geheimns um Tetanchamun, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Ирена Патулова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Криминална литература
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Тайната на Тутанкамон
Редактор: Илияна Владимирова
Илюстрации: Алмут Кунерт
Издателство „Фют“, София, 2009
ISBN: 978-954-625-561-7
История
- —Добавяне
Тръгването
Внезапно Кия скочи от ръцете на Ким и момичето се отърси от вцепенението си:
— Леон, Юлиан!
Тревогата в гласа й накара двете момчета веднага да се втурнат към нея.
— Вижте! — изрече разтреперано Ким и посочи към маската.
— Какво? Не виждам нищо необикновено — зачуди се Леон.
Ким направи усилие и отново погледна към маската, но вече нямаше нищо за гледане.
— Изглеждаше така, сякаш…
Ким не довърши изречението си. Никой не би й повярвал, дори Леон и Юлиан. Съвсем откачено беше!
— Добре ли си, Ким? — попита загрижено Юлиан. — Доста си бледа…
Ким кимна:
— Всичко е наред. Да тръгваме, при това колкото се може по-скоро.
Ким извика Кия и с известно усилие успя отново да я вмъкне в чантата.
Половин нас по-късно тримата се качваха в автобуса заедно с останалите ученици. Всички говореха възбудено. Повечето бяха силно впечатлени от изложбата.
Когато мина покрай брезата, Ким погледна нагоре. Не се учуди, че соколът беше там. Отново й се стори, че птицата я наблюдава. Понечи да каже на момчетата, но после се отказа. Леон и Юлиан щяха да решат, че си измисля. А и след странната случка с маската, дори няма основание да им се сърди.
Но защо й се стори, че очите на маската са живи? Защо й направи впечатление соколът? Може би това е знак да се заеме със загадъчната смърт на бога сокол. Или пък всичко беше свързано с Кия, а не с нея? Все пак котката идва от Древен Египет. Сигурно именно тя беше връзката между настоящето и миналото. Ким беше твърдо решена да отиде заедно с момчетата в Тива в годината на смъртта на Тутанкамон. Потънала в мисли, Ким се качи в автобуса.
— За колко часа се уговаряме? — прошепна Юлиан, докато се настаняваха на последната седалка.
— Преди шест не мога, на тренировка съм — отвърна Леон.
— Идеално време. Библиотеката ще е затворена — подсмихна се Юлиан. — Поне за всички останали…
Здрачаваше се, когато приятелите тръгнаха към манастира „Свети Бартоломей“. Там се намираше единствената в света библиотека, приютила не само ценни книги, но и Темпус, тайнствената стая на времето!
Юлиан измъкна ключа от чантата си. След малко тримата бяха в залата с книгите по история. Преди да поемат на пътешествие във времето, искаха да научат повече за Тутанкамон и неговото време.
Кия беше доста неспокойна и за миг не оставаше на едно място — непрекъснато сновеше насам-натам из цялата библиотека.
Ким откри дебела книга за Древен Египет и се настани на една от масите за четене.
Леон и Юлиан също разтвориха по една книга. В библиотеката настъпи тишина.
— Ето! — обади се след около десетина минути Ким. — Открих това, за което разказваше Табелман в музея. Тутанкамон бил още дете, когато седнал на трона, и съветникът[1] Ейя поел управлението, докато фараонът порасне достатъчно, за да може да управлява сам. Всъщност Тутанкамон не бил владетел с особено значение в историята. Най-забележителното е, че гробницата му не била ограбена. Освен това…
Леко почукване по прозореца стресна децата. Ким вдигна глава и не повярва на очите си. На перваза на прозореца се виждаше сянка на птица. Ким веднага се досети кой иска да влезе. Бързо отиде до прозореца и го отвори. Соколът влетя в библиотеката и се настани върху най-горния рафт на една етажерка. Кия спря да се разхожда неспокойно насам-натам и се втренчи в птицата, която също не сваляше очи от котката.
— Защо го пусна? — недоволно измърмори Леон. — Сега няма да можем да го изгоним!
— Точно затова — отвърна Ким спокойно. — Той не е обикновена птица. Това е соколът от тази сутрин. Показах ви го пред музея. Сещате ли се?
Леон измърмори нещо, а Юлиан се почеса замислено по тила.
— Имам странното усещане, че соколът иска да ни покаже нещо — тихо добави Ким.
И сякаш за да потвърди думите й, соколът литна и се понесе към съседната зала.
— Елате! — извика Ким и тръгна след птицата. Беше убедена, че соколът отива към стаята на времето. Така и стана. С широко разтворени криле той се понесе към етажерката върху релси на пода, зад която се намираше Темпус.
— Тръгваме ли към Тива в 1327 г.пр.Хр. — годината на смъртта на Тутанкамон? — обърна се Ким към момчетата.
Те кимнаха, а Кия измяука възбудено. Ким, Юлиан и Леон отместиха пълната с книги етажерка. Пред тях се появи черната, богато украсена врата на Темпус. Както винаги сърцата им запрепускаха бясно. Без да проронят и дума, децата отвориха вратата и пристъпиха в тайнствения синкав свят на Темпус. Този път, освен Кия ги съпровождаше и една птица. Соколът летеше ниско над главите им. Внезапно той нададе пронизителен писък. Децата, които несигурно се придвижваха по пулсиращия в ритъма на времето под и търсеха вратата с цифрата 1327 г.пр.Хр., се заковаха на място и вдигнаха очи. Соколът се стрелна към една от вратите. Юлиан, Леон и Ким го последваха. Отвориха вратата. Обгърна ги топъл вятър, който сякаш ги засмукваше. Децата спряха за миг, хванаха се за ръце и се концентрираха върху Тива. В този момент всичко край тях стремително се завъртя. Пътешествието през времето започна.