Фабиан Ленк
Загадката на оракула (8)

Тайнственото съобщение

Приятелите останаха скрити в храстите още известно време. Струваше им се, че след преживяния ужас няма да могат да направят и крачка.

Леон пръв се осмели да излезе от прикритието. Последва го Кия, след това Ким и накрая Юлиан.

Наоколо цареше зловеща тишина.

— Дали Ситалк е… още тук? — тихо рече Юлиан.

— Много е възможно — прошепна Ким. — Горкият, сигурно се нуждае от помощ. Трябва да го намерим.

Въоръжени с цялата си смелост, децата тръгнаха през горичката. Не намериха Ситалк и отидоха в къщата да кажат на жена му. Тя реагира доста хладнокръвно, тръгна с тях към града и съобщи за случилото се на един хоплит. След това пътищата им се разделиха. Леон, Ким и Юлиан се отправиха към светилището.

— Трябва ли да казваме на Коробий? — попита Ким.

— По-добре да не казваме — категоричен беше Юлиан. — Той няма да е очарован, ако разбере, че сме напускали светилището. Много е вероятно да ни накаже или направо да ни изгони.

— Прав си — съгласи се Леон. — Затова трябва незабелязано да се върнем в стаята си. Всъщност изобщо не съм изморен. А вие?

На Ким и Юлиан също не им се спеше, така че тръгнаха да се разхождат из агората. От кръчмите наоколо се разнасяха безгрижните гласове на гуляйджиите. В „При Дионис“ също цареше оживление. Приятелите надзърнаха през прозореца и видяха Медиас. Ясновидецът беше седнал на една маса с кандидата за женитба Филип. Той видя приятелите и им кимна да влязат.

— Дали Филип вече е разбрал кога ще го допуснат при питията? — чудеше се Юлиан.

— Защо просто не го попитаме? — предложи Леон.

Ким и Юлиан се съгласиха.

— По-добре да не казваме нищо за онова, което се случи със Ситалк — предложи Юлиан. — Все още нямам доверие на този човек.

В кръчмата беше горещо и душно, почти всички маси бяха заети. Медиас въпросително погледна към приятелите:

— В името на Зевс, не трябваше ли отдавна да сте в леглата? — подкачи ги той с усмивка.

Приятелите седнаха при него и при Филип.

— Беше ни много горещо и не можахме да заспим. Затова решихме да се поразходим малко — каза Ким с възможно най-невинен поглед.

Гадателят я погледна на свой ред и на нея й се стори, че чете мислите й, както се чете широко разтворена книга. Момичето засрамено наведе глава.

Леон разбра какво става и се обърна към Филип:

— Кога ще зададеш въпроса си на оракула?

Филип го погледна с изцъклен поглед. Очевидно беше пийнал малко повечко.

— Още утре, в името на Афродита! Във всеки случай така ми обещаха жреците. Но аз не мога да чакам повече! Медиас току-що ми гледа на ръка и ми каза, че нещата ще се подредят добре, нали така, Медиас?

Гадателят успокояващо докосна ръката на младия мъж.

— Разбира се, приятелю. Аполон ще проговори с устата на питията и вероятно ще те посъветва да се ожениш за Елефтерия.

Филип укоряващо погледна Медиас:

— Как така вероятно? — гласът му прозвуча разочаровано. — Мислех, че си сигурен. За какво ти платих тогава?

Медиас въздъхна шумно:

— Ако Ирини беше тук, щях да съм по-сигурен. Но откакто Таргелия е пития…

Юлиан се наведе към него, очевидно заинтригуван:

— Какво искаш да кажеш?

Медиас се огледа наоколо, за да се увери, че гостилничарят не е наблизо и прошушна:

— Е, носи се това-онова.

— И какво по-точно се носи? — искаше да знае Юлиан.

Медиас поклати глава:

— Няма да чуете повече ни дума от мен. Отново се разприказвах. В Делфи има много влиятелни хора, които няма да се зарадват да го чуят. Хора, които могат да накарат всеки, който мисли различно, да замлъкне. Разбрахте ли ме сега?

Приятелите смутено замълчаха.

Филип тежко се надигна:

— Това е прекалено сложно за мен. Единственото, което искам, е да се оженя за моята Елефтерия и нищо повече. А сега отивам да спя.

С яката си ръка той стисна рамото на Медиас и то изпука:

— А на теб, гадателю, мога да пожелая едно — предсказанието ти да се изпълни.

Медиас кимна:

— Ще видим…

— Внимавай, гадателю — отвърна Филип и размаха към гостилничаря натъпканата си с пари кесия.

Ким, Леон, Юлиан и Кия също си тръгнаха. Медиас каза, че още малко ще поработи — така го нарече.

— Медиас подхвърли нещо доста странно — отбеляза Леон, когато отново се озоваха на улицата.

— Да — съгласи се Ким. — Прозвуча така, сякаш Медиас смята, че не всичко е честно в предсказанията на оракула.

— Не мога да си представя как е възможно — Юлиан се прозина. — Междувременно ми се доспа. Няма ли да се връщаме? На вас не ви ли се спи?

В отговор Леон и Ким дружно се прозяха. Единствено Кия изглеждаше бодра.

Децата стигнаха до стената на храмовия комплекс и се покатериха по маслиновото дърво. Леон първи се озова върху стената и вече посягаше към въжето, когато замръзна на място. Един хоплит излезе иззад булевтериона и се насочи право към тях! Вероятно патрулираше наоколо. Леон направи знак на приятелите си да не мърдат. Войникът мина точно под тях. Децата затаиха дъх, молеха се хоплитът да не бъде осенен от идеята точно сега да погледне към красивото звездно небе. Късметът им проработи — войникът завърши обиколката си, без да ги забележи. Те изчакаха още малко, после се спуснаха по въжето и, като се спотаяваха в сенките на съкровищниците и статуите, крадешком се прибраха в стаята си. Не посмяха да запалят маслената лампа, а пипнешком се добраха до леглата си.

Изтощен, Юлиан се отпусна върху рогозката, но веднага се надигна. Нещо твърдо се беше опряло на гърба му.

Момчето внимателно опипа леглото и откри тежък камък, около който беше увито нещо. То шумолеше и на пипане приличаше на груба хартия.

— Тук има нещо! — прошепна Юлиан. — Елате насам!

— Това е папирус^[1] — каза Ким, намествайки се до Юлиан.

Тя внимателно разви папируса. След това отиде до прозореца, откъдето влизаше слаба лунна светлина.

— Тук пише нещо! — извика Ким възбудено. Момчетата отидоха при нея.

— Нищо не се вижда! — възкликна Ким. — Трябва ни повече светлина.

Наложи се да запалят маслената лампа. На трепкащата й светлина успяха да прочетат съобщението. То беше написаното с разкривени букви и буквално ги накара да настръхнат:

„Елате утре през нощта при кариерата. Имам да ви казвам нещо важно. Отнася се за Ирини и за съдбата на това свято място!“

Приятелите объркано се спогледаха:

— Какво ли означава това писмо? — промълви Юлиан. — Омръзнаха ми вече всички тези загадки.

Но Леон беше на друго мнение:

— Може би писмото ще ни помогне да разгадаем някоя от загадките.

— Да — съгласи се Ким. — Жалко, че не е подписано.

— Да отидем утре при кариерата. Тя се намира малко по-надолу, при реката — каза Леон. — А сега да гасим светлината и нито дума повече. Този оракул има очи и уши, както вече знаем! Достатъчно е да си спомним за Андротион…