Фабиан Ленк
Тайната на Тутанкамон (15)

Сбогуването

Седмица след завръщането си в Зибентан приятелите се качиха в автобуса до съседния град. Изложбата на Тутанкамон в музея още беше отворена. Приятелите искаха още веднъж да видят безценните погребални дарове, преди изложбата да продължи пътя си към други музеи.

— След всичко, което преживяхме, ми се иска по някакъв начин… да се сбогувам с Тутанкамон — сподели с приятелите си Ким и им предложи да посетят отново изложбата. Леон и Юлиан веднага се съгласиха.

Децата се наредиха на опашката пред входа. Ким отново носеше огромната чанта, в която беше скрита Кия. Момичето внимателно се оглеждаше наоколо. И ето, накрая видя това, което тайно се надяваше да види — върху клона на високата бреза, беше кацнал сокол, втренчил поглед в тях. Леон, Юлиан и Кия не го забелязаха, но Ким му помаха с ръка. Не беше сигурна, че е същият сокол, който видя при първото посещение на изложбата и след това в библиотеката на Зибентан. Нещо обаче й подсказваше, че това е същата птица и това я накара да се усмихне.

Изведнъж соколът разпери крила и литна.

— Какво има? Да не би да искаш да нощуваш тук? — засмя се Леон.

Ким рязко се обърна и се изчерви. Леон и Юлиан вече бяха доста напред — не беше забелязала кога са се отдалечили.

— Идвам — измърмори момичето и се спусна да ги настигне.

 

 

Посетителите в музея бяха започнали да се разотиват. Приятелите веднага се насочиха към великолепната маска на Тутанкамон, която спокойно лежеше във витрината.

Леон, Ким и Юлиан се спогледаха. Имаха късмет — точно в този момент бяха сами в залата, сами с маската…

Ким извади Кия от чантата и я взе в ръце. Тримата благоговейно се наведоха над витрината. Никой не пророни дума. Бяха като омагьосани от златното лице с големи очи. Сбогуваха се с фараона, чиято преждевременна смърт се беше превърнала в една от тайните на историята.

Ким прошепна:

— Бяхме там и знаем тайната ти, велики фараоне.

Леон й хвърли кос поглед:

— Той не те чува, Ким…

— Не съм сигурна — замислено отвърна момичето.

— Да вървим — предложи Юлиан. — Искам да видя още веднъж ушебтите.

Леон го последва, а Ким и Кия останаха още няколко минути пред витрината.

Ким не откъсваше поглед от маската. И отново й се стори, че очите върху златното лице се движат! Беше едва забележимо потрепване на клепачите. А може би беше игра на светлината?

— Ти също го видя, нали? — прошепна Ким на котката.

Вместо отговор Кия измяука.

Зад гърба на Ким се разнесоха гласове — приближаваха се нови посетители. Момичето бързо сложи котката в чантата и тръгна след приятелите си. Беше решила, че повече няма да се опитва да разгадава трепкането на очите. Трябваше да остави на Тутанкамон поне една загадка… За втори път през този следобед на лицето й се появи усмивка.