Фабиан Ленк
Тайната на Тутанкамон (6)

Богът на злото

Тива беше потресена. Вестта за смъртта на фараона се разнесе с бързината на пустинен вятър. Животът в града почти замря. Хората изпаднаха в странно вцепенение и сякаш не можеха да осъзнаят случилото се.

Скръбта от загубата на владетеля беше примесена със страх. Смъртта на фараона означаваше несигурност и опасност. Народ без владетел и управление ставаше уязвим. Хетите^[1] на изток и нубийците^[2] на юг бяха непрекъсната заплаха за Египет.

През целия ден приятелите се опитваха да намерят работа, но отвсякъде ги отпращаха. На никой не му беше до работа в този момент.

Само веднъж извадиха късмет и разтовариха лодката на един богат нубиец. Заплатиха им с оскъден обяд от сух хляб и презрели плодове.

Единствената надежда на приятелите беше Ити. Привечер, уморени, тримата се отправиха към бедната му къща. Когато пристигнаха, вече беше тъмно. Леон почука на вратата.

— Ити, отвори, ние сме! — извика той.

Отговор не последва. Леон почука още веднъж, но и този път им отговори само мълчание.

— Изглежда не е тук — разочаровано каза Леон, който също като приятелите си беше изморен. — Може би е още в двореца…

— Сигурно е отишъл да купи нещо. Или играе на дама с някой, който е толкова непредпазлив, че е готов да играе с него — предположи Ким, седна на земята и загали котката, която не показваше и следа от умора.

Юлиан започна да разтрива слепоочията си, сякаш го болеше глава.

— Със сигурност не играе с дебелака Каапер. Но може би…

Момчето не довърши изречението си и се втренчи във вратата.

— Какво има? — попита Леон.

Юлиан не отговори, бавно се приближи към вратата и извика:

— Погледнете тук!

Ким събра сили и се изправи с въздишка. Леон също се приближи. Показалецът на Юлиан следваше очертанията на някаква рисунка върху вратата.

— Ама, че странно животно! — недоумяваше Ким. — Има квадратни уши и ужасно дълъг нос. Не е най-красивото нещо, което човек би могъл да си представи.

— Абсолютно съм сигурен, че рисунката я нямаше тази сутрин — отбеляза Леон.

— Имаш право — съгласи се Юлиан. — Но това, което повече ме тревожи, е фактът, че това странно животно, както се изрази Ким, е свързано с бог Сет.

— Сет? Не го ли спомена Ити вчера?

Юлиан кимна:

— Сет е богът на разрухата и нещастието — глухо промълви той.

Ким сви рамене:

— Може някой да си прави лоша шега. Някое дете, например, на което му е скучно. Защо се притесняваш толкова, Юлиан?

— Защото не мисля, че е шега! — отвърна Юлиан. След като се увери, че никой не ги наблюдава, той отвори вратата с ритник.

— Какво правиш? — ужаси се Ким. — На теб също нямаше да ти хареса, ако някой нахълта в къщата ти!

Но Юлиан не обърна внимание на протестите й. Вместо това се надвеси над прага, където видя на лунната светлина да проблясват малки тъмни петна. Значи са още влажни, помисли момчето. Докосна едно от петната и приближи пръстта към очите си.

— Кръв — пошепна Юлиан. — Това е кръв! Какво ли е станало?

— Да се надяваме, че Ити е добре!

В този миг Кия се стрелна към къщата.

— Кия! — извика Ким. — Върни се веднага!

Но котката вече беше изчезнала.

— Е, добре, тогава ще влезем и ние — решително каза Ким.

Юлиан попипа челото си:

— Да не би да ти е омръзнал животът? Може би престъпниците все още са вътре?

Ким се почуди няколко секунди, но после отвърна:

— Кия е в къщата. Ще отида да я взема. Ако не дойдете, ще вляза сама.

Леон потупа Юлиан по рамото:

— Хайде, да влезем и ние, така ще станем трима — каза той окуражително, макар самият той да не беше много убеден.

Приятелите предпазливо пристъпиха в коридора. От спалнята идваше слаба светлина. С изненада видяха, че гори маслена лампа. Явно някой много е бързал да напусне къщата, щом не я е угасил.

Разнесе се мяукане.

— Кия — с облекчение каза Ким. — Ето те!

Котката се беше свила до преобърнатата маса. Столовете бяха на трески, а по пода имаше парчета от глинени съдове.

— Изглежда тук е имало бой — каза Леон, а косата на тила му настръхна. Някакво шумолене откъм кухнята ги накара да подскочат. Леон неволно направи няколко крачки назад и застана близо до Ким и Юлиан.

— Какво… какво беше това? — в гласа на Юлиан звучеше страх.

— Нямам представа — отвърна Леон. В този момент му се искаше да избяга от къщата. Кия безшумно се шмугна в кухнята, преди Ким да успее да я спре. Момичето затвори очи. Защо днес Кия винаги тича там, където е най-опасно?

От кухнята се разнесе яростно съскане, после се чу тих писък, последван от гробна тишина. Внезапно на вратата се появи Кия с плъх между зъбите. Тя гордо сложи плячката си в краката на децата. Едва сега Ким, Юлиан и Леон се осмелиха да надникнат в кухнята. Стаята беше празна.

— Тук има повече кръв! — извика Юлиан, който беше взел маслената лампа и разглеждаше пода. После преглътна притеснено. — Какво ли се е случило?

— Какво, наистина? — глухо пророни Ким. — Навсякъде има петна кръв, а Ити го няма. О, дано да е жив! Това, което знаем със сигурност, е, че е бил нападнат и се е съпротивлявал. Извършителите са оставили странните знаци, напомнящи за Сет. Но дали това е кодирано съобщение, или е знак на тайна организация?

— Не вярвам Ити да е мъртъв — каза Леон и сам се запита, откъде е толкова сигурен. — А идеята ти за тайната организация е доста откачена. Сигурно се касае за дългове от игра. Това не би ме учудило. Трябва да го потърсим утре сутрин!

— Добре — съгласи се Ким. — Само че не вярвам изчезването му да е свързано с дългове. Имам чувството, че зад всичко това стои съветникът Ейя.

— Какво те кара да мислиш така? — Юлиан беше изпълнен с недоверие.

— Съвсем очевидно е, че Ейя се опитва да ни попречи да се срещнем с Ити — разгорещено започна Ким. — Може би Ити е видял нещо, което не е трябвало да вижда. Той беше много изплашен, не си ли спомняте? А Ейя разбра, че Ити иска да се види с нас още веднъж — при това точно тази вечер!