Фабиан Ленк
Тайната на Тутанкамон (5)

Смърт в двореца

Богът на Слънцето — Ра^[1], озари земята край Нил с топлите си утринни лъчи. Но градът отдавна се беше събудил. Откъм реката се носеха виковете на рибарите, а търговците трополяха по уличките с магарешките си каручки.

Ким се събуди преди Юлиан и Леон. Трябваха й няколко секунди, за да разбере къде е. Разбира се, бяха в Египет и прекараха нощта в дома на Ити. Все още сънено, момичето се прозя. Болеше я гърбът — вероятно от тънката рогозка, върху която спа. Но ще свикне.

Ити ги беше настанил в малката стаичка до кухнята. Подслонът беше непретенциозен, но Ким и приятелите й бяха доволни, че изобщо имат покрив над главите си.

Ким бавно се изправи. Беше жадна и тръгна към кухнята. Там намери стомна със студена вода. Надигна я и пи на големи глътки. Когато остави стомната, усети нещо меко и топло върху голите си крака. Беше Кия. Ким се наведе и погали мъркащата котка. След това се огледа. Изглежда Ити вече беше отишъл в двореца.

При мисълта за Ити Ким се усмихна. Снощи той извади една дървена табла за игра и дори успя да им обясни правилата. Много напомняха на дама, която Ким обичаше да играе с Леон и Юлиан. До снощи смяташе, че е много добра на дама. Леон и Юлиан нямаха никакъв шанс, когато играеха с нея. Но снощи загуби с гръм и трясък от Ити. Той местеше камъчетата с невероятна бързина. През цялото време разказваше забавни случки от двореца и постоянно отвличаше вниманието й. След всяка смешна история камъчетата му се оказваха в изключително изгодна позиция, дори и преди това да е изглеждало, че ще загуби. Ким така и не успя да го хване да шмекерува. Тя нямаше нищо против да губи от Ити, щом й разказваше истории за двореца и щом не играеха за дебени.

Ким излезе на двора и от кладенеца напълни стомната с прясна вода за приятелите си. Докато се връщаше, си мислеше, че ще е хубаво Ити да им намери работа в двореца. Не можеха да злоупотребяват с гостоприемството му. Ако се съдеше по дома му, той не беше богат. Ким реши, че трябва бързо да започнат да изкарват пари, за да могат да купуват плодове, хляб и дори месо за себе си и за Ити. Поне за това му бяха задължени.

— Е, закуси ли вече? Ходи ли на лов? — тихо говореше Ким на Кия, докато влизаха в къщата. Котката измяука доволно. След това Ким събуди приятелите си.

— Хайде ставайте, поспаланковци, не сме тук за удоволствие! — извика тя със смях.

Юлиан се преструваше на дълбоко заспал, а Леон измърмори нещо сърдито, но след две минути и двамата бяха будни.

— Да отидем в двореца — предложи Ким. — Може там да намерим работа като слуги в кухнята, както тогава при Хатшепсут. Така ще бъдем близо до Тутанкамон и ще разберем от какво е умрял.

Леон и Юлиан се съгласиха и скоро тримата крачеха по уличките на Тива. Няколко деца им показаха пътя към двореца на Тутанкамон. Улицата извиваше от оживения център на града към великолепен парк с кестени, върби и омайно ухаещи цветя. В малко езерце важно се разхождаха няколко ибиса. Сред клоните на дърветата се показа дворецът. Сградата не беше висока, но беше доста дълга. Тухлените й стени бяха покрити с прекрасни цветни изображения на богове и животни. Пред масивната порта на двореца имаше стражи с лъкове, стрели и копия.

— Това не ми харесва — отбеляза Леон. — За нищо на света няма да ни пуснат.

Ким обаче не се предаваше:

— Защо просто не опитаме — настоя тя и нехайно се приближи към стражите.

В този миг момичето вдигна поглед и видя ниско в небето да кръжи сокол. Дали това не е соколът, който видяха пред музея, а след това и в библиотеката? Птицата много им помогна, като им показа правилната врата в Темпус, но дали беше дошла с тях в Египет?

Отнякъде се чуха множество развълнувани гласове. Ким отново погледна към портата на двореца. В този миг тя шумно се отвори и от нея забързано заизлизаха групички хора. Приятелите се приближиха, за да разберат какво става. Потокът от хора не спираше. В суматохата никой не забеляза трите деца и котката.

— В името на Озирис, фараонът е мъртъв! — извика възрастен мъж и закри лицето си с ръце. — Божественият владетел е мъртъв, мъртъв, мъртъв!

— Изглежда, че сме попаднали на точното място в точното време — прошепна Леон.

— Какво става? — попита разтревожено един от стражите.

— Намерили са го мъртъв в банята! — изкрещя някой. — Може би е паднал. Мисля…

Думите се изгубиха сред виковете на тълпата. От двореца продължаваха да излизат разтревожени хора и в суматохата приятелите бяха избутани далеч от входа.

— Я, вижте, и Ити е тук! — посочи Юлиан.

Леон и Ким проследиха погледа му и видяха младия мъж. Приятелите си проправиха път през множеството и стигнаха до него.

— Ити! — повика го Юлиан. — Какво е станало?

Лицето на Ити беше бледо и печално:

— Той е мъртъв! — прошепна мъжът. — Могъщият благ фараон е мъртъв…

— Чухме това — тихо отвърна Юлиан. — Но как е станало?

Ити се огледа. По челото му избиха капки пот. Долната му устна трепереше.

— Не мога тук… — той спря, после отново се огледа. — Не тук, да се махаме!

Ити издърпа приятелите настрани от тълпата.

Юлиан сложи ръка върху рамото му:

— Толкова съжалявам, че фараонът е мъртъв. Каква ужасна злополука…

Ити целият трепереше.

— Да те заведем вкъщи — предложи Юлиан.

— Не, не, почакайте — глухо отвърна Ити и избърса сълзите си. — Казах ви, че над фараона е надвиснало проклятие. И ето, сега той е мъртъв. А беше толкова млад!

Приятелите съчувствено притихнаха. Известно време никой не пророни и дума, после Юлиан тихо попита:

— Един мъж каза, че Тутанкамон бил намерен в банята. Ти там работиш, нали?

Ити енергично кимна, но продължи да мълчи. Над главите на хората той разтревожено надничаше към портата. В този момент от двореца излезе един офицер и се опита да разпръсне тълпата.

— Нещастен случай ли е? — не мирясваше Юлиан.

Ити затвори очи и обърна лице към слънцето, което блестеше от безкрайното синьо небе.

— Аз… аз не знам — смотолеви той. — Аз… аз правех масаж на фараона. Той отново имаше силни болки в гърба. След това поиска да си почине малко върху кушетката и ме отпрати. Така че го оставих сам.

— И после?

— След малко погледнах какво прави. Фараонът си почиваше, както и преди. Предположих, че е заспал.

— Преди малко чухме, че е паднал. Но ти казваш, че е лежал на леглото.

— Дали е паднал? — отвърна Ити. — Не ми се вярва. Фараонът лежеше на леглото, видях това.

— Значи е намерен мъртъв върху леглото?

— Да — отвърна Ити.

— Ти ли го намери?

Ити поклати глава:

— Бях в съседната стая и разбърквах масла, когато чух викове и отидох да видя какво става. Няколко души бяха наобиколили кушетката. Тутанкамон лежеше върху нея, както и преди.

— Значи не е паднал — заключи Юлиан. — Но тогава какво е станало? Нещо направи ли ти впечатление, Ити?

Слугата се обърна. Изглеждаше много изплашен:

— Да, имаше нещо особено след това…

— Какво бе то? — продължи да разпитва Юлиан.

Точно, когато Ити се канеше да отговори, откъм портата се разнесе силен глас. Слугата погледна натам и се вкамени от ужас. Приятелите проследиха погледа му и видяха едър възрастен мъж с разкошни бели одежди. В дрехата му беше втъкан образ на жена с перо на главата — Маат^[2], богинята на справедливостта.

— Това е Ейя, съветникът — прошепна Ити, изпълнен със страхопочитание.

С един-единствен властен жест Ейя накара тълпата да млъкне.

— Върнете се отново на работа — хладно се разпореди съветникът и всички мигновено се подчиниха. Ейя погледна към Ити. Слугата се смали под тежкия му поглед и понечи да тръгне към двореца, когато Юлиан го хвана здраво за дрехата.

— Какво беше особеното, Ити? Кажи ни бързо, моля те.

— Нннне мога — отговори Ити със заекване.

Очите на младия мъж се разшириха от ужас. Съветникът вървеше право към тях.

— Когато оставих фараона да си почива, погледнах още веднъж към него и видях една сянка да минава през стаята — бързо промълви Ити. — Тогава не помислих нищо, но сега…

— Кой беше?

Ити искаше да отговори, но точно в този момент Ейя се изправи пред тях.

— Глух ли си? — рязко се обърна той към слугата. Погледът му беше леденостуден, а гласът му режеше като меч. — Веднага се връщай на работа, защото иначе ще заповядам да те набият с камшик! И какво си шушукате тук?

Ити се поклони ниско:

— Нищо, само малко си… хм… поговорихме. — След това се затътри към двореца като пребито псе.

Без да удостои приятелите с поглед, Ейя закрачи към портата.

— Ще се видим довечера — извика Юлиан след Ити.

Слугата на мъртвия фараон едва-едва кимна. Беше почти незабележим жест, но не убягна от острия поглед на съветника.

— На кого може да е била сянката, за която говори Ити? — разсъждаваше Юлиан, когато Ейя се отдалечи достатъчно, за да не може да ги чува. — И дали има нещо общо със смъртта на Тутанкамон?

Леон подръпна ухото си и се замисли:

— Останах с впечатление, че Ити така смята. Трябва незабавно да узнаем повече за тази загадъчна фигура. Довечера Ити сигурно ще ни разкаже повече. Тогава съветникът няма да е наоколо.

— Дано не сме му причинили неприятности — разтревожи се Ким. — Съветникът разбра, че искаме да се срещнем с него. А по всичко изглежда, че Ити много се страхува от него.